Защо проектът за нов Закон за съдебната власт трябва да се изтегли или преработи основно
Прясно напусналият някогашен управнически екип на правосъдното министерство – депутатът от „ Да, България “ Атанас Славов и съдиите Емил Дечев и Юлия Ковачева, гневно се зае да брани скоростно написания план за напълно нов Закон за правосъдната власт.
Нормативният акт би трябвало да доразвие последните промени в Конституцията, признати в края на 2023 година, за които се чака проверка от Конституционния съд.
На Славов, Дечев и Ковачева, а най-много на тези, които им осигуриха престоя в изпълнителната власт, наподобява им е извънредно мъчно да одобряват действителността.
Правосъдното ведомство към този момент не може да се употребява като инструмент за подмолен напън върху правосъдната власт. Няма да се случи дългогодишния опит за тотална деструкция на прокуратурата и превръщането на прокурорите и следователите във второкласен магистрати. Отколешен проект, чиято последна цел е маргинализиране на институцията и прехвърлянето й като дирекция към Министерство на правораздаването.
Това изяснява жлъчните изявленията, които не стопират да дават Славов и изключително Емил Дечев, който след повече от две години престой в изпълнителната власт мъчно се побира в тогата си на арбитър, което го слага в колизия с Етичния кодекс на съдиите - кодекс, който той нарушава с политическите си изявления.
В арсенала за напън в опит да бъде „ избавен “ лобисткият план на нов Закон за съдебната власт се прибегна и до добре познатите професионални протестъри. От „ Правосъдие за всеки “ пробваха да създадат митинг на връх Деня на Конституцията. Пред Съдебната палата обаче се събраха толкоз хора, едвам държат един транспарант на улицата.
Не оказват помощ и дежурните нападки на сътрудници на въздействие от Антикорупционен фонд, Институт за пазарна стопанска система и Български институт за правни начинания, както и словесните еквилибристики на неколцина юристи на повикване. Всички добре знаят, че планът на нов Закон за правосъдната власт е неспособен, а причините за това са им добре известни.
1. На 5 март някогашният правосъден министър Атанас Славов пусна за авансово разискване план на нов правосъден закон, тъкмо когато се разбра, че няма да се реализира ротацията сред Николай Денков и Мария Габриел, т.е. предстоят избори. Нещо повече, участници в работната група, която бе основана в правосъдното министерство, с цел да изготвя текстовете, разясняват, че са останали сюрпризирани от действието на Славов при започване на март. Най-малкото, тъй като до тогава са били дискутирани едвам към ¼ от текстовете.
2. Славов, Дечев и Ковачева по този начин и не обяснили на участниците в работната група каква е крайната цел - правенето на напълно нов законопроект или промени и допълнения на в този момент настоящия. Отговорът работната група схваща постфактум, едвам когато Славов изненадващо пуска плана на нов закон, което поражда основен въпрос – кой, по кое време и къде е изготвил текстовете на плана.
Всъщност, по остаряла традиция, постоянно когато Министерство на правосъдието се управлява от кадър на „ Да, България “, законотворческата активност е аутсорсната към една съответна софийска адвокатска фирма от ул. „ Позитано “ и Съюза на съдиите в България, дълготраен член на управлението на който е досегашният зам.-министър Емил Дечев, както и на БИПИ – неправителствената организация, в която допреди да влезе в политиката се подвизаваше и юриста с отнети права Христо Иванов.
Пряко доказателство, че явно е имало подготвен Закон за съдебната власт, а така наречен работна група при правосъдното министерство, която е трябвало да изготвя плана на закон, е била заслон на скритите сделки, се вижда в член 236, алинея 3, съгласно която основен прокурор може да бъде освобождаван от 13 от членовете на Висшия прокурорски съвет в случай, че съгласно последните промени в Конституцията Висшия прокурорски съвет се състои от 10 члена.
3. Това, че авторството е на упоменатите нагоре очевидни и скрити лобистки кръгове, може да бъде разчетено и в самите текстове на плана на Закон за съдебната власт, които са тежко дискриминационни по отношение на прокурори и следователи. Всъщност това е очебийно и в един от официозите на „ Да, България “ и ССБ - „ Дневник “, още на 6 март, където четем заглавието: „ Новият закон за правосъдната власт: Съдът е властта “. Само че съгласно конституцията прокурорите и следователите също са част от правосъдната власт. Нещо, което като че ли е пропуснато от създателите, които оферират разнообразни периоди за командироване на съдии и прокурори. Наред с това - за основен правосъден контрольор занапред се предлага да може да се избира единствено арбитър, само че не и прокурор или следовател.
4. Знак, че до момента в който Министерство на правосъдието се е управлявало от фрагментите на „ Да, България “ и фракцията на партията в правосъдната власт – ССБ, може да се открие и в плана за смяна на Закона за адвокатурата. Там да вземем за пример се предлага, в случай че прокурор или арбитър реши да стане юрист след пенсионирането си на 65 години и след 20-30 години юридически стаж, то той наложително би трябвало да се яви на прелиминарен изпит. Ако обаче е бил арбитър, автоматизирано може да се впише като юрист стига да има 5-годишен юридически стаж.
5. Служебният екип на Министерство на правосъдието удължи периода за публично разискване на лобисткия план за нов Закон за съдебната власт. Решение, което е само рационалното в създалата се обстановка, в която не е въобще ясно авторството на плана, който в последните дни породи мощно сериозни позиции на съдии, прокурори и следователи.
Правилно би било въобще да не се стига до внасяне на плана в Министерския съвет, най-малко до момента в който се изчака решението на Конституционния съд по висящите две каузи - №1 и №2 от 2024 година, с които се нападнаха конституционните ремонти и в глава „ Съдебна власт “ на Основния закон.
Ясно се видя, че прибързаните ремонти, наложени главно по искане на водачите на ПП-ДБ в Народното събрание – Христо Иванов, Кирил Петков, Атанас Атанасов, в Конституцията във връзка с служебните държавни управления, сътвориха извънредно напрежение и сложиха страната на ръба на конституционна рецесия. Подобен, а евентуално и още по-голям безпорядък би настъпил, в случай че опитът за пробутване на противоречивия план на правосъден закон се бе оказал сполучлив.
Всъщност най-голямата подправена вест у нас в последните години е тази, че хората желаят „ правосъдна промяна “. Нищо сходно – българите желаят работещи институции, чакат правдивост и ангажираност на властта с действителните проблеми, не с безкрайни прекроявания на законови разпореждания и поправки на Конституцията, които ускоряват от ден на ден публичното съмнение към страната като цяло. И това е действителността, колкото и да не се харесва на Политическа партия, Демократична България, ССБ, адвокатски адвокатски фирми, НПО-та и техните добре известни олигархични кукловоди.
Заради това служебното управление на Министерство на правосъдието има два разновидността – да изтегли напълно този план, с цел да продължи разискването му в работната група или да вземе под внимание всички мнения, които са изпратили магистратски организации и да го преработи съществено преди да го внесе за приемане в Министерски съвет.
Но както към този момент бе маркирано, добре е преди този момент да се чуе мнението на конституционните съдии, които могат да анулират забележителна част от конституционните промени в частта им за правосъдната власт и по този начин да обезсмислят напълно оферти план.
