БПА: Психичното здраве на българите е на заден план заради цялостната политика на държавата
„ Психичното здраве на българите сигурно е оставено на назад във времето, само че това се дължи и на цялостната политика на страната през миналите години, от която зависи финансиране, застраховане с болничен личен състав, приемане на обновени стандарти и регламентиране на положителни клинични практики “. Това се споделя в мнение на Българската психиатрична асоциация (БПА) във връзка, при който почина пациент.
От асоциацията декларират още, че във връзка с психиатричната грижа липсва повсеместен метод на изпълнителната власт у нас, макар непрекъснатото алармиране от страна на съсловието към проблемите в бранша.
Ето и цялото мнение на БПА:
Системата за полагане на психологични грижи е доста мъчно балансируема и внезапни промени в нея биха могли да доведат до непредсказуеми и рискови последствия.
За жал, вниманието към психиатричното обгрижване се притегля както от страна на властимащите, по този начин и на медиите и правозащитниците, само и единствено по време на тежки произшествия. Инцидентът в университетската психиатрична клиника във Варна е драматичен мотив да изкажем дълбоките си съболезнования на околните на починалия, само че и да напомним неналичието на повсеместен и пореден метод на изпълнителната власт у нас макар непрекъснатото алармиране от страна на съсловието към проблемите на психиатричното обслужване.
По отношение на изказванията в медиите, че сходни практики на имобилизация, т.е. на фиксиране на пациентите в психиатричните клиники и лечебни заведения, се трансформира в система и, че в казусът във Варна не е изолиран – заявяваме, че сходни практики на имобилизация съществуват и ще съществуват, както в българската, по този начин и в международната процедура. Това не е въпрос на корист и неглижиране на пациентите, а на обезпечаване на сигурност и отбрана както на пациенти и личен състав, по този начин и на обществото като цяло. Съществуват редица мнения на Световната психиатрична асоциация, Световната здравна асоциация, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и други организации за положителните практики в това отношение. Съществуват данни и от интернационалните изследвания, в това число с българско присъединяване, за удобния лечебен резултат от използването на насилствени ограничения в психиатрията, когато те са показани. А у нас съществува ясна нормативна база за използването им, както и стандарти за добра процедура в тази тенденция в настоящия и обновения (внесен в Министерството на здравеопазването) медицински стандарт по психиатрия.
Относно изказванието, че няма акредитация на лечебните заведения и никакъв надзор на лечебната активност, това изказване не дава отговор на истината във връзка с университетските психиатрични клиники.
Въвеждането на клинични пътеки в психиатрията не би трансформирало медицинския стандарт по психиатрия и положителната клинична процедура във връзка с нападателни и автоагресивни пациенти, както и грижата за тях. Те са остарял инструмент, който унифицира до прекаленост, а не персонализира грижата за психиатричния пациент.
По отношение на отговорността считаме, че такава не може да бъде търсена преди привършване на инспекции от страна на Прокуратура и Медицински контрол, предоставена от Министъра на опазването на здравето.
Психичното здраве на българите сигурно е оставено на назад във времето, само че това се дължи и на цялостната политика на страната през миналите години, от която зависи финансиране, застраховане с болничен личен състав, приемане на обновени стандарти и регламентиране на положителни клинични практики. Следва да се напомни, че получател на всички отчети на Комитета за попречване на изтезанията и нечовешкото и унизително отношение и наказване към Съвета на Европа по тези въпроси от последните към 30 години е държавното управление на Република България, а не българските психиатри. Без радикална смяна в вложението в психологично здравното обслужване у нас и увеличение на личния състав в пъти рискът от неприятни практики и произшествия ще остава настоящ. Както и сатанизирането на психиатрията и псевдозагрижеността за правата на психиатричните пациенти.
УС на БПА
От асоциацията декларират още, че във връзка с психиатричната грижа липсва повсеместен метод на изпълнителната власт у нас, макар непрекъснатото алармиране от страна на съсловието към проблемите в бранша.
Ето и цялото мнение на БПА:
Системата за полагане на психологични грижи е доста мъчно балансируема и внезапни промени в нея биха могли да доведат до непредсказуеми и рискови последствия.
За жал, вниманието към психиатричното обгрижване се притегля както от страна на властимащите, по този начин и на медиите и правозащитниците, само и единствено по време на тежки произшествия. Инцидентът в университетската психиатрична клиника във Варна е драматичен мотив да изкажем дълбоките си съболезнования на околните на починалия, само че и да напомним неналичието на повсеместен и пореден метод на изпълнителната власт у нас макар непрекъснатото алармиране от страна на съсловието към проблемите на психиатричното обслужване.
По отношение на изказванията в медиите, че сходни практики на имобилизация, т.е. на фиксиране на пациентите в психиатричните клиники и лечебни заведения, се трансформира в система и, че в казусът във Варна не е изолиран – заявяваме, че сходни практики на имобилизация съществуват и ще съществуват, както в българската, по този начин и в международната процедура. Това не е въпрос на корист и неглижиране на пациентите, а на обезпечаване на сигурност и отбрана както на пациенти и личен състав, по този начин и на обществото като цяло. Съществуват редица мнения на Световната психиатрична асоциация, Световната здравна асоциация, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и други организации за положителните практики в това отношение. Съществуват данни и от интернационалните изследвания, в това число с българско присъединяване, за удобния лечебен резултат от използването на насилствени ограничения в психиатрията, когато те са показани. А у нас съществува ясна нормативна база за използването им, както и стандарти за добра процедура в тази тенденция в настоящия и обновения (внесен в Министерството на здравеопазването) медицински стандарт по психиатрия.
Относно изказванието, че няма акредитация на лечебните заведения и никакъв надзор на лечебната активност, това изказване не дава отговор на истината във връзка с университетските психиатрични клиники.
Въвеждането на клинични пътеки в психиатрията не би трансформирало медицинския стандарт по психиатрия и положителната клинична процедура във връзка с нападателни и автоагресивни пациенти, както и грижата за тях. Те са остарял инструмент, който унифицира до прекаленост, а не персонализира грижата за психиатричния пациент.
По отношение на отговорността считаме, че такава не може да бъде търсена преди привършване на инспекции от страна на Прокуратура и Медицински контрол, предоставена от Министъра на опазването на здравето.
Психичното здраве на българите сигурно е оставено на назад във времето, само че това се дължи и на цялостната политика на страната през миналите години, от която зависи финансиране, застраховане с болничен личен състав, приемане на обновени стандарти и регламентиране на положителни клинични практики. Следва да се напомни, че получател на всички отчети на Комитета за попречване на изтезанията и нечовешкото и унизително отношение и наказване към Съвета на Европа по тези въпроси от последните към 30 години е държавното управление на Република България, а не българските психиатри. Без радикална смяна в вложението в психологично здравното обслужване у нас и увеличение на личния състав в пъти рискът от неприятни практики и произшествия ще остава настоящ. Както и сатанизирането на психиатрията и псевдозагрижеността за правата на психиатричните пациенти.
УС на БПА
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ