Простете ми, момичета, че избрах това заглавие на откровението си

Простете ми, девойки, че избрах това заглавие на откровението си за хладилника, само че то безусловно ми пристигна свише. Кацна на рамото ми, до момента в който крачех напразно напред-назад на двора, припомняйки си с носталгия времената, когато се борех за разобличаване в АГ „ Шейново “. Та тогава чух тази ария. Преди доста години я изпя бардът на националната сълзлива искреност Сашо Роман, евентуално въодушевен от резултата на най-малко три огромни ракии. Е, аз още не съм я докарала до там, само че нищо не се знае...

Та думата ми е за, зареден с хиляди калории, безмълвен съдружник в битката ми за оцеляване в изискванията на. Но и зложелател на фигурата ми. Тиктакаща бомба със закъснител, която рискува да разкрие неподозиращата си мощност на източник на сила, материализирана в n на брой добавени килограми под формата на обилни бедра, пухкави ръчички, розови пращящи бузи, яка дупара и мощна, налята като на кърмачка гръд (последното ми хареса).

" Всички ще станем като понички "

Една другарка се пошегува, само че това си беше смях през сълзи. Защото си представям по какъв начин един ден, когато изляза от изводи си обор, ще наподобявам на голяма и клатушкаща се крава. Ще поема тежко-тежко към обичаните си магазини в мола, с цел да се подложа на животоспасяваща шопинг терапия, а там всички закачалки с облекла М иска ми се хилят в лицето като Хилда Казасян в журито на „ Като две капки вода “. „ Ти на къде? За теб минимум XXL! За страдание, нищо не остана...Големите номера свършиха. Елате за М след 2 години. “

Утехата е, че всички ще са като мен.

Както са казвали античните римляни: Commune naufragium omnium solatio est. Общото злощастие е по-леко.

Все още има време да вземем съществени, с цел да излезем от карантината в размер на животно от по-скромните кафези на зоопарка. Ако не на катеричка, най-малко на кафява мечка да не заприличам, не дай боже да ме повикат за продължението на „ Слонът моя другар “. Толкова сълзи съм изляла на него, че за денонощие пълня язовир „ Студена “. Но това е друга тематика...Затова аз и няколкото души, които живеят в мен – Гладният, Скуачаещият, Лакомият, Суетният и Злият, се събираме на незабавно съвещание и

формираме спешен щаб за превъзмогване на резултата от хладилника.

Има още...