Проучването Въпросът за справедливостта. Съдените журналисти в България“ – кога

Проучването „ Въпросът за справедливостта. Съдените публицисти в България “ – по кое време и защо най-често биват съдени публицисти у нас и за какво доверието в правосъдната ни система е ниско, разясняват в „ Мрежата “ по стратегия „ Христо Ботев “ арбитър Мирослава Тодорова, съавтор на изследването и доцент Жана Попова, един от съставителите на книгата.

Съдия Мирослава Тодорова

„ В книгата с сътрудника Калпакчиев писахме за наказателните каузи за засегнатост и закононарушение против публицисти. Искахме да разясним тяхната специфичност и разлика с гражданските каузи. За разлика от гражданските, наказателните каузи влекат след себе си с изключение на психически, и правни последствия, тъй като в случай че бъде постановена неоправдателна присъда, това може да се отрази в досието на наказания публицист и в случай че това се е случило два пъти все едно той е осъждан за кражба. Гражданските се водят за компенсации и не се отразяват в свидетелството за съдимост. Вече никой не може да бъде съден за засегнатост и клюка от страна на страната. Прокуратурата няма съображение да се намесва.

Историята на публицистиката от миналите години демонстрира много аналогии с историята на развиването на правосъдната власт в България. Възможността да се влияе върху публицистиката през несправедливи процеси или неправилни осъждания е директна функционалност на положението на правосъдната власт. Но е допустимо и противоположното под предлог, че се прави журналистическа активност да се доближава до разпра с репутации, с политически и стопански съперници. В този смисъл, доста е значимо да се реализира финия баланс за отбрана свободата на изложение в общество като нашето, което е при започване на одобряването на съществени демократични процеси. От друга страна да бъде предпазено човешкото достолепие в страна, която не е привикнала да почита индивида – свободата на словото да не се трансформира в нещо друго.

Затова и сме написали в нашия текст, че: „ в превзетата страна, която основава подозрения за криминализиране на институциите, доста е значимо да се прави разлика сред същинския обективен правосъден развой, същинската публицистика и публицистиката, която е една от проявените мимикрии на превзетата страна.

Изходът е в обществения спор, разискването на сходни проблеми и деликатното наблюдаване върху работата на съда. Съдът би трябвало да свикне, че е част от една демократична мрежа на наблюдаване и публичен контрол.

Относно SLAPP делата, би трябвало да се измисли механизъм против стратегически каузи против публицисти, които каузи водят до заглушаване на публицисти или даже затваряне на медии. Но това е внимателен въпрос, тъй като може да се стигне до корист. “

Защо прокуратурата не се самосезира по журналистически следствия

„ Ако прокуратурата проверява всички данни за закононарушения, това би било в огромна поддръжка на публицистите. И даже журналистът, направил следствието да бъде упрекнат от лицата, против които е разследвал, журналистът може да се отбрани, като се позове на практиката на прокуратурата. Въпросът за какво прокуратурата не се самосезира по журналистически следствия се трансформира в реторичен – това е част от казуса на целия либерален развой на политическата система и за какво прокуратурата се използва от мощните – дали ще са ръководещите или някаква паралелна власт няма значение. Бездействието на прокуратурата води до липса на доверие. Хубаво е, че освен това положение на прокуратурата към момента има журналистически следствия, другото би било доста притеснително. Никой от нас не е доверчив. Ние знаем какъв огромен проблем съставлява правосъдната власт и прокуратурата в частност. И точно тези следствия на публицисти са значителен мотив политиците да знаят, че в дневния ред на обществото прокуратурата е номер едно. Ако повдигнем въпроса за какво основния прокурор си разрешава да иронизира следствия като „ Осемте джуджета, то незабавно следва и втори – за какво Висшия правосъден съвет търпи това? Има механизми, които не разрешават това, тъй като такова държание води до обезценка на самата специалност. “

Доц. Жана Попова : „ В изследването „ Въпросът за справедливостта. Съдените публицисти в България “ ние преглеждаме и пазиме два съществени правилото: от една стана свободата на словото, свободата мнение и въпреки това правото на всеки да пази положителното си име. Изразяването на мнение би трябвало да остане свободна територия, в която хората да могат да задават въпроси, тъй като едно от делата против публицист е за задаване на въпрос, а друго за изложение на мнение. Да не забравяме, че доста постоянно съдии са обект на нападки от страна на „ жълти уеб сайтове “ като „ ПИК “, чиято благосъстоятелност е трансферирана и няма по какъв начин да се изплатят наложените му санкции. В книгата представяме изявленията с публицисти, които са съдени от кметове, общински съветници и тези тъжители съм им предложили да отдръпват жалбата си против медиен комфорт и достъп до конференции, от които публицистите са били лишавани другояче. “

Целия диалог с доцент Жана Попова и арбитър Мирослава Тодорова, както и всички образци от изследването „ Въпросът за справедливостта. Съдените публицисти в България “ може да чуете в звуковия файл.
/