Проф. Николай Генчев (1931 ~ 2000) Роден на 2 ноември

Проф. Николай Генчев (1931 ~ 2000)

Роден на 2 ноември 1931 година в с. Николаево, Старозагорско, Николай Генчев приключва мъжката гимназия във Велико Търново и история в СУ „ Климент Охридски “. Научната му кариера стартира през 1959 година в Катедрата по история при проф. Александър Бурмов. През 1974 година той самият е към този момент професор, а през 1978 година – и лекар на историческите науки. През 1989 година става член-кореспондент на Българска академия на науките. От 1976 е декан на Историческия факултет при СУ, през 1991-1993г. е ректор на Софийския университет, а от 1998 година е ръководител на Съюза на университетските преподаватели в България. Той е създател и ръководител на Националния либерален съюз, на придвижването Български парламентарен конгрес. Забележителен откривател на българското културно и политическо Възраждане и на следосвобожденския интервал. Автор на голям брой монографии, повече от 100 студии и публикации, създател на проучванията „ Българско възобновление “, „ Българската възрожденска интелигенция “, „ Руско-български културни общувания през Възраждането “, „ Българската просвета през 15-19 век “, „ Левски, революцията и бъдещия свят “, „ Краткосмешна история на България “, „ Социалнопсихологически видове в българската история “ и други Съавтор е на 9 книги. Проф. Генчев е притежател на Международна Хердерова премия за принос в европейската просвета.

Споделяме част от публикацията на Милена Бойчева, отдадена на проф. Николай Генчев (1931 ~ 2000), роден и напуснал земния ни свят през месец ноември.

Проф. Николай Генчев - Унинието е преходно. Ще се възродим

„ Разчитам на изключителната непоклатимост на народа, на неговата дарба да преживее най-кризисните обстановки, най-кървавите конфликти, най-големи стопански, обществени и духовни премеждия и да се резервира като цяло. Именно на този полуостров той си е основал инстикт за приспособяване, който го е извеждал от доста трагични обстановки. След като от 13 века, 7 е бил под непозната власт, само че не е умрял, значи, че има вътрешно сцепление. Този народ може да откри хора, които имат историческа увереност. “ ~ Николай ГЕНЧЕВ

Николай Генчев беше освен учител по история на студентите, само че и нравствен преподавател на цялото българско общество. Защото с изключение на превъзходен академик, беше и пример на добър жител. Понеже нямаше боязън от властта, нито увлечение към парите, което трансформира не един български интелигент в конформист и чуждопоклонник. Със загубата на проф. Генчев нашето общество губи част от своята достоверност, част от живото схващане, че ние, българите не сме инцидентно събитие, балканска популация, а горделив народ с велико минало, който не заслужава днешните си бъднини и няма по какъв начин да не устрои бъдещето си.

Оценките на професор Генчев за предишното и сегашното бяха безпощадни и точни. Неговото народопсихологическо портретуване не българската нация не приличаше на ничие друго. Дори когато правеше най-нелицеприятни заключения, той ги поднасяше по този начин, че нямаше и сянка от отровния нихилизъм, който многочислените чираци на атлантизма по този начин сполучливо практикуват. Професор Генчев не се съобразяваше с политическата обстановка. И тъй като вземаше постоянно думата нелепостите и нелепостите бяха навреме изобличавани и осмивани.

Когато домораслите геополитици взеха решение да извърнат на 180 градуса историята, обслужвайки антибългарски Николай Генчев даде сбит отпор, който направи жалки тирадите на лакейската псевдонаука. Той разгласи, че опитът за преоценка на османското владичество у нас е обвързван с надигането на една мощна протурска партия у нас. Обясни, че няма значение дали се назовава наличие или иго, а че се е отразило безусловно отрицателно върху националното ни развиване, че османското настъпление е унищожило българската страна, черква и редица значими институции, както и българските културни обичаи. И в това се състои огромното ни злощастие, а не в това по какъв начин се назовава това, което ни е съсипвало.

Той остро реагира против опитите да се демитологизирана българската история, да се взриви галерията с осветените облици на националните герои. Тяхното неуважение, споделяше проф. Генчев води до крайности в качествата на българското общество, разрушение на ценностната система, което води до духовно обедняване и културната нездравина на българина. За него българското Възраждане беше най-вдъхновителният за съвремието интервал в нашата история. Защото тогава укрепва концепцията за защита на българската народност, за възобновяване и подсилване на българската държавност. Оттогава остава и желанието да се контролират балканските връзки с оглед ползите на Балканите и опазване на техните културни обичаи. Неслучайно таман професорът пръв възропта, когато българският министър председател Иван Костов изрече в Народното събрание срамните слова: Настъпи краят на българския шовинизъм!

„ Българските политици, възмути се проф. Генчев, използват понятия, от които нямат никаква визия. Национализмът е едно велико възприятие на народите, което се ражда, когато се основават националностите и се гради националната просвета, когато се правят великите възродителни процеси в човешката история. Цялата буржоазия и цялата остаряла политика беше упрекната като националистическа. Защото, оказа се, че тя има ясно избрани национални ползи и идеали – национална просвета и национално светоусещане, които не могат да се подминават по този начин елементарно и да се препуска пред тях, както препуска диво стадо животни. “

Така професорът изясни, че който пледира за буржоазни полезности и капиталистическо стопанство, не може да отстрани националното съзнание.

Доказа го така наречен временен интервал. Че без национално съзнание и национална ценностна система е невероятно каквото и да било развиване – нито материално, нито духовно. Затова и едно от най-точните описания на днешната обстановка даде отново историкът Николай Генчев. „ Започналият преди 10 години преход рухна. Той беше проведен напълно ефимерно и несериозно, и имаше две основни задания. Първо трябваше да остави страната без власт, с цел да бъде тя дефинитивно разграбена и унищожена стопански. Другата цел бе да се обезпечи ръководство, което да бъде обезпечено от някаква интернационална мощ, която няма интерес да избавя България. Дошло е време политиката както на алените, по този начин и на сините, да бъде радикално преразгледана. Защото те организират политика на съсипия, която е неспособна да се оправи с големите дефекти в публичния живот през последните 10 години като престъпност, корупция, разхищаване, плячкосване, безработица, бедност. Очевидно България има потребност от нова дума, дело и акт за нейното избавяне. Защото страната умира, както морално, по този начин и физически. Нацията се изчерпва, понижават нейните биологически, душевен и морални благоприятни условия. Липсва действителна държавна власт, която да постави ред в нещата. Продължават да работят тъмните неорганизирани сили, които никой не стопира. “

Описвайки безобразната реалност проф. Генчев беше надалеч от черногледството. Беше убеден, че пасивната опозиция е историческа присъща линия на обществото ни. То не се ангажира с дейни дейности на публичната сцена, само че по тази причина пък постепенно, редовно и методично оказва пасивна опозиция на ръководещите.

Онова, което тревожеше историка беше не дали народът ще роди своята нова, родолюбива политическа класа, която да го избави от злополуката, а да не би гладът и мизерията да преминат лимита, който води до недемократични дейности. Защото, предупреждаваше професорът, в тази конюнктура, в тази духовна атмосфера и политически климат не може да се появи приключен политик. Не може обществото да е болно, а този, който стои отпред да е бабанка и майтапчия.

Неговата висока придирчивост беше съпроводена със благосклонност. Понеже като огромен академик той знаеше дълбоката историческа и психическа мотивация на съвремието, а като почтен жител не можеше да не го сервира по съответния възпитателен метод – посредством суровост и благосклонност по едно и също време. Той не се умори да повтаря, че безпътицата, несигурността и унинието са преходни. Че и най-тъмните интервали отминават. Отривистата жизнеспособност беше толкоз мощна съставна част в характера на Николай Генчев, колкото и мрачния жлъч. Същевременно носеше всички характерности на свободния дух, при чиято поява близките усещат по какъв начин неведома мощ ги повдига над земята и ги придвижва в един свят отвън гравитацията на посредствеността, страха и съобразяването. Тази негова волна природа се съчетаваше с вътрешен абсолютизъм, който стимулира освен цялото му творчество, само че и себеоценките му: „ В решителни моменти не открих задоволително мощ на гласа, с цел да бъда чут. Защото стотици пъти съм предупреждала за заплахите, които грозят страната. Но изгода от това няма. “ Защото жителят Генчев, какъвто би следвало да бъдат всички български интелигенти, желае освен свободата да се изкаже, освен да бъде чут, само че и да бъде послушан. Иначе от приказките изгода няма.

Професор Генчев не беше кабинетен академик. Той беше безгрижник. В него имаше някаква жизнерадостна жестокост. Както безпощадно съдеше нелепостта и дивотията, по този начин безпощадно се отнасяше и към себе си. Пиеше, пушеше и неуморно се трудеше като машина. Не беше елементарен пушач, а верижен. Едната пали другата. Не беше елементарен алкохолик, а апологет на алкохола. Онова, което при елементарния човек е недостатък, при него беше демонстрация на блестящ артистизъм. Затова постоянно го съпровождаше свита Ганимедовци, които му сипваха и се възхищаваха от въодушевените превъплъщения на невероятния му разум – бърз, реактивен, проницателен, едновременно занимателен и скръбен.

Професор Генчев умря безшумно в болничното заведение „ Света Ана “. От рак, а не от инфаркт, както очакваше. До последния си мирис беше уверен, че ще оздравее и ще напише останалите си книги. За неговия трон в българската историческа просвета вероятно ще се яви правоприемник, само че мястото на личността, на жителя, на огромното национално събитие Николай Генчев ще остане вечно празно.

Автор: Милена Бойчева
*Със съкращения от публикацията: „ Почина проф. Николай Генчев. Унинието е преходно. Ще се възродим “

Източник: 
Снимка: Проф. Николай Генчев (1931 ~ 2000)