Учени от Тракийския университет разработиха инсталация за отглеждане на риба и зеленчуци
Прототипът на системата
© Капитал Още по тематиката
" Евро ферт " опитва нови технологии дружно с Тракийския университет
На полетата, употребявани от аграрния факултет, ще бъдат извършени опити за наторяване с амонячна вода
4 юли 2017
Компанията " Ермакс " основава самостоятелни слънчеви съоръжения за развъждане на риба
Основни клиенти, които припознават продукта на компанията, са арендаторите на водоеми
27 юни 2017 Двама учени от Аграрния факултет при Тракийския университет в Стара Загора записаха в Патентното ведомство модел на апаратура, с която в затворен цикъл се отглеждат риба и зеленчуци. Според формулата рибите ще се отглеждат в приземния етаж на постройките или на двора, а зеленчуците на покрива. Патентопритежатели са проф. Йордан Стайков и доцент Ивайло Сираков. Целта е инсталацията да се развие и продава за дребни и започващи компании, има и разработка за по-големи производители.
" Инсталацията е предопределена за селектирано развъждане на риби, ракообразни, мекотели и водорасли. Тя е интегрирана за развъждане на нискостеблени растения като цветя, билки, зеленчуци и други. За да я създадем, работихме взаимно с наши сътрудници от университета в Цюрих, Швейцария. Нашият принос е, че създадохме модел с по-добри параметри, приспособен за българските климатични условия. Постигаме също и по-добра успеваемост от употребяваната електрическа енергия, планували сме благоприятни условия за включване на слънчеви панели. По този метод покачваме икономическата успеваемост от активността на инсталацията ", изясни за " Капитал " проф. Йордан Стайков, началник на катедра " Биология и аквакултура " в Аграрния факултет при Тракийския университет.
Рибен бизнес за започващи компании
Професор Стайков и доцент Сираков са създали два разновидността на своя модел на рибно-зеленчукова апаратура. Единият от тях е за дребни и даже за започващи компании. Другият е за " напредналите " в рибовъдния бизнес по-големи компании. " Една дребна рибна апаратура от модулен вид е с размери 3 х 10 метра. В нея има 8 цилиндрични басейна за поредно развъждане на рибата. Инсталацията се строи от термопанели, които се инсталират върху авансово квалифициран фундамент – бетонова площадка. Не се изисква строително позволение и това улеснява активността на хора, които желаят да имат спомагателен бизнес. Годишното произвеждане, което може да се реализира с този модулен вид апаратура, е към 10 тона риба. Модулното произвеждане на риба разрешава да се употребява дейно и непълен потенциал на инсталацията според от търсенето на пазара. Нашата разработка разрешава да се създава регулярно риба всеки месец – примерно по 700 - 800 кг ", изяснява проф. Стайков.
Как излиза сметката
Икономическите планове на основателите демонстрират, че възвращаемостта на инвестицията в " дребна " рибно-зеленчукова аквапонна апаратура е от 12 до 14 месеца. При месечно произвеждане на риба от 700 - 800 кг модифицираните органични останки от храната, която се дава на рибите, служат за течен тор на култивираните растителни типове. От всеки кг употребена храна за рибите се отделят нутритивни субстанции, които служат като хранителна база за развъждане на 8-10 кг марули или 5-6 кг чери домати.
Рибите стават подготвени за продажба приблизително за към 2.5-3 месеца. Например африканският сом, който е по-лесен за развъждане и от непрофесионалисти, започващи в бизнеса, наддава до 1.2–1.3 кг за това време. Водата, която е нужна за модулната апаратура, е 1 кубически метър на ден, откакто се изпълни цялата апаратура. Разходите за електричество са към 2000 лв. годишно. Зарибителният материал коства към 2500 лв. годишно. Най-големият разход е за храна на рибите – към 22 000 лв. за производството на 10 тона годишно. Общите разноски (без труд) не надвишават 27 000 лв. годишно. Приходите от продажба на рибата са към 60 000 лв.. Чистият приход преди заплащане на налози е към 33 000 лв.. Стартиращите компании обаче съумяват да доближат 25 000 – 26 000 лв. годишен чист доход от активността, или към 2000 лв. месечно.
Технологичният цикъл на производството на марули е към 35-40 дни при закупен подготвен разсад. Чери доматите са подготвени за пазара след към 3 месеца. При производството на зелена салата (маруля) чистият приход годишно доближава 1600 лв., а при чери доматите – 2640 лв..
Разбира се, всичко това е условно и зависи от доста фактори и най към този момент пазара и опцията да се осъществя продукцията на добра цена.
Първоначалната инвестиция е към 30 000 лв. за производството и монтажа на модулната апаратура. " Това е сумата, която калкулираме на бенефициентите по програмата за морско дело и риболовство (2014-2020). Ние вършим лицензионни контракти, които ще бъдат включени в планови действия на фирмите. Но те имат право на 50% дотация, тъй че действителните капиталови средства на старта са към 16 000 лв.. При нормата на възвращаемост ние калкулираме и дотацията. Така че общата инвестиция при модулната апаратура за произвеждане на риба и зеленчуци в действителност е към 12 месеца ", разяснява проф. Стайков.
Рибен бизнес за огромни компании
Екипът на проф. Стайков и доцент Сираков има и план за огромни рибно-зеленчукови аквапонни съоръжения, който ще опитват върху покрива на Тракийския университет. Използва се Експерименталната базата по аквакултури на Аграрния факултет в приземния етаж на университета, където се отглеждат разнообразни типове риби, а върху покрива се изнася оранжерийното зеленчукопроизводство на интегрираната система.
Към научните разработки на Тракийския университет със лично ноу-хау и със спонсорство се е присъединила пловдивската компания " Ермакс ". " Създадохме взаимен новаторски център и изпитваме софтуерни параметри в предоставената от нас техническа база. Университетът дава технологията и идейните планове, а " Ермакс " създава техническите параметри на съответни съоръжения, като да вземем за пример размер на ваната, форма и дълбочина, системите за циркулация и стерилизация на вода, пречиствателните уреди. Тук реализирахме и умни уреди, при които ръководството на системата може да се реализира отдалечено по телефона. Това е пилотен план, който онагледява взаимните ни благоприятни условия ", разяснява и инж. Бисер Станчев, който е шеф на " Ермакс ".
© Капитал Още по тематиката
" Евро ферт " опитва нови технологии дружно с Тракийския университет
На полетата, употребявани от аграрния факултет, ще бъдат извършени опити за наторяване с амонячна вода
4 юли 2017
Компанията " Ермакс " основава самостоятелни слънчеви съоръжения за развъждане на риба
Основни клиенти, които припознават продукта на компанията, са арендаторите на водоеми
27 юни 2017 Двама учени от Аграрния факултет при Тракийския университет в Стара Загора записаха в Патентното ведомство модел на апаратура, с която в затворен цикъл се отглеждат риба и зеленчуци. Според формулата рибите ще се отглеждат в приземния етаж на постройките или на двора, а зеленчуците на покрива. Патентопритежатели са проф. Йордан Стайков и доцент Ивайло Сираков. Целта е инсталацията да се развие и продава за дребни и започващи компании, има и разработка за по-големи производители.
" Инсталацията е предопределена за селектирано развъждане на риби, ракообразни, мекотели и водорасли. Тя е интегрирана за развъждане на нискостеблени растения като цветя, билки, зеленчуци и други. За да я създадем, работихме взаимно с наши сътрудници от университета в Цюрих, Швейцария. Нашият принос е, че създадохме модел с по-добри параметри, приспособен за българските климатични условия. Постигаме също и по-добра успеваемост от употребяваната електрическа енергия, планували сме благоприятни условия за включване на слънчеви панели. По този метод покачваме икономическата успеваемост от активността на инсталацията ", изясни за " Капитал " проф. Йордан Стайков, началник на катедра " Биология и аквакултура " в Аграрния факултет при Тракийския университет.
Рибен бизнес за започващи компании
Професор Стайков и доцент Сираков са създали два разновидността на своя модел на рибно-зеленчукова апаратура. Единият от тях е за дребни и даже за започващи компании. Другият е за " напредналите " в рибовъдния бизнес по-големи компании. " Една дребна рибна апаратура от модулен вид е с размери 3 х 10 метра. В нея има 8 цилиндрични басейна за поредно развъждане на рибата. Инсталацията се строи от термопанели, които се инсталират върху авансово квалифициран фундамент – бетонова площадка. Не се изисква строително позволение и това улеснява активността на хора, които желаят да имат спомагателен бизнес. Годишното произвеждане, което може да се реализира с този модулен вид апаратура, е към 10 тона риба. Модулното произвеждане на риба разрешава да се употребява дейно и непълен потенциал на инсталацията според от търсенето на пазара. Нашата разработка разрешава да се създава регулярно риба всеки месец – примерно по 700 - 800 кг ", изяснява проф. Стайков.
Как излиза сметката
Икономическите планове на основателите демонстрират, че възвращаемостта на инвестицията в " дребна " рибно-зеленчукова аквапонна апаратура е от 12 до 14 месеца. При месечно произвеждане на риба от 700 - 800 кг модифицираните органични останки от храната, която се дава на рибите, служат за течен тор на култивираните растителни типове. От всеки кг употребена храна за рибите се отделят нутритивни субстанции, които служат като хранителна база за развъждане на 8-10 кг марули или 5-6 кг чери домати.
Рибите стават подготвени за продажба приблизително за към 2.5-3 месеца. Например африканският сом, който е по-лесен за развъждане и от непрофесионалисти, започващи в бизнеса, наддава до 1.2–1.3 кг за това време. Водата, която е нужна за модулната апаратура, е 1 кубически метър на ден, откакто се изпълни цялата апаратура. Разходите за електричество са към 2000 лв. годишно. Зарибителният материал коства към 2500 лв. годишно. Най-големият разход е за храна на рибите – към 22 000 лв. за производството на 10 тона годишно. Общите разноски (без труд) не надвишават 27 000 лв. годишно. Приходите от продажба на рибата са към 60 000 лв.. Чистият приход преди заплащане на налози е към 33 000 лв.. Стартиращите компании обаче съумяват да доближат 25 000 – 26 000 лв. годишен чист доход от активността, или към 2000 лв. месечно.
Технологичният цикъл на производството на марули е към 35-40 дни при закупен подготвен разсад. Чери доматите са подготвени за пазара след към 3 месеца. При производството на зелена салата (маруля) чистият приход годишно доближава 1600 лв., а при чери доматите – 2640 лв..
Разбира се, всичко това е условно и зависи от доста фактори и най към този момент пазара и опцията да се осъществя продукцията на добра цена.
Първоначалната инвестиция е към 30 000 лв. за производството и монтажа на модулната апаратура. " Това е сумата, която калкулираме на бенефициентите по програмата за морско дело и риболовство (2014-2020). Ние вършим лицензионни контракти, които ще бъдат включени в планови действия на фирмите. Но те имат право на 50% дотация, тъй че действителните капиталови средства на старта са към 16 000 лв.. При нормата на възвращаемост ние калкулираме и дотацията. Така че общата инвестиция при модулната апаратура за произвеждане на риба и зеленчуци в действителност е към 12 месеца ", разяснява проф. Стайков.
Рибен бизнес за огромни компании
Екипът на проф. Стайков и доцент Сираков има и план за огромни рибно-зеленчукови аквапонни съоръжения, който ще опитват върху покрива на Тракийския университет. Използва се Експерименталната базата по аквакултури на Аграрния факултет в приземния етаж на университета, където се отглеждат разнообразни типове риби, а върху покрива се изнася оранжерийното зеленчукопроизводство на интегрираната система.
Към научните разработки на Тракийския университет със лично ноу-хау и със спонсорство се е присъединила пловдивската компания " Ермакс ". " Създадохме взаимен новаторски център и изпитваме софтуерни параметри в предоставената от нас техническа база. Университетът дава технологията и идейните планове, а " Ермакс " създава техническите параметри на съответни съоръжения, като да вземем за пример размер на ваната, форма и дълбочина, системите за циркулация и стерилизация на вода, пречиствателните уреди. Тук реализирахме и умни уреди, при които ръководството на системата може да се реализира отдалечено по телефона. Това е пилотен план, който онагледява взаимните ни благоприятни условия ", разяснява и инж. Бисер Станчев, който е шеф на " Ермакс ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ