Защо щатите изискват кръвни тестове за разрешителните за брак?
Противно на догатките ни, практиката в Америка да се вършат наложителни кръвни проби преди брака няма нищо общо с едиповия боязън инцидентно човек да не се обвърже с от дълго време изгубената си майка, брат или различен непосредствен родственик.
През 30-те години на предишния век възходящите равнища на сифилис предизвикват рецесия в публичното опазване на здравето, частично тъй като тематиката е мощно табу.
„ Можехме на процедура да изкореним тази болест, в случай че не бяхме възпрепятствани от необятно публикуваното поверие, че положителните хора не приказват за сифилис, че положителните хора нямат сифилис и че положителните хора не би трябвало да вършат нищо за тези, които имат сифилис “, написа генералният хирург на Съединени американски щати Томас Паран-младши в публикация от 1936 година, наречена „ Следващата огромна чума, която ще изчезне “.
Така Паран започва национална осведомителна акция по отношение на венерическите заболявания. Плакати, филми, карикатури и даже пощенски марки приканват хората да заобикалят инцидентния секс и да се тестват постоянно, а Американската асоциация за полово здраве спонсорира галерия за по тематиката на Световния панаир през 1939 година в Ню Йорк. През 1938 година Конгресът приема Закона за надзор на венерическите заболявания, който разпределя 3 милиона $ – и повече през идващите години – сред федералните и щатските администрации за проучвания и проби.
Плакат от акцията. Пише: „ Не рискувайте със сифилиса. Консултирайте се със здравните управляващи. “
Въпреки че напъните на Паран са прогресивни и сполучливи в някои връзки, те нанасят съществени вреди в други. От една страна, той поддържа неправилни схващания за това по какъв начин тези заболявания могат да се популяризират, като твърди, че „ доста случаи стават от контакти като потреблението на неотдавна нечиста чаша за пиянство, лула или цигара, от услугите на болногледачи, бръснари или чиновници на козметични салони, и така нататък ” Той също по този начин управлява един известен и ужасяващо неетичен опит в Тъскиги, Алабама, който учи резултатите от сифилиса измежду няколкостотин чернокожи мъже, като им отхвърля лекуване без тяхното осведомено единодушие.
Именно поради тази нараснала информираност (и дезинформация) обособените щати стартират да одобряват закони, които изискват двойките да се подлагат на кръвни проби, преди да аплайват за разрешителни за брак, тъй че да могат да избегнат разпространяването на неоткрита венерическа болест между тях и на бъдещите си деца. Както написа историкът Ерин Вубкер през 2016 година, 30 щата одобряват такова законодателство до 1944 година, а изследванията на Gallup през 30-те и 40-те години на предишния век разкриват, че болшинството от американските жители ги поддържат.
След като рецесията със сифилиса завършва, някои щати просто употребяват предбрачните кръвни проби, с цел да ревизират за други болести, като туберкулоза, рубеола и ХИВ. Проблемът обаче е, че практиката в действителност не разкрива изключително доста случаи от които и да е тип. Институтът Мизес оповестява, че нацията като цяло е похарчила към 80 милиона $ за проби за сифилис и е разкрила единствено 456 позитивни случая; и съгласно изследване от 1989 година в списанието на Американската здравна асоциация, бъдещите младоженци в Илинойс са похарчили 2,5 милиона $ за тестване за ХИВ през първите шест месеца на програмата и единствено 8 от 70 846 теста са се оказали положителни… Тъй като в прилежащите щати се следи нарастване на молбите за позволение за брак през това време, изследването допуска, че хората просто са отивали при съседите, с цел да избегнат тестването (в края на краищата те се заплащат от хората).
Когато щатите стартират да осъзнават, че предбрачният кръвен тест не е доходоносен метод за скрининг за заболявания, те отстраняват своите закони. Но това несъмнено беше муден развой – Монтана е последният щат, който анулира наложителното си кръвно проучване (за рубеола)… през 2019 година
