Колкото е по-малко умът, толкова е по-натруфена речта ~ КВИНТИЛИАН
Противник на помпозния жанр на изложение, Марк Фабий Квинтилиан изследва „ златната среда ” на писменото и устно слово, в което има място за елементарност и великолепие. Идеалът му за сладкодумство има своя рамка – „ изобилието би трябвало да има своите лимити, блясъкът – мъжествена въздържаност, а изобретателността да бъде рационална ”. По времето на император Веспасиан, Квинтилиан основава първата държавна риторска школа, а по времето на император Домициан, е педагог на неговите племенници. Най-значимото му произведение е „ Обучението на оратора ” (Institutio oratoria), оповестено през 95-96 година 12-те книги на този голям труд, са най-обширното антично управление по ораторско майсторство, останало да живее във времето цели осемнадесет епохи.
Quintilianus by Tomás López Enguídanos (1775 ~ 1814)
Хората осъждат това, което не схващат.
Всяка дума все някъде се оказва подобаваща.
Колкото е по-малко мозъкът, толкоз е по-натруфена речта.
Нищо не укрепва от усилия и нищо не отслабва от безгрижие по този начин, както паметта.
Практиката без теория е по-ценна от теорията без процедура.
У едни, добродетелите са лишени от всякаква хубост, у други – даже пороците доставят приятност.
Рядко се случва някой самичък себе си задоволително да уважава.
Чистата съвест коства колкото хиляди очевидци.
Речта би трябвало да бъде задоволително дълга, само че не прекалено, задоволително изискана, само че не и предвзета, задоволително смела, само че не и дръзка, задоволително сериозна, само че не и унила, задоволително дълбокомислена, само че не и тежка за разбиране, задоволително радостна и жизнерадостна, само че не и лекомислена, задоволително шеговита, само че не и разпусната, задоволително величествена, само че не и многословна.
В граматиката е нездравословно единствено това, което е ненужно.
Твърде старателното търсене на думи постоянно скапва цялата тирада. Най-добрите думи са тези, които се появяват от единствено себе си - те наподобяват като подсказани от самата истина.
Когато съперничеството отстъпва, неговото място се заема от човечността.
Всекиму е прелестно неговото лично пеене.
Хората на драго сърце слушат това, което не биха желали да кажат сами.
Във всяка работа чуждите препоръки имат по-малко значение от личния опит.
Да приказваш добре и да пишеш добре е едно и също.
Много по-трудно е да отучиш човек от нещо, в сравнение с да го научиш на нещо.
Frontispiece of a 1720 edition of the Institutio Oratoria, showing Quintilan teaching rhetoric
Да се наказват телесно децата е низко и особено единствено за робите. Детето, което не го оправят порицанията, привиква към побоите и се научава да ги понася с робско твърдоглавие.
И на стари години може да се научиш на всичко – единствено да има желание.
Този, който написа бързо, няма да се научи да написа добре; само че този, който написа добре, ще се научи да написа бързо.
Излишното усърдие при избора на думи ни кара да се усъмним в искреността на чувствата - където има остатък от изкуство, подозират незадоволително истина.
Изморява ни не толкоз самият труд, колкото мисълта за него.
Има такива къси фрази или пословици, които се одобряват и използват от всички. Такива фрази не биха прекосявали от век на век, в случай че хората не ги считаха за същински.
Историята трябва да се споделя, а не да се потвърждава.
Който се е отбил от правия път, него могат да го върнат единствено по заобиколен.
Лъжецът трябва да помни какво приказва.
Нищо не съхне по-бързо от сълзите.
Нищо, което ни оскърбява още с влизането си в ушите ни, не може да спечели чувствата ни.
От всички науки и изкуства най-древното е музиката.
По-лесно е да обвиняваш, в сравнение с да защитаваш; по-лесно е да нанасяш рани, в сравнение с да ги лекуваш.
Почти във всичко оказват помощ не толкоз разпоредбите, колкото опитът.
Самата природа е поискала нищо огромно да не поражда бързо и пред всяко прелестно създание е сложила сложни загради, трансформирайки ги в изискване за появяването му, сходно на това както огромните животни остават по-дълго в майчината си вътрешност.
Сърцето прави хората красноречиви.
Трябва да се освободим от предубеждението, че всяка дума на великия писател носи върху себе си печата на съвършенството.
Трябва да се постараем освен да ни схващат, само че и да не могат да не ни схванат.
Учениците би трябвало да търсят утвърждението на учителя, а не учителят – утвърждението на учениците.
Хората се разпознават по произношението както монетата по звука.
Който желае, той и може.
Quintilian, Institutio oratoria ed. Burman (Leiden 1720), title page, detail
Quintilian, Institutio oratoria ed. Burman (Leiden 1720), title page
Изображения: Wikipedia
