Проф. Чуков за ДЕБАТИ: Режимът на Башар Асад опитва да представи Сирия за жертва на земетресенията и да получи симпатии
Проф. Владимир Чуков е роден в Атина, Гърция. Учи във френски лицей в Тунис, а след това приключва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по публични науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети. Бивш основен редактор на списание „ Международни връзки “. През 1999 година основава неправителствената организация „ Български център за близкоизточни проучвания “, а през 2002 година – „ Център за районни и конфесионални проучвания “. От 2005 година е теоретичен секретар на профилирания теоретичен съвет по интернационалните връзки към ВАК. От години следи обстановката в Близкия изток.Каква е равносметката един месец след опустошителните трусове в Турция и Сирия?
В стопански проект равносметката е печална. Все още вредите се пресмятат. Според мен в никакъв случай няма да бъдат оповестени в точните си материални измерения. Това, което се споделя за вреди в Турция са към 2 милиона души, останали без дом, настанени в палатки и контейнери. Много огромна част от хората, които живееха в засегнатите региони бяха принудени да се изселят в централната или западната част на страната.
Не е доста ясно какви ще бъдат материалните вреди. От държавното управление оповестиха сума от 34 милиарда $, само че Асоциацията на турските предприемачи и бизнесмени оповестиха двойно по-голяма цифра – към 84 милиарда $. Счита се, че става въпрос за към 10% от Брутният вътрешен продукт на страната. Турция в този момент е в предизборна акция и тази равносметка няма да бъде споделена от ръководещи и съпротива.
Що се отнася до Сирия, там жертвите бяха замразени. Около 5000 индивида си остана броя на починалите. За съпоставяне в Турция са над 46 000, като там статистиката работи доста по-коректно. Самите вреди като сума в Сирия мъчно биха могли да бъдат изчислени, тъй като засегнатата територия е поделена сред режима на Башар Асад и опозицията, най към този момент провинциите Идлиб и Алепо. Появиха се числа от сорта на 34 милиарда $ на фона на тоталния срив на сирийската стопанска система, която търпи трусове от 2011г. Благодарение на гражданската война в Сирия и нахлуването на Русия през 2015г. е мощно разрушена инфраструктурата на страната. Така че каква е сумата там никой не може да каже.
Обезпокоителното е, че хората без покрив над главата си са над 5 милиона. Ситуацията не е розова и съгласно мен следствията от тези вреди в огромна степен ще станат ясни с течение на времето. Сирийският режим крие, не желае да даде информация за същинската картина, до момента в който при опозицията обстановката е трагична.
Виждаме образуването на голям евентуален контингент от бедстващи хора, които са подготвени да се трансфорат в сериозен миграционен поток. По време на това земетресение се образува и термина „ земетръсна миграция “, който може би ще се претвори и ще се трансформира в действителност в идващите седмици и месеци.
Какво въздействие оказаха земетресенията върху политическата обстановка в Сирия?
Режимът на Башар Асад се опита да се показа за жертва и в тази светлина и да акумулира благосклонностите на целия свят. Европейски Съюз, изключително Франция и Съединени американски щати, доста ясно обявиха, че отношението им, без значение от земетресенията не се е трансформирало. Погледът е към сирийският народ, а не към режима, който го ръководи, и който възпламени гражданската война от 2011г., на чиято съвест тежат стотици хиляди убити.
Сирийският режим се опита да съблазни арабски страни, които са авторитетни в границите на Лигата на ислямските страни – районната организация, към която те се стремят да се върнат. Сирия е страна учредител на Лигата на арабските страни, само че след кървавата революция тя беше изключена от нея. Големите напъни, освен на Сирия, само че и най-много на Русия, е тя да бъде върната и режима на Башар Асад да бъде приет. Какво се получи? Според мен, умерени триумфи, и то най-много поради желанието на арабските страни да покажат солидарността си със сирийския народ.
На първо място ние видяхме визитата на външния министър на ОАЕ, които имат цялостен комплект дипломати в Сирия. На второ място, визитата на външния министър на Египет, което не се беше случвало от 10 години. Тунис върна част от дипломатите си и сега са в договаряния за възобновяване на цялостни дипломатически връзки. В Дамаск имаше посещаване на група от Арабския интерпарламентарен съюз. Това, което жонглиращо-манипулативно генерират от Дамаск е, че там се чака да пристигна и саудитския външен министър, само че на този стадий няма такива сигнали. При Катар няма ни минимален белег за смяна на отношението към режима на Башар Асад.
В Сирия земетресението беше употребявано и от режима, и от Русия, с цел да се показа страната като жертва на естествено злополучие и заради тази причина светът би трябвало да не помни закононарушенията, осъществени от Башар Асад след 2011г. Но беше мощно напомнено, че това няма да се случи. Имаше доста симптоматични визити на американски военни в региона. Генерал Лойд Остин беше на посещаване в Израел, в Йордания и в Ирак, което ясно демонстрира, че Съединени американски щати остават лоялни на антитерористичната коалиция, която сътвориха през 2014г. Още по-показателно беше визитата на военачалник Марк Мили, ръководителя на Съвета на щабовете на американските армии, който след Израел посети базата Ал Танф, която се намира на сирийско-иракската граница, и която е доста покрай йорданската граница., където има американски стратегически контингент. Той посети и североизточна Сирия. Това са доста ясни белези и признаци, че това земетресение не може да бъде бърсалка за всичко, което беше направено от страна на режима и кървавата война, която те поведоха против личния си народ.
Как ще се отразят земетресенията върху политическия живот и идните избори в Турция?
Земетресението се трансформира в едно огромно тестване за Ердоган. То в доста огромна степен сложи дневния ред на вътрешнополитическия живот в Турция. На 14 май се чака да бъдат извършени парламентарните и президентски избори, за които опозицията се готви от пет години. Но опозицията не е хомогенна. Там има както всемирски мислещи хора, по този начин и ислямисти и националисти, а всички те са обединени от анти-Ердоган концепцията. Поради тази причина доста мъчно те откриха консенсусна персона. В последна сметка след доста мощни подмолни контакти, убеждения, прекрачване на червени линии и предубеждения Кемал Калъчдароглу, ръководителят на народно-републиканската партия, имаща към 20-25% от гласовете, беше излъчен като претендент на общата съпротива.
Изборите за Турция ще бъдат извънредно огромен тест, дали ще надделее социално-икономическата оценка за претендента и обединението, която той съставлява, така тази коалиция е доста разнородна. Това, което чуваме, е че кюрдската партия има позитивно мнение във връзка с издигането на Калъчдароглу, т.е. малцинство с малцинство.
Голямата алтернатива е дали Турция ще гласоподава социално-икономически или, като едно ветрило от разнообразни трендове, или ще държат на конвекционалния избор. Това ще покаже дали Турция е направила крачка към Европа и европейския вид народна власт или ще си остане в ерата на Ердоган. Дали по-интелигентната, по-образованата, по-добре платената, по-прозападната част от турското общество в огромните градове ще успее, дружно с някои малцинства, да надделее над компактния анадолски закостенял електорат, който държи Ердоган на върха от началото на века.
Турция сега е един коктейл, един микс от всевъзможни трендове и хрумвания, като след 14 май всичко зависи от настроенията на турците, от стопанската система и от метода на водене на предизборна акция. Тук би трябвало да отбележим до каква степен Калъчдароглу има харизма и може да убеждава гласоподавателите. Аз мисля, че към днешна дата това му се изплъзва.
Успя ли, съгласно Вас, турската страна да се оправи с жертвите и вредите след земетресенията?
След земетресението се видя, че Ердоган не е кадърен да ръководи сходен вид рецесии, по този начин както той претендира. Имаше едно земетресение в Истанбул през 1999г. и с помощта на рецензиите на Ердоган против тогавашната власт, че не могат да ръководят спешни обстановки, той съумя да си направи партия. Сега той е в същата обстановка.
Виждаме, че стопанската система на Ердоган не върви, без значение от статистиката, която дава държавното управление. Има инфлация за предходната година от над 80%, турската лира на практика се срина. Турция е страна, която претендира, че се развива, с Брутният вътрешен продукт от над 866 милиарда $, само че инфлацията, безработицата и обедняването на турското население са доста мощни.
Какво е смисъла на бедствието за милионите бежанци на сирийско-турската граница. Има ли някаква смяна за тях?
Още преди земетресението, на сирийско-турската граница имаше бежански лагери и от двете страни. Това, което се чу, е че към 50 000 сирийци са се върнали от Турция в Сирия. Ситуацията, особено за сирийските бежанци в Турция, не е от най-хубавите. Турският пазар се стесни и те към този момент стартират да бъдат възприемани от локалното турско население като съперници за работни места. Там където ръководи опозицията са мощно сериозни и мощно подвластни към расистките изказвания на някои политици. Сирийците не са поощрени да останата в Турция, по тази причина огромна част от тях насочват погледа си на Запад. Те най-вероятно ще се включат в тази проекто-мигрантска маса, която за жалост става все по-настойчива, търсейки по-добър живот в Европейски Съюз.
В стопански проект равносметката е печална. Все още вредите се пресмятат. Според мен в никакъв случай няма да бъдат оповестени в точните си материални измерения. Това, което се споделя за вреди в Турция са към 2 милиона души, останали без дом, настанени в палатки и контейнери. Много огромна част от хората, които живееха в засегнатите региони бяха принудени да се изселят в централната или западната част на страната.
Не е доста ясно какви ще бъдат материалните вреди. От държавното управление оповестиха сума от 34 милиарда $, само че Асоциацията на турските предприемачи и бизнесмени оповестиха двойно по-голяма цифра – към 84 милиарда $. Счита се, че става въпрос за към 10% от Брутният вътрешен продукт на страната. Турция в този момент е в предизборна акция и тази равносметка няма да бъде споделена от ръководещи и съпротива.
Що се отнася до Сирия, там жертвите бяха замразени. Около 5000 индивида си остана броя на починалите. За съпоставяне в Турция са над 46 000, като там статистиката работи доста по-коректно. Самите вреди като сума в Сирия мъчно биха могли да бъдат изчислени, тъй като засегнатата територия е поделена сред режима на Башар Асад и опозицията, най към този момент провинциите Идлиб и Алепо. Появиха се числа от сорта на 34 милиарда $ на фона на тоталния срив на сирийската стопанска система, която търпи трусове от 2011г. Благодарение на гражданската война в Сирия и нахлуването на Русия през 2015г. е мощно разрушена инфраструктурата на страната. Така че каква е сумата там никой не може да каже.
Обезпокоителното е, че хората без покрив над главата си са над 5 милиона. Ситуацията не е розова и съгласно мен следствията от тези вреди в огромна степен ще станат ясни с течение на времето. Сирийският режим крие, не желае да даде информация за същинската картина, до момента в който при опозицията обстановката е трагична.
Виждаме образуването на голям евентуален контингент от бедстващи хора, които са подготвени да се трансфорат в сериозен миграционен поток. По време на това земетресение се образува и термина „ земетръсна миграция “, който може би ще се претвори и ще се трансформира в действителност в идващите седмици и месеци.
Какво въздействие оказаха земетресенията върху политическата обстановка в Сирия?
Режимът на Башар Асад се опита да се показа за жертва и в тази светлина и да акумулира благосклонностите на целия свят. Европейски Съюз, изключително Франция и Съединени американски щати, доста ясно обявиха, че отношението им, без значение от земетресенията не се е трансформирало. Погледът е към сирийският народ, а не към режима, който го ръководи, и който възпламени гражданската война от 2011г., на чиято съвест тежат стотици хиляди убити.
Сирийският режим се опита да съблазни арабски страни, които са авторитетни в границите на Лигата на ислямските страни – районната организация, към която те се стремят да се върнат. Сирия е страна учредител на Лигата на арабските страни, само че след кървавата революция тя беше изключена от нея. Големите напъни, освен на Сирия, само че и най-много на Русия, е тя да бъде върната и режима на Башар Асад да бъде приет. Какво се получи? Според мен, умерени триумфи, и то най-много поради желанието на арабските страни да покажат солидарността си със сирийския народ.
На първо място ние видяхме визитата на външния министър на ОАЕ, които имат цялостен комплект дипломати в Сирия. На второ място, визитата на външния министър на Египет, което не се беше случвало от 10 години. Тунис върна част от дипломатите си и сега са в договаряния за възобновяване на цялостни дипломатически връзки. В Дамаск имаше посещаване на група от Арабския интерпарламентарен съюз. Това, което жонглиращо-манипулативно генерират от Дамаск е, че там се чака да пристигна и саудитския външен министър, само че на този стадий няма такива сигнали. При Катар няма ни минимален белег за смяна на отношението към режима на Башар Асад.
В Сирия земетресението беше употребявано и от режима, и от Русия, с цел да се показа страната като жертва на естествено злополучие и заради тази причина светът би трябвало да не помни закононарушенията, осъществени от Башар Асад след 2011г. Но беше мощно напомнено, че това няма да се случи. Имаше доста симптоматични визити на американски военни в региона. Генерал Лойд Остин беше на посещаване в Израел, в Йордания и в Ирак, което ясно демонстрира, че Съединени американски щати остават лоялни на антитерористичната коалиция, която сътвориха през 2014г. Още по-показателно беше визитата на военачалник Марк Мили, ръководителя на Съвета на щабовете на американските армии, който след Израел посети базата Ал Танф, която се намира на сирийско-иракската граница, и която е доста покрай йорданската граница., където има американски стратегически контингент. Той посети и североизточна Сирия. Това са доста ясни белези и признаци, че това земетресение не може да бъде бърсалка за всичко, което беше направено от страна на режима и кървавата война, която те поведоха против личния си народ.
Как ще се отразят земетресенията върху политическия живот и идните избори в Турция?
Земетресението се трансформира в едно огромно тестване за Ердоган. То в доста огромна степен сложи дневния ред на вътрешнополитическия живот в Турция. На 14 май се чака да бъдат извършени парламентарните и президентски избори, за които опозицията се готви от пет години. Но опозицията не е хомогенна. Там има както всемирски мислещи хора, по този начин и ислямисти и националисти, а всички те са обединени от анти-Ердоган концепцията. Поради тази причина доста мъчно те откриха консенсусна персона. В последна сметка след доста мощни подмолни контакти, убеждения, прекрачване на червени линии и предубеждения Кемал Калъчдароглу, ръководителят на народно-републиканската партия, имаща към 20-25% от гласовете, беше излъчен като претендент на общата съпротива.
Изборите за Турция ще бъдат извънредно огромен тест, дали ще надделее социално-икономическата оценка за претендента и обединението, която той съставлява, така тази коалиция е доста разнородна. Това, което чуваме, е че кюрдската партия има позитивно мнение във връзка с издигането на Калъчдароглу, т.е. малцинство с малцинство.
Голямата алтернатива е дали Турция ще гласоподава социално-икономически или, като едно ветрило от разнообразни трендове, или ще държат на конвекционалния избор. Това ще покаже дали Турция е направила крачка към Европа и европейския вид народна власт или ще си остане в ерата на Ердоган. Дали по-интелигентната, по-образованата, по-добре платената, по-прозападната част от турското общество в огромните градове ще успее, дружно с някои малцинства, да надделее над компактния анадолски закостенял електорат, който държи Ердоган на върха от началото на века.
Турция сега е един коктейл, един микс от всевъзможни трендове и хрумвания, като след 14 май всичко зависи от настроенията на турците, от стопанската система и от метода на водене на предизборна акция. Тук би трябвало да отбележим до каква степен Калъчдароглу има харизма и може да убеждава гласоподавателите. Аз мисля, че към днешна дата това му се изплъзва.
Успя ли, съгласно Вас, турската страна да се оправи с жертвите и вредите след земетресенията?
След земетресението се видя, че Ердоган не е кадърен да ръководи сходен вид рецесии, по този начин както той претендира. Имаше едно земетресение в Истанбул през 1999г. и с помощта на рецензиите на Ердоган против тогавашната власт, че не могат да ръководят спешни обстановки, той съумя да си направи партия. Сега той е в същата обстановка.
Виждаме, че стопанската система на Ердоган не върви, без значение от статистиката, която дава държавното управление. Има инфлация за предходната година от над 80%, турската лира на практика се срина. Турция е страна, която претендира, че се развива, с Брутният вътрешен продукт от над 866 милиарда $, само че инфлацията, безработицата и обедняването на турското население са доста мощни.
Какво е смисъла на бедствието за милионите бежанци на сирийско-турската граница. Има ли някаква смяна за тях?
Още преди земетресението, на сирийско-турската граница имаше бежански лагери и от двете страни. Това, което се чу, е че към 50 000 сирийци са се върнали от Турция в Сирия. Ситуацията, особено за сирийските бежанци в Турция, не е от най-хубавите. Турският пазар се стесни и те към този момент стартират да бъдат възприемани от локалното турско население като съперници за работни места. Там където ръководи опозицията са мощно сериозни и мощно подвластни към расистките изказвания на някои политици. Сирийците не са поощрени да останата в Турция, по тази причина огромна част от тях насочват погледа си на Запад. Те най-вероятно ще се включат в тази проекто-мигрантска маса, която за жалост става все по-настойчива, търсейки по-добър живот в Европейски Съюз.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ