Любомир Каримански: Реалността плюс/минус !
Прогноза на съветника на финансовия министър. Той е финансов и банков специалист, някогашен началник на парламентарната комисия по финанси и бюджет, някогашен народен представител от квотата на Има Такъв Народ.
Мисля, че е настъпил момента в България да се разчита не на формата и маркетинговата опаковка, а на наличието!
Напоследък все по-често се употребяват термините перма- или поликриза. Нещо повече, думата „ пермакриза “ стана дума на 2022 година на британския речник „ Колинс “. Тя значи „ нескончаем интервал на неустойчивост и неустановеност “. При такава рецесия имаме шокове от друг темперамент, като резултативната големина е по-голяма (т.е. по-лош резултат) от автоматизирания общ брой на частите.
А в този момент, можете ли да си визиите, каква би била думата на 2023 година, изключително онази, характеризираща менталното ни здраве и резистентност?
Излязохме (или най-малко си мислим, че сме излезли) от пандемията и се натъкнахме на война на 24.02.2022 година, дружно с всички последици, които познаваме оттогава до през днешния ден. По време на рецесия никой не отхвърля нуждата от добре ръководени дефицити, които доста постоянно водят до заеми от страна на страните и респективно увеличение на дълга. Много от страните в Европа, които натрупат такива задължения са оценени от интернационалните кредитни рейтингови организации с едни от най високите рейтинги ( АА, ААА, и т.н.). Това разрешава на тези страни финансирането на дълга им да става на по-изгодни цени, в сравнение с при няколко степени по-ниски рейтинги, като да вземем за пример този на България. Ето за какво, когато се съпоставят дефицитите на Западноевропейските страни с този на нашата страна, е належащо да имаме поради и рейтингите на тези страни. Рейтингът значи оценка на ликвидността на дадената страна да изплаща задълженията си във времето. Поддържането на устойчива ликвидност е обвързвано с конкурентоспособността на стопанската система и добре развитите пазари.
Но какво да чакаме от българската стопанска система?
В националния бюджет се заделят средства за вложения в икономиката; според Националния проект за възобновяване и резистентност са утвърдени средства от Европейска комисия за промени и вложения в икономиката; стартира новия програмен интервал за вложение на евросредства в българския стоански живот, а в последна сметка – една част от всички тези финанси не се употребяват въобще, друга огромна част се употребяват за покриване на обществени разноски и трета се раздава по равно „ на калпак “ на всички компании – и на такива, които имат потребност, и на такива, които нямат, а натрупат единствено свръхпечалби и подхранват инфлацията.
И като стана дума за инфлация, достигнахме равнището, след което тя ще бъде все по-трудна за ръководство и укротяване. Необходимо е да осъзнаем, че единствено изтеглянето на парична маса от послание може да помогне за понижаване на темповете ѝ. Следователно, няма никаква нужда да се подкрепят всички на уравниловачен принцип!.
Дефинирането на уязвими групи и създаването на критерии за тях е повече от неотложно!
Крайно време е да се дефинира - по какъв начин свястно ще се работи в отговор на този необятен набор от провокации, показан нагоре. Само едно е несъмнено все още – нужни са ни безапелационни причини, че мирът и съдействието са по-полезни от войната и спора.
Реалността е такава, че дейностите и решенията на едни неизбежно ще имат отблясъци на други!
Мисля, че е настъпил момента в България да се разчита не на формата и маркетинговата опаковка, а на наличието!
Напоследък все по-често се употребяват термините перма- или поликриза. Нещо повече, думата „ пермакриза “ стана дума на 2022 година на британския речник „ Колинс “. Тя значи „ нескончаем интервал на неустойчивост и неустановеност “. При такава рецесия имаме шокове от друг темперамент, като резултативната големина е по-голяма (т.е. по-лош резултат) от автоматизирания общ брой на частите.
А в този момент, можете ли да си визиите, каква би била думата на 2023 година, изключително онази, характеризираща менталното ни здраве и резистентност?
Излязохме (или най-малко си мислим, че сме излезли) от пандемията и се натъкнахме на война на 24.02.2022 година, дружно с всички последици, които познаваме оттогава до през днешния ден. По време на рецесия никой не отхвърля нуждата от добре ръководени дефицити, които доста постоянно водят до заеми от страна на страните и респективно увеличение на дълга. Много от страните в Европа, които натрупат такива задължения са оценени от интернационалните кредитни рейтингови организации с едни от най високите рейтинги ( АА, ААА, и т.н.). Това разрешава на тези страни финансирането на дълга им да става на по-изгодни цени, в сравнение с при няколко степени по-ниски рейтинги, като да вземем за пример този на България. Ето за какво, когато се съпоставят дефицитите на Западноевропейските страни с този на нашата страна, е належащо да имаме поради и рейтингите на тези страни. Рейтингът значи оценка на ликвидността на дадената страна да изплаща задълженията си във времето. Поддържането на устойчива ликвидност е обвързвано с конкурентоспособността на стопанската система и добре развитите пазари.
Но какво да чакаме от българската стопанска система?
В националния бюджет се заделят средства за вложения в икономиката; според Националния проект за възобновяване и резистентност са утвърдени средства от Европейска комисия за промени и вложения в икономиката; стартира новия програмен интервал за вложение на евросредства в българския стоански живот, а в последна сметка – една част от всички тези финанси не се употребяват въобще, друга огромна част се употребяват за покриване на обществени разноски и трета се раздава по равно „ на калпак “ на всички компании – и на такива, които имат потребност, и на такива, които нямат, а натрупат единствено свръхпечалби и подхранват инфлацията.
И като стана дума за инфлация, достигнахме равнището, след което тя ще бъде все по-трудна за ръководство и укротяване. Необходимо е да осъзнаем, че единствено изтеглянето на парична маса от послание може да помогне за понижаване на темповете ѝ. Следователно, няма никаква нужда да се подкрепят всички на уравниловачен принцип!.
Дефинирането на уязвими групи и създаването на критерии за тях е повече от неотложно!
Крайно време е да се дефинира - по какъв начин свястно ще се работи в отговор на този необятен набор от провокации, показан нагоре. Само едно е несъмнено все още – нужни са ни безапелационни причини, че мирът и съдействието са по-полезни от войната и спора.
Реалността е такава, че дейностите и решенията на едни неизбежно ще имат отблясъци на други!
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ