Разследването срещу Баневи е много закъсняло, заяви бивш служител на Полимери
" Прокурорското следствие против Баневи е прекомерно закъсняло. Г-н Банев сподели, че освен добре владее процеса на обезкостяване, а бих добавил и доста положително филетиране на предприятията, които има. За страдание, нашият втори дом, споделям го от името на всички, които работеха дълги години в този цех, към този момент го няма. " Това сподели Марио Христов, който стартира работа в " Полимери " още през 1987 година. В 23-годишната си кариера тук от апаратчик стига до началник на софтуерен отдел.
" В момента на приватизирането имаше цялостни хранилища с подготвена продукция, доколкото знам в размер на 20 млн. марки, а за такава сума имаше и аварийни елементи в складовете. Първо продукцията беше продадена, парите изчезнаха, последователно се стопиха и аварийните елементи от складовете, които бяха тотално опразнени”, добавя Христов в изявление за bTV.
Предприятието работи най-вече за експорт, с месечна облага над 1 милион лв.. Произвежда главно сода каустик, хлор, дихлоретан.
След приватизацията през 1998 година са закрити няколко производства и стотици работни места, сдружението затъва в задължения: " Включително и готови пари за фонд работна заплата, които трябваше да бъдат изплащани в даден ден предния ден изчезваха от сметките ", споделя Христов. Изнасят се и касовите наличия.
" Г-н Банев мисля, че преди Коледа или малко след Нова година съобщи при започване на 2010 година, че предприятието няма да работи повече и личният състав изпадна в потрес, не знаейки какво да прави ", споделя Марио.
Става ясно, че заводът ще бъде нарязан за скрап: " Не е обикновено дружество, което носи по милион - милион и половина чиста облага на месец да бъде затворено и нарязано, при което оценката беше, че ще бъдат взети към 10-15 млн. от метали. "
В мощните години в " Полимери " работят сред 1200 и 1800 души, сега на банкрута – към 700: " Те изпаднаха в неразбиране първоначално, след това някакъв смут, какво ще вършат, защото по това време пазарът на труда не беше както сега и мъчно се намираше работа, изключително за хора тясно профилирани. Това, което си задавах като въпрос непрекъснато, беше за какво това държавно управление, за какво тези, които му го дадоха, виждайки какво прави той с предприятието, не му потърсиха превантивна сметка ", пита Христов.
Едва предходната година с решение на Варненския областен съд 302-ма някогашни чиновници на завода получиха заработените си заплати – над 850 хиляди лв..
Марио Христов се е зарекъл да не върви повече на площадката на " Полимери ". За него това е " гробница. "
Редактор: Деница Райкова
" В момента на приватизирането имаше цялостни хранилища с подготвена продукция, доколкото знам в размер на 20 млн. марки, а за такава сума имаше и аварийни елементи в складовете. Първо продукцията беше продадена, парите изчезнаха, последователно се стопиха и аварийните елементи от складовете, които бяха тотално опразнени”, добавя Христов в изявление за bTV.
Предприятието работи най-вече за експорт, с месечна облага над 1 милион лв.. Произвежда главно сода каустик, хлор, дихлоретан.
След приватизацията през 1998 година са закрити няколко производства и стотици работни места, сдружението затъва в задължения: " Включително и готови пари за фонд работна заплата, които трябваше да бъдат изплащани в даден ден предния ден изчезваха от сметките ", споделя Христов. Изнасят се и касовите наличия.
" Г-н Банев мисля, че преди Коледа или малко след Нова година съобщи при започване на 2010 година, че предприятието няма да работи повече и личният състав изпадна в потрес, не знаейки какво да прави ", споделя Марио.
Става ясно, че заводът ще бъде нарязан за скрап: " Не е обикновено дружество, което носи по милион - милион и половина чиста облага на месец да бъде затворено и нарязано, при което оценката беше, че ще бъдат взети към 10-15 млн. от метали. "
В мощните години в " Полимери " работят сред 1200 и 1800 души, сега на банкрута – към 700: " Те изпаднаха в неразбиране първоначално, след това някакъв смут, какво ще вършат, защото по това време пазарът на труда не беше както сега и мъчно се намираше работа, изключително за хора тясно профилирани. Това, което си задавах като въпрос непрекъснато, беше за какво това държавно управление, за какво тези, които му го дадоха, виждайки какво прави той с предприятието, не му потърсиха превантивна сметка ", пита Христов.
Едва предходната година с решение на Варненския областен съд 302-ма някогашни чиновници на завода получиха заработените си заплати – над 850 хиляди лв..
Марио Христов се е зарекъл да не върви повече на площадката на " Полимери ". За него това е " гробница. "
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ