Да богатеят в Бога, а не в земни блага, призова миряните ставрофорен иконом Славчо Проданов
Да богатеят в Бога, а не в земни богатства, прикани миряните ставрофорен иконом Славчо Проданов в неделната си проповед. В в централния храм „ Св. Йоан Рилски “ в Търговище архиерейският наместник на Търговищката духовна околия ставрофорен иконом възглави празничната работа.
В словото си той напомни, че на днешния ден Светата православна черква предлага за духовно разсъждение фрагмент от Проповедта на планината на Господ Иисус Христос, съхранена в Евангелието съгласно Матей (глави 5, 6 и 7). Тази проповед е отправена както към Христовите възпитаници, по този начин и към събралото се голям брой, а нейното главно обръщение е преходът от външното съблюдаване на закона към вътрешната духовна непорочност, любовта и милосърдието.
Свещеникът се спря върху евангелските думи за небесното и земното богатство, като акцентира, че Господ ни учи да не потъваме в устрема към земните богатства, тъй като те могат да заслепят индивида и да го отклонят от същинския смисъл на живота.
Впечатлени от тях, ние не виждаме, че се губим телесно и духовно. Нека да не се хвърляме в тези благосъстояния, с цел да не бъдем заровени от тях, прикани ставрофорен иконом Славчо Проданов.
За да онагледи заплахата от алчността и ненаситния блян към владеене, той напомни описа на Лев Толстой „ Колко земя му би трябвало на човек “. В творбата човек можел да придобие толкоз земя, колкото успее да обходи от изгрев до залез. В желанието си да заграби повече, героят вървял, тичал и бързал през целия ден, само че най-после паднал отпаднал и получил само мястото, належащо за своя гроб – два метра земя.
В края на словото си отец Славчо Проданов се обърна към миряните в храма с думите: „ Нека богатеем в Бога, братя и сестри, а не да бъдем алчни за земните богатства “.
В словото си той напомни, че на днешния ден Светата православна черква предлага за духовно разсъждение фрагмент от Проповедта на планината на Господ Иисус Христос, съхранена в Евангелието съгласно Матей (глави 5, 6 и 7). Тази проповед е отправена както към Христовите възпитаници, по този начин и към събралото се голям брой, а нейното главно обръщение е преходът от външното съблюдаване на закона към вътрешната духовна непорочност, любовта и милосърдието.
Свещеникът се спря върху евангелските думи за небесното и земното богатство, като акцентира, че Господ ни учи да не потъваме в устрема към земните богатства, тъй като те могат да заслепят индивида и да го отклонят от същинския смисъл на живота.
Впечатлени от тях, ние не виждаме, че се губим телесно и духовно. Нека да не се хвърляме в тези благосъстояния, с цел да не бъдем заровени от тях, прикани ставрофорен иконом Славчо Проданов.
За да онагледи заплахата от алчността и ненаситния блян към владеене, той напомни описа на Лев Толстой „ Колко земя му би трябвало на човек “. В творбата човек можел да придобие толкоз земя, колкото успее да обходи от изгрев до залез. В желанието си да заграби повече, героят вървял, тичал и бързал през целия ден, само че най-после паднал отпаднал и получил само мястото, належащо за своя гроб – два метра земя.
В края на словото си отец Славчо Проданов се обърна към миряните в храма с думите: „ Нека богатеем в Бога, братя и сестри, а не да бъдем алчни за земните богатства “.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ




