Проф. Вили Лилков: Наистина ли партизаните са се избивали взаимно?
Проф. Вили Лилков е нуклеарен физик, създател на книги, изследващи комунизма в България - “Бивши хора ”, “Погубената България ”, “Доблест и наказване ”, “Стопанските парадокси на българския комунизъм “, някои от тях писани в съавторство с журналиста Христо Христов. Наскоро излезе от щемпел следващата му книга “Наши хора по класификацията на Българска комунистическа партия “, в която са изложени доста известни, само че и не толкоз известни обстоятелства.
„ Само за към 40 дни, партизаните, покровителствани от Червената войска, която окупира България, дружно с няколко хиляди престъпни нарушители, които са пуснати от пандизите и въоръжени от щаба на националната милиция стартират в София и във всички градове и села повсеместни зверства и убийства, като се убиват не елементарни и елементарни хора, убиват се хора от елита - от политическия, военния, духовния хайлайф, даже елементарни учители, хора за които се е считало че са врагове на народа. Убити са доста заможни селяни, избити са, несъмнено, след това от Народния съд министрите, доста политици. “, споделя проф. Лилков за събитията след 9.9.1944г. За няколко години десетки хиляди души просто изгубват своя статут - посредством чисто физическо заличаване и вкарване в концлагери, затвори, изселване - и се трансформират по класификацията на държавна сигурност в „ някогашни хора “. Терминът за това е общопризнат от Съветския съюз.
След това в България на мястото на „ някогашните хора “ стартират да се настаняват, така наречен „ наши хора “. които завземат домовете, имуществото, та даже и облеклата на „ презряната буржоазия “. Ръководните позиции в страната, от най-високо до най-ниско равнище, се раздават на „ наши хора “. Най-престижните позиции в ръководството се поверяват единствено на „ наши хора “, партизани, ятаци и техни близки, родственици, познати, т.е. там инцидентен човек не може да стане шеф. Началници, ръководители и шефове са хора, които са партийни членове или са от родословие на хора от партизанските редици или ятаци. „ Започва едно взаимно обезпечение сред тях - издават се така наречен Отечествен фронт гаранции за благонадеждност, документи за дейни борци срещу фашизма и капитализма, стартира едно разпределяне на привилегии и последователно тези хора окупират цялата власт. “
По мнението на проф. Лилков комбинацията от боязън, който „ нашите хора “ вселяват, надълбоко защитаваната загадка за репресиите, на които е било подложено фамилията, това, че фамилиите на „ някогашните хора “ бяха държани доста надалеч от дейни позиции в обществото, и даже в самите фамилии се внушаваше на децата да не надигат глас, да не аплайват за избрани позиции „ Тъй като не сме партийни членове, тази служба ще дадат на някой различен, на него му се поставя. А назад - в комунистическите фамилии децата се възпитаваха, че те ще ръководят, че би трябвало да бъдат дейни. Именно по тази причина виждаме и през днешния ден - тази бездейност в наследниците на едните и тази свръхактивност и предпочитание за все по-голямо и по-голямо обогатяване, даже и крадене в наследниците на така наречен „ наши хора “.
Коя е „ алената буржоазия “ в България и с какви привилегии се е употребила, какво става с децата на „ някогашните хора “, идеологически или финансови са аргументите за радикализацията на Българска комунистическа партия след 1919 г?
Отговори на тези и други въпроси можете да намерите като гледате видеото:
„ Само за към 40 дни, партизаните, покровителствани от Червената войска, която окупира България, дружно с няколко хиляди престъпни нарушители, които са пуснати от пандизите и въоръжени от щаба на националната милиция стартират в София и във всички градове и села повсеместни зверства и убийства, като се убиват не елементарни и елементарни хора, убиват се хора от елита - от политическия, военния, духовния хайлайф, даже елементарни учители, хора за които се е считало че са врагове на народа. Убити са доста заможни селяни, избити са, несъмнено, след това от Народния съд министрите, доста политици. “, споделя проф. Лилков за събитията след 9.9.1944г. За няколко години десетки хиляди души просто изгубват своя статут - посредством чисто физическо заличаване и вкарване в концлагери, затвори, изселване - и се трансформират по класификацията на държавна сигурност в „ някогашни хора “. Терминът за това е общопризнат от Съветския съюз.
След това в България на мястото на „ някогашните хора “ стартират да се настаняват, така наречен „ наши хора “. които завземат домовете, имуществото, та даже и облеклата на „ презряната буржоазия “. Ръководните позиции в страната, от най-високо до най-ниско равнище, се раздават на „ наши хора “. Най-престижните позиции в ръководството се поверяват единствено на „ наши хора “, партизани, ятаци и техни близки, родственици, познати, т.е. там инцидентен човек не може да стане шеф. Началници, ръководители и шефове са хора, които са партийни членове или са от родословие на хора от партизанските редици или ятаци. „ Започва едно взаимно обезпечение сред тях - издават се така наречен Отечествен фронт гаранции за благонадеждност, документи за дейни борци срещу фашизма и капитализма, стартира едно разпределяне на привилегии и последователно тези хора окупират цялата власт. “
По мнението на проф. Лилков комбинацията от боязън, който „ нашите хора “ вселяват, надълбоко защитаваната загадка за репресиите, на които е било подложено фамилията, това, че фамилиите на „ някогашните хора “ бяха държани доста надалеч от дейни позиции в обществото, и даже в самите фамилии се внушаваше на децата да не надигат глас, да не аплайват за избрани позиции „ Тъй като не сме партийни членове, тази служба ще дадат на някой различен, на него му се поставя. А назад - в комунистическите фамилии децата се възпитаваха, че те ще ръководят, че би трябвало да бъдат дейни. Именно по тази причина виждаме и през днешния ден - тази бездейност в наследниците на едните и тази свръхактивност и предпочитание за все по-голямо и по-голямо обогатяване, даже и крадене в наследниците на така наречен „ наши хора “.
Коя е „ алената буржоазия “ в България и с какви привилегии се е употребила, какво става с децата на „ някогашните хора “, идеологически или финансови са аргументите за радикализацията на Българска комунистическа партия след 1919 г?
Отговори на тези и други въпроси можете да намерите като гледате видеото:
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ