Зам.-кметът Петров поднесе венец пред паметната плоча на Паисий Хилендарски
Програмата включваше и литературно четене в памет на отец Паисий.
Заместник-кметът по филантропични действия в Асеновград Петър Петров сервира венец пред паметната плоча на Паисий Хилендарски в града. С това събитие бяха открити „ Паисиевите дни “, отдадени на основателя на „ История славянобългарска “. Мина Христемова – организатор в Исторически музей – Асеновград откри мероприятието с думите „ Две дати са значими в човешкия живот. Тази, на неговото раждане и на неговата гибел, мястото на раждането и това, на гибелта. В случая с Паисий Хилендарски роден през 1722 година, сигурното е тъкмо тази дата, преди 300 години. Но къде е роден, е въпрос, с който се занимават доста учени. Кога е умрял, счита се, че това е станало през 1773 година в Амбелино. Дали това е по този начин? Нищо в историята не е изрично, не е несъмнено, не е дефинитивно. Сигурното ни обаче е дали делата ни човешки, имат стойност за нас и за бъдните генерации. А историята, която написва Паисий Хилендарски в 1762 година е такова събитие, което се проектира във времето и което ще бъде значимо в бъдещето. Делото на отец Паисий би трябвало да бъде почитано всеки ден, тъй като въпросът, който ни кара да бъдем „комплексари“ – „ Поради что се срамиш да се наречеш българин “ – в един миг е една добра мотивация, да престанеш да се срамуваш “, уточни Христемова.
Програмата продължи с прочит на стихове за хилендарския духовник от Изабела Шопова и Елена Славкова: „ Над България тежала глуха робска тишина, единствено тъжна майка пяла спи ми рожбо на-ни-на. А един духовник тогава, пишел под килиен свод за забравената популярност на славянския народ… Светец ли нещо по-голямо, на цялостен един народ отец “. Отбелязването на годишнината приключи с рецитал на Виктория Стефанова: „ О неразумни юроде, заради что се срамиш да се наречеш българин “ от „ История славянобългарска “.
Заместник-кметът по филантропични действия в Асеновград Петър Петров сервира венец пред паметната плоча на Паисий Хилендарски в града. С това събитие бяха открити „ Паисиевите дни “, отдадени на основателя на „ История славянобългарска “. Мина Христемова – организатор в Исторически музей – Асеновград откри мероприятието с думите „ Две дати са значими в човешкия живот. Тази, на неговото раждане и на неговата гибел, мястото на раждането и това, на гибелта. В случая с Паисий Хилендарски роден през 1722 година, сигурното е тъкмо тази дата, преди 300 години. Но къде е роден, е въпрос, с който се занимават доста учени. Кога е умрял, счита се, че това е станало през 1773 година в Амбелино. Дали това е по този начин? Нищо в историята не е изрично, не е несъмнено, не е дефинитивно. Сигурното ни обаче е дали делата ни човешки, имат стойност за нас и за бъдните генерации. А историята, която написва Паисий Хилендарски в 1762 година е такова събитие, което се проектира във времето и което ще бъде значимо в бъдещето. Делото на отец Паисий би трябвало да бъде почитано всеки ден, тъй като въпросът, който ни кара да бъдем „комплексари“ – „ Поради что се срамиш да се наречеш българин “ – в един миг е една добра мотивация, да престанеш да се срамуваш “, уточни Христемова.
Програмата продължи с прочит на стихове за хилендарския духовник от Изабела Шопова и Елена Славкова: „ Над България тежала глуха робска тишина, единствено тъжна майка пяла спи ми рожбо на-ни-на. А един духовник тогава, пишел под килиен свод за забравената популярност на славянския народ… Светец ли нещо по-голямо, на цялостен един народ отец “. Отбелязването на годишнината приключи с рецитал на Виктория Стефанова: „ О неразумни юроде, заради что се срамиш да се наречеш българин “ от „ История славянобългарска “.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ