Протестите на българите са не само емблема на 2020 г.,

Протестите на българите са освен емблема на 2020 година, само че и голяма сила, която продължава в идната страница от „ Проектът за България “ и минава през промяната на модела. Смяната на модела не значи смяна на парламентарното устройство на България, а завършек на политиката на мегафона. Българите от близо и надалеч би трябвало да припознават себе си в ръководството. Хората в България не са атрибут на злощастна политическа пиеса, а основно настоящо лице в действителния живот. Ние сме български жители с права, а не жители. Това декларира вицепрезидентът Илияна Йотова в своя доклад за четвъртата година от мандата, оповестиха от прессекретариата на президента.

Припомняме, че вицепрезидентът не взе присъединяване в конференцията на Румен Радев, тъй като е под карантина и се лекува от ковид.Президентът й полежа бързо възобновяване и се надява скоро да се завърне в екипа на „ Ддондуков “ 2.

„ Смяната на модела значи страна, в която способени и грамотни хора дават действителни решения на проблемите, а не подаяния. Държава на виновните дейности, а не на арогантния политически пиар “, показва Илияна Йотова.

„ Смяната на модела значи да скъсаме с живота на „ парче “. Парчетата не са и не могат да бъдат „ предлагането за България “. Пандемията на неравенствата, която се трансформира в хронична, не може да се реши с безотчетно разпределяне на милиони от сметките на утрешните генерации “, декларира вицепрезидентът. Тя акцентира, че промяната на модела значи неспособност да ползваш европейски пари (особено в този момент в кризата) за лични предизборни цели, а който го прави – да носи наказателна отговорност.

Според вицепрезидента промяната на модела значи предсказуемост и тласъци за развиване за дребните и междинните предприятия, за гръбнака на българската стопанска система, решения, които се подчиняват на икономическа логичност – с 12-те милиарда от Европа да се основават работни места, работеща стопанска система, а не администрация.

В европейски аспект съгласно Илияна Йотова промяната на модела значи България да приключи сполучливо пълноправното си еврочленство с място в еврозоната и Шенген, а не със специфични наблюдения за върховенството на закона. България да предлага своите хрумвания за бъдещето на Европа, а не да гледа в профил.

„ Искаме и можем дружно да напишем идната страница от „ Проектът за България “, в която пътят към храма не се срутва, метрото не се опустошава от „ цунамито “ на Перловската река, дупка не зейва пред най-голямата болница в България “, декларира вицепрезидентът.

„ Ние, българите, би трябвало да намерим своето място в един изменен и нерешителен нов свят. За да сме подготвени за него, би трябвало да променим първо страната си! Това споделят хората от площадите на митинга в България и по света, от електронните писма на тези, които са зад граница “, показва Илияна Йотова. Вицепрезидентът е уверена, че българските диаспори не са „ ничии хора “ и дружно българите в България и българите в чужбина можем да реализираме доста.

Илияна Йотова акцентира, че към този момент 21 години няма народен орган за българите в чужбина, макар действието на закона. Извън историческите диаспори нашите общности в чужбина нямат статут.

„ Всяко наше предложение, всяко тяхно предложение среща „ безмълвния отвод “ на държавно управление и законодатели. Нашите сънародници зад граница са изключени от политическите процеси на страната. Сега няма да могат и да гласоподават “, декларира вицепрезидентът.

Най-важният и безвъзвратен приоритет в работата на Илияна Йотова е политиката с българите в чужбина. Пандемията от Ковид-19 не разреши провеждането на планувания за юли м.г. огромен конгрес с българските общности зад граница. Вицепрезидентът и екипът й съумяха да разширят мрежата от български общности с „ нови земи “ от Уругвай, Мексико, Перу, от Австралия и Азия.

„ Пандемията открои още повече нуждата от национална политика за българските исторически диаспори в чужбина. Политика, която нямаме, само че която става все по-актуална. Тази политика допуска освен договаряния и срещи, а лостове за правене на политика – лекторати по български език, създаване на лоби в научните среди, разпространяване на българската просвета. Аз и моят екип сме подготвени да се включим в нейното разработване “, уверена е Илияна Йотова.

Конкретна илюстрация на неналичието на такава политика е разгорялата се полемика с Република Северна Македония.

" Отношенията ни с нея се свиха до издаването на български паспорти “, показва вицепрезидентът. Според Илияна Йотова единната национална позиция би трябвало да се пази по-убедително, да се разгласява и посредством българските общности и сдружения, а и учениците в България би трябвало да знаят повече за българския темперамент на събитията и героите, за които се спори.

" За нашите европейски сътрудници би трябвало да е ясно, че няма по какъв начин да допуснем пропагандата и езикът на омразата да са водещи към страна членка на Европейски Съюз. Ще бъдем безкомпромисни към всевъзможни опити за сепаратистки настроения, които десетилетия основават напрежение сред двете страни “, съобщи вицепрезидентът.

Отправна точка в активността на Илияна Йотова с българите в чужбина е съхранението и разпространяването на българския език и просвета. Концепцията на вицепрезидента за Български културен институт, подкрепена от доста български общественици и интелектуалци тук и в чужбина, чака своето припознаване от изпълнителната власт.

Благодарение на самодейността на Илияна Йотова, на огромния академик и човек проф. Венко Кънев и на Българското национално радио през днешния ден 250 аудио урока по български език се слушат и учат в десетки испаноговорящи страни.

Със взаимните старания на кмета на Калофер, на Националния музей „ Христо Ботев “ в Калофер и Министерството на културата къщата на Ботев в бесарабското село Задунаевка споделя за живота и делото на българския народен воин. След бесарабската част на Украйна и Молдова, през миналата година бяха надградени връзките с историческите общности от Таврия, Приазовието, Запорожката област.

„ Българските лекторати там би трябвало да бъдат поддържани от българската страна, тъй като има доста сърцати и отдадени на специалността хора “, безапелационна е Илияна Йотова.

Общите старания и съгласуваност сред българските институции и решаващият глас на българската общественост резервира Болградския район в Украйна като център на българщината. „ Сега би трябвало да обединим напъните си за Тараклийския университет, чиято орис продължава да бъде несигурна, а загубата на българския език – прекомерно евентуална “, показва вицепрезидентът.

През 2020 година Илияна Йотова провежда две виртуални начинания с българите в чужбина. Над 500 българчета, техните родители и учители изпратиха своите послания в „ Голи са без книги всички нации “ по случай 24 май. За Деня на националните будители стотици наши сънародници от целия свят писаха и приказваха за своята „ Будна България “.