Сарафов: Има нужда от промяна в прокуратурата, но разграждането ѝ би било в ущърб на цялото общество
Прокуратурата и институцията основен прокурор са в центъра на предлаганите промени. Демонтирането и разграждането на прокуратурата ще бъде в тежък ущърб освен на правосъдната система, само че и на цялото общество.
Това се споделя в изказване на и.ф. основен прокурор Борислав Сарафов, което е част от полемиката „ Промените в Конституцията във връзка с правосъдната власт - сред вероятното и нужното “.
Пълният текст на изявлението му:
" Повече от ясно е, че има потребност от смяна - в последните години прокуратурата ясно сподели своите недостатъци, само че в същото време както правосъдната система, по този начин и Висш съдебен съвет като част от нея, демонстрираха, че имат сили и начини да се самопречистят.
Прокуратурата е една от главните държавни институции. Демонтирането и разграждането на прокуратурата ще бъде в тежък ущърб освен на правосъдната система, само че и на цялото общество. В последните години стана някак си фешън да обругава прокуратурата и върху тази институция да се трансферират всички грехове и да носи отговорности. Аз обаче ще напомня, че преди 10-ина години имаше интервал, в който съдът беше отговорен за всичко. Имаше един вътрешен министър, който кръщаваше полицейските си интервенции с имена на съответни български съдии. Това не беше добра процедура. Това не докара до правдивост. Това не оказа помощ по никакъв метод на справедливостта и правораздаването. Именно по тази причина в този момент, когато прокуратурата е под прицел, чакам недвусмислена поддръжка от сътрудниците си от съда, в това число от тяхната уважавана съсловна организация Съюза на съдиите в България (ССБ).
Същевременно аз и сътрудниците ми с наяве неразбиране виждаме, че всички промени, които се вършат единствено ускоряват формализма в наказателния развой – вместо да опростяваме и усъвършенстваме процедурите, в това число съобразяването им с изменящите се обществено-икономически условия, ние ги усложняваме. Тук ще напомня думите на уважаваната от мен арбитър Нели Куцкова: „ Нашият углавен развой е като комплициран дворцов кадрил “. От времето, когато преди 15-ина години арбитър Куцкова изрече тези думи нещата не са се трансформирали към положително, в противен случай влошили са се. Балансът е тежко преместен в тенденция отбрана правата на обвинения, за сметка правата на потърпевшия и методите за събиране на доказателства. Ще дам един образец за краен педантизъм. Съгласно наказателния развой българската прокуратура и следствени органи са длъжни да предявят наказателното произвеждане на всички родственици наследници на починалите 18 мигранти по случая „ Локорско “, да им предявяват материалите по следствието. Да вземем удостоверения за завещание, да удостоверим кои са, да ги призовем по надлежния ред и да им предявим материалите по делото. С сътрудниците ми от Националната следствена работа направихме опит, срещнахме се с представител на посолството на Афганистан в България и той сподели: „ Да, наградите ги, те всички ще дойдат, тъй като това е методът им да влязат легално на територията на Европейския съюз “. Как да подходим и по какъв начин да приключим това наказателно произвеждане? Нали имате визия какъв брой наследници могат да имат тези 18 афганистански жители? Те могат да бъдат 200-300, а може би и повече. Без пресиления.
Ще си разреша да споделя единствено няколко разсъждения върху предлагания парламентарен план. Всички ясно осъзнаваме, че акцентът на предлаганите промени са точно пълномощията на основния прокурор. Защо тази полемика е наложителна и нужна, аз зная най-добре от всички. Въпреки това обаче, при гласуването на закона, народните представители следва да имат поради няколко условия. В отсъствието на централизиран контрол върху активността на всички прокурори, неизбежно ще се появят случаи локален феодализъм. Някой би трябвало да е собственик на правото да подрежда инспекции на активността на всички прокурори, за които биха се появили опасения, че злоупотребяват с властта си.
Ако основният прокурор няма никакви функционални пълномощия върху активността на тази прокуратура, в случай че не може да предлага инспекции, проверки и в последна сметка да предложи санкции, то всяка една прокуратура ще бъде безусловно приватизирана, феодализирана и няма да може да се поправя нейната активност. Съществува действителна заплаха вместо да се вкара действителен, ефикасен надзор върху един основен прокурор, обществото да получи изцяло безконтролни и всевластни 28 окръжни прокурори, върху които никой няма да има право да реализира надзор, инспекции, проверки, да координира и управлява тяхната активност. Получаваме 28 локални феодали.
Що се отнася до методическото управление, то би трябвало да е навременно и професионално. Това може да стане само, в случай че то е отговорност на един човек, който може да активизира задоволителен екип от експерти. Предвиденото в новия член 130в, алинея 5, т. 4, а точно методическото управление да се реализира от прокурорския съвет е на практика невероятно – това е групов орган.
Освен това предлаганият състав на Прокурорски съвет е подобен, че не допуска безусловно положително познаване на прокурорската работа. Лишаването на основния прокурор от опцията да издава методически инструкции на процедура е еквивалентно от лишаването на Върховния касационен съд от правото да издава тълкувателни решения. Именно посредством методическите инструкции може да се урегулират практиката и процедурите в досъдебното произвеждане.
В член 84, т. 16 е непокътнато задължението на основния прокурор да регистрира пред Народното събрание „ активността на прокуратурата и проверяващите органи “, както и да внася други отчети за „ активността на прокуратурата по използването на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика “. Това обвързване е значимо, то е демократично постижение на нашата конституционна уредба и би трябвало да бъде непокътнато. Чрез него се реализира отчетността на прокуратурата като институция. Но в случай че основният прокурор няма никакви функционалности във връзка с прокуратурата като цяло, той не може да извърши това обвързване и то се трансформира в празна и безсъдържателна декларация.
Всъщност, закрепени върху тематиката за отчетност на основния прокурор, на процедура изцяло ще я изключим. Нещо повече, по този начин към този момент изключваме и всякаква отчетност освен на основния прокурор, който административно управлява едвам 80-90 прокурори от общо към 2000 прокурори и следователи, само че и на цялата прокуратура. Запазването на сегашните отговорности на основния прокурор, ще разреши да се резервира и отчетността както на него самия, по този начин и на прокуратурата като цяло. " /БГНЕС
Това се споделя в изказване на и.ф. основен прокурор Борислав Сарафов, което е част от полемиката „ Промените в Конституцията във връзка с правосъдната власт - сред вероятното и нужното “.
Пълният текст на изявлението му:
" Повече от ясно е, че има потребност от смяна - в последните години прокуратурата ясно сподели своите недостатъци, само че в същото време както правосъдната система, по този начин и Висш съдебен съвет като част от нея, демонстрираха, че имат сили и начини да се самопречистят.
Прокуратурата е една от главните държавни институции. Демонтирането и разграждането на прокуратурата ще бъде в тежък ущърб освен на правосъдната система, само че и на цялото общество. В последните години стана някак си фешън да обругава прокуратурата и върху тази институция да се трансферират всички грехове и да носи отговорности. Аз обаче ще напомня, че преди 10-ина години имаше интервал, в който съдът беше отговорен за всичко. Имаше един вътрешен министър, който кръщаваше полицейските си интервенции с имена на съответни български съдии. Това не беше добра процедура. Това не докара до правдивост. Това не оказа помощ по никакъв метод на справедливостта и правораздаването. Именно по тази причина в този момент, когато прокуратурата е под прицел, чакам недвусмислена поддръжка от сътрудниците си от съда, в това число от тяхната уважавана съсловна организация Съюза на съдиите в България (ССБ).
Същевременно аз и сътрудниците ми с наяве неразбиране виждаме, че всички промени, които се вършат единствено ускоряват формализма в наказателния развой – вместо да опростяваме и усъвършенстваме процедурите, в това число съобразяването им с изменящите се обществено-икономически условия, ние ги усложняваме. Тук ще напомня думите на уважаваната от мен арбитър Нели Куцкова: „ Нашият углавен развой е като комплициран дворцов кадрил “. От времето, когато преди 15-ина години арбитър Куцкова изрече тези думи нещата не са се трансформирали към положително, в противен случай влошили са се. Балансът е тежко преместен в тенденция отбрана правата на обвинения, за сметка правата на потърпевшия и методите за събиране на доказателства. Ще дам един образец за краен педантизъм. Съгласно наказателния развой българската прокуратура и следствени органи са длъжни да предявят наказателното произвеждане на всички родственици наследници на починалите 18 мигранти по случая „ Локорско “, да им предявяват материалите по следствието. Да вземем удостоверения за завещание, да удостоверим кои са, да ги призовем по надлежния ред и да им предявим материалите по делото. С сътрудниците ми от Националната следствена работа направихме опит, срещнахме се с представител на посолството на Афганистан в България и той сподели: „ Да, наградите ги, те всички ще дойдат, тъй като това е методът им да влязат легално на територията на Европейския съюз “. Как да подходим и по какъв начин да приключим това наказателно произвеждане? Нали имате визия какъв брой наследници могат да имат тези 18 афганистански жители? Те могат да бъдат 200-300, а може би и повече. Без пресиления.
Ще си разреша да споделя единствено няколко разсъждения върху предлагания парламентарен план. Всички ясно осъзнаваме, че акцентът на предлаганите промени са точно пълномощията на основния прокурор. Защо тази полемика е наложителна и нужна, аз зная най-добре от всички. Въпреки това обаче, при гласуването на закона, народните представители следва да имат поради няколко условия. В отсъствието на централизиран контрол върху активността на всички прокурори, неизбежно ще се появят случаи локален феодализъм. Някой би трябвало да е собственик на правото да подрежда инспекции на активността на всички прокурори, за които биха се появили опасения, че злоупотребяват с властта си.
Ако основният прокурор няма никакви функционални пълномощия върху активността на тази прокуратура, в случай че не може да предлага инспекции, проверки и в последна сметка да предложи санкции, то всяка една прокуратура ще бъде безусловно приватизирана, феодализирана и няма да може да се поправя нейната активност. Съществува действителна заплаха вместо да се вкара действителен, ефикасен надзор върху един основен прокурор, обществото да получи изцяло безконтролни и всевластни 28 окръжни прокурори, върху които никой няма да има право да реализира надзор, инспекции, проверки, да координира и управлява тяхната активност. Получаваме 28 локални феодали.
Що се отнася до методическото управление, то би трябвало да е навременно и професионално. Това може да стане само, в случай че то е отговорност на един човек, който може да активизира задоволителен екип от експерти. Предвиденото в новия член 130в, алинея 5, т. 4, а точно методическото управление да се реализира от прокурорския съвет е на практика невероятно – това е групов орган.
Освен това предлаганият състав на Прокурорски съвет е подобен, че не допуска безусловно положително познаване на прокурорската работа. Лишаването на основния прокурор от опцията да издава методически инструкции на процедура е еквивалентно от лишаването на Върховния касационен съд от правото да издава тълкувателни решения. Именно посредством методическите инструкции може да се урегулират практиката и процедурите в досъдебното произвеждане.
В член 84, т. 16 е непокътнато задължението на основния прокурор да регистрира пред Народното събрание „ активността на прокуратурата и проверяващите органи “, както и да внася други отчети за „ активността на прокуратурата по използването на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика “. Това обвързване е значимо, то е демократично постижение на нашата конституционна уредба и би трябвало да бъде непокътнато. Чрез него се реализира отчетността на прокуратурата като институция. Но в случай че основният прокурор няма никакви функционалности във връзка с прокуратурата като цяло, той не може да извърши това обвързване и то се трансформира в празна и безсъдържателна декларация.
Всъщност, закрепени върху тематиката за отчетност на основния прокурор, на процедура изцяло ще я изключим. Нещо повече, по този начин към този момент изключваме и всякаква отчетност освен на основния прокурор, който административно управлява едвам 80-90 прокурори от общо към 2000 прокурори и следователи, само че и на цялата прокуратура. Запазването на сегашните отговорности на основния прокурор, ще разреши да се резервира и отчетността както на него самия, по този начин и на прокуратурата като цяло. " /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ