Кои са периодите на криза в брака
Психолозите разграничават няколко интервала на спад в развиването на фамилните връзки, които са подбудени от неодобрение сред съпрузите, чести кавги, излъгани очаквания, разлики в мненията, безмълвни митинги и упреци.
Това са естествени спешни обстановки, само че те могат да бъдат от решаващо значение за развиването на брака. В взаимозависимост от това по какъв начин се държат съпрузите,не е ясно дали ще съумеят да разрешат спешната обстановка и да развият фамилията или ще доведат обстановката до край.
Кризата се основава на регулярните процеси на развиване на фамилните връзки. Затова не търсете повода за проблемите в себе си или в колегата си. Много е значимо да бъдете търпеливи в спешна обстановка и да не правите недомислени дейности.
Основните интервали на спад в връзките могат да настъпят:
1. В първите дни директно след сватбата.
2. На 2-3 месеца брак.
3. След шест месеца брак.
4. Криза на 1 година връзки.
5. След раждането на първото дете.
6. На 3-5 години фамилен живот.
7. На 7-8 годишен брак.
8. След 12 години брак.
9. След 20-25 години брак.
Струва си да се има поради, че това са условни интервали и те не се случват във всички бракове. Всяка смяна в фамилния живот, всеки преход към нов стадий, като предписание, се съпровожда от появяването на спешен интервал. Раждането на дете, болест, приемането на детето в учебно заведение, загуба на работа, смяна в материалното състояние - всички тези събития могат да причинят промени в фамилията или структурата му, които са съпроводени от проблематични обстановки.
Най-критични са два интервала, които най-често предизвикат разводи и повторни бракове. Тези интервали не могат да бъдат избегнати, само че можете да се научите да ги управлявате по този начин, че да приключват с укрепването на фамилията, а не с разпадането му.
Кризата „ 3 години “
Първият сериозен интервал настава сред третата и седмата година на брака и продължава в най-хубавия случай към година. Коренът на проблемите се крие във обстоятелството, че сред сътрудниците към този момент няма романтика, в всекидневието те стартират да се държат друго от в интервала на влюбване, несъгласията, недоволството порастват и се появява възприятие на машинация, не са оправдани упованията.
В интервала на тази рецесия съпрузите се предизвикват да лимитират разискването на брачните връзки и практическите проблеми. По-добре е да поддържат връзка по тематики, свързани с професионалните ползи на колегата. По-правилно е да не изискват словоохотливост един от различен, а да водят отворен живот и да не се отхвърлят от своите ползи и обществен кръг, всеки би трябвало да запази своята характерност и да не пречи на другия да направи същото.
Кризата на „ междинната възраст “
Вторият важен сериозен интервал настава сред 13-23 години сватбен живот е по-дълъг. Тази фамилна рецесия съответствува с рецесията на междинната възраст. Тя поражда вследствие на несъответствието сред виталните цели и тяхното осъществяване. Към 40-45 годишна възраст човек стартира да се усеща пресата на времето - по-несигурен е дали ще има време да реализира проектите си. Времето за задатъци завършва, от категорията на „ обещаващите “ прекосяваме в категорията на зрелите хора, от които се чакат резултати. В този интервал идва преосмислянето на проектите, полезностите и приспособяването на личността в сходство с променените условия на живот.
На междинна възраст хората изпитват прочувствена неустойчивост, страхове, соматични недоволства и възприятие на самотност, изключително откакто децата изоставен дома. И дамите, и мъжете в тази възраст имат засилена прочувствена взаимозависимост, тормозят се от стареенето, а също по този начин се опасяват от невярност – допустима е проявата на нараснал интерес към чувствени удоволствия встрани „ преди да е станало прекомерно късно “ от страна на някой от сътрудниците.
В такава спешна обстановка е значимо съпрузите да се разсейват от проблемите на стареенето и да търсят занимания. Също по този начин не би трябвало да преувеличава и драматизира неверността на съпруга/съпругата. По-правилно би било просто да се изчака, до момента в който този интерес приключи. Често тъкмо по този начин става.
Това са естествени спешни обстановки, само че те могат да бъдат от решаващо значение за развиването на брака. В взаимозависимост от това по какъв начин се държат съпрузите,не е ясно дали ще съумеят да разрешат спешната обстановка и да развият фамилията или ще доведат обстановката до край.
Кризата се основава на регулярните процеси на развиване на фамилните връзки. Затова не търсете повода за проблемите в себе си или в колегата си. Много е значимо да бъдете търпеливи в спешна обстановка и да не правите недомислени дейности.
Основните интервали на спад в връзките могат да настъпят:
1. В първите дни директно след сватбата.
2. На 2-3 месеца брак.
3. След шест месеца брак.
4. Криза на 1 година връзки.
5. След раждането на първото дете.
6. На 3-5 години фамилен живот.
7. На 7-8 годишен брак.
8. След 12 години брак.
9. След 20-25 години брак.
Струва си да се има поради, че това са условни интервали и те не се случват във всички бракове. Всяка смяна в фамилния живот, всеки преход към нов стадий, като предписание, се съпровожда от появяването на спешен интервал. Раждането на дете, болест, приемането на детето в учебно заведение, загуба на работа, смяна в материалното състояние - всички тези събития могат да причинят промени в фамилията или структурата му, които са съпроводени от проблематични обстановки.
Най-критични са два интервала, които най-често предизвикат разводи и повторни бракове. Тези интервали не могат да бъдат избегнати, само че можете да се научите да ги управлявате по този начин, че да приключват с укрепването на фамилията, а не с разпадането му.
Кризата „ 3 години “
Първият сериозен интервал настава сред третата и седмата година на брака и продължава в най-хубавия случай към година. Коренът на проблемите се крие във обстоятелството, че сред сътрудниците към този момент няма романтика, в всекидневието те стартират да се държат друго от в интервала на влюбване, несъгласията, недоволството порастват и се появява възприятие на машинация, не са оправдани упованията.
В интервала на тази рецесия съпрузите се предизвикват да лимитират разискването на брачните връзки и практическите проблеми. По-добре е да поддържат връзка по тематики, свързани с професионалните ползи на колегата. По-правилно е да не изискват словоохотливост един от различен, а да водят отворен живот и да не се отхвърлят от своите ползи и обществен кръг, всеки би трябвало да запази своята характерност и да не пречи на другия да направи същото.
Кризата на „ междинната възраст “
Вторият важен сериозен интервал настава сред 13-23 години сватбен живот е по-дълъг. Тази фамилна рецесия съответствува с рецесията на междинната възраст. Тя поражда вследствие на несъответствието сред виталните цели и тяхното осъществяване. Към 40-45 годишна възраст човек стартира да се усеща пресата на времето - по-несигурен е дали ще има време да реализира проектите си. Времето за задатъци завършва, от категорията на „ обещаващите “ прекосяваме в категорията на зрелите хора, от които се чакат резултати. В този интервал идва преосмислянето на проектите, полезностите и приспособяването на личността в сходство с променените условия на живот.
На междинна възраст хората изпитват прочувствена неустойчивост, страхове, соматични недоволства и възприятие на самотност, изключително откакто децата изоставен дома. И дамите, и мъжете в тази възраст имат засилена прочувствена взаимозависимост, тормозят се от стареенето, а също по този начин се опасяват от невярност – допустима е проявата на нараснал интерес към чувствени удоволствия встрани „ преди да е станало прекомерно късно “ от страна на някой от сътрудниците.
В такава спешна обстановка е значимо съпрузите да се разсейват от проблемите на стареенето и да търсят занимания. Също по този начин не би трябвало да преувеличава и драматизира неверността на съпруга/съпругата. По-правилно би било просто да се изчака, до момента в който този интерес приключи. Често тъкмо по този начин става.
Източник: iwoman.bg
КОМЕНТАРИ