Към морето ♥ Александър ПУШКИН
(„ Прощание Пушкина с морем “, И. Айвазовского (море) и И. Е. Репина (Пушкин), 1887 г.)
♥ Към морето
За прощален път, стихийо бурна,
пристигнах аз тук да се простя
със синевата ти лазурна
и с гордата ти хубост.
Като приятелски вик сетен,
с горест извършил моя дух,
за прощален път шума скръбен
от твойте простори чух.
Страна обичана и мечтана,
край тебе постоянно ден след ден
по какъв начин бродех спокоен, по какъв начин бродех чудноват,
в кроежите си углъбен*!
Обичах аз, пред теб изправен,
дълбокия ти безднен глас
и твоя спокоен вечерен час,
и порива ти капризен.
Платното бяло в тихи дни
пълзи по богатствата ти воля
без боязън над леките талази,
само че тънат лодките надолу,
щом бурята те затъмни.
Не ми се случи да оставя
вечно брега прокълнат,
възторжено да те възславя
и по вълните да насочва
аз бягството си на стихотворец.
Към мен ти чакаш, поглед извръща,
към теб напразно се стремях,
покорен от твойта пристрастеност могъща,
само че заложник на земята бях.
Какво да скърбя? Накъде ли
разперил би духа крила?
Все още в твоите лимити
намерил бих една канара.
На спомените величави
един скръбен мавзолей,
където, от света пропуснат,
угасваше Наполеон.
Умря изстрадал той и ето
като на бурята шума
властител различен на умовете**
след туй завинаги занемя.
От свободата непрежален,
остави ни популярен завет.
Шуми, още веднъж закипяло;
море, той беше твой стихотворец.
Той своя облик взе от тебе,
духа ти беше му характерен.
С неумирим и тъмен чоп,
той като тебе бе всесилен.
В света бледен, океане,
къде ме би отнесъл ти?
Съдби в ред същи… С щит железен
просветата или тирана
бдят там, где богатството цъфти.
Прости, море! Не ще не помни
луксозната ти хубост.
Шума ти дълго ще дочувам,
когато пада вечерта.
От теб изпълнен, измежду горите
скалите ти ще пренеса
и сенките ти, и лъчите,
и на вълните ти гласа.
*„ К морю “, А.С. Пушкин, отпечатано в алманаха „ Мнемозина “, 1824 година
Превод от руски: Никола ФУРНАДЖИЕВ
...
Бележки:
* „ В кроежите си унесен “- Пушкин тук приказва за подготовката си за бягство от Одеса, приключило без триумф.
** „ … властител различен на мозъците “- Байрон, който умира на 19 април 1824 г.
От: „ Избрани творби. Том първи “, Александър Пушкин (Стихотворения 1814-1824)
Картина: „ Прощание Пушкина с морем “, И. Айвазовского (море) и И. Е. Репина (Пушкин), 1887 година, commons.wikimedia.org
