Историята на Тарар – френският войник с нечовешки апетит, който не познавал ситост
Тарар — роден към 1772 година и прочут само с това име — бил боец във Френската революционна войска, фамозен с съвсем нечовешкия си вкус. Армията към този момент била учетворила хранителната му дажба, само че даже откакто изяждал задоволително, с цел да нахрани четирима мъже, той продължавал да рови из купищата боклуци, поглъщайки всяка изхвърлена парченце.
Прочетете още
Най-странното било, че той постоянно изглеждал гладен. Младият мъж тежал едвам 45 кг и изглеждал непрекъснато отпаднал и заплеснат. Проявявал всички признаци на тежко недохранване — с едно изключение: консумирал количества храна, задоволителни за дребна казарма, написа Vesti.bg.
Вероятно значително негови приятели просто желали да се отърват от него. Освен че поглъщал армейските дажби, Тарар излъчвал толкоз мощна воня, че от тялото му като че ли се вдигала забележима пара — като в карикатурен анимационен филм.
За двамата военни хирурзи, доктор Курвил и барон Пърси, Тарар бил прекомерно невероятен, с цел да бъде подценен. Кой бил този човек, питали се те, в чието гърло можело да се излее цяла количка с храна и който отново да остане гладен?
Тарар – индивидът, който поглъщал котки цели
Апетитът на Тарар го съпътствал през целия му живот. Когато бил младеж, родителите му, неспособни да си разрешат големите количества храна, нужни за изхранването му, го изгонили от вкъщи си.
Тарар поел по личен път като пътуващ шоумен. Присъединил се към група проститутки и крадци, които обикаляли Франция, изнасяйки представления, до момента в който по едно и също време с това ограбвали публиката. Тарар бил една от звездните им атракции — невероятният мъж, който можел да яде всичко.
Масивната му, деформирана челюст се отваряла толкоз необятно, че той можел да изсипе цяла кошница с ябълки в устата си и да задържи дузина от тях в бузите си като катерица. Поглъщал тапи, камъни и живи животни цели — за едновременното удивление и омерзение на тълпата.
Според свидетелства на очевидци: „ Той хванал жива котка със зъби, раздрал я, изсмукал кръвта ѝ и я изял, оставяйки единствено голия скелет. Ял е и кучета по същия метод. Веднъж се споделя, че е погълнал жива змиорка, без да я дъвче. “
Репутацията на Тарар го следвала на всички места — даже измежду животните. Барон Пърси отбелязва в бележките си: „ Кучетата и котките бягаха ужасени от появяването му, като че ли предусещаха ориста, която той им приготвяше. “
Мъжът с ужасяващата миризма, който озадачил лекарите
Тарар съществено озадачил хирурзите. На 17-годишна възраст той тежал едвам 45 кг. Въпреки че ядял живи животни и отпадъци, изглеждал душевен здрав. На пръв взор бил просто млад мъж с необяснимо безконечен вкус.
Тялото му обаче било всичко друго, само че не и обикновено. Кожата му се разтягала до невероятни степени, с цел да побере храната, която натъпквал в хранопровода си. Докато ядял, тялото му се издувало като балон, изключително в коремната област. Малко по-късно отивал до тоалетната и изхвърлял съвсем всичко, оставяйки след себе си подиуми, които лекарите описвали като „ зловонни оттатък всякаква визия “.
Когато стомахът му бил празен, кожата му увисвала толкоз мощно, че можела да се завърже към кръста му като колан. Бузите му висяли като уши на слон.
Именно тези гънки били част от тайната по какъв начин успявал да побере толкоз доста храна в устата си. Кожата му се разтягала като ластик, позволявайки му да тъпче цели купища храна в големите си бузи.
Всичко това обаче било съпроводено от непоносима миризма. В медицинските досиета се споделя: „ Често смърдеше толкоз мощно, че не можеше да се изтърпи на разстояние от двадесет крачки. “
Тялото му било горещо на досег, той непрестанно се потял, а потта му миришела на канализация. От него се вдигала пара — забележим облак от гнила воня.
Тайната военна задача на Тарар
Когато лекарите го разкрили, Тарар към този момент се бил отказал от живота на актьор, с цел да служи на Франция. Но армията не го желала.
Той бил изтеглен от фронта и изпратен в хирургическа зала, където барон Пърси и доктор Курвил провеждали серия от опити, пробвайки се да схванат това здравно знамение.
Един човек обаче видял капацитет в него — военачалник Александър дьо Боарне. Франция била във война с Прусия и генералът считал, че странното положение на Тарар го прави съвършен пощальон.
Дьо Боарне провел опит: сложил документ в дървена кутия, предиздвикал Тарар да я погълне и изчакал тя да премине през тялото му. След това предиздвикал боец да извади кутията и да ревизира дали документът към момента е четим.
Експериментът проработил и Тарар получил първата си задача. Преоблечен като пруски селяндур, той трябвало да се промъкне през вражеските линии и да съобщи строго секретно известие на покорен френски полковник — прикрито в кутия в стомаха му.
Проваленият шпионски опит
Тарар не стигнал надалеч. Човек с отпусната кожа и гнила миризма, която се усещала отдалеко, неизбежно привлякъл внимание. А защото не говорел немски, прусаците бързо разбрали, че пред тях стои френски разузнавач.
Той бил без дрехи, претърсен, обичай с бич и малтретиран с часове, преди да признае. Накрая разкрил тайната за известието, прикрито в стомаха му.
Оковали го и чакали. Часове наред Тарар седял, малтретиран от виновност и боязън, до момента в който червата му най-накрая се раздвижили.
Когато извадили кутията, пруският военачалник разкрил в нея само записка с въпрос дали Тарар е доставил сполучливо известието. Оказало се, че военачалник дьо Боарне не му бил доверил същинска информация — всичко било тест.
Разяреният пруски военачалник в началото заповядал Тарар да бъде обесен, само че в последния миг показал страдание и го пуснал, откакто го пребил и предизвестил в никакъв случай повече да не пробва сходен номер.
Когато гладът минава границата
След завръщането си във Франция Тарар умолявал армията в никакъв случай повече да не го употребява като пощальон. Той молел барон Пърси да го направи „ като всички останали “.
Пърси опитал всичко — винен оцет, тютюневи таблетки, лауданум и разнообразни лекарства — само че нищо не трансформирало апетита му. Ако не друго, гладът му станал още по-силен.
Когато изчезнало 14-месечно бебе и се популяризирали клюки, че Тарар е забъркан, търпението на барон Пърси се изчерпало. Той го прогонил и се опитал да не помни цялата злокобна история.
Ужасяващата аутопсия на Тарар
Четири години по-късно барон Пърси получил новина, че Тарар се намира в болница във Версай и умира. Това бил последният му късмет да види здравната особеност.
Тарар умрял от туберкулоза през 1798 година Миризмата, която се разнесла след гибелта му, била несравнима с нищо претърпяно до тогава. Лекарите едвам дишали в стаята.
Аутопсията била прекъсната прибързано — миризмата станала непоносима даже за барон Пърси.
Едно нещо обаче станало ясно: положението на Тарар не било психическо. Всичко, което правел, произтичало от действителна, непрекъсната биологична потребност от храна. Тялото, с което се родил, го обрекло на живот на безконечен апетит.
Прочетете още
Най-странното било, че той постоянно изглеждал гладен. Младият мъж тежал едвам 45 кг и изглеждал непрекъснато отпаднал и заплеснат. Проявявал всички признаци на тежко недохранване — с едно изключение: консумирал количества храна, задоволителни за дребна казарма, написа Vesti.bg.
Вероятно значително негови приятели просто желали да се отърват от него. Освен че поглъщал армейските дажби, Тарар излъчвал толкоз мощна воня, че от тялото му като че ли се вдигала забележима пара — като в карикатурен анимационен филм.
За двамата военни хирурзи, доктор Курвил и барон Пърси, Тарар бил прекомерно невероятен, с цел да бъде подценен. Кой бил този човек, питали се те, в чието гърло можело да се излее цяла количка с храна и който отново да остане гладен?
Тарар – индивидът, който поглъщал котки цели
Апетитът на Тарар го съпътствал през целия му живот. Когато бил младеж, родителите му, неспособни да си разрешат големите количества храна, нужни за изхранването му, го изгонили от вкъщи си.
Тарар поел по личен път като пътуващ шоумен. Присъединил се към група проститутки и крадци, които обикаляли Франция, изнасяйки представления, до момента в който по едно и също време с това ограбвали публиката. Тарар бил една от звездните им атракции — невероятният мъж, който можел да яде всичко.
Масивната му, деформирана челюст се отваряла толкоз необятно, че той можел да изсипе цяла кошница с ябълки в устата си и да задържи дузина от тях в бузите си като катерица. Поглъщал тапи, камъни и живи животни цели — за едновременното удивление и омерзение на тълпата.
Според свидетелства на очевидци: „ Той хванал жива котка със зъби, раздрал я, изсмукал кръвта ѝ и я изял, оставяйки единствено голия скелет. Ял е и кучета по същия метод. Веднъж се споделя, че е погълнал жива змиорка, без да я дъвче. “
Репутацията на Тарар го следвала на всички места — даже измежду животните. Барон Пърси отбелязва в бележките си: „ Кучетата и котките бягаха ужасени от появяването му, като че ли предусещаха ориста, която той им приготвяше. “
Мъжът с ужасяващата миризма, който озадачил лекарите
Тарар съществено озадачил хирурзите. На 17-годишна възраст той тежал едвам 45 кг. Въпреки че ядял живи животни и отпадъци, изглеждал душевен здрав. На пръв взор бил просто млад мъж с необяснимо безконечен вкус.
Тялото му обаче било всичко друго, само че не и обикновено. Кожата му се разтягала до невероятни степени, с цел да побере храната, която натъпквал в хранопровода си. Докато ядял, тялото му се издувало като балон, изключително в коремната област. Малко по-късно отивал до тоалетната и изхвърлял съвсем всичко, оставяйки след себе си подиуми, които лекарите описвали като „ зловонни оттатък всякаква визия “.
Когато стомахът му бил празен, кожата му увисвала толкоз мощно, че можела да се завърже към кръста му като колан. Бузите му висяли като уши на слон.
Именно тези гънки били част от тайната по какъв начин успявал да побере толкоз доста храна в устата си. Кожата му се разтягала като ластик, позволявайки му да тъпче цели купища храна в големите си бузи.
Всичко това обаче било съпроводено от непоносима миризма. В медицинските досиета се споделя: „ Често смърдеше толкоз мощно, че не можеше да се изтърпи на разстояние от двадесет крачки. “
Тялото му било горещо на досег, той непрестанно се потял, а потта му миришела на канализация. От него се вдигала пара — забележим облак от гнила воня.
Тайната военна задача на Тарар
Когато лекарите го разкрили, Тарар към този момент се бил отказал от живота на актьор, с цел да служи на Франция. Но армията не го желала.
Той бил изтеглен от фронта и изпратен в хирургическа зала, където барон Пърси и доктор Курвил провеждали серия от опити, пробвайки се да схванат това здравно знамение.
Един човек обаче видял капацитет в него — военачалник Александър дьо Боарне. Франция била във война с Прусия и генералът считал, че странното положение на Тарар го прави съвършен пощальон.
Дьо Боарне провел опит: сложил документ в дървена кутия, предиздвикал Тарар да я погълне и изчакал тя да премине през тялото му. След това предиздвикал боец да извади кутията и да ревизира дали документът към момента е четим.
Експериментът проработил и Тарар получил първата си задача. Преоблечен като пруски селяндур, той трябвало да се промъкне през вражеските линии и да съобщи строго секретно известие на покорен френски полковник — прикрито в кутия в стомаха му.
Проваленият шпионски опит
Тарар не стигнал надалеч. Човек с отпусната кожа и гнила миризма, която се усещала отдалеко, неизбежно привлякъл внимание. А защото не говорел немски, прусаците бързо разбрали, че пред тях стои френски разузнавач.
Той бил без дрехи, претърсен, обичай с бич и малтретиран с часове, преди да признае. Накрая разкрил тайната за известието, прикрито в стомаха му.
Оковали го и чакали. Часове наред Тарар седял, малтретиран от виновност и боязън, до момента в който червата му най-накрая се раздвижили.
Когато извадили кутията, пруският военачалник разкрил в нея само записка с въпрос дали Тарар е доставил сполучливо известието. Оказало се, че военачалник дьо Боарне не му бил доверил същинска информация — всичко било тест.
Разяреният пруски военачалник в началото заповядал Тарар да бъде обесен, само че в последния миг показал страдание и го пуснал, откакто го пребил и предизвестил в никакъв случай повече да не пробва сходен номер.
Когато гладът минава границата
След завръщането си във Франция Тарар умолявал армията в никакъв случай повече да не го употребява като пощальон. Той молел барон Пърси да го направи „ като всички останали “.
Пърси опитал всичко — винен оцет, тютюневи таблетки, лауданум и разнообразни лекарства — само че нищо не трансформирало апетита му. Ако не друго, гладът му станал още по-силен.
Когато изчезнало 14-месечно бебе и се популяризирали клюки, че Тарар е забъркан, търпението на барон Пърси се изчерпало. Той го прогонил и се опитал да не помни цялата злокобна история.
Ужасяващата аутопсия на Тарар
Четири години по-късно барон Пърси получил новина, че Тарар се намира в болница във Версай и умира. Това бил последният му късмет да види здравната особеност.
Тарар умрял от туберкулоза през 1798 година Миризмата, която се разнесла след гибелта му, била несравнима с нищо претърпяно до тогава. Лекарите едвам дишали в стаята.
Аутопсията била прекъсната прибързано — миризмата станала непоносима даже за барон Пърси.
Едно нещо обаче станало ясно: положението на Тарар не било психическо. Всичко, което правел, произтичало от действителна, непрекъсната биологична потребност от храна. Тялото, с което се родил, го обрекло на живот на безконечен апетит.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ