Да оживиш отново една дума е най-лесният начин да покажеш, че тя е жива, каза Виктория Бешлийска в Разград
Да оживиш още веднъж една дума е най-лесният метод да покажеш на някого, че тя е там и че може да работи и за него. Това сподели писателката Виктория Бешлийска по време на среща-разговор с читатели в Разград. Дискусията беше проведена от Регионална библиотека „ Проф. Боян Пенев “ в границите на фестивала.
Пространството на къща музей „ Анание Явашов “ се оказа тясно, с цел да побере всички искащи да се срещнат с авторката, чиито романи „ Глина “, „ Сърце “ и „ Нишка “ са измежду най-четените модерни български литературни творби.
В началото на срещата шефът на библиотеката Иван Иванов показа писателката и акцентира, че нейното творчество е отдадено на българските корени, родовата памет, силата на словото и връзката сред поколенията.
Бешлийска съобщи, че не се стреми да убеждава хората да употребяват забравени български думи, а по-скоро ги прави забележими посредством своя блог и литературните си творби. По думите ѝ езикът е част от културната памет на всеки човек и думите елементарно намират път към спомените и страстите на хората.
Писателката означи, че актуалната софтуерна среда и обществените мрежи оказват мощно въздействие върху речта на младежите. Според нея предизвикването е да бъде съхранена „ аурата “ на българския език, която се губи, когато той стартира да следва непознати езикови модели. Тя акцентира смисъла на персоналния образец на родителите, учителите и медиите за съхраняването на благосъстоянието на родния език. Бешлийска уточни, че децата възприемат освен думите, само че и интонацията и отношението към езика посредством живото другарство.
По време на диалога Виктория Бешлийска описа за креативния си път, за литературата, езика, историята и историите, които не престават да свързват хората и през днешния ден. Тя приказва и за работата си върху романите „ Глина “, „ Сърце “ и „ Нишка “, както и за изследванията, които прави преди написването им.
Авторката показа усещанията си от Русенското Поломие, където е събирала материал за романа „ Сърце “. Тя акцентира смисъла на българските занаяти като израз на креативния дух и културната памет на народа.
Срещата даде опция на читателите за непосреден разговор с авторката, която отговори на въпроси от публиката и описа повече за вдъхновението зад своите книги и посланията, отправени посредством тях.
Събитията в къща музей „ Анание Явашов “ минаха под надпис „ Природата споделя. Словото помни “. Посетителите имаха опция да прегледат и изложбата „ Зеленото завещание от сърцето на Балкана “, предоставена от Природонаучния музей в село Черни Осъм.
Началото на фестивала „ Белите нощи на Разград " беше сложено на младите театрали от Центъра за работа с деца. Къща музей „ Станка Николица “ се трансформира в сцена за възпитаниците на извънучилищното звено, които показаха постановката „ Страшни смехории “ по текст на Недялко Йорданов.
Пространството на къща музей „ Анание Явашов “ се оказа тясно, с цел да побере всички искащи да се срещнат с авторката, чиито романи „ Глина “, „ Сърце “ и „ Нишка “ са измежду най-четените модерни български литературни творби.
В началото на срещата шефът на библиотеката Иван Иванов показа писателката и акцентира, че нейното творчество е отдадено на българските корени, родовата памет, силата на словото и връзката сред поколенията.
Бешлийска съобщи, че не се стреми да убеждава хората да употребяват забравени български думи, а по-скоро ги прави забележими посредством своя блог и литературните си творби. По думите ѝ езикът е част от културната памет на всеки човек и думите елементарно намират път към спомените и страстите на хората.
Писателката означи, че актуалната софтуерна среда и обществените мрежи оказват мощно въздействие върху речта на младежите. Според нея предизвикването е да бъде съхранена „ аурата “ на българския език, която се губи, когато той стартира да следва непознати езикови модели. Тя акцентира смисъла на персоналния образец на родителите, учителите и медиите за съхраняването на благосъстоянието на родния език. Бешлийска уточни, че децата възприемат освен думите, само че и интонацията и отношението към езика посредством живото другарство.
По време на диалога Виктория Бешлийска описа за креативния си път, за литературата, езика, историята и историите, които не престават да свързват хората и през днешния ден. Тя приказва и за работата си върху романите „ Глина “, „ Сърце “ и „ Нишка “, както и за изследванията, които прави преди написването им.
Авторката показа усещанията си от Русенското Поломие, където е събирала материал за романа „ Сърце “. Тя акцентира смисъла на българските занаяти като израз на креативния дух и културната памет на народа.
Срещата даде опция на читателите за непосреден разговор с авторката, която отговори на въпроси от публиката и описа повече за вдъхновението зад своите книги и посланията, отправени посредством тях.
Събитията в къща музей „ Анание Явашов “ минаха под надпис „ Природата споделя. Словото помни “. Посетителите имаха опция да прегледат и изложбата „ Зеленото завещание от сърцето на Балкана “, предоставена от Природонаучния музей в село Черни Осъм.
Началото на фестивала „ Белите нощи на Разград " беше сложено на младите театрали от Центъра за работа с деца. Къща музей „ Станка Николица “ се трансформира в сцена за възпитаниците на извънучилищното звено, които показаха постановката „ Страшни смехории “ по текст на Недялко Йорданов.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ