Прякорът на Сали идва от думата ос“ в израза Страните

Прякорът на Сали идва от думата „ ос “ в израза Страните от Оста, по наименованието на Оста Рим – Берлин – Токио (или страните от Тристранния пакт).

В животът й има поредност нещастни събития, след което момичето е вербуван от нацистката агитация да работи в радиото. Измисления й облик от ефир се употребява и до през днешния ден от неонацистите и това не е по никакъв начин изненадващо.

Милдред Елизабет Сиск

Сали Оста – или Милдред Елизабет Сиск (по-късно Милдред Елизабет Гилърс) – е родена в Портланд, Мейн, през 1900 година Тя може и да не е толкоз известна като съвременниците си в радиото, само че работата й, включваща както развлечения, по този начин и агитация, се усеща като по-актуална в днешната просвета, в която знаем, че екстремистките хрумвания навлизат в главния информативен поток посредством култа към личността.

Тя обаче е и доста деликатна и отхвърля да чете, в случай че се тревожи, че текстът й стига до прекомерна прекаленост и да вземем за пример, може в някакъв предстоящ миг да я осъдят за държавна измяна.

Мидж, както й викат, постоянно гледа на себе си като на човек, който забавлява, и мечтае да стане актриса. Тя има нелеко детство – пастрока й, Робърт Брус Гилърс, за който майка й се омъжва, когато Мидж е дете, е алкохолик и си пада по инцеста. Когато напуща дома си, тя учи драма и актьорско майсторство в университета Уеслиан в Охайо, само че напуща и там преди да се дипломира по съвет на един от професорите – първият от поредност възрастни мъже интелектуалци, чието въздействие оформи ориста й, до момента в който се пробва да успее.

Успехът обаче в никакъв случай не идва. На 31-годишна възраст, разочарована от тази неналичието и от театъра в Ню Йорк, тя потегля с мъж от английски генезис (и евреин, както ще се окаже) в Алжир, където стават и любовници. Връзката им най-вероятно стопира малко по-късно, тъй като когато майката на Гилърс й написа, с цел да види дали желае да се причисли към нея в Унгария напролет на 1934 година, тя се съгласява. След като двете се срещат в Будапеща, вършат едно съдбовно странствуване към Берлин.

Йозеф Гьобелс, индивидът отпред на нацистката агитация, търси човек като Гилърс. В „ Goebbels’ Principles of Propaganda “ професорът по логика на психиката на университета Йеил Леонард У. Дуб обобщава философията на нацистката агитация: „ най-хубавата форма на вестникарската агитация в действителност не е „ агитация “, а пристрастните вести, написани по този начин, че да наподобяват правилни и справедливи. “ Гьобелс употребява това в доста платформи, в това число и в радиото. И Силите на Оста, и Съюзниците използваха УКВ по време на войната, с цел да доближат до слушатели из цяла Европа и даже в Атлантическия океан.

През 1941 година план в университета в Принстън учи пропагандните стратегии, ориентирани към американската публика, и дава следната оценка: „ Немски коментатори и новинари концентрират по-голямата част от работата си, пробвайки се да основат настройки за проваляне и съмнение към Англия. “ За да създадат това, нацистите акцентират раздялите на раса, клас и просвета, които към този момент се демонстрират в Съединени американски щати. „ Берлинските стратегии за страната ни употребяват ужасна антисемитска агитация, дружно с спорни апели към служащи, предприемачи, изолационисти, интервенционисти, расови и националистически групи “, написа в отчета на плана. Тези стратегии включват и радио спектакъл – да вземем за пример, една „ пронацистка, анти-британска драматизация на живота на Линкълн “.

Но Гьобелс знае, че излъчвания му биха били доста по-ефективни, в случай че не се четат от германци с техният акцент, а от някой по-познат западен глас. Той имаше потребност от някой, който можеше да приказва с американците по техните лични речеви модели, и Гилърс наподобява е дамата за тази работа.

Според досието на процеса й за държавна измяна през 1949 година, когато Гилърс стартира, „ нейните отговорности са на диктор, който показва стратегии, и на актриса в трагични излъчвания и кабарета “. По всяка възможност тя в никакъв случай не е очаквала Съединени американски щати да влезе във войната. По създание нейната позиция към момента е на жена заседнала в 20-те години: ние няма да водим друга война за Англия и Франция; ще останем отвън тази. Пърл Харбър обаче й сервира горчива изненада. Но тя не се връща в Съединени американски щати след нападението на Япония – паспортът й е иззет от не изключително благосклонен чиновник на американското посолство напролет на 1941 година Тя също към този момент е сгодена за немски физик, който споделя, че няма да се ожени за нея, в случай че се върне в Щатите.

Притеснена, че е прекомерно остаряла, с цел да си откри различен сътрудник, тя остава в германия. Годеникът й умира на Източния фронт, само че Гилърс скоро се обвързва съществено с женения Макс Ото Койшвиц. Той става още един по-възрастните й ментори.

Тя носеше нещо доста американско и доста ефектно в екипа на Гьобелс. Нацистите нямат способността да вършат това, което тя правеше. Повечето от хората, които знаеха по какъв начин да вършат радио напущат Германия до 1939 година и отидоха в заточение.

Гилърс предава информация за американците в немските лагери, което е методът, по който доста слушатели в Съединени американски щати получават вести за положението на своите близки. Въпреки това, с цел да не си навлече неприятности, тя внимава да не прочете нещо, което би я направило изменник. И това е една от аргументите да се разстрои толкоз доста, когато схваща за Рита Луиза Зука от Ню Йорк. Рита също се назовава „ Сали Оста “ в ефира на Италия и Милдред не желае да носи отговорност за думите й. Гилърс се гордееше с работата си по държавното радио в Берлин, дотолкоз, че взима записите на някои от най-хубавите си излъчвания и ги резервира даже след рухването на нацистка Германия.

Но за разлика от Зука, която се отхвърля от американското си поданство преди войната и се омъжва за италиански жител, гарантирайки си, че не може да бъде съдена за държавна измяна от Съединени американски щати, Гилърс е уязвима, когато войната завърши. Тя беше толкоз захласната от Койшвиц, че до края има вяра, че той ще напусне жена си и ще се ожени за нея. След като бомбардировка умъртви брачната половинка му през 1943 година, тя към този момент счита, че е единствено въпрос на време. Но самичък Койшвиц умира през 1944 година, оставяйки я без прикритието на немско поданство по брак, което би означавало, че тя също към този момент не дължи честност на Съединени американски щати.

От десетте обвинявания в държавна измяна, в които Гилърс е упрекната в началото (по-късно понижени до осем), тя е наказана единствено по едно – за ролята си във „ Vision of Invasion “, радио пиеса, написана от Койшвиц, в която Гиларс е в ролята на майка от Охайо, която сънува по какъв начин синът й е погубен в Съюзническото настъпление в Европа.

Съдебните заседатели й постановат санкция в размер на 10 000 $ и я осъждат на 10 до 30 години затвор – от които тя излежава 12. Докато е зад решетките тя приема католицизма и след освобождението й, католическата черква урежда да преподава в метох в Колумб, Охайо.