Партията на министрите няма да повтори царското чудо
- Проф. Тодоров, неповторимата обстановка, в която за шест месеца имаме три парламентарни и едни президентски избори, ще докара ли до нови, невиждани у нас политически действителности?
- Ситуацията е в действителност е невиждана. Не са толкоз доста демокрациите в света, които са я изживявали. Някои виждат раздробеността на Народното събрание като причина да се стигне дотук. Но аз мисля, че главната причина е неналичието на задоволително въображение в политическата класа. Големият въпрос, който трябваше да се реши, и който стои, е: държавно управление с ГЕРБ или държавно управление без ГЕРБ. Малцина си дадоха сметка, че това е главният въпрос. Разбира се, в този момент се заприказва за нови политически планове. Сякаш чакаме да се случи нещо, сходно на 2001 година – появяването на Симеон Саксккобургготски, който завоюва с придвижването си изборите от раз. Само че Национална движение „Симеон Втори" просъществува два мандата. На третите избори изчезна от политическата сцена. Трябва да внимаваме в очакванията си, че
още веднъж някой ще пристигна като избавител
Разбира се, имаме двама служебни министри, акумулиращи огромно публично доверие. Те са и подложени на критика, само че това доверие е от голяма важност. Не мога да си показва обаче, че решението още веднъж е нова партия, на която да й връчат ръководството. Предпочитам измененията да стават в самите партии, даже и в така наречен партии от статуквото.
- В кого е главната отговорност, че опцията „ без ГЕРБ “ не се състоя?
- Тече битка да се откри провинен. Всеки гледа да трансферира виновността на другите. Най-голямата отговорност, несъмнено, е на Има Такъв Народ. Поведението им бе такова, че като че ли по никакъв метод не желаят да договорят с другите каквото и да е било. Наистина каквото и да е било. Но е реалност, че безусловно всеки направи неточности. Демократична България да вземем за пример сложи ужасно доста червени линии, в това число с последния мандат – по какъв начин по този начин казваш, че е механически въпрос кой ще го получи, а незабавно по-късно, че няма да подкрепиш кабинет на Българска социалистическа партия. Не може и председателката на Българска социалистическа партия преди връчването на третия мандат да изключи всевъзможни диалози с останалите. Защо, те тъкмо тогава трябваше да бъдат водени? „ Изправи се!... “ пък избързаха с анонса служебното държавно управление да стане постоянно, в случай че мандатът отиде при тях - даже в някакъв смисъл е конституционно неправилно това.
- Допускате ли втори проект в дейностите на Има Такъв Народ? Те са упреквани, че преднамерено саботират митинга, смяната...
- Не допускам безусловно втори проект, мрачен скрит план. Те нямат чак подобен политически опит. По-скоро си мисля, че хората, за жалост, могат да вършат неща, които им вредят, без да го осъзнават. ИТН и в този момент надали си дават сметка. Това е неприятно, тъй като прекалено много упования бяха свързани с партията, разочарованието е огромно в този момент.
- Да преминем отново към това, за което се приказва най-вече сега. По всичко наподобява, че партия на министрите Кирил Петков и Асен Василев ще има, нали?
- Не съм доста сигурен. Няма доста време. До вота на 14 ноември остават два месеца, един до старта на акцията. Какво могат да създадат, с изключение на да заявят политически план? Но заявяването не е партия, една партия се нуждае от структури. Страхувам се, че двамата се подвеждат, че може да се случи като през 2001 година със Симеон Сакскобургготски. Ситуацията въобще не е същата. Такова едно избързване може да им направи мечешка услуга. Избързването е свързвано и с това, че към една такава нова партия, както става по принцип, незабавно ще се причислят и доста откровени кариеристи. Всичко това са рисковете. Според мен, вместо нова партия, ще има прегрупиране. То обаче няма да е значително. Повече се надявам политическите водачи да си дадат сметка, че би трябвало да загърбят своето его, да не поставят толкоз доста червени линии и да стартират сериозен разговор. Иначе е изцяло допустимо новото държавно управление да бъде държавно управление на ГЕРБ.
- Така или другояче към Петков и Василев има оживление. Вие виждате ли политически инженеринг от президента Радев с тях двамата?
- Не му е елементарно на президента. Миналата година трябваше ясно да вземе страна в доста изострен политически спор. Не се бе случвало на различен държавен глава. Обвиняват го в този момент, че се пробва да направи партия. Мисля, че той вижда печалния опит на другите президенти и бяга от това. Не ми се коства евентуално да предизвиква двамата министри. По-скоро той персонално ще се опита да разчита на поддръжката на необятен кръг от партии.
- Покрай Радев доста забавни неща се случват с Българска социалистическа партия. Вероятно тя ще опита да се възползва от нов негов триумф, само че сега посред им хвърчат искри. По отношение на останалите партии пък Българска социалистическа партия наподобява изолирана, никой не ще да беседва с нея...
- Българска социалистическа партия се намира на същински кръстопът. Може да се възползва от обстановката и да си възвърне доверието, за което се изискват вътрешни промени. Но е допустимо и да продължи изолацията. Вярно е, че държанието на Българска социалистическа партия към Радев от време на време е озадачаващо. Човек би си помислил, че партията може да извади по-силна кандидатура от него. Само че коя, изборите чукат на вратата? Представя ли си в действителност Българска социалистическа партия, че може да извади същинска опция на Радев, който преди 5 години бе повдигнат от предприемчив комитет на самата нея?! Цялата тази игра на
искане на проява на преданост от Радев
не ми наподобява продуктивна за Българска социалистическа партия. Тя може да съсипе по едно и също време резултата й на парламентарния и президентския избор. Колкото до самия Радев, не виждам никакъв интерес от негова страна да влиза в спор с Българска социалистическа партия.
- Да поговорим към хипотезата „ Завръщане на ГЕРБ “. Няколко пъти чуваме изтървани реплики „ Без Борисов би могло с ГЕРБ... “. Ключова ли и фигурата на Бойко Борисов за възможни непредвидени интеграционни процеси?
- Ако той беше подал оставка, когато му я желаеха, можеше да се стигне до държавно управление с ГЕРБ без Бойко Борисов. Той обаче реши да играе други игри, в това число посредством театъра „ Нова конституция “ – единствено и единствено да се отлага развръзката до постоянните избори. По-нататък посредством премиерската кандидатура на Даниел Митов - човек от сините среди, Борисов опита да припише на ГЕРБ синята история. Но ми се коства, че ръководство с ГЕРБ, даже и без Борисов,
към този момент мъчно ще бъде преглътнато от обществото.
Разбира се, постоянно е допустимо да се стигне до извинителен вид – „ Нужно е постоянно държавно управление, няма накъде, дайте с ГЕРБ без Борисов... “. Но, в случай че се стигне до това, би било същинско изменничество от партията на митинга, която ще го направи.
- Глобално видяно чака ли ни превръщане на политическия пейзаж. 10 години от прехода имахме двуполюсен модел, малко по-късно нещо смесено, след това пристигна превъзходството на ГЕРБ. Ще имаме ли четвърти стадий?
- Мисля, че да. Считам, че се задава модел, в който ще има повече парламентарни партии с съвсем изравнени сили. Това значи, че болшинства ще се реализират мъчно. Те, в случай че би трябвало, ще бъдат резултат от дълги договаряния. Ще влезем в нидерландския и белгийския вид. Но за какво не? Те са остарели демокрации, функциониращи по този метод. Това е допустима вероятност.
- Ситуацията е в действителност е невиждана. Не са толкоз доста демокрациите в света, които са я изживявали. Някои виждат раздробеността на Народното събрание като причина да се стигне дотук. Но аз мисля, че главната причина е неналичието на задоволително въображение в политическата класа. Големият въпрос, който трябваше да се реши, и който стои, е: държавно управление с ГЕРБ или държавно управление без ГЕРБ. Малцина си дадоха сметка, че това е главният въпрос. Разбира се, в този момент се заприказва за нови политически планове. Сякаш чакаме да се случи нещо, сходно на 2001 година – появяването на Симеон Саксккобургготски, който завоюва с придвижването си изборите от раз. Само че Национална движение „Симеон Втори" просъществува два мандата. На третите избори изчезна от политическата сцена. Трябва да внимаваме в очакванията си, че
още веднъж някой ще пристигна като избавител
Разбира се, имаме двама служебни министри, акумулиращи огромно публично доверие. Те са и подложени на критика, само че това доверие е от голяма важност. Не мога да си показва обаче, че решението още веднъж е нова партия, на която да й връчат ръководството. Предпочитам измененията да стават в самите партии, даже и в така наречен партии от статуквото.
- В кого е главната отговорност, че опцията „ без ГЕРБ “ не се състоя?
- Тече битка да се откри провинен. Всеки гледа да трансферира виновността на другите. Най-голямата отговорност, несъмнено, е на Има Такъв Народ. Поведението им бе такова, че като че ли по никакъв метод не желаят да договорят с другите каквото и да е било. Наистина каквото и да е било. Но е реалност, че безусловно всеки направи неточности. Демократична България да вземем за пример сложи ужасно доста червени линии, в това число с последния мандат – по какъв начин по този начин казваш, че е механически въпрос кой ще го получи, а незабавно по-късно, че няма да подкрепиш кабинет на Българска социалистическа партия. Не може и председателката на Българска социалистическа партия преди връчването на третия мандат да изключи всевъзможни диалози с останалите. Защо, те тъкмо тогава трябваше да бъдат водени? „ Изправи се!... “ пък избързаха с анонса служебното държавно управление да стане постоянно, в случай че мандатът отиде при тях - даже в някакъв смисъл е конституционно неправилно това.
- Допускате ли втори проект в дейностите на Има Такъв Народ? Те са упреквани, че преднамерено саботират митинга, смяната...
- Не допускам безусловно втори проект, мрачен скрит план. Те нямат чак подобен политически опит. По-скоро си мисля, че хората, за жалост, могат да вършат неща, които им вредят, без да го осъзнават. ИТН и в този момент надали си дават сметка. Това е неприятно, тъй като прекалено много упования бяха свързани с партията, разочарованието е огромно в този момент.
- Да преминем отново към това, за което се приказва най-вече сега. По всичко наподобява, че партия на министрите Кирил Петков и Асен Василев ще има, нали?
- Не съм доста сигурен. Няма доста време. До вота на 14 ноември остават два месеца, един до старта на акцията. Какво могат да създадат, с изключение на да заявят политически план? Но заявяването не е партия, една партия се нуждае от структури. Страхувам се, че двамата се подвеждат, че може да се случи като през 2001 година със Симеон Сакскобургготски. Ситуацията въобще не е същата. Такова едно избързване може да им направи мечешка услуга. Избързването е свързвано и с това, че към една такава нова партия, както става по принцип, незабавно ще се причислят и доста откровени кариеристи. Всичко това са рисковете. Според мен, вместо нова партия, ще има прегрупиране. То обаче няма да е значително. Повече се надявам политическите водачи да си дадат сметка, че би трябвало да загърбят своето его, да не поставят толкоз доста червени линии и да стартират сериозен разговор. Иначе е изцяло допустимо новото държавно управление да бъде държавно управление на ГЕРБ.
- Така или другояче към Петков и Василев има оживление. Вие виждате ли политически инженеринг от президента Радев с тях двамата?
- Не му е елементарно на президента. Миналата година трябваше ясно да вземе страна в доста изострен политически спор. Не се бе случвало на различен държавен глава. Обвиняват го в този момент, че се пробва да направи партия. Мисля, че той вижда печалния опит на другите президенти и бяга от това. Не ми се коства евентуално да предизвиква двамата министри. По-скоро той персонално ще се опита да разчита на поддръжката на необятен кръг от партии.
- Покрай Радев доста забавни неща се случват с Българска социалистическа партия. Вероятно тя ще опита да се възползва от нов негов триумф, само че сега посред им хвърчат искри. По отношение на останалите партии пък Българска социалистическа партия наподобява изолирана, никой не ще да беседва с нея...
- Българска социалистическа партия се намира на същински кръстопът. Може да се възползва от обстановката и да си възвърне доверието, за което се изискват вътрешни промени. Но е допустимо и да продължи изолацията. Вярно е, че държанието на Българска социалистическа партия към Радев от време на време е озадачаващо. Човек би си помислил, че партията може да извади по-силна кандидатура от него. Само че коя, изборите чукат на вратата? Представя ли си в действителност Българска социалистическа партия, че може да извади същинска опция на Радев, който преди 5 години бе повдигнат от предприемчив комитет на самата нея?! Цялата тази игра на
искане на проява на преданост от Радев
не ми наподобява продуктивна за Българска социалистическа партия. Тя може да съсипе по едно и също време резултата й на парламентарния и президентския избор. Колкото до самия Радев, не виждам никакъв интерес от негова страна да влиза в спор с Българска социалистическа партия.
- Да поговорим към хипотезата „ Завръщане на ГЕРБ “. Няколко пъти чуваме изтървани реплики „ Без Борисов би могло с ГЕРБ... “. Ключова ли и фигурата на Бойко Борисов за възможни непредвидени интеграционни процеси?
- Ако той беше подал оставка, когато му я желаеха, можеше да се стигне до държавно управление с ГЕРБ без Бойко Борисов. Той обаче реши да играе други игри, в това число посредством театъра „ Нова конституция “ – единствено и единствено да се отлага развръзката до постоянните избори. По-нататък посредством премиерската кандидатура на Даниел Митов - човек от сините среди, Борисов опита да припише на ГЕРБ синята история. Но ми се коства, че ръководство с ГЕРБ, даже и без Борисов,
към този момент мъчно ще бъде преглътнато от обществото.
Разбира се, постоянно е допустимо да се стигне до извинителен вид – „ Нужно е постоянно държавно управление, няма накъде, дайте с ГЕРБ без Борисов... “. Но, в случай че се стигне до това, би било същинско изменничество от партията на митинга, която ще го направи.
- Глобално видяно чака ли ни превръщане на политическия пейзаж. 10 години от прехода имахме двуполюсен модел, малко по-късно нещо смесено, след това пристигна превъзходството на ГЕРБ. Ще имаме ли четвърти стадий?
- Мисля, че да. Считам, че се задава модел, в който ще има повече парламентарни партии с съвсем изравнени сили. Това значи, че болшинства ще се реализират мъчно. Те, в случай че би трябвало, ще бъдат резултат от дълги договаряния. Ще влезем в нидерландския и белгийския вид. Но за какво не? Те са остарели демокрации, функциониращи по този метод. Това е допустима вероятност.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ