Противоречива, сложна, неравна – в писането и живота. Така описват

Противоречива, комплицирана, неравна – в писането и живота. Така разказват Дюрас познавачите на нейното творчество. В душата на френската писателка протестът и самотата вървят ръка за ръка, а писането и любовта се надпреварват с времето. Романът „ Любовникът ” й носи премия Гонкур, а читателите се влюбват в нейните „ Хирошима, моя обич ”,  „ Модерато кантабиле ”, „ Цели дни измежду дърветата ” , „ С отворени очи ” , „ Сини очи, черни коси ”. За самотата, алкохола и неналичието на Бог, с думите на Маргьорит Дюрас.

Алкохолът

Цели лета живях сама с алкохола в Нофл. В събота и неделя идваха хора. През седмицата бях сама в огромната къща и тъкмо там алкохолът закупи целия си смисъл. Алкохолът кара самотата да отеква и най-после започваш да я предпочиташ пред всичко друго. Да пиеш не значи безусловно, че искаш да умреш, не. Но не можеш да пиеш, без да мислиш, че се убиваш. Да живееш с алкохола е все едно да живееш със гибелта до себе си. Това, което ти пречи да се убиеш, когато си вманиачен по алкохолното замайване, е мисълта, че като умреш, няма да можеш да пиеш. Започнах да пия по празниците, на политически събрания, изначало вино, след това уиски. А след това, на четирийсет и една, срещнах човек, който в действителност обичаше алкохола, който пиеше всеки ден, само че умерено. Много бързо го задминах. Това продължи 10 години. До цирозата, до момента в който започнах да бълвам кръв. След това 10 години се въздържах. Това беше първият път. Пропих още веднъж, след това още веднъж стопирах, към този момент не знам за какво. После стопирах да пуша и нямаше по какъв начин да го направя, без да пия. Сега съм спряла за трети път. Никога, в никакъв случай не съм пушила опиат, нито хашиш. " Дрогирах се " с аспирин ежедневно в продължение на петнайсет години. Никога не съм взимала опиати. В началото пиех уиски, калвадос, това, което назовавам блудкави напитки, бира, ликьор - споделят, че той е най-вреден за черния дроб. След това започнах да пия вино и повече не стопирах.

Щом пропих и станах алкохоличка. Веднага започнах да пия като алкохоличка. Надпреварвах всички. Отначало пиех вечер, след това пропих и на обяд, след това и заран, след това взех да пия нощем. Веднъж на нощ, след това на всеки два часа. Никога не съм се дрогирала по различен метод. Винаги съм знаела, че в случай че опитам хероин, незабавно ще се пристрастя. Винаги съм пила с мъже. Алкохолът си остава обвързван със загатна за половата волност, придава й искра, неотделим е от нея. Но единствено във въображението. Алкохолът замества половата приятност, само че не заема мястото й. Сексуалните фанатици нормално не са алкохолици. Алкохолиците, даже тези, които се валят в канавките, са интелектуалци. Пролетариатът, който в този момент е надалеч по-интелектуална класа от буржоазията, има податливост към алкохола и по този начин е в целия свят. От всички занимания на индивида физическият труд е безспорно това, което най-вече го подтиква към размисъл, ще рече, към пиянство. Вижте историята на концепциите. Алкохолът ви развързва езика. Той докарва духовността до разумното й безумство, кара разсъдъка до лудост да се пита за какво е това общество, за какво е това Царство на Несправедливостта - и постоянно да стига до все същото обезсърчение. Пияницата от време на време е недодялан, само че рядко неприличен. Случва се да се разгневи и да убие. Когато си пил прекалено много, се завръщаш при започване на пъкления цикъл на живота. Говориш за благополучие, казваш, че то е невероятно, само че си наясно какво значи тази дума.

(Marguerite Duras by Robert Doisneau, 1955)

(Marguerite Duras on the set of Nathalie Granger by Jean Mascolo, 1972)

Липсва ти Бог. Нищо не може да анулира празнотата, която си разкрил в миналото в юношеството си. Алкохолът е основан, с цел да ти помогне да понасяш вакума на вселената, люлеенето на планетите, индиферентното им кръжене в пространството, безмълвното им безразличие към болката ти. Човекът, който пие, е космичен човек. Той се движи в междупланетното пространство. Там дебне. Алкохолът не носи разтуха, той не запълва психическите пространства на индивида, той единствено замества неналичието на Бог. Не вразумява индивида. Наопаки, дава му сили в лудостта, придвижва го в области, където той е стопанин на ориста си. Никое човешко създание, никоя жена, никоя поема, никоя музика, никоя литература, никоя картина не може да замести алкохола във функционалността, която извършва в услуга на индивида - да основава заблуда за съзидателност. Алкохолът е фиктивен, с цел да я замести. И го прави за цяла една част от света, която може би е вярвала в Бог, само че към този момент не има вяра. Алкохолът е ялов. Казаните думи в нощта на пиянството изчезват, щом настъпи денят. Пиянството не основава нищо, с нищо не изпълва думите, то замъглява мозъка и му носи покой. Случвало ми се е да приказвам, до момента в който пия. Илюзията е цялостна - казваш неща, които никой преди теб не е казвал. Но алкохолът не основава нищо трайно. Той е като вятъра. Като думите. Случвало ми се е да пиша, до момента в който пия, имах способността да вдъхвам почит на опиянението и тя се дължеше евентуално на ужаса ми от писането в нетрезво положение. Никога не пиех, с цел да се напия. Никога не пиех бързо. Пиех непрекъснато и в никакъв случай не се напивах. Бях се отдръпнала от света, бях недостъпна, само че не и пияна. Жената, която пие, е все едно животно да пие, дете да пие. При дамата алкохолизмът е абсурден - да си жена и алкохоличка е нещо рядко, нещо съществено. То е като посягане върху божествената природа. Разпознавах абсурда към себе си. По мое време, с цел да застанеш лице в лице с него пред хора, да влезеш сама в някой бар през нощта, да вземем за пример, трябваше към този момент да си пила.

Винаги е прекомерно късно, когато ти кажат, че пиеш прекомерно. „ Много пиеш ”. Но когато и да ти го кажат, е оскърбително. Самият ти в никакъв случай не знаеш, че си пияч. В 100 % от случаите новината те наскърбява, казваш: " Сигурно имате нещо срещу мен, щом смятате по този начин ”. В моя случай злото беше в доста напреднала фаза, когато ми го споделиха. Живеем в свят от правила, които ни сковават. Дълго гледаме по какъв начин хората умират, преди да се намесим. Мисля, че при опиатите този скандал не съществува. Наркотикът изцяло отделя дрогирания субект от останалото човечество. Той не го хвърля слепешката по улиците, не го трансформира в друмник. Алкохолът, това е улицата, клиниката, другите алкохолици. Наркотикът е къс, гибелта идва бързо, немотата, тъмнината, спуснатите капаци, неподвижността. Няма с какво да се утешиш, когато към този момент не пиеш. Откакто не пия, изпитвам състрадание към алкохоличката, каквато бях. Наистина пиех доста. После ми помогнаха, само че това е към този момент моята история, а аз приказвам за алкохола. Невероятно просто е, същинските алкохолици са може би най-простото нещо. Те пречат на страданието да ги кара да страдат. Клошарите не са нещастни, цялостна нелепост е да се твърди това, те са пияни от заран до вечер, през цялото денонощие. Това, което изживяват, не могат да го изживеят другаде, с изключение на на улицата.

През зимата на 1986-87 година те избраха студа и гибелта пред заплахата да им лишават бутилката алено вино в приюта. Всички се чудеха за какво не желаят да отидат в приюта. Затова беше.

Часовете на нощта не са най-трудните. Но в случай че страдаш от настойчиво бодърствуване, те са най-опасните. Не бива да държиш капка алкохол у дома. Аз съм от тези алкохолици, които пропиват още веднъж след първата чаша вино. Не знам с какво име ни назовава медицината.

Тялото на алкохолика действа като централа, като общ брой от разнообразни отделения, свързани между тях от цялата персона. Най-напред се предава мозъкът. Мисълта. Щастието, посредством мисълта на първо време, след това - тялото. То лека-полека бива превзето, просмукано и отнесено - това е думата: отнесено. До един миг имаме избор - да пием до затъпяване, до цялостна загуба на идентичността, или да останем в предверието на щастието. Всеки ден да умираме, или още да поживеем.

От документалната книга „ La vie materielle ”, превод Росица Ташева

(Marguerite Duras at home by Boris Lipnitzki, 1955)

Споделено от
Снимки: theredlist.com