Не питай вятъра защо си тук, а не на друго място ♥ Притча за глухарчето
Простичката мъдрост на едно нежно семенце
(Lighthouse Dandelions - Jamie Wyeth)
На поляната в градския парк, измежду зелената трева се появили зъбчатите листа на глухарче. Израсло стебълце, на което разцъфнал прелестен жълт цвят - пресен и почтен. По-късно в утробата на този цвят узрели стотици семенца, а самият той се трансформирал в нежна пухкава топка. Веднъж духнал мощен вятър и семенцата се отправили на странствуване със своите парашутчета. Едно от тях паднало сред плочите на пътеката.
– Тук ще пребивавам – казало семето и почнало да пуска корени.
До пътеката имало скамейка, на която обичало да седи и да чете едно момче. То нормално било тъжно и постоянно в обезсърчение свивало пръстите си в пестник. Един ден забелязало, че сред плочите на пътеката прораснали две нежни листчета.
– Не, няма да се получи! Вие сте толкоз слаби, колкото и аз! – помислило си сопнато момчето и ги стъпкало.
Но на идващия ден листчетата още веднъж се били изправили. И то не две, а четири. Момчето почнало да следи дребното, само че сърцато растение. След няколко дни ослепителен жълт цвят радвал очите. Вдъхновение превзело момчето.
– И при мен ще се получи! – развълнувано си споделило то и нежно докоснало цветето.
Не питай вятъра за какво си тук, а не на друго място. Даже и да се озовеш в тясна пролука сред камъните, би трябвало да пуснеш корени и да живееш.
Картина: wikiart.org
