Знакът на ГЕРБ е един - иска да излезе от изолация
- Проф. Тодоров, беседваме в седмица, през която ГЕРБ предлага кабинет като първа политическа мощ. Може ли да създадем равносметка, че Бойко Борисов е победил митинга?
- Не знам дали е Борисов. Това, в кръга на шегата, по-скоро бе направено от Владимир Путин. Голямата коалиция, която се бе оформила против ГЕРБ, се разпадна заради времето, събитията, навлизането на други тематики в политическия спор, изместили главните. Борисов по-скоро се възползва, в сравнение с да го е провокирал.
- Какви знаци виждате в проектокабинета на ГЕРБ?
- Знакът е един-единствен: ГЕРБ желае да излезе от изолираност. Представена е компания от хора под формата на специалисти. Нямам нищо срещу тях, само че не трябва да се не помни, че всяко държавно управление е политическо. Няма по какъв начин да е друго. Ще дам обичаните си два образеца: какво би било експертното решение на разногласието плосък налог или прогресивно облагане? И какво би било за еднополовите бракове - да ги узаконим или не? С други думи, зад едно държавно управление постоянно водеща е политическата воля. Нали, в съответния случай, в случай че то направи нещо неугодно на ГЕРБ,
ще бъде незабавно свалено?
Едно такова държавно управление, което в този момент ни се показва като експертно, надпартийно, е възможно единствено ако бъде кардинално контрактувано с останалите партии, преди да бъде обявено - да кажем, за 6 месеца и с 10 точки стратегия. Нищо такова не се случи. Но ще продължа с изолацията. ГЕРБ настояват, че не са изолирани, само че са. И се учудват от този факт. Единствено " Български напредък " споделя, че може с всички, в това число с ГЕРБ. Останалите, даже и Движение за права и свободи, не се наемат да договарят с ГЕРБ директно ръководство. Интересно е ГЕРБ питат ли се за какво са изолирани. Някои им споделят: вижте, не може с Борисов, той би трябвало да се оттегли; не може без посипване на главата с пепел за порочни практики, без отвод от тях и хората, които са ги провеждали. Как ГЕРБ си показват да излязат от изолираност, в случай че не се случи такова самобитно самопречистване?
Именно в това е завръзката
Другото е елементарно - подлагат на критика Кирил Петков, грешките на държавното управление му, като за някои неща може и да са прави. Но няма по какъв начин да припишеш на едно седеммесечно управление безобразия, вършени 12 години.
- ГЕРБ обаче не желае да се пречиства. Тогава излаз може да се търси посредством нейното превъзмогване. Но виждате ли задоволително партии и гласоподаватели, посредством които ГЕРБ да бъде преодоляна?
- Да, топката в действителност се връща в нас, гласоподавателите - да помислим какво вършим, подреждайки тъкмо по този начин партиите; т.е. излъчвайки неспособност да се сформира държавно управление. Ненавиждам тези, които превъзнасят " произнасянето на народа ". Сякаш народът е постоянно непогрешим. Представяме си, че ние като характерности може да вършим грандиозни неточности, обаче групово не сме в положение - белким?! Точно противоположното - може да създадем огромни неточности. Затова хайде най-сетне да се поучим от грешките си като народ. Може да гласуваме, може и да не гласуваме - само че дано не подхождаме като в супермаркет, а ангажирайки своята отговорност!
- Да се върнем отново към проектокабинета, защото имената в него са прекомерно забавни. В него има фрагменти на Орешарски, на Национална движение „Симеон Втори"... Сякаш това не е план за бъдещето, а на предишното.
- Ами това явно е опит да се осъществя принципът " От всеки по малко и на всеки по малко ". Слушаме по какъв начин проф. Габровски се познавал с този от дълго време, пък с оня неотдавна, разговарял... - приказка като за дребни деца. Имената явно са подсказани, подхвърлени. Съгласили са се вероятно тъй като смятат, че в сериозната обстановка може да оказват помощ. Но усещането, че това са сенки от предишното, е правилно. По-младото потомство, което не е ангажирано с тежненията на прехода, няма да оцени обстоятелството, че в кабинета има и от едните, и от другите (комунисти и антикомунисти, да кажем). Тази история просто не е негова.
- Сега ще цитирам реплика на Гълъб Донев от вторник: " Надявам се проектокабинетът на проф. Габровски да бъде определен ". Как ще я коментирате?
- Често си споделям, че тези от служебния кабинет са огромни храбреци - постоянно знаят, че са за малко и че постоянно от всички страни ще ги ругаят. Тъй че репликата може да я тълкуваме по този начин: " Дано го изберат, с цел да се отървем от тегобата! ".
- А по какъв начин се отнасяте към спора на президента Радев с Политическа партия, удължен преди няколко дни с тежки негови думи към водачите на партията?
- За мен този спор е надълбоко неясен. Какво ли би трябвало да се е случило, с цел да си насочат такива обвинявания - ругали са се в частен порядък, друго ли?... Президентът очевидно се е почувствал персонално обиден от нещо. Но не трябва да се не помни, че няма безгрешни политици и държавни управления. В този смисъл Кирил Петков, Асен Василев и държавното управление, което бе много по-широко от Политическа партия, сигурно е направило неточности. Но в политиката персоналната засегнатост не би трябвало да играе роля. Ще дам образец с Ахмед Доган - в никакъв случай не е показал персонална засегнатост, невъзмутимо си е следвал интереса - точно това съгласно мен е политическото държание. Защото какъв в последна сметка е главният проблем пред България? Той не е нито войната в Украйна, Шенген, еврозоната, въпреки да са доста основни събития. Проблемът е корупцията. Ако ние, борейки се с нея, затъваме в персонални сметки, емоции и нямаме идея, значи в действителност сме доста зле.
- А доближаването с Борисов посредством служебния кабинет обстановка ли е от страна на Радев, или преследва нещо дълготрайно?
- Не мисля, че има доближаване. Казаното от Радев за Борисов и от Борисов за Радев остава, не може да създадат елементарно стъпки обратно. Лошото е, в случай че Радев влезе в безподобната роля на бащица - ще станат двама, тъй като и Борисов се държи по този начин - а двама бащици току-виж се разбрали. Но не мисля, че има нещо такова. Просто рецензията към Кирил Петков звучи като да се сближаваш с Борисов.
- В цялата тази неповторима и доста сложна обстановка се отвори и един ребус пред Политическа партия и Демократична България - да се обединят ли на възможните нови избори или на локалните. Какво ще им препоръчате?
- Хипотезата, че работят с еднакъв електорат, е единствено отчасти вярна. Демократична България е коалиция от три партии, всяка със свои потекло и идентификация. Когато да вземем за пример драговолно настояват, че са класическата или прогресивната десница, би трябвало доста да внимават. " Зелените " в Европа не се правят оценка като принадлежащи към каквато и да е десница. " Да, България " още първоначално пък даде поръчка, че май не са безусловно леви или десни. С други думи, не мисля, че такова обединяване ще укрепи двете страни.
Добре е да работят с разликата
Може да имат взаимоотношения в общините - примерно да се подпише съглашение на всички места на втори тур да се поддържа съответният претендент, или някъде да се схванат за общ. Но трайно и поредно съюзяване ще е губещо.
- Постоянно политици и всякакви други хора вещаят " ужасяваща зима ", " опустошаване в еврозоната ", " влизане във война след даване на оръжие за Украйна " и т.н. Цялата тази атмосфера базира ли се на действителни опасности или е просто втълпяване на боязън?
- Всички рискове или опасности може да се разискват от експерти, да се прави разбор за да сме готови за бъдещето. Но в цялото говорене не виждам подготовка за бъдещето. Например тия, които се опълчват на еврото, не разискват стратегии и планове за справяне с рисковете, а на едро - желаят референдум, с цел да се откажем. Или за Шенген: липсва полемика скандалът за Капитан Андреево върху истина ли почива; няма и за тия рейсове с мигранти - по какъв начин по този начин ги хващат навътре в страната? Няма грижа за рисковете, ръководство посредством боязън е всичко това.
- Не знам дали е Борисов. Това, в кръга на шегата, по-скоро бе направено от Владимир Путин. Голямата коалиция, която се бе оформила против ГЕРБ, се разпадна заради времето, събитията, навлизането на други тематики в политическия спор, изместили главните. Борисов по-скоро се възползва, в сравнение с да го е провокирал.
- Какви знаци виждате в проектокабинета на ГЕРБ?
- Знакът е един-единствен: ГЕРБ желае да излезе от изолираност. Представена е компания от хора под формата на специалисти. Нямам нищо срещу тях, само че не трябва да се не помни, че всяко държавно управление е политическо. Няма по какъв начин да е друго. Ще дам обичаните си два образеца: какво би било експертното решение на разногласието плосък налог или прогресивно облагане? И какво би било за еднополовите бракове - да ги узаконим или не? С други думи, зад едно държавно управление постоянно водеща е политическата воля. Нали, в съответния случай, в случай че то направи нещо неугодно на ГЕРБ,
ще бъде незабавно свалено?
Едно такова държавно управление, което в този момент ни се показва като експертно, надпартийно, е възможно единствено ако бъде кардинално контрактувано с останалите партии, преди да бъде обявено - да кажем, за 6 месеца и с 10 точки стратегия. Нищо такова не се случи. Но ще продължа с изолацията. ГЕРБ настояват, че не са изолирани, само че са. И се учудват от този факт. Единствено " Български напредък " споделя, че може с всички, в това число с ГЕРБ. Останалите, даже и Движение за права и свободи, не се наемат да договарят с ГЕРБ директно ръководство. Интересно е ГЕРБ питат ли се за какво са изолирани. Някои им споделят: вижте, не може с Борисов, той би трябвало да се оттегли; не може без посипване на главата с пепел за порочни практики, без отвод от тях и хората, които са ги провеждали. Как ГЕРБ си показват да излязат от изолираност, в случай че не се случи такова самобитно самопречистване?
Именно в това е завръзката
Другото е елементарно - подлагат на критика Кирил Петков, грешките на държавното управление му, като за някои неща може и да са прави. Но няма по какъв начин да припишеш на едно седеммесечно управление безобразия, вършени 12 години.
- ГЕРБ обаче не желае да се пречиства. Тогава излаз може да се търси посредством нейното превъзмогване. Но виждате ли задоволително партии и гласоподаватели, посредством които ГЕРБ да бъде преодоляна?
- Да, топката в действителност се връща в нас, гласоподавателите - да помислим какво вършим, подреждайки тъкмо по този начин партиите; т.е. излъчвайки неспособност да се сформира държавно управление. Ненавиждам тези, които превъзнасят " произнасянето на народа ". Сякаш народът е постоянно непогрешим. Представяме си, че ние като характерности може да вършим грандиозни неточности, обаче групово не сме в положение - белким?! Точно противоположното - може да създадем огромни неточности. Затова хайде най-сетне да се поучим от грешките си като народ. Може да гласуваме, може и да не гласуваме - само че дано не подхождаме като в супермаркет, а ангажирайки своята отговорност!
- Да се върнем отново към проектокабинета, защото имената в него са прекомерно забавни. В него има фрагменти на Орешарски, на Национална движение „Симеон Втори"... Сякаш това не е план за бъдещето, а на предишното.
- Ами това явно е опит да се осъществя принципът " От всеки по малко и на всеки по малко ". Слушаме по какъв начин проф. Габровски се познавал с този от дълго време, пък с оня неотдавна, разговарял... - приказка като за дребни деца. Имената явно са подсказани, подхвърлени. Съгласили са се вероятно тъй като смятат, че в сериозната обстановка може да оказват помощ. Но усещането, че това са сенки от предишното, е правилно. По-младото потомство, което не е ангажирано с тежненията на прехода, няма да оцени обстоятелството, че в кабинета има и от едните, и от другите (комунисти и антикомунисти, да кажем). Тази история просто не е негова.
- Сега ще цитирам реплика на Гълъб Донев от вторник: " Надявам се проектокабинетът на проф. Габровски да бъде определен ". Как ще я коментирате?
- Често си споделям, че тези от служебния кабинет са огромни храбреци - постоянно знаят, че са за малко и че постоянно от всички страни ще ги ругаят. Тъй че репликата може да я тълкуваме по този начин: " Дано го изберат, с цел да се отървем от тегобата! ".
- А по какъв начин се отнасяте към спора на президента Радев с Политическа партия, удължен преди няколко дни с тежки негови думи към водачите на партията?
- За мен този спор е надълбоко неясен. Какво ли би трябвало да се е случило, с цел да си насочат такива обвинявания - ругали са се в частен порядък, друго ли?... Президентът очевидно се е почувствал персонално обиден от нещо. Но не трябва да се не помни, че няма безгрешни политици и държавни управления. В този смисъл Кирил Петков, Асен Василев и държавното управление, което бе много по-широко от Политическа партия, сигурно е направило неточности. Но в политиката персоналната засегнатост не би трябвало да играе роля. Ще дам образец с Ахмед Доган - в никакъв случай не е показал персонална засегнатост, невъзмутимо си е следвал интереса - точно това съгласно мен е политическото държание. Защото какъв в последна сметка е главният проблем пред България? Той не е нито войната в Украйна, Шенген, еврозоната, въпреки да са доста основни събития. Проблемът е корупцията. Ако ние, борейки се с нея, затъваме в персонални сметки, емоции и нямаме идея, значи в действителност сме доста зле.
- А доближаването с Борисов посредством служебния кабинет обстановка ли е от страна на Радев, или преследва нещо дълготрайно?
- Не мисля, че има доближаване. Казаното от Радев за Борисов и от Борисов за Радев остава, не може да създадат елементарно стъпки обратно. Лошото е, в случай че Радев влезе в безподобната роля на бащица - ще станат двама, тъй като и Борисов се държи по този начин - а двама бащици току-виж се разбрали. Но не мисля, че има нещо такова. Просто рецензията към Кирил Петков звучи като да се сближаваш с Борисов.
- В цялата тази неповторима и доста сложна обстановка се отвори и един ребус пред Политическа партия и Демократична България - да се обединят ли на възможните нови избори или на локалните. Какво ще им препоръчате?
- Хипотезата, че работят с еднакъв електорат, е единствено отчасти вярна. Демократична България е коалиция от три партии, всяка със свои потекло и идентификация. Когато да вземем за пример драговолно настояват, че са класическата или прогресивната десница, би трябвало доста да внимават. " Зелените " в Европа не се правят оценка като принадлежащи към каквато и да е десница. " Да, България " още първоначално пък даде поръчка, че май не са безусловно леви или десни. С други думи, не мисля, че такова обединяване ще укрепи двете страни.
Добре е да работят с разликата
Може да имат взаимоотношения в общините - примерно да се подпише съглашение на всички места на втори тур да се поддържа съответният претендент, или някъде да се схванат за общ. Но трайно и поредно съюзяване ще е губещо.
- Постоянно политици и всякакви други хора вещаят " ужасяваща зима ", " опустошаване в еврозоната ", " влизане във война след даване на оръжие за Украйна " и т.н. Цялата тази атмосфера базира ли се на действителни опасности или е просто втълпяване на боязън?
- Всички рискове или опасности може да се разискват от експерти, да се прави разбор за да сме готови за бъдещето. Но в цялото говорене не виждам подготовка за бъдещето. Например тия, които се опълчват на еврото, не разискват стратегии и планове за справяне с рисковете, а на едро - желаят референдум, с цел да се откажем. Или за Шенген: липсва полемика скандалът за Капитан Андреево върху истина ли почива; няма и за тия рейсове с мигранти - по какъв начин по този начин ги хващат навътре в страната? Няма грижа за рисковете, ръководство посредством боязън е всичко това.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ