Пролетната офанзива на Кремъл в Украйна продължава да боксува, а

Пролетната атака на Кремъл в Украйна продължава да боксува, а след последното показване в град Вухледар ще бъде мъчно да се приказва за прословутата страховита изява. Пролетното огромно нахлуване мъчно ще реализира някакъв резултат, в случай че се взима по образеца на последната атака.

През последните седмици ще видим, че съветското командване е в нахлуване и всяка последваща офанзива е по-комична от предходната. Украинските укрепления не престават да се държат, а две бригади не престават да търсят вярното решение за победа. Приложените тактики в сегашния месец не са изключително добре работещи, а още по-лошото е, че доста от военните специалисти надушват отчаянието измежду редиците.

Битката в град Вухледар, който е обсъждан като насочна точка за съветското пролетно нахлуване, демонстрира неуверени планове за по-нататъшно водене на пердах. Сраженията там се водят от януари, а насъбраният брой жертви от съветска страна стартира да печели фокуса на всяко едно западно разузнаване. По време на множеството офанзиви на съветски бойци, украинските сили съумяват да вземат военнопленници и съветски военни блогъри.

Твърдението се добавя благодарение на сателитни фотоси, демонстриращи дисфункцията на съветското полесражение. През последните седмици Москва още веднъж събра нови бойци – броят им се мери в хиляди, а пропагандната машина желае да покаже един яростен прогрес, повтаряйки триумфа от нашествието си предходната година. До този миг анализаторите са на мнението, че огромната част от наличната съветска войска към този момент е на фронта и се бие с украинците.

Британският министър на защитата, Бен Уолъс споделя пред BBC, че към 97% от съветската войска към този момент прави немислимото, с цел да донесе успеха на Путин. По мнение на американски военни, броят на формалната войска е към 80%.

Задържането на града идва с цена и за украинците. Броят на жертвите и изразходването на мунициите. Позициите се отбраняват, само че всяка последваща офанзива редуцира възможностите за по-дълго опазване. Съюзниците на Киев показват терзание по отношение на потребностите на украинската войска. Възможно е в близко бъдеще украинските командири да лимитират тежката артилерия до най-важните си цели.

Вухледар се намира на автомагистралата на източния фронт в район Донецк и покрай Запорожкия район. Отдавна е един от най-големите ползи на Москва. Използван е от Украйна като точка, от която да лимитират всички доставки. Въпреки зараждащия се спор, въпросната локация продължава да е главоболие, а всичко стартира някъде от ноември. Руснаците са били задоволително положителни, с цел да оповестят проектите си за нахлуване в обществените мрежи, както и да се опитат да плашат локалното население и да всяват суматоха. Моралът не пада, а единствено стимулира бранителите да продължат своето дело.

Преди да започнете да виждате Азов, обърнете внимание, че това е признака на града и на миньорите

Една от аргументите за неуспеха е, че руснаците за следващ път вършат миналогодишните неточности – подценявайки терена. Отворените полета към града разполагат с анти-танкови мини, само че също така е повече от елементарно да се забележи и вражеска техника, която постоянно се отстрелва с артилерия. По думите на полковник Дмитрашкивский, изпратените елитни съветски бригади – 155 и 40-та морска, не са имали шанса да се оправят с завладяването на града.

За една седмица в тази точка се твърди, че руснаците са изгубили към 130 бронирани машини и още 36 танка. Твърденията се допълват от направените фотоси с разследващ дрон от самостоятелни анализатори. Британският министър показва няколко пъти, че една цяла съветска бригада е престанала да съществува във Вухледар, до момента в който отчетите на Москва настояват, че там са починали към 1000 души. Новините за главоболията не престават с обстоятелството, че предходната седмица е имало поредна кланица, която по една или друга причина не се е отразила позитивно върху съветските сили.

По някаква причина не е ясно за какво украинските сили не могат и не знаят по какъв начин да преценяват терена, не е ясно и за какво се пренебрегва действителността. По думите на пленниците, новите бойци са били рекрутирани към септември, мнозина са част от частната компания Вагнер, която употребява пандизчии. През последните няколко седмици бойците на Вагнер и постоянната съветска войска стартират да влизат в спор – наемниците настояват, че са в пъти по-добри от кадроваците.

Кръвожадната борба на първите се видя в Бахмут, само че силите във Вухледар са посрещнати доста по-хладно. Според по този начин наречената „ The Grey Zone “ в чат приложението Телеграм, поддържано от наемници на Вагнер, съветските командири трябвало да се изправят на национален съд.

След ноемврийските офанзиви във Вухледар, Москва стартира интензивно вербуване на идващите редици за месомелачката. Новите бойци минават минимална подготовка, не са готови и не одобряват по никакъв метод сериозността на занятието им.

Вухледар се радва и на съществено западно въздействие – не бързайте със заключенията, че там има бойци на НАТО. Проблемът е американски с шест букви – HIMARS. ракетните установки са съсредоточени точно там и могат да нанасят провали на към 80 километра, което автоматизирано прави офанзивите на руснаците освен мудни, само че и от дълго време не са изненадващи. Дроновете на украинската войска патрулират задоволително добре и могат да оповестят придвижванията на съперника за негативно време.

Руски пехотинец, който оцелява сраженията, твърди, че към всички оживели се отнасяли като към дезертьори. Пехотинецът, чиято идентичност не може да се удостовери, споделя, че отбраната на бойците е била минимална. След следващият несполучлив опит за завладяване на града, от цялата група са останали единствено 8 боеца. В един подобен миг стартира да си мисли, че е било по-добре да бъде заложник, в сравнение с да се връща назад.

Въпреки всички проблеми, които се срещат на този фронт, Москва продължава да твърди, че войната им върви по проект. По думите на Путин, пехотинците се борели героичен на фронта. В момента съветските набези се водят в групи от по 10-15 индивида. Ако тези офанзиви продължат, то скоро украинците ще имат числено предимство на групи от по 30 индивида.  

Не е несъмнено по кое време тъкмо ще стартира втората вълна и дали ще се бави повече, изключително откакто съветските сили нямат доста време и доставките на съвременно оръжие ще стартират в близко бъдеще. Крайният резултат е, че триумфът се отдалечава от ден на ден.