Два чужди езика да учи всяко българче
Проучват какъв брой са мигриращите деца в Европейски Съюз
Всеки възпитаник в Европейския съюз ще би трябвало да учи по два непознати езика. Това гласи рекомендация на Европейската комисия, която бе съществена тематика на полемики в границите на изнесено съвещание на Комитета по обучение към Съвета на Европейски Съюз в Икономическия университет във Варна.
“Повишаването на езиковите компетентности би трябвало да залегне в просветителните системи на всички страни членки на съюза. Идеята е да има опция да се учат езиците им. За нас тематиката е значима, тъй като към този момент има законова опция българският език да влезе в образователните стратегии на другите страни от ЕС”, разяснява зам.-министърът на образованието Деница Сачева.
Според нея смяната няма да затрудни нашата просветителна система, защото и сега в учебните заведения у нас се учат 25 езика. Тя добави, че езиковото многообразие ще докара и до позитивни резултати на пазара на труда, като се даде опция на хората да работят на повече места. На съвещанието специалистите разискаха и казуса с децата от мигриращи фамилии в границите на Европейски Съюз, който може да се реши посредством взаимното признание на дипломи.
Изнесено съвещание на Комитета по обучение към Съвета на Европейски Съюз се организира в Икономическия университет във Варна.
Темата е изключително значима освен за България, само че и за други страни като Португалия, Испания, Литва и Полша, разясни зам.-министър Сачева. В момента има голям брой административни усложнения за децата на трудовите мигранти в границите на Европейски Съюз. Заради тях всеобща е практиката или да се държат приравнителни изпити, или да се повтарят класове. “Изискват се голям брой документи. Това затруднява доста от нашите сънародници, изключително тези, които са с по-нисък учебен статус. В множеството случаи те избират въобще да избегнат записването на учебно заведение. Получава се по този начин, че в случай че едно дете е учило година или две в Португалия и реши да се върне в България, заради компликациите за признание на просветителното равнище, нормално бива записано в по-нисък клас и се постанова да повтаря. Това е доста демотивиращо и води до повишение на степента на отпадане от просветителната система”, добави Сачева.
Като начало в границите на Европейски Съюз следва да бъде направено изследване какъв брой са мигриращите деца. След това ще се обсъдят и съответни ограничения за взаимното признание на дипломи, без това да нарушава автономността на обособените просветителни системи. Така ще се понижи броят на отпадащите от клас европейчета. Една от концепциите, които се разискват, е когато родители напущат дадена страна, да показват документ, че детето им е записано в страната, където отиват, се разбра на полемиката.
На форума бе разисквано и предлагането за идващия дълготраен бюджет на Европейски Съюз за интервала 2021-2025 година да се удвои финансирането за програмата “Еразъм” до 30 милиарда евро, Целта е посредством програмата повече бъдещи висшисти да могат да прекарат най-малко 6 месеца в друга страна, където да учат.
През идващите 10 години
Търсят милион преподаватели в Европейския съюз
Според заместник-министърът на образованието Деница Сачева дефицитът на учители и застаряването на фрагментите е проблем освен на системата у нас, а и на всички страни в Европа. Почти милион учители ще се търсят през идващите 10 години в границите на Европейски Съюз, означи тя. Предстои да бъдат разисквани ограничения за привличането на младежи към просветителната система.
В България прогнозите са през идващите 8 години над 40% от българските учители да са в пенсионна възраст и това ще докара до още по-сериозен недостиг. Дори тази образователна година стартира с дефицит на 3000 учители, най-вече по физика и математика. От общо над 89 300 учители сега едвам под 6000 са тези до 30-годишна възраст.
Морската столица дава 30% от бюджета за обучение
Варненско учебно заведение впечатли специалисти от Брюксел
Обновяват 20 институции с пари от Европа
Изнесено съвещание на Комитета по обучение към Съвета на Европейски Съюз се организира в Икономическия университет във Варна.
Образователните специалисти от страните членки на Европейски Съюз разгледаха нововъведенията във варненското ОУ “П.Р. Славейков”.
Центърът за новаторско образование във варненското ОУ “П.Р. Славейков” впечатли просветителните специалисти от страните членки на Европейски Съюз, които заседаваха в града в границите на Комитета по обучение към Съвета на Европейски Съюз.
Заедно с депутата от ГЕРБ и някогашен дълготраен шеф на учебно заведение Таня Петрова чужденците посетиха изцяло обновената по план “Училище на бъдещето” постройка.
Гостите обърнаха внимание на новаторския метод на преподаване и на уютната среда – с изложба, градина, спектакъл, доброволчески ъгъл, предразполагаща най-малките възпитаници към творчество.
“Иновативните способи на образование подтикват развиването на децата. Гордеем се, че доста от нашите възпитаници са удостоени с награди в региона на математиката, естествените науки и изкуствата”, сподели шефът на ОУ “П.Р. Славейков” Нели Павлова.
Само тази година в обучение ще бъдат вложени 30% от бюджета на Варна, а посредством извоювано финансиране по оперативни стратегии за 30 млн. лева започва обновяването на 20 просветителни институции, уточни в одобрение към гостите от името на кмета Иван Портних шефът на общинската просветна дирекция Лилия Христова.
По данни на Евростат
Руският втори по известност у нас
Според последните данни на Евростат общо 83.3 на 100 от учениците у нас учат един непознат език, а 16.5 на 100 учат и втори. Средно в Европейски Съюз втори непознат език учат 58.8 на 100 от младежите. По този индикатор България е измежду последните четири страни, наред с Унгария (6 на сто), Австрия (8.8 на сто) и Ирландия (12.7 процента).
Английският, френският и немският са най-изучаваните в Европейски Съюз езици. Данните демонстрират, че 87% от българските възпитаници учат британски, на второ място е съветският с 16.9%.
Общо в Европейски Съюз 97.3 на 100 учат британски, френският е на второ място с 33.8%, а немски учат 23%.
Извън системата
Близо 200 000 са отпадналите деца
20 000 са върнати в учебно заведение
До момента екипите, които от преди началото на образователната година са ангажирани с издирването и връщането на отпадналите от системата, са върнали 22 000 деца в клас. Повече от 1200 обаче са отпаднали наново, регистрира Сачева,
„ Те още веднъж се търсят, с цел да се види какви са аргументите за това. Значителен % от децата са в чужбина или са деца в миграция ”, разясни тя.
Досега екипите са обходили общо 214 000 адреса, на които са търсени 206 000 деца, които са спрели да посещават учебно заведение или в никакъв случай не са били записвани в системата на образованието.
Всеки възпитаник в Европейския съюз ще би трябвало да учи по два непознати езика. Това гласи рекомендация на Европейската комисия, която бе съществена тематика на полемики в границите на изнесено съвещание на Комитета по обучение към Съвета на Европейски Съюз в Икономическия университет във Варна.
“Повишаването на езиковите компетентности би трябвало да залегне в просветителните системи на всички страни членки на съюза. Идеята е да има опция да се учат езиците им. За нас тематиката е значима, тъй като към този момент има законова опция българският език да влезе в образователните стратегии на другите страни от ЕС”, разяснява зам.-министърът на образованието Деница Сачева.
Според нея смяната няма да затрудни нашата просветителна система, защото и сега в учебните заведения у нас се учат 25 езика. Тя добави, че езиковото многообразие ще докара и до позитивни резултати на пазара на труда, като се даде опция на хората да работят на повече места. На съвещанието специалистите разискаха и казуса с децата от мигриращи фамилии в границите на Европейски Съюз, който може да се реши посредством взаимното признание на дипломи.
Изнесено съвещание на Комитета по обучение към Съвета на Европейски Съюз се организира в Икономическия университет във Варна. Темата е изключително значима освен за България, само че и за други страни като Португалия, Испания, Литва и Полша, разясни зам.-министър Сачева. В момента има голям брой административни усложнения за децата на трудовите мигранти в границите на Европейски Съюз. Заради тях всеобща е практиката или да се държат приравнителни изпити, или да се повтарят класове. “Изискват се голям брой документи. Това затруднява доста от нашите сънародници, изключително тези, които са с по-нисък учебен статус. В множеството случаи те избират въобще да избегнат записването на учебно заведение. Получава се по този начин, че в случай че едно дете е учило година или две в Португалия и реши да се върне в България, заради компликациите за признание на просветителното равнище, нормално бива записано в по-нисък клас и се постанова да повтаря. Това е доста демотивиращо и води до повишение на степента на отпадане от просветителната система”, добави Сачева.
Като начало в границите на Европейски Съюз следва да бъде направено изследване какъв брой са мигриращите деца. След това ще се обсъдят и съответни ограничения за взаимното признание на дипломи, без това да нарушава автономността на обособените просветителни системи. Така ще се понижи броят на отпадащите от клас европейчета. Една от концепциите, които се разискват, е когато родители напущат дадена страна, да показват документ, че детето им е записано в страната, където отиват, се разбра на полемиката.
На форума бе разисквано и предлагането за идващия дълготраен бюджет на Европейски Съюз за интервала 2021-2025 година да се удвои финансирането за програмата “Еразъм” до 30 милиарда евро, Целта е посредством програмата повече бъдещи висшисти да могат да прекарат най-малко 6 месеца в друга страна, където да учат.
През идващите 10 години
Търсят милион преподаватели в Европейския съюз
Според заместник-министърът на образованието Деница Сачева дефицитът на учители и застаряването на фрагментите е проблем освен на системата у нас, а и на всички страни в Европа. Почти милион учители ще се търсят през идващите 10 години в границите на Европейски Съюз, означи тя. Предстои да бъдат разисквани ограничения за привличането на младежи към просветителната система.
В България прогнозите са през идващите 8 години над 40% от българските учители да са в пенсионна възраст и това ще докара до още по-сериозен недостиг. Дори тази образователна година стартира с дефицит на 3000 учители, най-вече по физика и математика. От общо над 89 300 учители сега едвам под 6000 са тези до 30-годишна възраст.
Морската столица дава 30% от бюджета за обучение
Варненско учебно заведение впечатли специалисти от Брюксел
Обновяват 20 институции с пари от Европа
Изнесено съвещание на Комитета по обучение към Съвета на Европейски Съюз се организира в Икономическия университет във Варна.
Образователните специалисти от страните членки на Европейски Съюз разгледаха нововъведенията във варненското ОУ “П.Р. Славейков”. Центърът за новаторско образование във варненското ОУ “П.Р. Славейков” впечатли просветителните специалисти от страните членки на Европейски Съюз, които заседаваха в града в границите на Комитета по обучение към Съвета на Европейски Съюз.
Заедно с депутата от ГЕРБ и някогашен дълготраен шеф на учебно заведение Таня Петрова чужденците посетиха изцяло обновената по план “Училище на бъдещето” постройка.
Гостите обърнаха внимание на новаторския метод на преподаване и на уютната среда – с изложба, градина, спектакъл, доброволчески ъгъл, предразполагаща най-малките възпитаници към творчество.
“Иновативните способи на образование подтикват развиването на децата. Гордеем се, че доста от нашите възпитаници са удостоени с награди в региона на математиката, естествените науки и изкуствата”, сподели шефът на ОУ “П.Р. Славейков” Нели Павлова.
Само тази година в обучение ще бъдат вложени 30% от бюджета на Варна, а посредством извоювано финансиране по оперативни стратегии за 30 млн. лева започва обновяването на 20 просветителни институции, уточни в одобрение към гостите от името на кмета Иван Портних шефът на общинската просветна дирекция Лилия Христова.
По данни на Евростат
Руският втори по известност у нас
Според последните данни на Евростат общо 83.3 на 100 от учениците у нас учат един непознат език, а 16.5 на 100 учат и втори. Средно в Европейски Съюз втори непознат език учат 58.8 на 100 от младежите. По този индикатор България е измежду последните четири страни, наред с Унгария (6 на сто), Австрия (8.8 на сто) и Ирландия (12.7 процента).
Английският, френският и немският са най-изучаваните в Европейски Съюз езици. Данните демонстрират, че 87% от българските възпитаници учат британски, на второ място е съветският с 16.9%.
Общо в Европейски Съюз 97.3 на 100 учат британски, френският е на второ място с 33.8%, а немски учат 23%.
Извън системата
Близо 200 000 са отпадналите деца
20 000 са върнати в учебно заведение
До момента екипите, които от преди началото на образователната година са ангажирани с издирването и връщането на отпадналите от системата, са върнали 22 000 деца в клас. Повече от 1200 обаче са отпаднали наново, регистрира Сачева,
„ Те още веднъж се търсят, с цел да се види какви са аргументите за това. Значителен % от децата са в чужбина или са деца в миграция ”, разясни тя.
Досега екипите са обходили общо 214 000 адреса, на които са търсени 206 000 деца, които са спрели да посещават учебно заведение или в никакъв случай не са били записвани в системата на образованието.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ