Психозата като дума е придобила широка общественост и редовно се

Психозата като дума е придобила необятна общност и постоянно се употребява, когато целим да определим нещо или някого като „ анормален “, неподходящ на действителното и откъснат от него. И в реалност, не сме надалеч от истината, когато си служим с тази дума в сходни обстановки.

Психозата не е диагноза, а синдром , който може да взе участие в изявата на разнообразни психиатрични болести.

Какво е неуравновесеност?

Психозата е такова равнище на анархия на мисленето, при което индивидът е некадърен да разграничи действителността от фантазиите си.

Основните черти на психозата са нарушеното възприятие за действителност и нарушената дарба за подлагане на действителността на инспекция .

Всичко това значи, че засегнатият човек не е кадърен да разграничи коя информация идва от външния свят и коя – от вътрешния – неговите настройки, страсти, упования и предразсъдъци.

Например, може да считаме, че някой комшия е изключително неприветлив към нашата персона, да подозираме, че се занимава със съмнителни каузи и какво ли още не в този дух, само че това да не ни пречи да го поздравяваме по стълбите и да спим умерено нощем.

Засегнатият от неуравновесеност чове обаче, няма да може да разграничи своите съмнения от действителните обстоятелства и доказателства. Неговите страхове и показа за въпросния комшия могат да вземат превъзходство над обстоятелството, че съседът просто е неприветлив, и да стигнат даже до страшни халюцинации.

Разбира се, психозите могат да имат освен отрицателен, само че и положителен темперамент и болният може да вижда несъществуваща добрина и да идеализира близките – това се дефинира точно от вътрешните

му показа

и внушения, а не от действителността.

Освен ориентирани към заобикалящия свят, тези налудни заблуди могат да засягат и личността на самия

болен – тогава той има нереални схващания за своите мощни и слаби страни.

Трябва да се знае, че човек не се разсънва просто една заран, обзет от неуравновесеност. Това е нескончаем развой , който стартира с леко изопачени усещания и мисли до жестоко изопачени такива, които обаче въпреки всичко се подлагат на инспекция и не диктуват държанието на засегнатия. Колкото и странни и нереалистични да са схващанията на човек, стига те да бъдат подложени на инспекция и подозрение и отхвърлени от обективната реалност, то психозата още не е на разположение.

И по този начин, с времето, колкото повече се нарушава способността на човек да подлага на инспекция действителността, толкоз повече той става некадърен да бъде повлиян от нея. Болният е некадърен да осъзнае, че е болен, точно тъй като не може да разграничи действителното от мислите си.

Какъв е произходът

на психозите?

Според актуалната психиатрия психичните и обществените фактори не се опълчват на биологичните и се приема, че те „ работят “ съдружно при образуването на множеството психиатрични отклонения.

Смята се, че при психозите ролята на биологичните фактори е водеща , само че към момента тя не е потвърдена в цялостни елементи.

Свързани публикации.. Нимфомания – крие риск от остра неуравновесеност и меланхолия 0 Защо използването на кокаин и амфетамини довежда до съдбовен излаз? 0 Халюцинации нощно време - когато сънят е повече от действителен 1

Психотичното разстройство не е наследствена болест, тъй като не се унаследява самата болест, а предразположението към нея . Най-вероятно това е полигенно обусловена предразположеност, която може да провокира или пък не заболяването при взаимоотношение с разнообразни фактори на средата.

Съществува такава взаимозависимост, че колкото по-слаба е генетичната предразположеност, толкоз по-силни би трябвало да са външните фактори , че да предизвиат неуравновесеност, и противоположното – при изключително мощна генетична предиспозиция даже и най-слабият стресогенен

фактор и незначителните неблагополучия биха могли да отключат психотично разстройство.

Известно е, че ролята на такива „ отключващи фактори “ могат да заемат всевъзможни събития от битието и всекидневието на човек, междуличностови и персонални психологични спорове, както и прекарването на друго заболяване. Най-често сумарното струпване на такива въздействия във времето води до демонстрация на психозата.

Не на последно място, развиването на психотично разстройство може да последва приема на разнообразни субстанции – опиати, алкохол, някои лекарства и други.

Допаминова догадка

Доказано е, че заболявания и субстанции, които покачват допамина, ускоряват или провокират психотични признаци, до момента в който веществата, които понижават допамина, лимитират или отстраняват тези признаци.

Известно е, че стимуланти като кокаин и амфетамини усилват допамина , с което при нескончаем банкет могат да доведат до параноидна неуравновесеност.

За това и хиперактивността на мезолимбичния допаминов път в мозъка се счита са биологичния субстрат на описаните психотични признаци, без значение дали психозата е част от изявата на шизофрения, отключена от субстанции неуравновесеност или в границите на маниен епизод.