Прогресивна България“ би следвало да покаже някаква воля за по-бърза

...
Прогресивна България“ би следвало да покаже някаква воля за по-бърза
Коментари Харесай

Дупка в бюджета, натиск от ЕС и предупреждение за 3% дефицит: Горанов зове за спешни мерки, иначе идва финансова буря

„ Прогресивна България “ би следвало да покаже някаква воля за по-бърза консолидация. Ако не го направи, ще агонизираме, тъй като единствено след два-три месеца би трябвало да предложат идващия бюджет “.

Това съобщи пред БНР депутатът от ГЕРБ и някогашен финансов министър Владислав Горанов.

Фискална политика и напън за бюджетна консолидация

 

Горанов акцентира, че при липса на по-решителни стъпки процесът по запълване на бюджетния недостиг ще се забави доста. По думите му това би означавало по-трудна фискална акомодация и струпване на напрежение в обществените финанси.

„ Ако не се подхващат малко по-решителни дейности, запълването на дупката ще стане просто по-бавно. Показването на доста отклоняване от 3-те % в 2026 година евентуално ще предизвика спомагателна динамичност в връзките ни с Европейска комисия, която може да ескалира на последващо равнище процедурата за несъразмерен недостиг и да изиска съответни ограничения от страна на българското държавно управление. Смятам, че имат какво да създадат настоящето болшинство за малко по-решително редуциране на евентуалния недостиг. Смятам, че би трябвало да го създадат в този момент като причина за по-бърза консолидация 2027 и 2028 година Сигурен съм, че имаха огромно доверие, с цел да вършат точно такива по-решителни стъпки и в случай че не ги вършат, може да се получи някакъв отлив “, изрече мнението си той.

Дефицит, дълг и външно финансиране

 

Според някогашния финансов министър, предстоящият бюджетен недостиг за идващия интервал може да надвиши заложените граници. Той предизвестява, че това би сложило под напън и плануваното външно финансиране.

„ Ако в този момент могат да пишат сметката на предишното, за бюджета за 2027 година няма да имат доста легални оправдания за безучастие “.

Според него, в случай че дефицитът надвиши 3%, даже плануваният нов дълг от 3,8 милиарда евро може да се окаже непълен за покриване на всички потребности на бюджета.

„ Ако е над 3%, то 3,8 милиарда евро – размерът на новия заем, могат да се окажат по-малко от недостига, който ще бъде заложен в бюджета за 2026 година, т.е. тези средства няма да са задоволителни, с цел да покрият цялото належащо външно финансиране на бюджета “, счита депутатът.

Политически подтекст и президентска роля

 

Горанов разяснява и ролята на президента, като означи, че президентът работи независимо и носи както преимущества, по този начин и опасности.

„ Радев е в позицията да работи самичък и не е нужно да приема от никой препоръки. Това е част от преимуществото и от минуса. Той би трябвало да осъзнае, че евентуално тези 131 депутати са му дадени от народа, с цел да прави непопулярни ограничения и дейности. Ако се подведе, че с плъзгане по повърхността ще резервира известността и въздействието си измежду обществото, може да му изиграе неприятна смешка “, разяснява Горанов.

Обществени настройки и политически решения

 

По думите му обществото в България е способно да разпознава действителните стопански проблеми и да приема сложни решения, когато те са нужни. Той обаче подлага на критика неналичието на задоволителна увереност у част от политическите обединения.

Според него, в случай че се залага на тактика за отбягване на спор с гласоподавателите, това може да се отрази отрицателно на ръководството и бюджетната непоклатимост.

„ Ако концепцията на настоящето държавно управление е да не разсърди никой, няма да се стигне до бюджетът с 3% недостиг, камо ли по-нисък, макар че 131 депутати са събрани под един общ знаменател, тъй като хората явно желаят решителни дейности и са поставили властта при тях “.

Данъчна система и публичен разход

 

Горанов обръща внимание и на това, че данъчната система е под съществено напрежение, защото би трябвало да поддържа по-високо равнище на обществени разноски.

По негови думи моделът на ниски налози се сблъсква с действителността на разширяваща се разходна база и растящи публични упования.

По думите му данъчната система е сложена под тестване:

„ Тя би трябвало да финансира не 38 – 39% от брутния вътрешен артикул разноски, а 45 – 46% – нещо, което не е невероятно. По-голямата част от страните в Европейския съюз работят с такива равнища на преразпределение, само че не при този данъчен модел. Т.е. в случай че ти си постигнал консенсус, че ще работиш с ниски налози и ще преразпределяш по-малко – нещо, което има причини, изключително при едва държавно ръководство или при съмнение на обществото в държавното ръководство, в този миг ти нямаш опция и нямаш право да разширяваш толкоз разходната база. Друг е въпросът, че когато тръгнеш да свиваш разноските, едни пари няма да стигнат до избрани групи хора и те ще бъдат недоволни “.

Критика към интернационалните институции

 

Бившият финансов министър насочва и забележки към ролята на интернационалните институции, като счита, че реакциите им са закъснели.

„ Коментарите на Международния валутен фонд трябваше да се чуят малко по-рано, насочи рецензия някогашният финансов министър. „ МВФ проспа счупването на фиска в България “, безапелационен бе той.

Стабилност на ръководството и политическа отговорност

 

Горанов декларира, че няма терзания по отношение на дейностите на институциите, стига те да се случват в границите на закона и правовата страна.

„ Депутатът от ГЕРБ бе безапелационен, че не се тормозят от дейностите на властта, които могат да доведат до откриване на нередности:

„ Ако всичко се случва с инструментариума на правовата страна, нямаме никакви терзания. Ако някъде са се правили безобразия или някой нещо е сбъркал, да си носи последствията “.

В последните 11 месеца, в които Росен Желязков управляваше, съгласно него не са налице мотиви за рецензия или позор.

Парламентарни промени и политически напускания

 

В умозаключение Горанов поздравява ръководителя на Народното събрание Наталия Киселова за позицията ѝ по отношение на референдума, препоръчан от президента, като прави оценка решението ѝ като кардинално.

Той разяснява и отдръпването на Делян Добрев от Народното събрание, като акцентира, че това не значи завършек на политическата му активност, а по-скоро краткотрайно оттегляне за персонални задължения.

Според него Добрев е дълготраен и пореден участник в политически борби, който просто трансформира фокуса на своята активност.

Още вести четете в: България, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News
Източник: safenews.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР