Ето колко са опасни есенните депресии
Проф. Вихра Миланова е народен съветник по психиатрия. От 2004 година до момента е началник на Катедрата по психиатрия към Медицинския университет в София. Началник е на Клиниката по психиатрия в Александровска болница. Специализирала е във Англия, Гърция и Ирландия. Изследователската й активност е в региона на невропсихиатричната генетика и клиничната процедура. Автор и съавтор е на над 200 публикации и образователни управления.
- Депресията е едно от най-честите психологични разстройства. Какво съставлява тя и за какво се появява, проф. Миланова?
- Депресията е разстройство, което може да бъде в границите на по-сериозна болест, каквато е биполярното афективно разстройство. Тя може да бъде и в границите на периодическа меланхолия. А би могло да бъде и като реакция на външни събития - в това число и на тъга при загуба на непосредствен човек или на други неприятни прекарвания. В някои случаи даже и без да се е разгънал целият депресивен синдром, хората също се усещат неудовлетворени и споделят, че са депресивни. Но ние, лекарите, с цел да сложим диагнозата меланхолия, тя би трябвало да дава отговор на избрани критерии. Освен да са налице значими признаци - намалено въодушевление, загуба на ползи и способността за преживяване на наслада или задоволство, понижение на силата, лесна уморяемост, спад на интензивността, намалена самокритика и себенеувереност, нарушен сън, намален вкус и други А с цел да сложим диагнозата, признаците би трябвало да бъдат и задоволително продължителни, да нарушават действието на индивида.
- Имат ли депресиите “любими ” сезони?
- Депресията, въобще афективните разстройства, се обострят в преходните сезони. По-чести са напролет и през есента. Сега да вземем за пример, в случай че влезете в Клиниката по психиатрия - може да е инцидентно, само че над 50 % от лежащо болните са с меланхолия.
- Няма човек, който да не е изпадал в тъмно въодушевление, незаинтересованост, бодърствуване или някаква безпричинна тревога. Кога обаче би трябвало да потърсим лекарска помощ?
- Лекарска помощ се търси, когато хората не се усещат в положение сами да се оправят. Когато това положение нарушава тяхното действие.
- Имаме една българска приказка - давя тъгата в алкохол. Помага ли алкохолът, когато сме в меланхолия?
- Има подобен паралел сред афективното разстройство и злоупотребата с алкохол. Известно е, че алкохолът е едно от средствата, които оказват помощ за възстановяване на настроението, в други случаи оказва помощ за заспиване. Така че не е изненада, когато хора, изпаднали в меланхолия, в тези интервали използват по-голямо количество алкохол. Това не значи, че са подвластни към алкохола, само че сега пият повече
Но желая да предупредя, че алкохолът не оказва помощ за превъзмогване на депресията, в противен случай - води до задълбочаване, а в композиция с лекарства има и токсично влияние.
- За какви психологични болести най-често ви търсят?
- В Клиниката по психиатрия на Александровска болница се лекуват най-често хора с тежки психологични болести. Например за предходната година при нас са били приети в болница към 1200 пациенти. Като една четвърт от тях - 300 заболели, са били до 40 години. И това е доста обезпокоително. От тези 300 младежи 40 са били с шизофрения, 120 души с биполярно афективно разстройство и 100 заболели с меланхолия и други психологични диагнози, като 44 от тях са нарко- и алкохолно подвластни.
И си разрешавам тук да кажа, че тази година Денят на психологичното здраве - 10 октомври, е отдаден на здравето на младежите като опит да се подчертава върху техните потребности, да се основават благоприятни условия за тяхната реализация в подкрепяща среда и предпоставки за дейното им обществено включване.
- Казвате, че една четвърт от пациентите ви са младежи. Това значи ли, че българинът “изтрещява ”?
- Болните и околните им постоянно търсят освен лекуване, само че и второ мнение при нас, като университетска клиника. Имаме опция за диагностика, терапия, относително положителни битови условия. Търсят ни и доста хора от провинцията заради стигмата - по-малко да се знае. Това също има значение.
- Увеличават ли се болните с шизофрения?
- Честотата на тежките болести не се усилва. Независимо от обществено-икономическите и обществените фактори, броят на засегнатите остава непрекъснат.
- Наследствена ли е шизофренията?
- Смята се, че при към 80% от случаите има генетична основа. Това не значи безусловно фамилна обремененост. Но по някаква причина има съобословеност и предразположеност за развиването на тази болест.
- Кога се изявява?
- Шизофренията е болест на младата възраст. Тя няма ограничавания, само че по-често първите признаци са в юношеството, в младата възраст - 16-20-годишните.
- За какви признаци би трябвало да внимават родителите?
- Много постоянно стартира с прояви, които не са груби, само че се долавят. След като се изявяват обаче признаците, родителите връщат лентата обратно и си споделят: “А, а, по какъв начин не сме разбрали? ”.
Например детето е станало по-затворено, не поддържа връзка с връстниците си, занемарява персоналната си хигиена, намалява триумфа в учебно заведение, демонстрира някои други странности в държанието.
- Българските пациенти имат ли достъп до модерните лечения в психиатрията?
- Първо желая да кажа, че психофармакологията направи голям, голям скок през последните 15-20 години. Като влезете в психиатрия, не можете да разберете, че сте в такова заведение. Хората се движат умерено, по различен метод наподобяват. Т.е. медикаментите нямат нежеланите резултати, които имаха предходните.
Освен това болните могат да вземат медикаментите и у дома и да живеят независимо. Това са все огромни триумфи в развиването на тази просвета. И не на последно място, новите форми на антипсихотици с депо-действие също са подобаващи за амбулаторно лекуване - слага се една инжекция на месец, даже има такава, която се прави на три месеца. Това дава опция на тези хора, в случай че не си взимат медикаментите, в случай че има грижа за тях, да живеят отвън институциите, да се усещат пълноценни.
Тези хора имат право на гратис медикаментозно лекуване. В България са позволени и се оферират всички модерни медикаменти и тези, които са обезпечени, имат достъп до тях. Друг въпрос е, че в България няма съответна грижа за дълготрайното лекуване на болните и по-специално за психосоциалната помощ. Има потребност от създаване на центрове за психосоциална рехабилитация, което е грижа на страната.
- И каква е ориста на тези хора?
- Нерадостна - прекъсване на медикаменти, постоянно връщане в болница, търсене на други способи на лекуване. Други вървят бездомници, трети стават жертва на разнообразни измамници. Психично болните правят по-малко тежки закононарушения, в сравнение с така наречен здрави хора. Обикновено те стават жертва.
- Обикновено психологично болните хора не осъзнават болестта си и не желаят да постъпят в здравно заведение, което постоянно е драма за околните им. Какъв е методът подобен човек да бъде настанен в болница?
- Много мъчно става. Ако няма неговото единодушие, настаняването по насилствен метод става с решение на съда. И това е огромно вървене по тъгите. Това е реалност, макар че като се случи нещо, тогава към този момент всички се задвижват.
- Какво се случи с плана за обществена интеграция на психологично болните хора - “Цветен ден ”?
- Много хубави неща направихме - засадихме градинка, погрижихме се за растенията... Сега по случай Деня на психологичното здраве - 10 октомври, сме организирали в салона на НАТФИЗ зрелище. Програмата стартира още преди обяд с Ден на отворените порти в границите на Клиниката по психиатрия и продължава с представлението в 19 ч. Всички са поканени, а изненадата ще бъде приятна.
Румяна СТЕФАНОВА
- Депресията е едно от най-честите психологични разстройства. Какво съставлява тя и за какво се появява, проф. Миланова?
- Депресията е разстройство, което може да бъде в границите на по-сериозна болест, каквато е биполярното афективно разстройство. Тя може да бъде и в границите на периодическа меланхолия. А би могло да бъде и като реакция на външни събития - в това число и на тъга при загуба на непосредствен човек или на други неприятни прекарвания. В някои случаи даже и без да се е разгънал целият депресивен синдром, хората също се усещат неудовлетворени и споделят, че са депресивни. Но ние, лекарите, с цел да сложим диагнозата меланхолия, тя би трябвало да дава отговор на избрани критерии. Освен да са налице значими признаци - намалено въодушевление, загуба на ползи и способността за преживяване на наслада или задоволство, понижение на силата, лесна уморяемост, спад на интензивността, намалена самокритика и себенеувереност, нарушен сън, намален вкус и други А с цел да сложим диагнозата, признаците би трябвало да бъдат и задоволително продължителни, да нарушават действието на индивида.
- Имат ли депресиите “любими ” сезони?
- Депресията, въобще афективните разстройства, се обострят в преходните сезони. По-чести са напролет и през есента. Сега да вземем за пример, в случай че влезете в Клиниката по психиатрия - може да е инцидентно, само че над 50 % от лежащо болните са с меланхолия.
- Няма човек, който да не е изпадал в тъмно въодушевление, незаинтересованост, бодърствуване или някаква безпричинна тревога. Кога обаче би трябвало да потърсим лекарска помощ?
- Лекарска помощ се търси, когато хората не се усещат в положение сами да се оправят. Когато това положение нарушава тяхното действие.
- Имаме една българска приказка - давя тъгата в алкохол. Помага ли алкохолът, когато сме в меланхолия?
- Има подобен паралел сред афективното разстройство и злоупотребата с алкохол. Известно е, че алкохолът е едно от средствата, които оказват помощ за възстановяване на настроението, в други случаи оказва помощ за заспиване. Така че не е изненада, когато хора, изпаднали в меланхолия, в тези интервали използват по-голямо количество алкохол. Това не значи, че са подвластни към алкохола, само че сега пият повече
Но желая да предупредя, че алкохолът не оказва помощ за превъзмогване на депресията, в противен случай - води до задълбочаване, а в композиция с лекарства има и токсично влияние.
- За какви психологични болести най-често ви търсят?
- В Клиниката по психиатрия на Александровска болница се лекуват най-често хора с тежки психологични болести. Например за предходната година при нас са били приети в болница към 1200 пациенти. Като една четвърт от тях - 300 заболели, са били до 40 години. И това е доста обезпокоително. От тези 300 младежи 40 са били с шизофрения, 120 души с биполярно афективно разстройство и 100 заболели с меланхолия и други психологични диагнози, като 44 от тях са нарко- и алкохолно подвластни.
И си разрешавам тук да кажа, че тази година Денят на психологичното здраве - 10 октомври, е отдаден на здравето на младежите като опит да се подчертава върху техните потребности, да се основават благоприятни условия за тяхната реализация в подкрепяща среда и предпоставки за дейното им обществено включване.
- Казвате, че една четвърт от пациентите ви са младежи. Това значи ли, че българинът “изтрещява ”?
- Болните и околните им постоянно търсят освен лекуване, само че и второ мнение при нас, като университетска клиника. Имаме опция за диагностика, терапия, относително положителни битови условия. Търсят ни и доста хора от провинцията заради стигмата - по-малко да се знае. Това също има значение.
- Увеличават ли се болните с шизофрения?
- Честотата на тежките болести не се усилва. Независимо от обществено-икономическите и обществените фактори, броят на засегнатите остава непрекъснат.
- Наследствена ли е шизофренията?
- Смята се, че при към 80% от случаите има генетична основа. Това не значи безусловно фамилна обремененост. Но по някаква причина има съобословеност и предразположеност за развиването на тази болест.
- Кога се изявява?
- Шизофренията е болест на младата възраст. Тя няма ограничавания, само че по-често първите признаци са в юношеството, в младата възраст - 16-20-годишните.
- За какви признаци би трябвало да внимават родителите?
- Много постоянно стартира с прояви, които не са груби, само че се долавят. След като се изявяват обаче признаците, родителите връщат лентата обратно и си споделят: “А, а, по какъв начин не сме разбрали? ”.
Например детето е станало по-затворено, не поддържа връзка с връстниците си, занемарява персоналната си хигиена, намалява триумфа в учебно заведение, демонстрира някои други странности в държанието.
- Българските пациенти имат ли достъп до модерните лечения в психиатрията?
- Първо желая да кажа, че психофармакологията направи голям, голям скок през последните 15-20 години. Като влезете в психиатрия, не можете да разберете, че сте в такова заведение. Хората се движат умерено, по различен метод наподобяват. Т.е. медикаментите нямат нежеланите резултати, които имаха предходните.
Освен това болните могат да вземат медикаментите и у дома и да живеят независимо. Това са все огромни триумфи в развиването на тази просвета. И не на последно място, новите форми на антипсихотици с депо-действие също са подобаващи за амбулаторно лекуване - слага се една инжекция на месец, даже има такава, която се прави на три месеца. Това дава опция на тези хора, в случай че не си взимат медикаментите, в случай че има грижа за тях, да живеят отвън институциите, да се усещат пълноценни.
Тези хора имат право на гратис медикаментозно лекуване. В България са позволени и се оферират всички модерни медикаменти и тези, които са обезпечени, имат достъп до тях. Друг въпрос е, че в България няма съответна грижа за дълготрайното лекуване на болните и по-специално за психосоциалната помощ. Има потребност от създаване на центрове за психосоциална рехабилитация, което е грижа на страната.
- И каква е ориста на тези хора?
- Нерадостна - прекъсване на медикаменти, постоянно връщане в болница, търсене на други способи на лекуване. Други вървят бездомници, трети стават жертва на разнообразни измамници. Психично болните правят по-малко тежки закононарушения, в сравнение с така наречен здрави хора. Обикновено те стават жертва.
- Обикновено психологично болните хора не осъзнават болестта си и не желаят да постъпят в здравно заведение, което постоянно е драма за околните им. Какъв е методът подобен човек да бъде настанен в болница?
- Много мъчно става. Ако няма неговото единодушие, настаняването по насилствен метод става с решение на съда. И това е огромно вървене по тъгите. Това е реалност, макар че като се случи нещо, тогава към този момент всички се задвижват.
- Какво се случи с плана за обществена интеграция на психологично болните хора - “Цветен ден ”?
- Много хубави неща направихме - засадихме градинка, погрижихме се за растенията... Сега по случай Деня на психологичното здраве - 10 октомври, сме организирали в салона на НАТФИЗ зрелище. Програмата стартира още преди обяд с Ден на отворените порти в границите на Клиниката по психиатрия и продължава с представлението в 19 ч. Всички са поканени, а изненадата ще бъде приятна.
Румяна СТЕФАНОВА
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ