Прогноза: Възрастта за пенсия ще се увеличи с две години
Прогноза: Възрастта за пенсия ще се усили с две години. Това се показва в разбор на Дрезденския клон на института IFO, който демонстрира изгодата от обвързването на възрастта за пенсиониране с възходящата дълготрайност на живота.
О своя страна Организацията за икономическо съдействие и развиване пресмята, че възрастта за пенсиониране в страните членки ще се увеличи доникъде на 2060 година приблизително с две години.
„ Някои от нашите прилежащи страни към този момент са решили да създадат това. Например Холандия, Швеция и Финландия “, споделя специалистът по пенсионните въпроси на IFO Йоахим Рагниц. В Холандия в случай че хората живеят три години повече, те би трябвало да работят две години повече и да получават още една година пенсия. Това би означавало, че съотношението на пенсионерите към работещото население ще остане устойчиво на към 40 % след 2040 година, вместо да се увеличи до съвсем 50 %, както се предвижда сега.
Също по този начин би било добре да се обмисли към този момент да не се обвързват нарастванията на пенсиите с нарастванията на заплатите, както беше до момента, а с инфлацията, която нормално е по-ниска. Това би забавило повишаването на разноските за пенсии. Често има апели за включване на независимо наетите лица и държавните чиновници във заплащането на вноски, само че откривателите на ifo настояват, че това няма смисъл. Това решение би облекчило пенсионните фондове в кратковременен проект, само че в дълготраен заплащанията за тези групи биха били доста по-високи, частично тъй като те имат по-голяма дълготрайност на живота.
През 2021 година Германия е похарчила към една пета от своя БВП (БВП) за компенсации на разнообразни системи за обществено обезпечаване. Разходите възлизат на над 700 милиарда евро. Най-голям дял от това се пада на наложителната пенсия (GRV) и здравното обезпечаване (GKV). За съпоставяне безработицата, медицинските грижи и застраховката против акцидент са предизвикали доста по-ниски разноски. Поради застаряването на популацията и възходящата дълготрайност на живота държавните разноски за финансиране на системите за обществена сигурност набъбнаха внезапно. По отношение на Брутният вътрешен продукт, разноските за наложително пенсионно обезпечаване съвсем не са се трансформирали през последните 20 години и са сред 9,2% и 10,8% от Брутният вътрешен продукт.
В предишното проблемите с финансирането на разноските за пенсии, произлизащи от демографските условия, бяха решени посредством разделение на разноските сред работещото население и пенсионерите по старост (чрез понижаване на относителното равнище на пенсията). Постепенното увеличение на възрастта за пенсиониране от 2012 година до 67 години през 2031 година също би трябвало да се схваща като шерване на тежестта.
Съобщението на федералното държавно управление, че равнището на пенсиите би трябвало да се стабилизира в дълготраен проект на равнище от 48% от чистия междинен приход на всички обезпечени лица и че възрастта за пенсиониране не би трябвало да се усилва повече, неизбежно води до възходяща тежест върху работещото население в съществуващата система, се показва в разбора. Според създателите му това може да стане или посредством увеличение на вноските за пенсионно обезпечаване, или посредством увеличение на финансираните от налози федерални дотации. Симулационните калкулации демонстрират, че при извънредно данъчно финансиране през 2050 година към 60% от федералния бюджет ще би трябвало да отива в пенсионните фондове.
За да се резервира финансовата жизненост на пенсионната система в бъдеще, възрастта за пенсиониране може да бъде увеличена въз основа на разпоредбите на наложителната застраховка. Ако предстоящата дълготрайност на живота се усили, възрастта за пенсиониране също би трябвало да бъде поправена, с цел да се поддържа връзката сред интервала на приемане на пенсия и интервала на вноските непрекъсната. Например, можете да разделите три години спомагателна дълготрайност на живота на две спомагателни години работа и една година пенсиониране (правило 2:1). Такъв правилник към този момент е прибавен в Холандия да вземем за пример. В Швеция е планувано да влезе в действие през 2026 година В други страни увеличението на продължителността на живота от време на време се отразява напълно в пенсионната възраст. Като опция може да се употребява и предстоящата дълготрайност на живота при положително здраве (години на живот в положително здраве). Това подкопава аргумента, че човек има дребна спомагателна дълготрайност на живота в преклонна възраст заради по-лошо здраве. Данните демонстрират, че дълготрайната дълготрайност на живота в положително здраве след 65-годишна възраст също се е нараснала доста. В Германия тя се е нараснала от 7,1 на 11,4 години за дамите и от 6,9 на 10,2 години за мъжете сред 2010 година и 2021 година
В Холандия законоустановената възраст за пенсиониране се дефинира въз основа на оценките на Статистическата работа за оставаща дълготрайност на живота след 65 години, като се употребява правилото 2:1. След това общественото министерство осведоми Народното събрание за открития резултат и изготвя подобаващ устав. Новата възраст за пенсиониране влиза в действие пет години след публикуването, като тя не се предстои на политическо предоговаряне.
Финландия към този момент дефинира връзката сред възрастта за пенсиониране и предстоящата дълготрайност на живота през 2017 година, а през 2027 година възрастта за пенсиониране ще бъде поправена за първи път въз основа на новия правилник. Нормалната възраст за пенсиониране се дефинира по подобен метод, че съотношението сред работното време и (очакваното) време при пенсиониране да се резервира на равнището от 2025 година Възрастта за пенсиониране може да се усилва или понижава с най-много два месеца годишно.
Швеция също ще обвърже възрастта за пенсиониране с предстоящата дълготрайност на живота от 2026 година
Като опция или в допълнение към учреденото на правила увеличение на възрастта за пенсиониране, някои европейски страни ползват и други механизми за облекчение на тежестта върху своите пенсионни системи. Първата касае държавните чиновници и независимо заетите лица, които бяха включени в държавната пенсионна система. Във Финландия държавните чиновници са интегрирани в държавната система още през 1970 година, а независимо наетите лица от 1986 година В първия се ползват сходни правила като в частния бранш. Самостоятелно наетите пък би трябвало да заплащат вноски както на чиновниците, по този начин и на работодателите, само че могат да приспадат платените вноски от налога.
В Австрия независимо наетите, както всички други обезпечени лица, са длъжни да вършат вноски от най-малък месечен приход от 500,91 евро. При пресмятане на вноските се вземат поради единствено приходи до най-много 6825,00 евро на месец (за всички останали обезпечени лица, в това число държавни чиновници сумата е 5850 евро. Държавните чиновници в Австрия последователно се интегрират в наложителното обезпечаване от 2004 година насам.
В Швеция, както и във Финландия, самонаетите заплащат вноски както на служителя, по този начин и на работодателя. Държавните чиновници подлежат по същите правила както другите чиновници, които подлежат на социалноосигурителни вноски. В Швейцария независимо наетите лица заплащат вноска, обвързвана с прихода, сред 4,35% и 8,1%.
В Германия обаче както самонаетите (с изключение на някои професионални групи), по този начин и държавните чиновници са освободени от задължението да заплащат вноски. Според Федералната статистическа работа (2023 г.) през 2021 година в Германия е имало съвсем 1,8 милиона държавни чиновници и съдии, които биха могли да бъдат интегрирани в немската пенсионна система с разпореждания като тези в упоменатите европейски страни, показват специалистите в разбора. Това обаче води до обилни компликации и нови искове за бъдещи изплащания. Тъй като междинната дълготрайност на живота на държавните чиновници е по-висока от междинната за популацията, включването на тази група (без съпътстващи мерки) би довело до спомагателни финансови тежести.
В допълнение към увеличението на възрастта за пенсиониране и включването на независимо наетите лица и държавните чиновници в наложително пенсионно обезпечаване, може да се стартира и с поправяне на равнището на пенсията, съветват специалистите. По-специално Австрия постоянно е възхвалявана в медиите като добър образец за своята великодушна пенсионна система. Нетният коефициент на заменяне в Австрия за мъжете със междинен приход е 87,1%, доста по-висок от този в Германия (52,9%). Похвалата обаче подценява особеното развиване на пенсиите в двете страни.
В Германия пенсиите нормално се усилват в сходство с повишаването на заплатите. Това значи, че по-старите генерации също се възползват от увеличението на продуктивността. В Австрия обаче закрепената пенсия се поправя годишно със закон. Корекцията се основава основно на темпа на инфлация.
Какво да извършите, с цел да се пенсионирате
В северноевропейските страни Швеция и Финландия повишаването на пенсиите е обвързано с правила. Финландия разчита на съставна формула за поправяне: 20% от нарастването на пенсиите се основава на растежа на заплатите, останалите 80% са свързани с показателя на цените. Подобно на Германия, растежът на заплатите също се употребява в Швеция като основа за актуализиране на пенсиите. От темпа на повишаване на заплатите обаче се приспадат 1,6 процентни пункта.
Швейцария нормално поправя равнищата на пенсиите по закон на всеки две години, като се взима поради половината от растежа на цените и половината от растежа на заплатите – добре познатото швейцарско предписание, което се употребява и в България.
Реформа на немската пенсионна система с % на инфлацията би улеснила финансирането, защото съществуващите пенсии ще се усилват по-малко с течение на времето, в сравнение с в този момент. В немската пенсионна система важи следното: в случай че плащате два пъти повече, получавате два пъти повече – обаче богатите групи от популацията живеят приблизително по-дълго, което значи, че пенсионните заплащания се получават за по-дълъг интервал от време. В дълготраен проект корекцията по отношение на инфлацията би понижила пенсиите за напреднала възраст по отношение на актуалната система. Средствата, освободени от това облекчение, могат да се употребяват в идната стъпка за понижаване на държавната дотация. Част от това може да се употребява и за увеличение на началните пенсии.
О своя страна Организацията за икономическо съдействие и развиване пресмята, че възрастта за пенсиониране в страните членки ще се увеличи доникъде на 2060 година приблизително с две години.
„ Някои от нашите прилежащи страни към този момент са решили да създадат това. Например Холандия, Швеция и Финландия “, споделя специалистът по пенсионните въпроси на IFO Йоахим Рагниц. В Холандия в случай че хората живеят три години повече, те би трябвало да работят две години повече и да получават още една година пенсия. Това би означавало, че съотношението на пенсионерите към работещото население ще остане устойчиво на към 40 % след 2040 година, вместо да се увеличи до съвсем 50 %, както се предвижда сега.
Също по този начин би било добре да се обмисли към този момент да не се обвързват нарастванията на пенсиите с нарастванията на заплатите, както беше до момента, а с инфлацията, която нормално е по-ниска. Това би забавило повишаването на разноските за пенсии. Често има апели за включване на независимо наетите лица и държавните чиновници във заплащането на вноски, само че откривателите на ifo настояват, че това няма смисъл. Това решение би облекчило пенсионните фондове в кратковременен проект, само че в дълготраен заплащанията за тези групи биха били доста по-високи, частично тъй като те имат по-голяма дълготрайност на живота.
През 2021 година Германия е похарчила към една пета от своя БВП (БВП) за компенсации на разнообразни системи за обществено обезпечаване. Разходите възлизат на над 700 милиарда евро. Най-голям дял от това се пада на наложителната пенсия (GRV) и здравното обезпечаване (GKV). За съпоставяне безработицата, медицинските грижи и застраховката против акцидент са предизвикали доста по-ниски разноски. Поради застаряването на популацията и възходящата дълготрайност на живота държавните разноски за финансиране на системите за обществена сигурност набъбнаха внезапно. По отношение на Брутният вътрешен продукт, разноските за наложително пенсионно обезпечаване съвсем не са се трансформирали през последните 20 години и са сред 9,2% и 10,8% от Брутният вътрешен продукт.
В предишното проблемите с финансирането на разноските за пенсии, произлизащи от демографските условия, бяха решени посредством разделение на разноските сред работещото население и пенсионерите по старост (чрез понижаване на относителното равнище на пенсията). Постепенното увеличение на възрастта за пенсиониране от 2012 година до 67 години през 2031 година също би трябвало да се схваща като шерване на тежестта.
Съобщението на федералното държавно управление, че равнището на пенсиите би трябвало да се стабилизира в дълготраен проект на равнище от 48% от чистия междинен приход на всички обезпечени лица и че възрастта за пенсиониране не би трябвало да се усилва повече, неизбежно води до възходяща тежест върху работещото население в съществуващата система, се показва в разбора. Според създателите му това може да стане или посредством увеличение на вноските за пенсионно обезпечаване, или посредством увеличение на финансираните от налози федерални дотации. Симулационните калкулации демонстрират, че при извънредно данъчно финансиране през 2050 година към 60% от федералния бюджет ще би трябвало да отива в пенсионните фондове.
За да се резервира финансовата жизненост на пенсионната система в бъдеще, възрастта за пенсиониране може да бъде увеличена въз основа на разпоредбите на наложителната застраховка. Ако предстоящата дълготрайност на живота се усили, възрастта за пенсиониране също би трябвало да бъде поправена, с цел да се поддържа връзката сред интервала на приемане на пенсия и интервала на вноските непрекъсната. Например, можете да разделите три години спомагателна дълготрайност на живота на две спомагателни години работа и една година пенсиониране (правило 2:1). Такъв правилник към този момент е прибавен в Холандия да вземем за пример. В Швеция е планувано да влезе в действие през 2026 година В други страни увеличението на продължителността на живота от време на време се отразява напълно в пенсионната възраст. Като опция може да се употребява и предстоящата дълготрайност на живота при положително здраве (години на живот в положително здраве). Това подкопава аргумента, че човек има дребна спомагателна дълготрайност на живота в преклонна възраст заради по-лошо здраве. Данните демонстрират, че дълготрайната дълготрайност на живота в положително здраве след 65-годишна възраст също се е нараснала доста. В Германия тя се е нараснала от 7,1 на 11,4 години за дамите и от 6,9 на 10,2 години за мъжете сред 2010 година и 2021 година
В Холандия законоустановената възраст за пенсиониране се дефинира въз основа на оценките на Статистическата работа за оставаща дълготрайност на живота след 65 години, като се употребява правилото 2:1. След това общественото министерство осведоми Народното събрание за открития резултат и изготвя подобаващ устав. Новата възраст за пенсиониране влиза в действие пет години след публикуването, като тя не се предстои на политическо предоговаряне.
Финландия към този момент дефинира връзката сред възрастта за пенсиониране и предстоящата дълготрайност на живота през 2017 година, а през 2027 година възрастта за пенсиониране ще бъде поправена за първи път въз основа на новия правилник. Нормалната възраст за пенсиониране се дефинира по подобен метод, че съотношението сред работното време и (очакваното) време при пенсиониране да се резервира на равнището от 2025 година Възрастта за пенсиониране може да се усилва или понижава с най-много два месеца годишно.
Швеция също ще обвърже възрастта за пенсиониране с предстоящата дълготрайност на живота от 2026 година
Като опция или в допълнение към учреденото на правила увеличение на възрастта за пенсиониране, някои европейски страни ползват и други механизми за облекчение на тежестта върху своите пенсионни системи. Първата касае държавните чиновници и независимо заетите лица, които бяха включени в държавната пенсионна система. Във Финландия държавните чиновници са интегрирани в държавната система още през 1970 година, а независимо наетите лица от 1986 година В първия се ползват сходни правила като в частния бранш. Самостоятелно наетите пък би трябвало да заплащат вноски както на чиновниците, по този начин и на работодателите, само че могат да приспадат платените вноски от налога.
В Австрия независимо наетите, както всички други обезпечени лица, са длъжни да вършат вноски от най-малък месечен приход от 500,91 евро. При пресмятане на вноските се вземат поради единствено приходи до най-много 6825,00 евро на месец (за всички останали обезпечени лица, в това число държавни чиновници сумата е 5850 евро. Държавните чиновници в Австрия последователно се интегрират в наложителното обезпечаване от 2004 година насам.
В Швеция, както и във Финландия, самонаетите заплащат вноски както на служителя, по този начин и на работодателя. Държавните чиновници подлежат по същите правила както другите чиновници, които подлежат на социалноосигурителни вноски. В Швейцария независимо наетите лица заплащат вноска, обвързвана с прихода, сред 4,35% и 8,1%.
В Германия обаче както самонаетите (с изключение на някои професионални групи), по този начин и държавните чиновници са освободени от задължението да заплащат вноски. Според Федералната статистическа работа (2023 г.) през 2021 година в Германия е имало съвсем 1,8 милиона държавни чиновници и съдии, които биха могли да бъдат интегрирани в немската пенсионна система с разпореждания като тези в упоменатите европейски страни, показват специалистите в разбора. Това обаче води до обилни компликации и нови искове за бъдещи изплащания. Тъй като междинната дълготрайност на живота на държавните чиновници е по-висока от междинната за популацията, включването на тази група (без съпътстващи мерки) би довело до спомагателни финансови тежести.
В допълнение към увеличението на възрастта за пенсиониране и включването на независимо наетите лица и държавните чиновници в наложително пенсионно обезпечаване, може да се стартира и с поправяне на равнището на пенсията, съветват специалистите. По-специално Австрия постоянно е възхвалявана в медиите като добър образец за своята великодушна пенсионна система. Нетният коефициент на заменяне в Австрия за мъжете със междинен приход е 87,1%, доста по-висок от този в Германия (52,9%). Похвалата обаче подценява особеното развиване на пенсиите в двете страни.
В Германия пенсиите нормално се усилват в сходство с повишаването на заплатите. Това значи, че по-старите генерации също се възползват от увеличението на продуктивността. В Австрия обаче закрепената пенсия се поправя годишно със закон. Корекцията се основава основно на темпа на инфлация.
Какво да извършите, с цел да се пенсионирате
В северноевропейските страни Швеция и Финландия повишаването на пенсиите е обвързано с правила. Финландия разчита на съставна формула за поправяне: 20% от нарастването на пенсиите се основава на растежа на заплатите, останалите 80% са свързани с показателя на цените. Подобно на Германия, растежът на заплатите също се употребява в Швеция като основа за актуализиране на пенсиите. От темпа на повишаване на заплатите обаче се приспадат 1,6 процентни пункта.
Швейцария нормално поправя равнищата на пенсиите по закон на всеки две години, като се взима поради половината от растежа на цените и половината от растежа на заплатите – добре познатото швейцарско предписание, което се употребява и в България.
Реформа на немската пенсионна система с % на инфлацията би улеснила финансирането, защото съществуващите пенсии ще се усилват по-малко с течение на времето, в сравнение с в този момент. В немската пенсионна система важи следното: в случай че плащате два пъти повече, получавате два пъти повече – обаче богатите групи от популацията живеят приблизително по-дълго, което значи, че пенсионните заплащания се получават за по-дълъг интервал от време. В дълготраен проект корекцията по отношение на инфлацията би понижила пенсиите за напреднала възраст по отношение на актуалната система. Средствата, освободени от това облекчение, могат да се употребяват в идната стъпка за понижаване на държавната дотация. Част от това може да се употребява и за увеличение на началните пенсии.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ