Анастасия Треновска за психичното здраве на децата в пандемията
Психичното здраве на децата в пандемията и цифровото неравноправие измежду учениците - на тези въпроси обръща внимание в есето си 15- годишната Анастасия Треновска от Математическата гимназия в Плевен.
Тя е една от финалистките в самодейността „ Посланик за един ден “, проведена от посолството на Англия у нас. В рамките на проявата Анастасия работи с вицепрезидента Илияна Йотова.
„ Искам всички хора да имат вяра, че могат да реализират фантазиите си “ – това е посланието на Анастасия Треновска, едно от девойките, които показаха концепциите си за развиване на България след пандемията.
В есето си тя насочва вниманието към образованието в изискванията на пандемия, цифровата просветеност и психическото здраве на децата.
„ По връстниците си и даже по себе си виждам какъв брой сме потиснати около цялата неустановеност в тази обстановка. Това е нещо, което ще има доста огромни последствия и ще се вижда, когато към този момент сме възрастни “, споделя Анастасия.
Тя е доброволец в Българския юношески Червен кръст, превежда публикации от научни списания, доста обича театъра, а откакто приключи гимназия, желае да учи медицина:
„ Винаги съм си представяла, че, в случай че оказвам помощ на хората, даже и да е мъчно, вечер ще се прибирам и ще съзнавам, че всекидневието ми е осмислено. Заради това избрах медицината “.
Тя е една от финалистките в самодейността „ Посланик за един ден “, проведена от посолството на Англия у нас. В рамките на проявата Анастасия работи с вицепрезидента Илияна Йотова.
„ Искам всички хора да имат вяра, че могат да реализират фантазиите си “ – това е посланието на Анастасия Треновска, едно от девойките, които показаха концепциите си за развиване на България след пандемията.
В есето си тя насочва вниманието към образованието в изискванията на пандемия, цифровата просветеност и психическото здраве на децата.
„ По връстниците си и даже по себе си виждам какъв брой сме потиснати около цялата неустановеност в тази обстановка. Това е нещо, което ще има доста огромни последствия и ще се вижда, когато към този момент сме възрастни “, споделя Анастасия.
Тя е доброволец в Българския юношески Червен кръст, превежда публикации от научни списания, доста обича театъра, а откакто приключи гимназия, желае да учи медицина:
„ Винаги съм си представяла, че, в случай че оказвам помощ на хората, даже и да е мъчно, вечер ще се прибирам и ще съзнавам, че всекидневието ми е осмислено. Заради това избрах медицината “.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ




