Психологът доц. Маргарита Бакрачева в интервю за сутрешния блок Добро

Психологът доцент Маргарита Бакрачева в изявление за утринния блок " Добро утро, България “

Доц. Бакрачева, продължаваме тематиката за черния петък, и в месеца, в който е той Ви запитвам: какви са вашите наблюдения, виждате ли излишно извършване на покупки и ненужно харчене на пари?  

Това е тематика, която участва и като персонално прекарване, тематика на проучвания, които се организират. Това, което стои в основата на мотивацията, е да получа нещо. Това, което се преглежда - фактори, които подтикват потребителското държание, е, че има някакъв времеви диапазон, има лимитирано количество, има чувството за изгода – има няколко фактора, които подтикват по-високата степен на интерес. И проучванията, които обичайно демонстрират, че постоянно след направена покупка идва пък моментът на размисъл: трябваше ли да го върша, това не е нещо, което ми би трябвало. Това, което можем да направи във всяка една обстановка всеки един от нас, е да взема решенията си в някаква рамка. Няма по какъв начин да избегнем тези залитания или както ги дефинираме като когнитивни неточности. Така че това, което можем да създадем, е да си даваме повече сметка рационално. Рационалното е това, което на процедура ни избавя и от това, което е потвърдено и открито, да не вършим сходни импулсивни покупки и реакции, когато става въпрос за нещо огромно – купуваме си кола или отмора за идната година, или апартамент – там не се задействат всички тези механизми. Вече в случай че желаеме да се предпазим и на всекидневно равнище – би трябвало повече разумен избор, това е нещо, което може да ни спести някои негативи по-късно или връщане на продуктите.  

За тези маркетингови похвати, за които споменахте, които са от вида на: лимитирано количество, единствено в този момент, този времеви диапазон, това ли в действителност кара хората да купуват артикули, които не са им нужни? Тоест, за какво те са склонни да го вършат, единствено поради цената ли?  

Ами цената е един доста водещ фактор, плюс това, че към този момент е като модел. Знаем по кое време се вършат изключително тези обичайни коледни и великденски понижения, тъй че упованието и търсенето, отлагането на някоя покупка към този момент е и като със характерна предварителна настройка. Тъй като живеем в условия на рецесия, тези модели в потребителското държание се трансформираха в европейски и в световен мащаб - " какво върша, тъй че да не се лиша от нещата, които желая, къде са компромисите “. Последните проучвания на потребителското държание бяха на секторите по отношение на приходите – от какво се лишават тези, които имат по-малко или повече приходи, къде е компромисът с марката, която употребявам, с цел да не понижат нещата, които си закупувам или в друга някоя друга линия: не се отхвърлям от марката, само че понижавам честотата. Общата, съответната рамка, и държанието, което си е обичайно, и претекстовете, които ни водят, в цялост дефинират спонтанни, импулсивни решения какво да купим. Във всички случаи, в които има рационалния избор на инспекция, съпоставяне, очакване, тогава нормално няма отчаяние по-късно, когато са планувани покупките.  

Всички сме чували изказванието, че извършването на покупки оказва помощ чисто психически за това, когато човек е смутен, когато има потребност да разнообрази. Съществува ли в действителност така наречен " шопинг терапия “? И оказва помощ ли?  

Във всички случаи има позитивен резултат, когато е обвързвана с това очакване. Обикновено когато приказваме за шопинг терапия, тя е като отплата: не си давам сметка, само че имам чувството, че нямам надзор върху живота си и не се подреждат нещата по този начин, както ми се желае, и отивам и обезщетявам по този метод. Купувам едно, второ, трето, и след това към този момент, защото в основата е обезщетително държание, то няма по какъв начин да удовлетвори една по-голяма нужда. Но шопингът, когато е целеустремен, когато е като някаква премия и тази премия е обвързвана с какво ще направя: подарък за себе си или подарък за мой непосредствен, тогава може да има единствено позитивен резултат, защото е осъзнато. Винаги несъответствието идва, когато няма връзка с импулса, импулсът и претекстовете остават неосъзнавани и служат по някакъв метод да избягаме от неудовлетвореността. Същото е, в случай че ние осъзнаем и без значение какво деяние предприемем, само че в случай че го създадем по съзнателен метод, то няма по какъв начин да не докара до позитивен резултат, защото сме го избрали. Може да не е най-хубавото за някой различен в профил, само че ние сме го избрали като най-хубавото решение за себе си, тъй че за нас то е работещо. По-високата степен на себеосъзнатост е това, което може да ни поддържа вътрешния баланс и да ни накара да се почувстваме по-удовлетворени.  

Тоест, можем да кажем, че когато се загуби връзката сред импулса и мотивацията, или когато липсват претекстовете, тогава извършването на покупки се трансформира в фикс идея и не е здравословно?  

Това, което е най-опасно, аз напряко ще се опитам да го обобщя: по кое време може нещо да се образува в най-негативен проект – когато се трансформира в метод на несъзнателен модел на държание. Всяко едно държание, което е повтарящо се, и го вършим, може да бъде и някаква взаимозависимост. Всяка една взаимозависимост, дали е извършване на покупки, дали е към тези общоприети зависимости, които познаваме, всяко едно държание може да се трансформира според, и то става взаимозависимост, когато спрем да си даваме сметка, че автоматизирано вършим едно и също във всяка обстановка, в която се усещаме неудовлетворени, уплашени, или стопираме да търсим и да пробваме други вероятни способи. Шопингът да вземем за пример може да стане неконтролиран. И най-негативното е, че продължава, обстановката остава непроменена – ние не сме внесли някаква действителна смяна в живота си, тъй че да се усещаме по-добре, продължаваме да вършим едно и също, и това води до още по-висока степен на разбиране на напрежението.  

Говорейки за извършването на покупки, няма по какъв начин да не отбележим и инфлацията, растящите цени, множеството рецесии. Какви са вашите наблюдения, по какъв начин повлияват те на хората и какво вършат жителите, с цел да се запазят в тези условия?  

Обикновено във всеки един миг решенията, които се вършат, зависят и от самостоятелното, и от въздействието на другите. Така че в случай че не приказваме отвън рамката на повтарящите модели, доста огромно значение има и въздействието, когато някой нещо е споделил, престижът, от кое място идва информацията – инспекцията, която човек прави, когато взема решения. Така че доста постоянно и въздействието на близките е определящо за изборите. Като цяло те, в случай че ги разделим: изборите и факторите, които дефинират изборите, са общоприети, към този момент стана въпрос за периоди, цената, въздействието на цената и каква е изгодата, какъв е салдото сред влагам и получавам. Обикновено грешките или прибързаността са в резултат на някакъв дискомфорт, който изпитва човек: има две неща, сред които би трябвало да предпочитам, и тъй като желая по-бързо да избера, не ми е прелестно да заставам в това състояние да нямам решение, стартирам да преувеличавам едното и да недооценявам другото, т.е., редуцирам интервала на избор. И това се отнася по принцип за решенията, които човек взема освен във връзка с покупките, а и във връзка с вземането на позиция, поддръжката или неналичието на поддръжка на информация, доверието като цяло. И поляризирането, което се случва в изискванията и в обстановките, през които прекосяваме в интервала на пандемия, изборът " За “ или " Против “ имунизациите, т.е., към този момент и световната рамка, в която сме сложени, също се отразява освен на общата ни настройка и на метод, по който се усещаме, само че и на решенията: по-бързо, по-убедено или по-рационално вършим своите избори.  

Множеството избори, пред които сме изправени, в действителност оказват въздействие. И с цел да приключим диалога, още веднъж ще се върна на извършването на покупки. По отношението на него какви са вашите препоръки към потребителите - Как да слагат личните си граници и преграда по кое време да спрат?  

Това, което като обща тенденция може да ни помогне, изключително в неопределеността и отрицателните неща, които ни заобикалят, е да се питаме: кои са нещата, които зависят и не зависят от мен? Трябва малко по-директната оценка какво може и какво не може. Това е една обща наклонност, която особено нараства в отговор на измененията и на рецесиите, през които прекосяваме. В някои случаи може за мен да е: кое е най-хубавото за мен в тази обстановка? Колкото по-конкретно се преглежда всяко едно решение и всяка една обстановка, през които прекосяваме, толкоз по-широка може да бъде и вероятността на осмисляне, и най-много да бъдат здравословни изборите, които вършим – какво не може и какво може, и какво зависи и какво не зависи от мен – това повече ни връща в настоящата обстановка и ни отваря по-ясна вероятност, изключително когато възприемаме нещата като независещи от нас и вън от нашия надзор.  

Страхотни препоръки. Сега остава единствено и да ги използван, с цел да забележим резултати, с цел да забележим разликата. Много ви благодаря.