5 истории на проф. Петко Тодоров
Проф. Петко Тодоров, който след дни ще навърши 75 години, започва професионалната си кариера като асистент във Факултета по публицистика на Софийския университет „ Св. Климент Охридски ”. Доктор е по механически науки на Пражката политехника. Бил е на работа в издателствата „ Народна юноша ” и „ Свят ”, правил е сценарии за телевизионни предавания. Автор е на пътеписи и документални филми, а публицистиката му е събрана в седем сборника. Един от тях е наречен „ Самарът на Санчо “. Участвал е в основаването на телевизия „ 7 дни “, БСТВ и в последно време – телевизия „ България 24 “. Бил е директор на Българския културен и информативен център в Прага, има роля в учредяването на професионалното направление „ Медии и публични връзки “ в УНСС, чиято катедра управлява дълги години.
---------------------
1. Политическо вразумяване
Политическите ми разочарования започнаха доста рано – в трети клас. Тогава в плевенското начално учебно заведение „ Христо Ботев “ избирахме отряден ръководител и аз бях един от претендентите. Да, но се намеси дружинната ръководителка и сподели, че не ставам, тъй като съм от капиталистически генезис – майка учителка и татко доктор, безпартийни. Преживях го тежко, даже укорявах родителите си.
Скоро срещнах инцидентно идната дружинна ръководителка, от шести клас, с която имах спор и даже ме наказаха, че съм почнал да издавам стенвестник „ Червените бизони “ с рецензия към учители и съученици доносници. Попита ме с какво се занимавам и като й споделих, рече: „ Ти с триумфа беше добре, само че с дисциплината... “. „ Сега съм тъкмо противоположното “, отвърнах, и се разделихме. Не знам дали ме разбра.
Като загатнах за първото политическо отчаяние, да прибавя и последните две. През 2001 година по партийния ред бях номиниран за депутат от гражданската квота на Българска социалистическа партия. Дори с скрито гласоподаване бях класиран преди всичко от партийните делегати за 24 Изменник на родината в София. Дължах го на телевизионната си известност в ТВ „ 7 дни “. И тъкмо тогава ми се обади Р. Овч. и сподели да си направя отказ в интерес на Илияна Йотова, а той щял да ми го компенсира. Попитах пари ли ще ми даде, или на работа ще ме назначи и се разделих с Българска социалистическа партия. Изпълнителното бюро ме постави на трето място и дефинира академичната ми кариера. И последното отчаяние пристигна, когато с Любо Коларов на голо заводско хале изградихме и направихме програмата на модерната лява БСТВ. Вместо обаче да се прави обществена стратегия и да се притеглят симпатизанти с плуралистични излъчвания и посетители, „ партийният контрол “ изиска партийна телевизия – с избрани посетители и възбрана за други да се канят и гостуват. С Любо Коларов запазихме достолепие и професионализъм и напуснахме. А БСТВ, като радиоточка, работи единствено за топящия се корав електорат.
2. Две хиляди думи желаеха да трансформират света
Така се завъртя житейската ми и професионална орис, че десетина години живях и работих в Централна Европа. В Чехословакия като студент бях участник в Пражката пролет, а по-късно – като шеф на Българския културен и информативен център в Прага, и очевидец на " нежната гражданска война ". Сега съм ръководител на Дружеството за българо-чешко другарство, учредено през 1880 година Така че, за положително или за зло, дълго ще бъда жертван да проследявам живота в Чехия и да върша българо-чешки паралели.
На 5 януари 1968 година в социалистическа Чехословакия на власт дойде Александър Дубчек. Започна историческата Пражка пролет – предвестител на залеза на един политически строй, който си отиде от Източна Европа 20 години по-късно. Преди това, в края на 1967 година, дружно със студентите от Страховските общежития за първи път в живота си участвах в проява пред президентския замък с лозунгите “Искаме светлина ”, “Искаме да учим свободно ”. Едва ли тогава осъзнавах подтекста на скандираните думички, само че сигурно усетих силата на всеобщата воля. Властта тогава сбърка – разгони студентите със мощ, изключи десетина от университетите. И провокира всеобщо национално неодобрение, което докара до удивителни промени. Хората издигнаха в фетиш Дубчек, когато той изговори концепцията за " социализъм с човешко лице " и стартира да работи за реализацията му, като отстрани най-уродливите и репресивни черти на предходния режим.
“Две хиляди думи ”, които излязоха в “Литерарни листи ” в трихиляден тираж на 27 юни 1968, бяха върхът и човешката стратегия на Пражката пролет. В тях се доказваше по какъв начин комунистическата партия за 20 години е проиграла доверието на народа си. Тези думи бяха написани от Лудвиг Вацулик, само че под тях се подписа доста скоро цветът на чешкия интелектуален хайлайф.
Тогава бях студент във втори курс на Пражката политехника и на 29 август се връщах в Прага след ваканцията. Спомням си по какъв начин родителите ми ме молеха от боязън за живота ми да се трансферира и продължа образованието си в София. Опасенията бяха плод на българската агитация от това време и се оказаха неоснователни. Нещо повече, още първата вечер отидох с мои сътрудници и другари на бира и цялата вечер те се майтапиха с мен. Първо желаеха централна маса, тъй като с тях е и окупатор (заради присъединяване на България в репресивната намеса на Варшавския договор). След това ми дадоха обещание, че когато те дойдат с танкове в София, няма да стрелят по моята къща. С тези състуденти подкрепям връзки до през днешния ден. Уважавам ги безпределно, че тогава, в това трагично време, не трансформираха отношението си към мен. Не го усетиха и другите български студенти, тогава към 500, нито от състуденти, нито от преподаватели. Подчертавам го, тъй като считам, че това също е въпрос на просвета и зрялост в обществото.
3. Кабинетен войник
След завършването на докторантура – тогава аспирантура, в Прага, бях разпределен в Софийския университет. Така беше тогава – всички, приключили ВУЗ и докторантури, подлежаха на систематизиране. Целта по концепция на ректора проф. Благовест Сендов беше да разработя стратегия по дефицитната специалност " Опазване на виталната среда ", поради която ме отложиха от военна работа и по този начин се разминах с казармата. Ставаше дума за образователна дисциплинираност, наложителна за всички факултети. Огромният брой часове и апетитът за водещо място на биолози, химици, географи, адвокати, даже философи осуети програмата, която беше съвсем предходна на Академичен съвет. По същото време имаше протест на студентите от Факултета по публицистика против един някогашен полковник, който им преподаваше Организация и отбрана на популацията и националното стопанство (ОЗНСС – формалното наименование на Гражданска отбрана). Та проф. Сендов ме натовари да поема курса и да успокоя студентите. На възражението ми, че е военна компетентност, а аз не съм ходил боец, се засмя и сподели: " Ще ти намерим и друга работа! ". С бъдещите публицисти се разбрахме, дори направихме групова книга " Ние от Софийския университет ". В някаква обява по ОЗННС даже простъпка ме създадоха в полковник. В прелестната среда на ФЖ със старите значими публицисти и преподаватели направих две съвременни дисциплини, свързани с икономическата и научно-техническата публицистика и по този начин стартира академичната ми кариера. До момента, в който се изкусих да се занимавам с детските и юношески средства за всеобща информация, тогава 28 на брой, плюс младежките редакции на Българска национална телевизия и БНР. Златно време в професионален и управнически проект.
4. Най-трудното предаване
На телевизия се учих в Студио " Младост " на Българска национална телевизия, където с Асен Агов се редувахме в рубриката " Понятия ". Истинска школа обаче беше работата ми с Бригита Чолакова, която се готвеше за предаванията, като опознаваше събеседниците, учеше тематиката и влизаше в студиото ужасно готова. Стремя се това да върша и до през днешния ден и феновете го усещат. Веднъж единствено наруших правилото и започнах предаване с показал се за професор и неведнъж обаждал се на редакторката човек с анонс за две реформаторски оферти от международно значение. На втората минута от предаването разбрах, че се е самообявил за професор, и минах към гениалните му хрумвания. Първата беше политическа – всички партии да се обединят с решение на Народното събрание и да се изготви общ правилник. Това си беше връщане на член 1 от остарялата конституция. Преминах бързо към втората концепция, а тя беше за футбола. Предложи международна гражданска война – всеки тим да играе на три порти с трима вратари, ситуирани по аутлинията. Така неточните удари внезапно ще намалеят и головете три пъти ще се усилят. Благодарих му и продължих предаването в телефонен диалог с развеселената публика. Оттогава не съм влезнал в студио без обширно изследване на госта и тематично премислени въпроси.
5. Най-дългата краткосрочна командировка
Пътеписи и филми имам от много страни в Европа, Азия и Близкия изток. Най-интересното обаче е от Кабо Верде, или Острови Зелени нос. Заминах за 8 дни дружно с две деца, отличени по линия на асамблеята " Знаме на мира ". Пътувахме през Лисабон и Гвинея-Бисау. Само че локалното държавно управление се скара с Гвинея-Бисау и прекарахме на островите 35 дни, до момента в който стана допустима авиовръзката с териториална Африка. Така тази страна с красиви хора, смесили африканска и португалска кръв, небогати и с сложен занаят, само че радостни и гостоприемни, ми стана близка в най-дългата ми командировка. Имахме дневен предел за вода за пиянство при 40-45 градусови температури. Ползвахме обезсолена морска вода за домашен потребности. На пазара в очакване на втори покупател за огромната костенурка, обърната по тил, се подсетих за практиката на груповото извършване на покупки на водка в Москва. Столицата с име " Плаж " предлагаше най-огромните безлюдни плажове в света. А когато споделих на шефа на локалната телевизия, приключил образованието си в Киев и усвоил навика да пие корав алкохол от сутринта, че желая да фотографирам на острова настоящ вулкан, ме посъветва: " Там е извънредно, ще ти дам подготвени фрагменти, ела да се черпим и да си приказваме ".
---------------------
1. Политическо вразумяване
Политическите ми разочарования започнаха доста рано – в трети клас. Тогава в плевенското начално учебно заведение „ Христо Ботев “ избирахме отряден ръководител и аз бях един от претендентите. Да, но се намеси дружинната ръководителка и сподели, че не ставам, тъй като съм от капиталистически генезис – майка учителка и татко доктор, безпартийни. Преживях го тежко, даже укорявах родителите си.
Скоро срещнах инцидентно идната дружинна ръководителка, от шести клас, с която имах спор и даже ме наказаха, че съм почнал да издавам стенвестник „ Червените бизони “ с рецензия към учители и съученици доносници. Попита ме с какво се занимавам и като й споделих, рече: „ Ти с триумфа беше добре, само че с дисциплината... “. „ Сега съм тъкмо противоположното “, отвърнах, и се разделихме. Не знам дали ме разбра.
Като загатнах за първото политическо отчаяние, да прибавя и последните две. През 2001 година по партийния ред бях номиниран за депутат от гражданската квота на Българска социалистическа партия. Дори с скрито гласоподаване бях класиран преди всичко от партийните делегати за 24 Изменник на родината в София. Дължах го на телевизионната си известност в ТВ „ 7 дни “. И тъкмо тогава ми се обади Р. Овч. и сподели да си направя отказ в интерес на Илияна Йотова, а той щял да ми го компенсира. Попитах пари ли ще ми даде, или на работа ще ме назначи и се разделих с Българска социалистическа партия. Изпълнителното бюро ме постави на трето място и дефинира академичната ми кариера. И последното отчаяние пристигна, когато с Любо Коларов на голо заводско хале изградихме и направихме програмата на модерната лява БСТВ. Вместо обаче да се прави обществена стратегия и да се притеглят симпатизанти с плуралистични излъчвания и посетители, „ партийният контрол “ изиска партийна телевизия – с избрани посетители и възбрана за други да се канят и гостуват. С Любо Коларов запазихме достолепие и професионализъм и напуснахме. А БСТВ, като радиоточка, работи единствено за топящия се корав електорат.
2. Две хиляди думи желаеха да трансформират света
Така се завъртя житейската ми и професионална орис, че десетина години живях и работих в Централна Европа. В Чехословакия като студент бях участник в Пражката пролет, а по-късно – като шеф на Българския културен и информативен център в Прага, и очевидец на " нежната гражданска война ". Сега съм ръководител на Дружеството за българо-чешко другарство, учредено през 1880 година Така че, за положително или за зло, дълго ще бъда жертван да проследявам живота в Чехия и да върша българо-чешки паралели.
На 5 януари 1968 година в социалистическа Чехословакия на власт дойде Александър Дубчек. Започна историческата Пражка пролет – предвестител на залеза на един политически строй, който си отиде от Източна Европа 20 години по-късно. Преди това, в края на 1967 година, дружно със студентите от Страховските общежития за първи път в живота си участвах в проява пред президентския замък с лозунгите “Искаме светлина ”, “Искаме да учим свободно ”. Едва ли тогава осъзнавах подтекста на скандираните думички, само че сигурно усетих силата на всеобщата воля. Властта тогава сбърка – разгони студентите със мощ, изключи десетина от университетите. И провокира всеобщо национално неодобрение, което докара до удивителни промени. Хората издигнаха в фетиш Дубчек, когато той изговори концепцията за " социализъм с човешко лице " и стартира да работи за реализацията му, като отстрани най-уродливите и репресивни черти на предходния режим.
“Две хиляди думи ”, които излязоха в “Литерарни листи ” в трихиляден тираж на 27 юни 1968, бяха върхът и човешката стратегия на Пражката пролет. В тях се доказваше по какъв начин комунистическата партия за 20 години е проиграла доверието на народа си. Тези думи бяха написани от Лудвиг Вацулик, само че под тях се подписа доста скоро цветът на чешкия интелектуален хайлайф.
Тогава бях студент във втори курс на Пражката политехника и на 29 август се връщах в Прага след ваканцията. Спомням си по какъв начин родителите ми ме молеха от боязън за живота ми да се трансферира и продължа образованието си в София. Опасенията бяха плод на българската агитация от това време и се оказаха неоснователни. Нещо повече, още първата вечер отидох с мои сътрудници и другари на бира и цялата вечер те се майтапиха с мен. Първо желаеха централна маса, тъй като с тях е и окупатор (заради присъединяване на България в репресивната намеса на Варшавския договор). След това ми дадоха обещание, че когато те дойдат с танкове в София, няма да стрелят по моята къща. С тези състуденти подкрепям връзки до през днешния ден. Уважавам ги безпределно, че тогава, в това трагично време, не трансформираха отношението си към мен. Не го усетиха и другите български студенти, тогава към 500, нито от състуденти, нито от преподаватели. Подчертавам го, тъй като считам, че това също е въпрос на просвета и зрялост в обществото.
3. Кабинетен войник
След завършването на докторантура – тогава аспирантура, в Прага, бях разпределен в Софийския университет. Така беше тогава – всички, приключили ВУЗ и докторантури, подлежаха на систематизиране. Целта по концепция на ректора проф. Благовест Сендов беше да разработя стратегия по дефицитната специалност " Опазване на виталната среда ", поради която ме отложиха от военна работа и по този начин се разминах с казармата. Ставаше дума за образователна дисциплинираност, наложителна за всички факултети. Огромният брой часове и апетитът за водещо място на биолози, химици, географи, адвокати, даже философи осуети програмата, която беше съвсем предходна на Академичен съвет. По същото време имаше протест на студентите от Факултета по публицистика против един някогашен полковник, който им преподаваше Организация и отбрана на популацията и националното стопанство (ОЗНСС – формалното наименование на Гражданска отбрана). Та проф. Сендов ме натовари да поема курса и да успокоя студентите. На възражението ми, че е военна компетентност, а аз не съм ходил боец, се засмя и сподели: " Ще ти намерим и друга работа! ". С бъдещите публицисти се разбрахме, дори направихме групова книга " Ние от Софийския университет ". В някаква обява по ОЗННС даже простъпка ме създадоха в полковник. В прелестната среда на ФЖ със старите значими публицисти и преподаватели направих две съвременни дисциплини, свързани с икономическата и научно-техническата публицистика и по този начин стартира академичната ми кариера. До момента, в който се изкусих да се занимавам с детските и юношески средства за всеобща информация, тогава 28 на брой, плюс младежките редакции на Българска национална телевизия и БНР. Златно време в професионален и управнически проект.
4. Най-трудното предаване
На телевизия се учих в Студио " Младост " на Българска национална телевизия, където с Асен Агов се редувахме в рубриката " Понятия ". Истинска школа обаче беше работата ми с Бригита Чолакова, която се готвеше за предаванията, като опознаваше събеседниците, учеше тематиката и влизаше в студиото ужасно готова. Стремя се това да върша и до през днешния ден и феновете го усещат. Веднъж единствено наруших правилото и започнах предаване с показал се за професор и неведнъж обаждал се на редакторката човек с анонс за две реформаторски оферти от международно значение. На втората минута от предаването разбрах, че се е самообявил за професор, и минах към гениалните му хрумвания. Първата беше политическа – всички партии да се обединят с решение на Народното събрание и да се изготви общ правилник. Това си беше връщане на член 1 от остарялата конституция. Преминах бързо към втората концепция, а тя беше за футбола. Предложи международна гражданска война – всеки тим да играе на три порти с трима вратари, ситуирани по аутлинията. Така неточните удари внезапно ще намалеят и головете три пъти ще се усилят. Благодарих му и продължих предаването в телефонен диалог с развеселената публика. Оттогава не съм влезнал в студио без обширно изследване на госта и тематично премислени въпроси.
5. Най-дългата краткосрочна командировка
Пътеписи и филми имам от много страни в Европа, Азия и Близкия изток. Най-интересното обаче е от Кабо Верде, или Острови Зелени нос. Заминах за 8 дни дружно с две деца, отличени по линия на асамблеята " Знаме на мира ". Пътувахме през Лисабон и Гвинея-Бисау. Само че локалното държавно управление се скара с Гвинея-Бисау и прекарахме на островите 35 дни, до момента в който стана допустима авиовръзката с териториална Африка. Така тази страна с красиви хора, смесили африканска и португалска кръв, небогати и с сложен занаят, само че радостни и гостоприемни, ми стана близка в най-дългата ми командировка. Имахме дневен предел за вода за пиянство при 40-45 градусови температури. Ползвахме обезсолена морска вода за домашен потребности. На пазара в очакване на втори покупател за огромната костенурка, обърната по тил, се подсетих за практиката на груповото извършване на покупки на водка в Москва. Столицата с име " Плаж " предлагаше най-огромните безлюдни плажове в света. А когато споделих на шефа на локалната телевизия, приключил образованието си в Киев и усвоил навика да пие корав алкохол от сутринта, че желая да фотографирам на острова настоящ вулкан, ме посъветва: " Там е извънредно, ще ти дам подготвени фрагменти, ела да се черпим и да си приказваме ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ