Арабистът проф. Чуков: „Хамас“ удря с 15 000 ирански ракети,...
Проф. Владимир Чуков е арабист, академични учител и академик в региона на политиката на Близкия изток и исляма. Завършил е Дамаския университет, Сирия. Създава информационно-аналитичния уебсайт по проблемите на Близкия и Среден изток “Orient.bg”. Член на European Association for Middle East Studies. Автор на книги, измежду които “Ислямският фундаментализъм”, “Ал Кайда с перо и сабя”, “ДАЕШ - (Не)ислямска държава”.
- Проф. Чуков, Йерусалим постоянно е бил ябълка на раздора - за какво тъкмо в този момент ескалира напрежението сред Израел и Палестина?
- Наистина Йерусалим беше една от най-трудните тематики по време на 25-годишните договаряния сред двете страни. Сега обаче при ръководството на американския президент Джо Байдън нещата се трансформираха и напрежението ескалира. При всички войни, които се случиха сред двете страни до този миг – 2008, 2009, 2012, 2014, може би ненапълно и през 2015 година, Йерусалим е бил по-скоро в сянката на други проблеми. По време на мандата на Доналд Тръмп Йерусалим беше акцент в близкоизточната политика на Съединени американски щати. Тръмп беше първият американски президент, който дръзна да реалокира посолството на Съединени американски щати от Тел Авив в Йерусалим. Две години продължиха борбите на интернационалните конгреси, имаше гласувания в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, палестинзите желаеха да дават казуса в Международния углавен съд. Т.е. администрацията на Тръмп упражни мощен напън и тотално маргинализира палестинската власт и даде доста мощен задатък на страната Израел. В края на мандата си Тръмп показа така наречен Сделка на века, в която той си представяше Йерусалим напълно като столица на Израел. Впоследствие се получиха и така наречен авраамически контракти с ОАЕ, Бахрейн, Мароко и Судан. Палестинците бяха тотално пренебрегнати.
Сега обаче, когато в Белия дом президент е Джо Байдън, нещата се трансформираха. В Демократическата партия има кръгове, които са доста по-пропалестински настроени. Има конгресмени от ислямски генезис - палестинката Рашида Tлаиб мощно защитана идеята на сънародниците си, Илхан Омар, която е втори мандат в американския конгрес беше в непрестанен спор с Доналд Тръмп.Тяхна колежка от демократическата партия е внесла в Конгреса законопроект с искане да се забрани финансирането на страната Израел, защото тя „ нарушава човешките права”.
Ясно е, че разликата сред двамата президенти е колосална – Тръмп спря парите полиния на Организация на обединените нации запалестинците, Байдън ги върна, Тръмп закри представителството на ООП, Байдън го върна.
Съединени американски щати възнамеряват да изпратят делегация в Израел отпред с асистент държавен секретар Хейди Амр, американец от ливански генезис, сходна фигура нямаше в администрацията на Тръмп.
Предложеният от него проект, наименуван „ Сделката на века “ действително не предвиждаше две страни, а по-скоро палестински територии и население, на което да бъде препоръчан висок витален стандарт /инвестиции от 20 милиарда долара/. Според проекта на Тръмп Йерусалим е столица на Израел, включително и източната част. Неслучайно Тръмп е американският президент, който се осмели да реалокира американското посолство от Тел Авив в Йерусалим. Когато палестинците се оказаха неотстъпчиви Тръмп спря парите за Агенцията на Организация на обединените нации за палестинските бежанци, закри представителството на ООП във Вашингтон. Впоследствие подтиква подписването на така наречен авраамически контракти с ОАЕ, Бахрейн, Мароко и Судан. Палестинците бяха в тотално оттегляне. С идването на администрацията на Байдън нещата се трансформираха. Новият собственик на Белия дом върна представителството на палестинците, възвърне и американските вноски за организацията на Организация на обединените нации. Нещо повече, стартира договаряния с Ислямската република, чиито проксита действително са палестинските терористични групировки, които в този момент водят война с Израел. Битката в този момент е със задочното наличие на Иран. Ако борбата сред Израел и палестинците през последните 3-4 години беше най-вече в Организация на обединените нации, на другите дипломатически, политически и правосъдни конгреси, в този момент палестинците още веднъж се престрашиха и я придвижиха на бойното поле. Повече от явно е, че конфликтът е за Източен Йерусалим. Сега би трябвало да се отговори чия благосъстоятелност е, чий е суверенитетът върху тази част на свещения град. Неслучайно точно от там се възпламени искрата. Но сигурно има и локални аргументи за ескалацията на напрежението? Да, демонстрациите избухнаха в деня на Йерусалим 7 май.
Вътрешната рецесия в Израел и Палестина.....
Освен аргументи от символно-религиозно естество съществуват и предпоставки от вътрешно политически проект и за двете страни. Израел и палестинската автономност се намират във вътрешна рецесия. За еврейската страна в границите на две години, нейните гласоподаватели ще вземат участие в пет парламентарни избори. Преди 20 дни излезе документ, в който съществени анализатори твърдяха, че невъзможността на израелските палитици да сформират устойчиво държавно управление, е опасност за националната сигурност на страната. Това се усети от палестинците
При палестинците също има рецесия. Според решение на управляващите, парламентарни и президентски избори трябваше да се проведат през май, юни и август 2021 година Президентът на автономията Махмуд Абас съобщи своята позиция, че те ще се проведат и в Източен Йерусалим, с изключение на на Западния бряг и линията Газа. Това беше отказано от Израел. Той обаче се заинати и ги анулира след този отвод. Някои палестински групировки бяха на мнение, че този „ дебелоглав “ на Абас се дължи по-скоро на обстоятелството, че ще загуби изборите, в сравнение с да отстоява палестинския суверенитет.
Това е от огромно значение, защото действително демонстрират променената конюнктура на терен. Новото е, че в тази интифада за отбрана на Йерусалим видяхме доста тясна връзка с Газа. И самият Израел обаче в към 15 града на практика настана безредица – нещо непознато до момента. Властите не са в положение да овладеят ситуацията, както в град Лод. Виждаме радикално изменена конюнктура, подтиквана от смяната на стопанина на Белия дом.
Държава като Израел не може да си разреши две години да няма държавно управление – те отиват на пети предварителни парламентарни избори. Това е повече от явно опасност за националната сигурност.
До огромна степен вълненията избухнаха и поради Махмуд Абас, който анулира изборите, тъй като те не могат да бъдат провеждани в Йерусалим. Според анализатори той го прави, с цел да не ги загуби.
- Откъде Хамас разполагат с толкоз съществени арсенали, изстреляни са хиляди ракети по израелски цели?
- От Иран. Техеран с години оказва материална, финансов, логистична, тактическа помощ. Ислямски джихад в действителност е основан от Иран, без значение че са сунити. Хамас са някогашните палестински Мюсалмански братя, само че са в тясно сътредничество и са финансирани от Иран. Ситуацията с Хамас в Ивицата Газа наподобява на тази с хутите в Йемен, с Хизбула в Ливан, на многото шиитски проирански милиции в Сирия и Ирак. Има догатки, че небезразлични към въоръжението на Хамас е и Турция, една от страните, която най-остро се опълчи на преместването на американското посолство в Йерусалим и даваше най-силен отпор на Израел.
Балансът на силите е доста стряскащ във връзка с Израел, който би трябвало да вземе ограничения за сформиране на мощно държавно управление. Безпрецедентно е за 39 часа да се изсипят 1000 ракети против Израел. В момента летище Бен Гурион в Тел Авив е затворено, действа различното летище Рамон впустинята Негев, предопределено за време на бойни дейности.
- Има ли заплаха спорът да се интернационализира?
- Трябва да отбележим, че терористични организации в Палестина като Хамас и Ислямски джихад са ирански протежета, сянката на Техеран се усеща повече от всеки път.
В диалог с съветския си сътрудник Владимир Путин турският президент Реджеп Ердоган е предложил да бъдат изпратени интернационалните войски, които да пазят палестинците. Това значи интернационализация на спора. Русия също се пробва да се намеси като медиатор. Путин е предложил да бъде активизиран така наречен Квартет за Близкия изток, който включва Организация на обединените нации, Съединени американски щати, Европейски Съюз и Русия.
- Колко ще продължи този път ескалацията? Кой ще успокои нещата този път – Организация на обединените нации, Египет?
- На този епат всички посредничества са несполучливи. Едни от първите изявиха предпочитание Египет, те са обичайни медиатори. Има и доста мощен напън върху палестинците от страна на Саудитска Арабия и ОАЕ. САЩнай-вероятно ще изпратят заместител външен министър в Израел в опит да бъде овладяна обстановката.
Все отново нежеланието на нито една от две страни за продължаването на конфликта е видно от обстоятелството, че няма сухопътни дейности. Такива имаше по време на войната през 2014 година, когато израелски танкове навлязоха на територията на линията Газа
Смятам, че от израелска страна офанзивите няма да спрат най-малко до една седмица. Доминиращите цели са военните, командващи силите на терористичните организации Хамас и Ислямски джихад. Досега са унищожени най-малко петима от тях при 35 евентуални цели.
Счита се, че капацитетът на палестинците е към 15 000 ракети, което значи, че имат муниции за към две седмици, в случай че обстрелват с този темп. Така че размяната на удари може да продължи най-малко още седмица-две.
Но контактите сред Израел и Хамас не са приключвали. Очевидно сега става надхитряне кой да спре пръв, само че по този начин, че да не получи подготовка на надвит измежду локалното публично мнение.
Колко ще продължи рецесията не е ясно. Наблюдатели смятат, че вътрешнополитически условия ще решат докога ще продължат сраженията. Управляващите политици от двете страни ще желаят избор на доверие от гласоподавателите. Изходът от конфликта ще бъде най-сериозния инструмент в предизборната акция. В същото време следващата война демонстрира, че този спор е безконечен. Става въпрос за конфликт сред две политически и най-много за взаимно изключващите се религиозни доктрини, в които пресечната точка е Йерусалим.
Ще има ли победител? Винаги се получава по този начин, че и двете страни се афишират за спечелили. Както при парламентарните избори в Европа и в България всички са спечелили. Но това ще е до идващия път, до момента в който още веднъж се натрупат фактори и аргументи, които още веднъж да взривят ситуацията. Т.е. спорът с пресечна точка Йерусалим ще е безконечен? Тук конфликтът е не толкоз политически, касае се до религии. Обяснявам това в новата ми книга „ Израел сред евангелизмаи джаафаризма”. Там върша извода, че това са религиозни течения на малцинствено християнската и ислямската деноминация, които имат назад издигнати есхатологии (система от религиозни възгледи и показа за края на света,, задгробния живот, ориста на Земята и човечеството, бел.ред.) и пресечната точка е Йерусалим. Т.е. този спор е в действителност неразгадаем. Преди дни немският вътрешен министър Хорст Зеехофер предизвести за засилен мигрантски трафик към Европа по Балканския маршрут. Има ли действителна заплаха? Гърците изнесоха информация за положението на бежанския поток, в която цифрите сочат към 10 000 души, т.е. 80 % понижаване на потока по отношение на 2020 година Въпросът е, че в самата Гърция има няколко десетки хиляди бежанци, множеството в континенталната част. Нормално е те да желаят да продължат по към този момент контури трафик. Слава богу, той не минава през България. Но виждаме и у нас хора, които са от Гърция, и употребяват остарялата утъпкана пътека през Македония, Албания, Хърватия, босна и Херцеговина – през западния път на Балканите. Усмири ли се Сирия? Сразена ли е Ислямска страна? В Сирия се чакат президентски избори на 26 май, което е фарс. Организация на обединените нации към този момент оповестиха, че не биха признали резултатите. Никой не би признал следващата победа на Башар Асад. Пълна доминация на Русия, цялостен надзор на всевъзможни лостове на властта в Сирия, естествено в скрита конкуренция с Иран.
Ислямска страна от две години не управлява нито една територия в Ирак и Сирия, само че това не значи, че я няма. Всяка седмица има информация за спящи кафези, които се задействат. Това са локални бандитски формирования, които тормозят локалните поданици. Подобен терористично – престъпен контингент няма по какъв начин да бъде изкоренен от тези общества. Трябва ли да имаме терзания за обстановката в България – за граничен мигрантски напън да вземем за пример? България е обект на част от този Балкански поток. Отвреме-навреме минават стотици хора, някои хванати, други не. Много малко от тях желаят да останат в България, само че има и хора с неразбираеми биографии от Афганистан, Иран, от всякъде, които желаят да останат. За последните годин-две България се трансформира вкрайна спирка за по-голям % от бежанците. Разбира се, приказваме за 1000-2000 души, само че наклонността е възходяща.
Смятам, че България доста бързо би трябвало да излезе от политическата рецесия, да образува доста устойчиво държавно управление, което да взема решение значимите проблеми, в това число сигурността. Тук е сполучлив паралелът – една от огромните неточности на Израел е, че там от две години насам не престават кавгите и свадите в Кнесета и държавните управления. Това принизи оценката за израелската страна от страна на палестинците, които естествено се възползваха от това. Не бива до позволяваме сходна неточност.
- Проф. Чуков, Йерусалим постоянно е бил ябълка на раздора - за какво тъкмо в този момент ескалира напрежението сред Израел и Палестина?
- Наистина Йерусалим беше една от най-трудните тематики по време на 25-годишните договаряния сред двете страни. Сега обаче при ръководството на американския президент Джо Байдън нещата се трансформираха и напрежението ескалира. При всички войни, които се случиха сред двете страни до този миг – 2008, 2009, 2012, 2014, може би ненапълно и през 2015 година, Йерусалим е бил по-скоро в сянката на други проблеми. По време на мандата на Доналд Тръмп Йерусалим беше акцент в близкоизточната политика на Съединени американски щати. Тръмп беше първият американски президент, който дръзна да реалокира посолството на Съединени американски щати от Тел Авив в Йерусалим. Две години продължиха борбите на интернационалните конгреси, имаше гласувания в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, палестинзите желаеха да дават казуса в Международния углавен съд. Т.е. администрацията на Тръмп упражни мощен напън и тотално маргинализира палестинската власт и даде доста мощен задатък на страната Израел. В края на мандата си Тръмп показа така наречен Сделка на века, в която той си представяше Йерусалим напълно като столица на Израел. Впоследствие се получиха и така наречен авраамически контракти с ОАЕ, Бахрейн, Мароко и Судан. Палестинците бяха тотално пренебрегнати.
Сега обаче, когато в Белия дом президент е Джо Байдън, нещата се трансформираха. В Демократическата партия има кръгове, които са доста по-пропалестински настроени. Има конгресмени от ислямски генезис - палестинката Рашида Tлаиб мощно защитана идеята на сънародниците си, Илхан Омар, която е втори мандат в американския конгрес беше в непрестанен спор с Доналд Тръмп.Тяхна колежка от демократическата партия е внесла в Конгреса законопроект с искане да се забрани финансирането на страната Израел, защото тя „ нарушава човешките права”.
Ясно е, че разликата сред двамата президенти е колосална – Тръмп спря парите полиния на Организация на обединените нации запалестинците, Байдън ги върна, Тръмп закри представителството на ООП, Байдън го върна.
Съединени американски щати възнамеряват да изпратят делегация в Израел отпред с асистент държавен секретар Хейди Амр, американец от ливански генезис, сходна фигура нямаше в администрацията на Тръмп.
Предложеният от него проект, наименуван „ Сделката на века “ действително не предвиждаше две страни, а по-скоро палестински територии и население, на което да бъде препоръчан висок витален стандарт /инвестиции от 20 милиарда долара/. Според проекта на Тръмп Йерусалим е столица на Израел, включително и източната част. Неслучайно Тръмп е американският президент, който се осмели да реалокира американското посолство от Тел Авив в Йерусалим. Когато палестинците се оказаха неотстъпчиви Тръмп спря парите за Агенцията на Организация на обединените нации за палестинските бежанци, закри представителството на ООП във Вашингтон. Впоследствие подтиква подписването на така наречен авраамически контракти с ОАЕ, Бахрейн, Мароко и Судан. Палестинците бяха в тотално оттегляне. С идването на администрацията на Байдън нещата се трансформираха. Новият собственик на Белия дом върна представителството на палестинците, възвърне и американските вноски за организацията на Организация на обединените нации. Нещо повече, стартира договаряния с Ислямската република, чиито проксита действително са палестинските терористични групировки, които в този момент водят война с Израел. Битката в този момент е със задочното наличие на Иран. Ако борбата сред Израел и палестинците през последните 3-4 години беше най-вече в Организация на обединените нации, на другите дипломатически, политически и правосъдни конгреси, в този момент палестинците още веднъж се престрашиха и я придвижиха на бойното поле. Повече от явно е, че конфликтът е за Източен Йерусалим. Сега би трябвало да се отговори чия благосъстоятелност е, чий е суверенитетът върху тази част на свещения град. Неслучайно точно от там се възпламени искрата. Но сигурно има и локални аргументи за ескалацията на напрежението? Да, демонстрациите избухнаха в деня на Йерусалим 7 май.
Вътрешната рецесия в Израел и Палестина.....
Освен аргументи от символно-религиозно естество съществуват и предпоставки от вътрешно политически проект и за двете страни. Израел и палестинската автономност се намират във вътрешна рецесия. За еврейската страна в границите на две години, нейните гласоподаватели ще вземат участие в пет парламентарни избори. Преди 20 дни излезе документ, в който съществени анализатори твърдяха, че невъзможността на израелските палитици да сформират устойчиво държавно управление, е опасност за националната сигурност на страната. Това се усети от палестинците
При палестинците също има рецесия. Според решение на управляващите, парламентарни и президентски избори трябваше да се проведат през май, юни и август 2021 година Президентът на автономията Махмуд Абас съобщи своята позиция, че те ще се проведат и в Източен Йерусалим, с изключение на на Западния бряг и линията Газа. Това беше отказано от Израел. Той обаче се заинати и ги анулира след този отвод. Някои палестински групировки бяха на мнение, че този „ дебелоглав “ на Абас се дължи по-скоро на обстоятелството, че ще загуби изборите, в сравнение с да отстоява палестинския суверенитет.
Това е от огромно значение, защото действително демонстрират променената конюнктура на терен. Новото е, че в тази интифада за отбрана на Йерусалим видяхме доста тясна връзка с Газа. И самият Израел обаче в към 15 града на практика настана безредица – нещо непознато до момента. Властите не са в положение да овладеят ситуацията, както в град Лод. Виждаме радикално изменена конюнктура, подтиквана от смяната на стопанина на Белия дом.
Държава като Израел не може да си разреши две години да няма държавно управление – те отиват на пети предварителни парламентарни избори. Това е повече от явно опасност за националната сигурност.
До огромна степен вълненията избухнаха и поради Махмуд Абас, който анулира изборите, тъй като те не могат да бъдат провеждани в Йерусалим. Според анализатори той го прави, с цел да не ги загуби.
- Откъде Хамас разполагат с толкоз съществени арсенали, изстреляни са хиляди ракети по израелски цели?
- От Иран. Техеран с години оказва материална, финансов, логистична, тактическа помощ. Ислямски джихад в действителност е основан от Иран, без значение че са сунити. Хамас са някогашните палестински Мюсалмански братя, само че са в тясно сътредничество и са финансирани от Иран. Ситуацията с Хамас в Ивицата Газа наподобява на тази с хутите в Йемен, с Хизбула в Ливан, на многото шиитски проирански милиции в Сирия и Ирак. Има догатки, че небезразлични към въоръжението на Хамас е и Турция, една от страните, която най-остро се опълчи на преместването на американското посолство в Йерусалим и даваше най-силен отпор на Израел.
Балансът на силите е доста стряскащ във връзка с Израел, който би трябвало да вземе ограничения за сформиране на мощно държавно управление. Безпрецедентно е за 39 часа да се изсипят 1000 ракети против Израел. В момента летище Бен Гурион в Тел Авив е затворено, действа различното летище Рамон впустинята Негев, предопределено за време на бойни дейности.
- Има ли заплаха спорът да се интернационализира?
- Трябва да отбележим, че терористични организации в Палестина като Хамас и Ислямски джихад са ирански протежета, сянката на Техеран се усеща повече от всеки път.
В диалог с съветския си сътрудник Владимир Путин турският президент Реджеп Ердоган е предложил да бъдат изпратени интернационалните войски, които да пазят палестинците. Това значи интернационализация на спора. Русия също се пробва да се намеси като медиатор. Путин е предложил да бъде активизиран така наречен Квартет за Близкия изток, който включва Организация на обединените нации, Съединени американски щати, Европейски Съюз и Русия.
- Колко ще продължи този път ескалацията? Кой ще успокои нещата този път – Организация на обединените нации, Египет?
- На този епат всички посредничества са несполучливи. Едни от първите изявиха предпочитание Египет, те са обичайни медиатори. Има и доста мощен напън върху палестинците от страна на Саудитска Арабия и ОАЕ. САЩнай-вероятно ще изпратят заместител външен министър в Израел в опит да бъде овладяна обстановката.
Все отново нежеланието на нито една от две страни за продължаването на конфликта е видно от обстоятелството, че няма сухопътни дейности. Такива имаше по време на войната през 2014 година, когато израелски танкове навлязоха на територията на линията Газа
Смятам, че от израелска страна офанзивите няма да спрат най-малко до една седмица. Доминиращите цели са военните, командващи силите на терористичните организации Хамас и Ислямски джихад. Досега са унищожени най-малко петима от тях при 35 евентуални цели.
Счита се, че капацитетът на палестинците е към 15 000 ракети, което значи, че имат муниции за към две седмици, в случай че обстрелват с този темп. Така че размяната на удари може да продължи най-малко още седмица-две.
Но контактите сред Израел и Хамас не са приключвали. Очевидно сега става надхитряне кой да спре пръв, само че по този начин, че да не получи подготовка на надвит измежду локалното публично мнение.
Колко ще продължи рецесията не е ясно. Наблюдатели смятат, че вътрешнополитически условия ще решат докога ще продължат сраженията. Управляващите политици от двете страни ще желаят избор на доверие от гласоподавателите. Изходът от конфликта ще бъде най-сериозния инструмент в предизборната акция. В същото време следващата война демонстрира, че този спор е безконечен. Става въпрос за конфликт сред две политически и най-много за взаимно изключващите се религиозни доктрини, в които пресечната точка е Йерусалим.
Ще има ли победител? Винаги се получава по този начин, че и двете страни се афишират за спечелили. Както при парламентарните избори в Европа и в България всички са спечелили. Но това ще е до идващия път, до момента в който още веднъж се натрупат фактори и аргументи, които още веднъж да взривят ситуацията. Т.е. спорът с пресечна точка Йерусалим ще е безконечен? Тук конфликтът е не толкоз политически, касае се до религии. Обяснявам това в новата ми книга „ Израел сред евангелизмаи джаафаризма”. Там върша извода, че това са религиозни течения на малцинствено християнската и ислямската деноминация, които имат назад издигнати есхатологии (система от религиозни възгледи и показа за края на света,, задгробния живот, ориста на Земята и човечеството, бел.ред.) и пресечната точка е Йерусалим. Т.е. този спор е в действителност неразгадаем. Преди дни немският вътрешен министър Хорст Зеехофер предизвести за засилен мигрантски трафик към Европа по Балканския маршрут. Има ли действителна заплаха? Гърците изнесоха информация за положението на бежанския поток, в която цифрите сочат към 10 000 души, т.е. 80 % понижаване на потока по отношение на 2020 година Въпросът е, че в самата Гърция има няколко десетки хиляди бежанци, множеството в континенталната част. Нормално е те да желаят да продължат по към този момент контури трафик. Слава богу, той не минава през България. Но виждаме и у нас хора, които са от Гърция, и употребяват остарялата утъпкана пътека през Македония, Албания, Хърватия, босна и Херцеговина – през западния път на Балканите. Усмири ли се Сирия? Сразена ли е Ислямска страна? В Сирия се чакат президентски избори на 26 май, което е фарс. Организация на обединените нации към този момент оповестиха, че не биха признали резултатите. Никой не би признал следващата победа на Башар Асад. Пълна доминация на Русия, цялостен надзор на всевъзможни лостове на властта в Сирия, естествено в скрита конкуренция с Иран.
Ислямска страна от две години не управлява нито една територия в Ирак и Сирия, само че това не значи, че я няма. Всяка седмица има информация за спящи кафези, които се задействат. Това са локални бандитски формирования, които тормозят локалните поданици. Подобен терористично – престъпен контингент няма по какъв начин да бъде изкоренен от тези общества. Трябва ли да имаме терзания за обстановката в България – за граничен мигрантски напън да вземем за пример? България е обект на част от този Балкански поток. Отвреме-навреме минават стотици хора, някои хванати, други не. Много малко от тях желаят да останат в България, само че има и хора с неразбираеми биографии от Афганистан, Иран, от всякъде, които желаят да останат. За последните годин-две България се трансформира вкрайна спирка за по-голям % от бежанците. Разбира се, приказваме за 1000-2000 души, само че наклонността е възходяща.
Смятам, че България доста бързо би трябвало да излезе от политическата рецесия, да образува доста устойчиво държавно управление, което да взема решение значимите проблеми, в това число сигурността. Тук е сполучлив паралелът – една от огромните неточности на Израел е, че там от две години насам не престават кавгите и свадите в Кнесета и държавните управления. Това принизи оценката за израелската страна от страна на палестинците, които естествено се възползваха от това. Не бива до позволяваме сходна неточност.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ