Играта на Бойко е като "Не се сърди, човече!"
Прословутата настолна игра за деца " Не се сърди, дребосъче " е измислена в последния си вид през 1914 г. от Йозеф Фридрих Шмит. Нали си спомняте, играта е с безусловно затворени полета (няма мърдане) и играчите подреждат пионки. Всеки със своя цвят. Който пръв хвърли шестица (от ТОТО- то), потегля да мести. Ако настигнеш непозната пионка и я застъпиш, я изхвърляш от играта..., до момента в който не хвърли отново шестица (от ТОТО- то). Прости правила, подвластни единствено от зара, който ще ти се падне.
Така е и в днешната българската политика. Фалира банката на първите, само че ползата се мести в друга Първа банка.
Въпросът е #КОЙ държи шестиците от ТОТО-то!
Ако ти се падне на тебе, ставаш пионка от някакъв цвят и хукваш по полетата.
Цветът на пионката е предопределен, с цел да отговаряш на публицистите, когато те питат за политическата ти принадлежност и разбиранията ти. Крадеш добродушно, правиш каквото ти се споделя и се молиш да ти се падне добър зар. Не е нужно да си способен, нито да имаш лично мнение. Това, последното, даже е нездравословно за играта. Ако не напредваш добре по полетата, постоянно са отговорни тези, които са били зад тебе (или преди тебе). Те бавят тима.
Какво е неприятен зар? Ами да вземем за пример измират купчина хора, тъй като някой е поставил тебешир вместо асфалт. Вярно е, че са ти наредили да си траеш, само че кофти шанс се е паднал навръх теб! Излиташ, а след това шефът ти се хвали с това, че е праволинеен. Да, тъкмо същият, който ти бе наредил да си траеш за тебешира. Малко гадно, само че си траеш, тъй като в играта на Шмит е планувано при нова шестица отново да стартираш или като зам.-министър, или през различен цвят (партия), или като кмет, или на работа в чужбина.
Лош зар постоянно се пада, в случай че си министър на опазването на здравето
Ту медицински сестри стачкуват, ту новаторски медикаменти липсват, ту противозаконен импорт на ваксини, само че все се излетява бързо от играта. За да ти свърши водата в цялостен язовир, би трябвало доста дълго да си чакал, с цел да те застигне непозната пионка и да те захлупи. Голямо очакване е паднало. Всички знаят, че и на другата пионка ще й дойде редът, само че никой не страда. Както би споделил поетът - " в цялото поле от гербери сал един Хризантем не клюмна ". Но не се сърди, дребосъче, той знае, че и след белезниците има втори късмет за шестица.
Когато политиката и властта наподобяват на игра на зарове, никой не трябва да счита, че някой е отговорен или почтен. Нито би трябвало да си мисли, че Прокуратурата " към този момент " работи. Дано новопристигналата от Съединени американски щати госпожа Джесика Ким не се заблуди, че са настъпили положителни промени у нас.
Познавам Нено от дълго време. Умишлено го заобикалях, с цел да не му скапва имиджа пред прекомерно сензитивния Борисов, който има за какво да не ме харесва. Знам, че той не е малоумен човек и надали би оставил цялостен град на изсъхнало, с цел да си " подлее вода ". Явно повода е друга. Който я открие, несъмнено ще получи премията за проверяваща публицистика или за Прокурор на годината, а след това... ще напусне по взаимно единодушие.
Когато осем души починаха от удавяне в село Бисер, стана ясно, че
страната няма визия чии са язовирите,
какъв брой са, кой ги стопанисва. Това бе по време на първия мандат на Бойко Борисов. После пристигна наводнението в Мизия. Същият проблем излезе на бял свят. Днес Перник е без вода, а секторът е в същото тъпо положение на непросветеност и оглеждане коя институция е по-виновна от друга. Кой дава отговор за водата, кой - за крановете, кой - за тръбите, кой - за стените, какъв брой веца има, издигнати посред реките? Така до идната покруса!
Това не е поличба, а шанс. Зависи по какъв начин ще се паднат зарчетата, тъй като кухите пионки подскачат по полетата в затворена система и не се сърдят. Те чакат втори късмет, в случай че си мълчат.
В страната ни има единствено двама души, които хвърлят зарчетата. Това са Б.Б и Д.П. Те не излизат от играта в никакъв случай, а в случай че ги намерят в тефтерчето на Златанов, изхвърлят не тях, а тефтерчето. Ние не играем в играта, а поносим следствията, само че и ние не се сърдим. Малко псуваме и от време на време гласуваме, само че това не боли. Чакаме различен да хвърля заровете и скрито търкаме талони, с цел да ни се паднат пари. Въобразяваме си, че и ние сме в тази игра на шанса. Не, не сме.
Ние постоянно печелим следствията и сме щастливи, в случай че злината не е постигнала тъкмо нас самите. Стискаме палци на участниците в това бозаво риалити, снимано от всички малките екрани в централно време с вярата, че " нашите ще бият " най-после. Вече вървят залагания по кое време ще литне идната пионка. Винкелите в Перник омекнаха като макарони, тъй като се вършат с малко вода и можеш да ги ядеш, до момента в който си пред тв приемника. Приятно гледане!
Така е и в днешната българската политика. Фалира банката на първите, само че ползата се мести в друга Първа банка.
Въпросът е #КОЙ държи шестиците от ТОТО-то!
Ако ти се падне на тебе, ставаш пионка от някакъв цвят и хукваш по полетата.
Цветът на пионката е предопределен, с цел да отговаряш на публицистите, когато те питат за политическата ти принадлежност и разбиранията ти. Крадеш добродушно, правиш каквото ти се споделя и се молиш да ти се падне добър зар. Не е нужно да си способен, нито да имаш лично мнение. Това, последното, даже е нездравословно за играта. Ако не напредваш добре по полетата, постоянно са отговорни тези, които са били зад тебе (или преди тебе). Те бавят тима.
Какво е неприятен зар? Ами да вземем за пример измират купчина хора, тъй като някой е поставил тебешир вместо асфалт. Вярно е, че са ти наредили да си траеш, само че кофти шанс се е паднал навръх теб! Излиташ, а след това шефът ти се хвали с това, че е праволинеен. Да, тъкмо същият, който ти бе наредил да си траеш за тебешира. Малко гадно, само че си траеш, тъй като в играта на Шмит е планувано при нова шестица отново да стартираш или като зам.-министър, или през различен цвят (партия), или като кмет, или на работа в чужбина.
Лош зар постоянно се пада, в случай че си министър на опазването на здравето
Ту медицински сестри стачкуват, ту новаторски медикаменти липсват, ту противозаконен импорт на ваксини, само че все се излетява бързо от играта. За да ти свърши водата в цялостен язовир, би трябвало доста дълго да си чакал, с цел да те застигне непозната пионка и да те захлупи. Голямо очакване е паднало. Всички знаят, че и на другата пионка ще й дойде редът, само че никой не страда. Както би споделил поетът - " в цялото поле от гербери сал един Хризантем не клюмна ". Но не се сърди, дребосъче, той знае, че и след белезниците има втори късмет за шестица.
Когато политиката и властта наподобяват на игра на зарове, никой не трябва да счита, че някой е отговорен или почтен. Нито би трябвало да си мисли, че Прокуратурата " към този момент " работи. Дано новопристигналата от Съединени американски щати госпожа Джесика Ким не се заблуди, че са настъпили положителни промени у нас.
Познавам Нено от дълго време. Умишлено го заобикалях, с цел да не му скапва имиджа пред прекомерно сензитивния Борисов, който има за какво да не ме харесва. Знам, че той не е малоумен човек и надали би оставил цялостен град на изсъхнало, с цел да си " подлее вода ". Явно повода е друга. Който я открие, несъмнено ще получи премията за проверяваща публицистика или за Прокурор на годината, а след това... ще напусне по взаимно единодушие.
Когато осем души починаха от удавяне в село Бисер, стана ясно, че
страната няма визия чии са язовирите,
какъв брой са, кой ги стопанисва. Това бе по време на първия мандат на Бойко Борисов. После пристигна наводнението в Мизия. Същият проблем излезе на бял свят. Днес Перник е без вода, а секторът е в същото тъпо положение на непросветеност и оглеждане коя институция е по-виновна от друга. Кой дава отговор за водата, кой - за крановете, кой - за тръбите, кой - за стените, какъв брой веца има, издигнати посред реките? Така до идната покруса!
Това не е поличба, а шанс. Зависи по какъв начин ще се паднат зарчетата, тъй като кухите пионки подскачат по полетата в затворена система и не се сърдят. Те чакат втори късмет, в случай че си мълчат.
В страната ни има единствено двама души, които хвърлят зарчетата. Това са Б.Б и Д.П. Те не излизат от играта в никакъв случай, а в случай че ги намерят в тефтерчето на Златанов, изхвърлят не тях, а тефтерчето. Ние не играем в играта, а поносим следствията, само че и ние не се сърдим. Малко псуваме и от време на време гласуваме, само че това не боли. Чакаме различен да хвърля заровете и скрито търкаме талони, с цел да ни се паднат пари. Въобразяваме си, че и ние сме в тази игра на шанса. Не, не сме.
Ние постоянно печелим следствията и сме щастливи, в случай че злината не е постигнала тъкмо нас самите. Стискаме палци на участниците в това бозаво риалити, снимано от всички малките екрани в централно време с вярата, че " нашите ще бият " най-после. Вече вървят залагания по кое време ще литне идната пионка. Винкелите в Перник омекнаха като макарони, тъй като се вършат с малко вода и можеш да ги ядеш, до момента в който си пред тв приемника. Приятно гледане!
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ