Психологическата астрология помага на човек да надзърне в подредбата на

...
Психологическата астрология помага на човек да надзърне в подредбата на
Коментари Харесай

Психологическата астрология като шанс да преминем осъзнато през всичко, което се случва в живота ни ~ Милена ВЪЛКАНОВА

Психологическата астрология оказва помощ на човек да надзърне в „ подредбата ” на своята душeвност, да добие познание за своите мотивации, които го подтикват към избрани модели на реагиране и държание. По този метод, осъзнавайки себе си, човек се трансформира и трансформира даденостите, които му основават компликация, в капацитет за работа, развиване и триумф. Милена Вълканова е квалифициран астролог от Astrological Psychology Association, UK, където учи психическа астрология по метода на Хубер; арт-терапевт и юнгиански психотерапевт. Член е на Международната асоциация на професионалните астролози, APAI. Кога астрологията се трансформира в ограничителен фактор и какъв късмет ни дава психическата астрология да опознаем себе си и да не се усещаме като пленници на ориста – диалог с Милена Вълканова, особено за Web Stage.

Какво произтича от срещата сред астрология и логика на психиката и по какъв начин психическата астрология може да помогне на човек?

Психологическата астрология е относително ново събитие в хилядолетната история на астрологията. Започва да се оформя след възникването на дълбинната логика на психиката в края на 19-ти и началото на 20-ти век, съгласно която това, което знаем за човешката душeвност, е единствено върхът на айсберга, а в дълбините има пластове несъзнавано. А както Юнг е споделил: „ Докато не извършите несъзнаваното съзнавано, то ще ръководи живота ви и вие ще го наричате орис. “

Разбира се, психологическият детайл в астрологическата интерпретация в никакъв случай не е липсвал и в най-древните открити хороскопи или елементи от такива – в тях малко или повече е ставало дума за нрава на притежателя на дадения хороскоп. Все отново астрологията постоянно е била смисловото свързващо звено сред индивида и неговия околен свят, сред индивида и небето, сред индивида и боговете.

Но едвам с назоваването на дейното присъединяване на личността в личната орис, в процеса на себеосъзнаване и отвоюване на части несъзнавано за идеята на осъзнатостта, астрологията стартира да се възприема като психическо събитие – каквото е цялата действителност – нейното усещане е споделена психическа умелост.

Затова и рождената карта като пресечно пространство сред вътре и вън, като проекция на горното долу и на вътрешното на открито по някакъв тайнствен метод ни дава информация за психическите процеси (съзнавани или не), динамичности и структури, които ни образуват и движат в живота. Казвам „ тайнствен “, тъй като истината е, че не знаем по какъв начин това се случва и по какъв начин астрологията работи, по какъв начин знаците, с които си служи оживяват и заговарят. Има редица научни и езотерични теории и хипотези, които се стремят да обяснят, само че те постоянно са „ съвсем “ и отразяват на първо място невъзможността ни да живеем в неопределеност и нуждата ни да се опрем на устойчиво пояснение, с цел да не се изгубим в космоса на panta rei.

Но без значение, че не всичко знаем и можем да обосновем, задоволително е да се заредим със примирение и да прочетем в рождената карта това, което можем да прочетем, съгласно равнището, на което сме сега. А там е разказана една история за страховете ни, блокажите ни, комплексите ни, несъгласията и самосаботажите, дарбите и даровете – цялостен един вътрешнопсихически мит, който (не)съзнателно живеем и назоваваме орис.

Така опознаваме себе си, преставаме да бъдем жертви на ориста, отвоюваме от ден на ден осъзнатост и се разширяваме. В идеалния случай, несъмнено.

Кои аспекти най-силно вълнуват хората, решили да се доверят на психическата астрология? И какви въобще са хората, заинтригувани от този друг и по-задълбочен разбор?

Забелязала съм, че консултация при психически астролог търсят най-вече хора, които към този момент са поели отговорност за вътрешния и външния си живот. Доколкото това за всеки е допустимо. Техният главен въпрос не е „ Коя планета ми го предизвиква това и по кое време ще се махне оттова? “, а „ Как бих могъл осъзнато да мина през това, което ми се случва, да понеса раните, да науча уроците и да обера плодовете? “

Тези персони знаят, че астрологията не е ясновидство и не се интересуват какво ще им се случи и какви събития ги чакат, а каква е общата наклонност, какво е качеството на времето и по какъв начин могат да са синхронични на него. Всичко останало е въпрос на персонален избор.

Кога астрологията се трансформира в ограничителен, вместо в насочващ житейски фактор?

Когато станем прекомерно подвластни от нея. Когато не можем да вземем решение, без да се консултираме с астролога си, без да си погледнем картата. Когато забравим за вътрешен лидер, преценка и вътрешен глас. Тогава астрологията се трансформира в патерица, а астрологът в персонален пророк, който упражнява своя властови комплекс върху нас.

Има една мъдра мисъл, съгласно която това космично знание зависи най-вече от индивида, който го пояснява? Така ли е съгласно теб и това не те ли задължава с една огромна отговорност?

Абсолютно е по този начин. Всяка астрологична интерпретация минава през светоусещането, разбирането и осъзнатостта на астролога. И отговорността е голяма, само че астрологът не би трябвало да бъде смачкан от нея – той би трябвало да има и смирението, и куража да застане зад думите и (евентуално) грешките си. И да знае, че е единствено посредствен проводник.

Тази голяма отговорност е споделена също, тъй като за всеки трен си има пасажери, всеки астролог притегля своята клиентела. И астрологическата консултация се трансформира в танц за двама, в интеракция и креативен артикул сред срещата на две души, срещнали се в доверие. И от тази среща ще се роди това неповторимо прекарване и онази смислена интерпретация, които ще запеят на сърцето на клиента и биха му помогнали в дадения миг.

Да имаме вяра, че астрологът носи чудовищна отговорност значи да го приравним с господ. А той е просто човек, който се пробва да чете езика на боговете. Неговата смъртност и несъвършеност го пазят от хюбрис* и оставят в ръцете на клиента почитание и доверие в личната му свободна воля.

Торвалд Детлефсен споделя в книга си „ Съдбата като късмет ”, че астрологията не е средство да излъжеш ориста, а късмет да помогне за реализирането й. Готови ли са хората да се преценяват с подобен закон?

Аз не зная кой до каква степен и защо е подготвен. Въпрос на психическа зрялост е да знаеш, че си изтъкан от достолепия и дефекти и че не можеш да пожънеш нещо, което не си посял. А сеитбата и жътвата са вътрешна психическа работа, нерядко мъчителна и мъчителна. Астрологията отразява тези процеси и ни оказва помощ да познаем и приемем себе си в своята светлосенчеста и цветна целокупност. А тази целокупност е нашият вътрешен „ закон “, нашият вътрешен мит, който няма потребност да бъде благополучен или трагичен – той е всичко – само че астрологията може да ни помогне да го осъзнаем и „ изтъчем “ като логичен. Отново ще изтъквам Юнг по смисъл, че свободна воля не е да имаме това, което избираме, а да изберем това, което имаме.

Срещайки се в толкоз доста хора в своята процедура, с какво усещане оставаш – на какво имат вяра хората повече – на себе си, на ориста или пък на планетите и звездите?

Всеки съгласно опциите си.

Твоята къса прогноза за настъпващата 2018-та година?

Съвсем в резюме: най-важното събитие, коства ми се, е навлизането на Сатурн в своя личен знак Козирог на 20 декември – пренос, който ще продължи до края на 2020. Това ще бъде време, в което ще се надигнат консервативни придвижвания, ще се потърсят остарели основи и обичайни полезности – в контраст и като контра развой на все по-либертариански разюзданата релативност на актуалния ултралиберализъм, в който се губим.

На равнище субект в най-общ проект изключително провокационен сатурновият пренос в Козирог през 2018 ще бъде за представителите на знаците Везни, Рак и Овен. Козирозите, Телците и Девите ще имат опция да се стабилизират, да консолидират триумфите си, да пожънат плодовете на положени старания.

* Хюбрис (на гръцки: ὕβρις) значи надменност и пренебрежителност, липса на връзка с действителността, надценяване на личното състояние и засегнатост към боговете, което води до следващо наказване и проваляне.

Интервю на Мария Тонева

Вижте повече на: www.astroatelier.com, facebook.com/AstroAtelier
Снимки: Милена Вълканова, @Личен списък

Източник: webstage.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР