Закон опитва да пренареди пазара на води
Промяната ще задължи " Девин " да прекръсти изворната си вода с името на по-младия и дребен съперник " Балдаран "
© Велко Ангелов Още по тематиката
Храни и питиета: Традиционни усети и нови артикули
Седем от сдруженията в топ 20 за бранша са работили на загуба през 2015 година макар увеличените продажби
25 ное 2016
Изворите на раздора
Пазарната борба сред " Девин " и " Балдаран Спринг " още веднъж се води през законови промени
21 юни 2015 Промените отварят вратата и за нарушение на правилото " едно находище - един концесионер ", който се ползва в цяла Европа и който беше въведен в България през 2009 година
Новият Закон за храните внезапно може да пренареди и бизнеса на фирмите, които бутилират минерална и изворна вода. Сега в гласуваната на първо четене версия се планува комерсиалните марки да отпаднат и продуктът да носи името на извора. Звучи като малък подробност, само че това да вземем за пример значи водачът в бранша да смени името на изворната си вода. Връща се и опцията едно находище на минерална вода да се употребява от повече концесионери. А в цялата история най-опасна е смяната на разпоредбите в придвижване и с неразбираеми претекстове. Това сигурно не основава добра среда за нови вложения в бранша. А капацитетът за това е огромен - в България има 144 потвърдени залежи на минерални води, от които се експлоатират едвам 13.
На двата полюса
За трети път през последните години се прави опит за едра смяна в бранша. Новите текстове към този момент по традиция срещат радикално друга оценка от двете секторни организации. Според по-голямата Асоциация на производителите на безалкохолни питиета в България (АПБНБ), в която членуват 70% от компаниите в бранша, измененията ще заличат съществуващи марки и вложения във водния бранш и ще размият отговорността за качеството на продукта и опазването на ресурса. На противоположно мнение е Съюзът на безалкохолната индустрия в България (СБПБ), който напълно поддържа плана и счита, че зад офанзивата против него стоят мултинационалните компании.
В същото време от асоциацията настояват, че препоръчаният за гласоподаване в Народното събрание законопроект кардинално се разграничава от в началото нотифицирания вид, без да е имало забележки от страна на Европейската комисия, а измененията не са били показани за разискване макар настоятелните запитвания на АПБНБ. Което пък поражда подозрения за лобистка интервенция.
Инвестиции в име
Проектът вкарва няколко нови термина в българското законодателство, които обаче трансформират целия механизъм на работа в бранша. Най-спорна е подмяната на потребления досега термин " комерсиално название " (марка), т.е. името, под което се продава даден артикул, с новото " комерсиално изложение ", което би трябвало да съдържа името на извора и мястото на употребата му. В същото време се вкарва експлицитна наредба, съгласно която " минерална, надлежно изворна вода от еднакъв източник се пуска на пазара единствено под едно комерсиално изложение ".
Новата регулация се отнася непосредствено към случая на фирмите " Девин " (член на АПБНБ) и " Балдаран спринг " (чийто притежател Васил Стоименов е зам.-председател на СБПБ). Те бутилират изворна вода от еднакъв извор - " Балдаран ", на 15 км от Девин, само че я продават под два разнообразни марката - надлежно " Девин " и " Балдаран ". Така, в случай че се приложат новите правила, и двете компании ще би трябвало да продават водата си под едно и също комерсиално изложение, което съдържа името " Балдаран ". " Това ще докара до изтриване на потвърдени търговски марки на водещи бутилиращи компании у нас, завоювали пазарен дял и доверието на потребителите с дългогодишни вложения ", безапелационни са от АПБНБ. По думите на изпълнителния шеф на асоциацията Жана Величкова за последните пет години фирмите в АПБНБ са вложили над 130 млн. лева
Евентуална смяна в този момент ще принуди компаниите да влагат в налагането на нови марки на пазара. " Притеснително е предлагането изворните води да носят името на извора, от който се добиват, а не на географското напътствие, както е в този момент. Ако предлагането се одобри, за някои компании това ще значи да стартират изначало, да вършат нови вложения в налагане на нова марка ", разяснява ръководителят на ТПК " Михалково " (член на АПБНБ) Димитър Дългъчев.
Кой носи отговорността
В същото време измененията отварят вратата и за нарушение на правилото " едно находище на минерална вода - един концесионер ", който се ползва в цяла Европа и който беше въведен в България през 2009 година " Това е замяна на модела и доста скъпо струващ опит ", разяснява Величкова.
Нещо повече, измененията ще доведат до размиване на отговорността. " По логиката на проектозакона всички, които бутилират вода от еднакъв извор, би трябвало да наименуват продукта си по еднакъв метод. Ако има някакви нередности обаче, не е ясно кой ще носи отговорност ", уточни Дългъчев. От асоциацията считат, че това поражда редица въпроси. " С идентична стриктност и грижа ли ще работят обособените компании? Как потребителят ще прави разликата и по какъв начин ще бъде сигурен в това какво пие? Кой ще носи отговорността за запазване на ресурса? ", показват от АПБНБ.
Самамта дума " извор " съгласно асоциацията също опонира на българското законодателство, защото в Закона за водите съществуват други термини за минералните и изворните води - надлежно " находище на минерална вода " и " подземно водно тяло ". Същото мнение е изказало и екоминистерството.
Спорните термини обаче съществуват в европейската Директива 2009/54/ЕО по отношение на употребата и предлагането на пазара на натурални минерални води, което е и главният мотив на СБПБ. " Терминологиите " име на извор ", " комерсиално изложение " и " място на употреба " са наложителни детайли при етикетирането на бутилирани води в директивата ", безапелационни са от там. Според съюза изказванието на АПБНБ, че такива понятия няма, се прави, " с цел да могат мултинационалните компании по-лесно да заличават достоверните имена на българските извори " и да постановат своите търговски марки.
Спорът и текстовете засягат както многомилионен бизнес, по този начин и потребителите. Затова какви ще са окончателните промени на второ четене е значим въпрос както за вложителите, по този начин и за различаването на продуктите от страна на клиента.
© Велко Ангелов Още по тематиката
Храни и питиета: Традиционни усети и нови артикули
Седем от сдруженията в топ 20 за бранша са работили на загуба през 2015 година макар увеличените продажби
25 ное 2016
Изворите на раздора
Пазарната борба сред " Девин " и " Балдаран Спринг " още веднъж се води през законови промени
21 юни 2015 Промените отварят вратата и за нарушение на правилото " едно находище - един концесионер ", който се ползва в цяла Европа и който беше въведен в България през 2009 година
Новият Закон за храните внезапно може да пренареди и бизнеса на фирмите, които бутилират минерална и изворна вода. Сега в гласуваната на първо четене версия се планува комерсиалните марки да отпаднат и продуктът да носи името на извора. Звучи като малък подробност, само че това да вземем за пример значи водачът в бранша да смени името на изворната си вода. Връща се и опцията едно находище на минерална вода да се употребява от повече концесионери. А в цялата история най-опасна е смяната на разпоредбите в придвижване и с неразбираеми претекстове. Това сигурно не основава добра среда за нови вложения в бранша. А капацитетът за това е огромен - в България има 144 потвърдени залежи на минерални води, от които се експлоатират едвам 13.
На двата полюса
За трети път през последните години се прави опит за едра смяна в бранша. Новите текстове към този момент по традиция срещат радикално друга оценка от двете секторни организации. Според по-голямата Асоциация на производителите на безалкохолни питиета в България (АПБНБ), в която членуват 70% от компаниите в бранша, измененията ще заличат съществуващи марки и вложения във водния бранш и ще размият отговорността за качеството на продукта и опазването на ресурса. На противоположно мнение е Съюзът на безалкохолната индустрия в България (СБПБ), който напълно поддържа плана и счита, че зад офанзивата против него стоят мултинационалните компании.
В същото време от асоциацията настояват, че препоръчаният за гласоподаване в Народното събрание законопроект кардинално се разграничава от в началото нотифицирания вид, без да е имало забележки от страна на Европейската комисия, а измененията не са били показани за разискване макар настоятелните запитвания на АПБНБ. Което пък поражда подозрения за лобистка интервенция.
Инвестиции в име
Проектът вкарва няколко нови термина в българското законодателство, които обаче трансформират целия механизъм на работа в бранша. Най-спорна е подмяната на потребления досега термин " комерсиално название " (марка), т.е. името, под което се продава даден артикул, с новото " комерсиално изложение ", което би трябвало да съдържа името на извора и мястото на употребата му. В същото време се вкарва експлицитна наредба, съгласно която " минерална, надлежно изворна вода от еднакъв източник се пуска на пазара единствено под едно комерсиално изложение ".
Новата регулация се отнася непосредствено към случая на фирмите " Девин " (член на АПБНБ) и " Балдаран спринг " (чийто притежател Васил Стоименов е зам.-председател на СБПБ). Те бутилират изворна вода от еднакъв извор - " Балдаран ", на 15 км от Девин, само че я продават под два разнообразни марката - надлежно " Девин " и " Балдаран ". Така, в случай че се приложат новите правила, и двете компании ще би трябвало да продават водата си под едно и също комерсиално изложение, което съдържа името " Балдаран ". " Това ще докара до изтриване на потвърдени търговски марки на водещи бутилиращи компании у нас, завоювали пазарен дял и доверието на потребителите с дългогодишни вложения ", безапелационни са от АПБНБ. По думите на изпълнителния шеф на асоциацията Жана Величкова за последните пет години фирмите в АПБНБ са вложили над 130 млн. лева
Евентуална смяна в този момент ще принуди компаниите да влагат в налагането на нови марки на пазара. " Притеснително е предлагането изворните води да носят името на извора, от който се добиват, а не на географското напътствие, както е в този момент. Ако предлагането се одобри, за някои компании това ще значи да стартират изначало, да вършат нови вложения в налагане на нова марка ", разяснява ръководителят на ТПК " Михалково " (член на АПБНБ) Димитър Дългъчев.
Кой носи отговорността
В същото време измененията отварят вратата и за нарушение на правилото " едно находище на минерална вода - един концесионер ", който се ползва в цяла Европа и който беше въведен в България през 2009 година " Това е замяна на модела и доста скъпо струващ опит ", разяснява Величкова.
Нещо повече, измененията ще доведат до размиване на отговорността. " По логиката на проектозакона всички, които бутилират вода от еднакъв извор, би трябвало да наименуват продукта си по еднакъв метод. Ако има някакви нередности обаче, не е ясно кой ще носи отговорност ", уточни Дългъчев. От асоциацията считат, че това поражда редица въпроси. " С идентична стриктност и грижа ли ще работят обособените компании? Как потребителят ще прави разликата и по какъв начин ще бъде сигурен в това какво пие? Кой ще носи отговорността за запазване на ресурса? ", показват от АПБНБ.
Самамта дума " извор " съгласно асоциацията също опонира на българското законодателство, защото в Закона за водите съществуват други термини за минералните и изворните води - надлежно " находище на минерална вода " и " подземно водно тяло ". Същото мнение е изказало и екоминистерството.
Спорните термини обаче съществуват в европейската Директива 2009/54/ЕО по отношение на употребата и предлагането на пазара на натурални минерални води, което е и главният мотив на СБПБ. " Терминологиите " име на извор ", " комерсиално изложение " и " място на употреба " са наложителни детайли при етикетирането на бутилирани води в директивата ", безапелационни са от там. Според съюза изказванието на АПБНБ, че такива понятия няма, се прави, " с цел да могат мултинационалните компании по-лесно да заличават достоверните имена на българските извори " и да постановат своите търговски марки.
Спорът и текстовете засягат както многомилионен бизнес, по този начин и потребителите. Затова какви ще са окончателните промени на второ четене е значим въпрос както за вложителите, по този начин и за различаването на продуктите от страна на клиента.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ