Централните банки – виновници за инфлацията
Просто необикновено е какъв брой неверни са инфлационните модели на централните банки през последните години. Говоря за огромната четворка - Федералния запас на Съединени американски щати, Европейската централна банка и централните банки на Япония и Англия. Нарочно пропущам централната банка на Китай - първо, тъй като статистика, с която те боравят, е мощно преиначена, и второ - тъй като паричната политика се образува най-много под диктата на китайската комунистическа партия.
Спомняте ли си единствено преди две години по какъв начин шефът на Федералния запас Джером Пауъл стана за смях с неговата „ директна инфлация “? Накратко, той имаше толкоз занижени критерии за действителните инфлационни равнища, че забележимата му изненада във връзка с ценовата непоклатимост, когато установи тъкмо противоположната наклонност, напряко го извади от прочувствен баланс, което костваше на пазарите прекомерно доста (знаете, че всяка дума от Централната банка се гледа под лупа от финансистите и пазарите).
А какво ще кажете за думите на Кристин Лагард, ръководител на Европейската централна банка: „ Централните банки би трябвало да се учат от личните си неточности. Не може да разчитаме само на наученото от учебниците. Трябва да мислим в границите на по-далечни небосвод.. “ Това си е чист намек, че моделът за отчитане на инфлацията, който употребяват европейските централни банкери, напряко се е счупил. Ами думите на Хю Фил, основният макроикономист на Bank of England, че от време на време е по-добре да се обърнете към финансовите пазари за инфлационните упования, в сравнение с да следвате традиционистите от централната банка?!
Кой е главният проблем в прогнозните модели на централните банкери? Отговорът е много стряскащ - централните банки са главните виновници за растежа на инфлацията и борбата им против инфлацията е чиста проба мимикрия. В този ред на мисли, преди да употребяват който и да е модел, основан на променливи външни фактори и резултатите за инфлацията от непредвидени световни събития, те просто би трябвало да поемат отговорност за забавените си реакции. Категорична поддръжка на тази теза е методът по-който централните банкери стегнаха лихвените проценти единствено преди една година. Стъпката на повишаване на главната лихвата бе невиждана – сред 0,5% и 0,75%, при изискване, че обичайно стъпката на смяната е с 0,25% - приказвам най-много за паричната политика на Федералния запас. Това бе цялостен потрес както за финансовите пазари, по този начин и за стопанските системи.
Разбира се, че би трябвало да отчетем и все по-видимата политическа интервенция в активността на централните банки. На доктрина те са политически самостоятелни, само че на процедура не могат да бъдат по-зависими, в сравнение с са сега. В това съм безапелационен. Спомняте ли си по какъв начин по-време на мандата на Доналд Тръмп, когато се вихреше Коронавирус пандемията, в качеството му на президент си разреши директна рецензия по отношение на Джей Пауел, началник на Федералния запас, че бил най-големият зложелател на Съединени американски щати, защото държал високи лихвените проценти.
Познайте какво последва от страна на Централната банка? Ако обърнем внимание на мандата на Федералния запас, който му е вменен от законодателството, е записано, че той дава отговор както за ценовата непоклатимост, по този начин и за цялостната трудова претовареност. Това, единствено по себе си, е фундаментално несъгласие, тъй като високото равнище на трудова претовареност работи срещу ценовата непоклатимост, просто тъй като това е проинфлационен развой. Кажете ми тогава, кой инфлационен модел е най-хубав за отчитането на инфлацията, като регистрира горецитираното несъгласие, и надлежно по какъв начин ще бъде избрана най-адекватната парична политика, отново отчитайки същото? Спокойно, на този въпрос към момента няма отговор. За следващ път видяхме, че високото равнище на трудова претовареност несъмнено не разрешава омекването на инфлацията до таргетираните от Фед равнища. Което потвърждава изказванието е предходния абзац, че моделът за отчитане на инфлацията би трябвало да бъде обновен.
Впрочем, в посока промяна на моделите се изрече и някогашният началник на Фед – Бен Бернанке, само че в съответния случай той визираше Bank of England. Бернанке направи това изказване в качеството си на съветник, който трябваше да оцени моделите за прогноза на инфлацията, които употребява Централната банка на Англия. Накратко, след инспекцията, позицията му бе: „ Моделите, които употребява Централната банка, демонстрират основни недостатъци “.
Все по-отчетливо елементарните хора усещат, че инфлацията продължава да бъде притеснително висока. Да, несъмнено, че част от казуса са и войната и нарушените логистични пътища, само че за следващ път ще го кажа - главните виновници за инфлационните равнища са централните банки, и най-много закъснялата реакция във връзка с паричната политика, която е основана на потвърдено остарелите инфлационни модели.
Песимистично съм надъхан, че ще забележим някаква основна смяна в тази посока. Практически по-консервативни структури от централните банки няма. Когато прибавим към тази констатация и политическата интервенция, към този момент разбирате за какво не чакам някакво усъвършенстване. По-скоро ще забележим следващото неверно решение и ще замълчим ядовито.
Текстът е част от бр. 120 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Спомняте ли си единствено преди две години по какъв начин шефът на Федералния запас Джером Пауъл стана за смях с неговата „ директна инфлация “? Накратко, той имаше толкоз занижени критерии за действителните инфлационни равнища, че забележимата му изненада във връзка с ценовата непоклатимост, когато установи тъкмо противоположната наклонност, напряко го извади от прочувствен баланс, което костваше на пазарите прекомерно доста (знаете, че всяка дума от Централната банка се гледа под лупа от финансистите и пазарите).
А какво ще кажете за думите на Кристин Лагард, ръководител на Европейската централна банка: „ Централните банки би трябвало да се учат от личните си неточности. Не може да разчитаме само на наученото от учебниците. Трябва да мислим в границите на по-далечни небосвод.. “ Това си е чист намек, че моделът за отчитане на инфлацията, който употребяват европейските централни банкери, напряко се е счупил. Ами думите на Хю Фил, основният макроикономист на Bank of England, че от време на време е по-добре да се обърнете към финансовите пазари за инфлационните упования, в сравнение с да следвате традиционистите от централната банка?!
Кой е главният проблем в прогнозните модели на централните банкери? Отговорът е много стряскащ - централните банки са главните виновници за растежа на инфлацията и борбата им против инфлацията е чиста проба мимикрия. В този ред на мисли, преди да употребяват който и да е модел, основан на променливи външни фактори и резултатите за инфлацията от непредвидени световни събития, те просто би трябвало да поемат отговорност за забавените си реакции. Категорична поддръжка на тази теза е методът по-който централните банкери стегнаха лихвените проценти единствено преди една година. Стъпката на повишаване на главната лихвата бе невиждана – сред 0,5% и 0,75%, при изискване, че обичайно стъпката на смяната е с 0,25% - приказвам най-много за паричната политика на Федералния запас. Това бе цялостен потрес както за финансовите пазари, по този начин и за стопанските системи.
Разбира се, че би трябвало да отчетем и все по-видимата политическа интервенция в активността на централните банки. На доктрина те са политически самостоятелни, само че на процедура не могат да бъдат по-зависими, в сравнение с са сега. В това съм безапелационен. Спомняте ли си по какъв начин по-време на мандата на Доналд Тръмп, когато се вихреше Коронавирус пандемията, в качеството му на президент си разреши директна рецензия по отношение на Джей Пауел, началник на Федералния запас, че бил най-големият зложелател на Съединени американски щати, защото държал високи лихвените проценти.
Познайте какво последва от страна на Централната банка? Ако обърнем внимание на мандата на Федералния запас, който му е вменен от законодателството, е записано, че той дава отговор както за ценовата непоклатимост, по този начин и за цялостната трудова претовареност. Това, единствено по себе си, е фундаментално несъгласие, тъй като високото равнище на трудова претовареност работи срещу ценовата непоклатимост, просто тъй като това е проинфлационен развой. Кажете ми тогава, кой инфлационен модел е най-хубав за отчитането на инфлацията, като регистрира горецитираното несъгласие, и надлежно по какъв начин ще бъде избрана най-адекватната парична политика, отново отчитайки същото? Спокойно, на този въпрос към момента няма отговор. За следващ път видяхме, че високото равнище на трудова претовареност несъмнено не разрешава омекването на инфлацията до таргетираните от Фед равнища. Което потвърждава изказванието е предходния абзац, че моделът за отчитане на инфлацията би трябвало да бъде обновен.
Впрочем, в посока промяна на моделите се изрече и някогашният началник на Фед – Бен Бернанке, само че в съответния случай той визираше Bank of England. Бернанке направи това изказване в качеството си на съветник, който трябваше да оцени моделите за прогноза на инфлацията, които употребява Централната банка на Англия. Накратко, след инспекцията, позицията му бе: „ Моделите, които употребява Централната банка, демонстрират основни недостатъци “.
Все по-отчетливо елементарните хора усещат, че инфлацията продължава да бъде притеснително висока. Да, несъмнено, че част от казуса са и войната и нарушените логистични пътища, само че за следващ път ще го кажа - главните виновници за инфлационните равнища са централните банки, и най-много закъснялата реакция във връзка с паричната политика, която е основана на потвърдено остарелите инфлационни модели.
Песимистично съм надъхан, че ще забележим някаква основна смяна в тази посока. Практически по-консервативни структури от централните банки няма. Когато прибавим към тази констатация и политическата интервенция, към този момент разбирате за какво не чакам някакво усъвършенстване. По-скоро ще забележим следващото неверно решение и ще замълчим ядовито.
Текстът е част от бр. 120 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ