Накъде ще отлети "Златната палма" - към Холивуд или към Азия
Публиката в Кан разполагаше с през целия ден, с цел да свикне с мисълта, че втора " Златна палма " на Куентин Тарантино за 158-минутния му " Имало едно време в Холивуд " е изцяло допустима. Но незабавно след прожекцията на " Паразитът " на надарения южнокореец Бонг Джоон-Хо, чието име преди време подвигна сериозен звук на " Кроазет " поради абсурда на фестивала с " Нетфликс ", прогнозите бързо се пренасочиха. Не без съображение критиците започнаха да се питат дали пък " Палмата " няма още веднъж да отлети за Азия, както се случи предходната година с кино лентата на японеца Хирокадзу Коре-еда " Джебчии ".
Плюсовете на " Имало едно време в Холивуд " са, че Тарантино се завръща в Кан с филм, отдаден на киното. На хората, които го вършат. На мястото, синомим на самото кино (Холивуд). И че погледът му към шейсетте години на предишния век е не толкоз подигравателно-саркастичен, колкото емоционално-всеотдаен.
В " Имало едно време в Холивуд " основните герои са двама: телевизионната звезда Рик Далтън (Леонардо ди Каприо) и неговият дубльор Клиф Буут (Брат Пит). Те са сътрудници в работата си, само че и другари (личните им взаимоотношения са инспирирани от живота на телевизионната звезда Бърт Рейнолдс). Мъжете, изключително Рик, желаят да оцелеят в изменящата се кино промишленост в края на шейсетте години на предишния век. А тя съвсем ги е изхвърлила отвън борда. Затова, като се изключи че се возят в големи коли, пият бира, уиски или водка в големи количества и нерядко пушат джойнт, те посещават шумни празненства и влизат в връзки с разнообразни значими персони от филмовата промишленост. Независимо от демонстрацията на видимо равнодушие напрежението в живота им е голямо, а психологическият напън – непрекъснат.
Съществена част от кино лентата е фокусирана и върху версията на Тарантино за метода, по който е била убита бременната в осмия месец Шарън Тейт (Марго Роби), брачна половинка на Роман Полански. Тогава това е било сторено от членове на окултната група на Чарлз Менсън. Всъщност филмът е един изобретателно спретнат калейдоскоп от облици, типажи, обстановки и обрати, които Тарантино не подчинява на други правила с изключение на на своите лични.
Два момента са изключително трогателни – първият, в който Рик се пробва да пребори алкохолизма си и да се отдаде до дъно на ролята си, и вторият, когато пленяващата с лъчезарието си Тейт, без да заплаща, влиза в един киносалон. А там прожектират заглавието, в което преди малко се е снимала. Дълго време публиката гледа по какъв начин тя гледа себе си.
Този път Тарантино е много по-смирен. Заради възрастта? Заради обичливостта, която в някаква степен е сменила арогантността?
Всъщност тук е мястото да се подчертае, че медийната шумотевица, която се подвигна в Кан към имената на Леонардо ди Каприо, Брат Пит и Марго Роби, беше в действителност феноменална по своя мащаб, само че тя щеше да си остане без покритие, в случай че осъществяванията им във кино лентата не са това, което са, а точно умопомрачаващи. Та суперлативите, които заваляха в Кан, са освен за режисьора, а за всички. А това не всеки път е било тъкмо по този начин. Ако въпреки всичко има някакви забележки, те са най-много към дължините на избрани подиуми, които, приказва се, могат да бъдат премонтирани в близко време.
© Reuters
Пресконференция на " Паразит " в Кан
Силната страна на " Паразитът " пък е в неговата непредвидена заостреност и новост. В смелостта на режисьора да употребява жанра на трилъра и да го преобърне в небивала обществена рецензия против жестокото противоборство сред небогати и богати.
Историята е за другите гении на членовете на едно изнемогващо в беднотия семейство. Благодарение на изобретателността си, а също и на поквареността си, то съумява да завладее първокласния дом на богат капиталист и тотално да разбие живота му. Освен че е съвършено изигран, филмът е и съвършено сниман – с въздействащ минимализъм при богатите и изразителна натруфеност при бедните. И с задоволително количество кръв и трупове на финала. А жанровата яснота надалеч не изолира кино лентата от действителността на същинския живот, тя по-скоро непосредствено го вкарва в нея и го прави понятен. Освен това сюжетът " бедните въстават против богатите ", придобиващ все по-голямо значение на всички места по света, е изцяло понятен, без обаче да е банализиран.
Плюсовете на " Имало едно време в Холивуд " са, че Тарантино се завръща в Кан с филм, отдаден на киното. На хората, които го вършат. На мястото, синомим на самото кино (Холивуд). И че погледът му към шейсетте години на предишния век е не толкоз подигравателно-саркастичен, колкото емоционално-всеотдаен.
В " Имало едно време в Холивуд " основните герои са двама: телевизионната звезда Рик Далтън (Леонардо ди Каприо) и неговият дубльор Клиф Буут (Брат Пит). Те са сътрудници в работата си, само че и другари (личните им взаимоотношения са инспирирани от живота на телевизионната звезда Бърт Рейнолдс). Мъжете, изключително Рик, желаят да оцелеят в изменящата се кино промишленост в края на шейсетте години на предишния век. А тя съвсем ги е изхвърлила отвън борда. Затова, като се изключи че се возят в големи коли, пият бира, уиски или водка в големи количества и нерядко пушат джойнт, те посещават шумни празненства и влизат в връзки с разнообразни значими персони от филмовата промишленост. Независимо от демонстрацията на видимо равнодушие напрежението в живота им е голямо, а психологическият напън – непрекъснат.
Съществена част от кино лентата е фокусирана и върху версията на Тарантино за метода, по който е била убита бременната в осмия месец Шарън Тейт (Марго Роби), брачна половинка на Роман Полански. Тогава това е било сторено от членове на окултната група на Чарлз Менсън. Всъщност филмът е един изобретателно спретнат калейдоскоп от облици, типажи, обстановки и обрати, които Тарантино не подчинява на други правила с изключение на на своите лични.
Два момента са изключително трогателни – първият, в който Рик се пробва да пребори алкохолизма си и да се отдаде до дъно на ролята си, и вторият, когато пленяващата с лъчезарието си Тейт, без да заплаща, влиза в един киносалон. А там прожектират заглавието, в което преди малко се е снимала. Дълго време публиката гледа по какъв начин тя гледа себе си.
Този път Тарантино е много по-смирен. Заради възрастта? Заради обичливостта, която в някаква степен е сменила арогантността?
Всъщност тук е мястото да се подчертае, че медийната шумотевица, която се подвигна в Кан към имената на Леонардо ди Каприо, Брат Пит и Марго Роби, беше в действителност феноменална по своя мащаб, само че тя щеше да си остане без покритие, в случай че осъществяванията им във кино лентата не са това, което са, а точно умопомрачаващи. Та суперлативите, които заваляха в Кан, са освен за режисьора, а за всички. А това не всеки път е било тъкмо по този начин. Ако въпреки всичко има някакви забележки, те са най-много към дължините на избрани подиуми, които, приказва се, могат да бъдат премонтирани в близко време.
© Reuters
Пресконференция на " Паразит " в Кан
Силната страна на " Паразитът " пък е в неговата непредвидена заостреност и новост. В смелостта на режисьора да употребява жанра на трилъра и да го преобърне в небивала обществена рецензия против жестокото противоборство сред небогати и богати.
Историята е за другите гении на членовете на едно изнемогващо в беднотия семейство. Благодарение на изобретателността си, а също и на поквареността си, то съумява да завладее първокласния дом на богат капиталист и тотално да разбие живота му. Освен че е съвършено изигран, филмът е и съвършено сниман – с въздействащ минимализъм при богатите и изразителна натруфеност при бедните. И с задоволително количество кръв и трупове на финала. А жанровата яснота надалеч не изолира кино лентата от действителността на същинския живот, тя по-скоро непосредствено го вкарва в нея и го прави понятен. Освен това сюжетът " бедните въстават против богатите ", придобиващ все по-голямо значение на всички места по света, е изцяло понятен, без обаче да е банализиран.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ