Непосилната лекота на битието – класика с Жулиет Бинош и Даниъл Дей-Люис
Пропуснах на " Синелибри ", тъй като си го имам и ми е доста персонален и безценен. Чел съм книгата на Кундера първо в " Съвременник ", а и компромисите (или отказа от такива) с комунистическата машина и нейната неприязън, свирепост и злопаметност ги познавам и съм изживявал персонално. На всичкото от горната страна Томаш () не може да спи с различен в леглото и след секс поръчва такси - или за себе си, или за партньорката (и аз се усещам тъкмо така), чак любовта, същинската, трансформира навиците му. Филмът също така (заснет преди 30 години) има извънреден каст - актьорите печелят много Оскари след това - седем награди, две номинации за " Оскар " и оценка 7.4 в IMDb. Режисьорът Филип Кауфман ( " Invasion of the Body Snatchers ", " The Right Stuff " ) обаче по този начин и не доближи повече такава висота.
Пражката пролет заварва Томаш (Даниъл Дей-Люис) като прочут хирург - млад, хубав, гиздав, с тъмна грива, огнени очи и ненаситен нагон. Докато се закача с миловидната, сладка и сексапилнна медсестра Катя (Паскал Каленски), той има връзка с художничката Сабина (Лена Олин, " бергманова " актриса), очарователна, привлекателна, надарена и не по-малко сластна. Но след посещаване на един санаториум хлътва по провинциалистката Тереза (), жива, наивна, обилна и лъчезарна, с розово намерено изтънчено лице, прасковена кожа и обезоръжаваща усмивка. Тя идва в Прага (била е барманка във ведомствено кафене) и се нанася при озадачения и сюрпризиран Томаш...
Раздвоен и неуверен, хирургът от ден на ден се влюбва в Тереза, която се оказва доста способна и талантлива фотографка, но не престава да се среща със Сабина. Междувременно, в тези бурни времена, Томаш написва публикация, в която развива тезата " Едип е почтен, само че си избожда очите, комунистическите ръководители са отговорни, само че отхвърлят да изоставен властта "! Съветските танкове нахлуват, Тереза снима, всички бягат в Швейцария (където по този начин или другояче Томаш е оперирал и го чака управителна служба). И оттова орисите на героите се разделят - Сабина продължава за Съединени американски щати, а влюбените... се връщат в диктатурата, първо Тереза, след това Томаш. Разбира се, взимат им паспортите още на границата...
Останалото е една мъка, която обаче не пречупва двамата (изисква се доста мощен темперамент, повярвайте ми), а единствено ги сплотява и даже сякаш концентрира и дестилира тяхната неповторима любов. Тоталитарният валяк мачка необмислено, безочливо и брутално. Чрез другар, бивш отстъпник, само че отстъпчив и слабохарактерен, предлагат на Томаш да заявява, че " съжалява и се покайва " за публикацията за Едип ( " никой няма да види подписа, единствено за нас остава " ). Той омерзен отхвърля, заточават го като участъков доктор в провинцията, пращат офицер от Държавна сигурност (Даниел Олбрихски), красноречив и пригладен лоен безсрамник с ново предложение - този път за съдействие. Героят отново смачква листа, следващо уволняване.
Тереза може да живее единствено в родината си, а Томаш може да живее единствено с нея...
Междувременно на лабилната и уплашена Тереза спретват интензивно мероприятие посредством млад, отзивчив и неустрашим хубавец (Стелан Скарсгард) и тя хлътва в клопката на изневярата, а механизма ѝ обяснява някогашният дипломат (Ерланд Йозефсон, оше един " бергманов " актьор), честен и заслужен достоен посланик, в този момент метач... От другата страна на океана Сабина твори, само че е разкъсвана от носталгия и следи от отдалеченост своите другари.
Накрая Томаш и Тереза намират успокоение, уют, благополучие и хубост в... селското стопанство на приятеля Павел (Павел Ландовски), елементарен, само че умен и почтен мустакат чичко, крепко сраснал със земята. Работят, обичат се, любят се, танцуват далеч от тиранията, която не не помни, само че може да бъде разсеяна и заблудена. Дори и тази дребна наслада обаче им е отказана от сляпата орис.
Дали в случай че бяха останали в свободния и цялостен с благоприятни условия за осъществяване на фантазиите свят, щяха да имат друга орис? Със сигурност, само че трагичното и съдбовно е, че Тереза може да живее единствено в родината си, а Томаш може да живее единствено с нея...
Пражката пролет заварва Томаш (Даниъл Дей-Люис) като прочут хирург - млад, хубав, гиздав, с тъмна грива, огнени очи и ненаситен нагон. Докато се закача с миловидната, сладка и сексапилнна медсестра Катя (Паскал Каленски), той има връзка с художничката Сабина (Лена Олин, " бергманова " актриса), очарователна, привлекателна, надарена и не по-малко сластна. Но след посещаване на един санаториум хлътва по провинциалистката Тереза (), жива, наивна, обилна и лъчезарна, с розово намерено изтънчено лице, прасковена кожа и обезоръжаваща усмивка. Тя идва в Прага (била е барманка във ведомствено кафене) и се нанася при озадачения и сюрпризиран Томаш...
Раздвоен и неуверен, хирургът от ден на ден се влюбва в Тереза, която се оказва доста способна и талантлива фотографка, но не престава да се среща със Сабина. Междувременно, в тези бурни времена, Томаш написва публикация, в която развива тезата " Едип е почтен, само че си избожда очите, комунистическите ръководители са отговорни, само че отхвърлят да изоставен властта "! Съветските танкове нахлуват, Тереза снима, всички бягат в Швейцария (където по този начин или другояче Томаш е оперирал и го чака управителна служба). И оттова орисите на героите се разделят - Сабина продължава за Съединени американски щати, а влюбените... се връщат в диктатурата, първо Тереза, след това Томаш. Разбира се, взимат им паспортите още на границата...
Останалото е една мъка, която обаче не пречупва двамата (изисква се доста мощен темперамент, повярвайте ми), а единствено ги сплотява и даже сякаш концентрира и дестилира тяхната неповторима любов. Тоталитарният валяк мачка необмислено, безочливо и брутално. Чрез другар, бивш отстъпник, само че отстъпчив и слабохарактерен, предлагат на Томаш да заявява, че " съжалява и се покайва " за публикацията за Едип ( " никой няма да види подписа, единствено за нас остава " ). Той омерзен отхвърля, заточават го като участъков доктор в провинцията, пращат офицер от Държавна сигурност (Даниел Олбрихски), красноречив и пригладен лоен безсрамник с ново предложение - този път за съдействие. Героят отново смачква листа, следващо уволняване.
Тереза може да живее единствено в родината си, а Томаш може да живее единствено с нея...
Междувременно на лабилната и уплашена Тереза спретват интензивно мероприятие посредством млад, отзивчив и неустрашим хубавец (Стелан Скарсгард) и тя хлътва в клопката на изневярата, а механизма ѝ обяснява някогашният дипломат (Ерланд Йозефсон, оше един " бергманов " актьор), честен и заслужен достоен посланик, в този момент метач... От другата страна на океана Сабина твори, само че е разкъсвана от носталгия и следи от отдалеченост своите другари.
Накрая Томаш и Тереза намират успокоение, уют, благополучие и хубост в... селското стопанство на приятеля Павел (Павел Ландовски), елементарен, само че умен и почтен мустакат чичко, крепко сраснал със земята. Работят, обичат се, любят се, танцуват далеч от тиранията, която не не помни, само че може да бъде разсеяна и заблудена. Дори и тази дребна наслада обаче им е отказана от сляпата орис.
Дали в случай че бяха останали в свободния и цялостен с благоприятни условия за осъществяване на фантазиите свят, щяха да имат друга орис? Със сигурност, само че трагичното и съдбовно е, че Тереза може да живее единствено в родината си, а Томаш може да живее единствено с нея...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ