Световната банка: Икономическата криза в България се оказа по-лека от очакваното, но разкри нуждата от реформи
Прогнозата за напредък на България за 2020 година е ревизирана нагоре на фона на по-добрите от предстоящото резултати на водещи индикатори и възходящата проверка на прогнозите за Еврозоната. Това излиза наяве от есенния отчет на Световната банка за резултата на COVID-19 върху човешкия капитал.
В новия си отчет организацията предвижда спад с 5,1% на брутният вътрешен артикул на България през 2020 година, като по-рано упованията бяха за стесняване на стопанската система с 6,2%. Прогнозираното възобновяване за 2021 година е 3,9%, откакто преди прогнозата бе за растеж на Брутният вътрешен продукт от 4,3%.
Според отчета обаче корона-кризата е разкрила потребността от промени и вложения в редица обществени сфери, само че такива евентуално няма да има преди средата на 2021 година поради идните през есента парламентарни избори. Очаква се и повишаване на бедността в страната поради стесняване на Брутният вътрешен продукт и загубата на работни места.
Последни развития
От Световната банка регистрират, че досега отрицателният резултат от рецесията с COVID-19 върху българската стопанска система се оказва по-малък от предстоящото. Предварителните данни сочат стесняване на Брутният вътрешен продукт с 4,2% през първото полугодие – шестото минимум намаляване Европейски Съюз. Макар че индустриалното произвеждане и строителството демонстрираха признаци за възобновяване през юни спрямо интервала април-май, на годишна база още веднъж бяха регистрирани намаления. В резултат от шока от COVID-19 вноса и износа се свиха доста през април-май, само че през юни бе регистриран двуцифрен растеж.
Влиянието на пандемията върху пазара на труда е относително лимитирано. През второто тримесечие равнището на безработицата набъбна умерено до 5,9%, което е покачване от 1,7 процентни пункта на годишна база. Това се дължи най-много на по-малкото от предстоящото стесняване на стопанската система и на програмата 60/40.
Според отчета на организацията страната е навлязла в рецесията с положителни фискални позиции – държавен дълг от 20% от Брутният вътрешен продукт, бюджетен остатък и фискален запас в размер на 9% от Брутният вътрешен продукт. Фискалният остатък бе непокътнат и в интервала януари-август 2020 година, достигайки 1,3% от планувания Брутният вътрешен продукт. В средата на септември България емитира еврооблигации в два транша от по 1.25 млрд евро и периоди до падежа надлежно от 10 и 30 години при първата си външна емисия от 2016 година Средствата, набрани по този метод, ще бъдат употребявани за финансиране на планувания недостиг.
В началото на юли страната се причисли и към валутно-курсовия механизъм ERM II, прочут още като „ чакалнята на Еврозоната “, както и към Европейския банков съюз.
Броят на хората в България, които живеят с по-малко от 5,5 $ дневно –прагът на беднотия съгласно Световната банка, се чака да нарасне, обръщайки наклонността за спад от 2016 година насам.
Перспектива
Според Световната банка икономическите знаци допускат, че въпреки свиването на българската стопанска система през второто тримесечие да е било по-леко от предстоящото, възобновяване през третото Q3 е почнало по-бавно. От банката предвиждат спад на Брутният вътрешен продукт на България с 5,1% през 2020 година, само че рисковете за по-голямо намаляване остават.
Очаква се обществените и частните вложения да се намалят доста през 2020 година, защото вложителите остават внимателни на фона на вероятностите за възобновяване. Същевременно с това средствата по европейския механизъм за възобновяване и резистентност ще станът налични не по-рано от 2021 година
Финансовата институция отбелязва, че с помощта на положителната си стартова позиция, България ще успее да задържи фискалния си недостиг до 4,1% от Брутният вътрешен продукт през 2020 година, което ще докара до растеж на държавния дълг до 27,7% от Брутният вътрешен продукт. Въпреки това рецесията с COVID-19 е разкрила потребността от промени и вложения в редица обществени сфери, в това число опазването на здравето и образованието.
Според организацията ако напъните за промени не бъдат ориентирани незабавно към тези и други обществени браншове, за тях ще става все по-трудно да дава услуги в сходство с предстоящите стандарти.
Бедността се чака още веднъж да намалее през 2021 година на фона на възобновяване на българската стопанска система и на главните търговски сътрудници на страната. Възстановяването на пазара на труда ще бъде неравномерно, като то ще отнеме по-дълго време при несигурните работни места.
Рискове и провокации
Според Световната банка рисковете пред вероятностите на България не престават да произтичат най-вече от пандемията от COVID-19 и нейното развиване както в страната, по този начин и по света. От институцията показват, че въпреки държавното управление да съобщи, че ще постави всички старания, с цел да избегне наново въвеждане на строги ограничаващи ограничения поради отрицателния им резултат върху бизнес интензивността, някои браншове, като да вземем за пример спорта, културата, хотелиерството и ресторантьорството както и търговията на дребно, може да записват по-остър спад през есенно-зимния интервал, в случай че броят на записаните случаи на COVID-19 продължи да нарастват. В този случай могат да бъдат подхванати ограничения като краткотрайно затваряне на избрани обекти, само че също толкоз евентуално е хората просто да ги избгяват от боязън от заразяване.
Продължаващото неодобрение от ръководството на страната също усилва несигурността, регистрират специалистите на Световнаа банка. Ежедневните митинги в огромните градове с претенции за оставката на държавното управление и на основния прокурор не престават към този момент повече от три месеца. Правителството отговори на недоволството с оставките на няколко министри и предложение за привикване на Велико заседание и промени в Конституцията, които обаче не доведоха до завършек на митингите. Финансовата институция предвижда ескалиране на напрежението с наближаването на парламентарните избори напролет на 2021 година
Редактор: Георги Георгиев
В новия си отчет организацията предвижда спад с 5,1% на брутният вътрешен артикул на България през 2020 година, като по-рано упованията бяха за стесняване на стопанската система с 6,2%. Прогнозираното възобновяване за 2021 година е 3,9%, откакто преди прогнозата бе за растеж на Брутният вътрешен продукт от 4,3%.
Според отчета обаче корона-кризата е разкрила потребността от промени и вложения в редица обществени сфери, само че такива евентуално няма да има преди средата на 2021 година поради идните през есента парламентарни избори. Очаква се и повишаване на бедността в страната поради стесняване на Брутният вътрешен продукт и загубата на работни места.
Последни развития
От Световната банка регистрират, че досега отрицателният резултат от рецесията с COVID-19 върху българската стопанска система се оказва по-малък от предстоящото. Предварителните данни сочат стесняване на Брутният вътрешен продукт с 4,2% през първото полугодие – шестото минимум намаляване Европейски Съюз. Макар че индустриалното произвеждане и строителството демонстрираха признаци за възобновяване през юни спрямо интервала април-май, на годишна база още веднъж бяха регистрирани намаления. В резултат от шока от COVID-19 вноса и износа се свиха доста през април-май, само че през юни бе регистриран двуцифрен растеж.
Влиянието на пандемията върху пазара на труда е относително лимитирано. През второто тримесечие равнището на безработицата набъбна умерено до 5,9%, което е покачване от 1,7 процентни пункта на годишна база. Това се дължи най-много на по-малкото от предстоящото стесняване на стопанската система и на програмата 60/40.
Според отчета на организацията страната е навлязла в рецесията с положителни фискални позиции – държавен дълг от 20% от Брутният вътрешен продукт, бюджетен остатък и фискален запас в размер на 9% от Брутният вътрешен продукт. Фискалният остатък бе непокътнат и в интервала януари-август 2020 година, достигайки 1,3% от планувания Брутният вътрешен продукт. В средата на септември България емитира еврооблигации в два транша от по 1.25 млрд евро и периоди до падежа надлежно от 10 и 30 години при първата си външна емисия от 2016 година Средствата, набрани по този метод, ще бъдат употребявани за финансиране на планувания недостиг.
В началото на юли страната се причисли и към валутно-курсовия механизъм ERM II, прочут още като „ чакалнята на Еврозоната “, както и към Европейския банков съюз.
Броят на хората в България, които живеят с по-малко от 5,5 $ дневно –прагът на беднотия съгласно Световната банка, се чака да нарасне, обръщайки наклонността за спад от 2016 година насам.
Перспектива
Според Световната банка икономическите знаци допускат, че въпреки свиването на българската стопанска система през второто тримесечие да е било по-леко от предстоящото, възобновяване през третото Q3 е почнало по-бавно. От банката предвиждат спад на Брутният вътрешен продукт на България с 5,1% през 2020 година, само че рисковете за по-голямо намаляване остават.
Очаква се обществените и частните вложения да се намалят доста през 2020 година, защото вложителите остават внимателни на фона на вероятностите за възобновяване. Същевременно с това средствата по европейския механизъм за възобновяване и резистентност ще станът налични не по-рано от 2021 година
Финансовата институция отбелязва, че с помощта на положителната си стартова позиция, България ще успее да задържи фискалния си недостиг до 4,1% от Брутният вътрешен продукт през 2020 година, което ще докара до растеж на държавния дълг до 27,7% от Брутният вътрешен продукт. Въпреки това рецесията с COVID-19 е разкрила потребността от промени и вложения в редица обществени сфери, в това число опазването на здравето и образованието.
Според организацията ако напъните за промени не бъдат ориентирани незабавно към тези и други обществени браншове, за тях ще става все по-трудно да дава услуги в сходство с предстоящите стандарти.
Бедността се чака още веднъж да намалее през 2021 година на фона на възобновяване на българската стопанска система и на главните търговски сътрудници на страната. Възстановяването на пазара на труда ще бъде неравномерно, като то ще отнеме по-дълго време при несигурните работни места.
Рискове и провокации
Според Световната банка рисковете пред вероятностите на България не престават да произтичат най-вече от пандемията от COVID-19 и нейното развиване както в страната, по този начин и по света. От институцията показват, че въпреки държавното управление да съобщи, че ще постави всички старания, с цел да избегне наново въвеждане на строги ограничаващи ограничения поради отрицателния им резултат върху бизнес интензивността, някои браншове, като да вземем за пример спорта, културата, хотелиерството и ресторантьорството както и търговията на дребно, може да записват по-остър спад през есенно-зимния интервал, в случай че броят на записаните случаи на COVID-19 продължи да нарастват. В този случай могат да бъдат подхванати ограничения като краткотрайно затваряне на избрани обекти, само че също толкоз евентуално е хората просто да ги избгяват от боязън от заразяване.
Продължаващото неодобрение от ръководството на страната също усилва несигурността, регистрират специалистите на Световнаа банка. Ежедневните митинги в огромните градове с претенции за оставката на държавното управление и на основния прокурор не престават към този момент повече от три месеца. Правителството отговори на недоволството с оставките на няколко министри и предложение за привикване на Велико заседание и промени в Конституцията, които обаче не доведоха до завършек на митингите. Финансовата институция предвижда ескалиране на напрежението с наближаването на парламентарните избори напролет на 2021 година
Редактор: Георги Георгиев
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ