Проф. Лъчезар АВРАМОВ* Дали осъзнаваме или не, но бъдещето е

...
Проф. Лъчезар АВРАМОВ* Дали осъзнаваме или не, но бъдещето е
Коментари Харесай

Писма до бъдещето

Проф. Лъчезар АВРАМОВ*

Дали осъзнаваме или не, само че бъдещето е част от днешното ни съществуване, даже когато към този момент ни няма. Защото нищо не поражда без създателя си, а създателите сме ние. Без нас ги няма нашите потомци, които ще основават бъдещото бъдеще. Затова посланието до бъдещето не може да е друго с изключение на разбор на настоящия ни живот. А това е сложна, неприятна и отблъскваща работа.

Когато преди съвсем 20 години се срещнах с интелектуалния шедьовър на Майкъл Кремо - " Човешката деволюция ", възприех самото разбиране като истинска игра на мисълта и не можех да позволи, че в личното си време ще бъда очевидец на реализацията му. Тогава цивилизованият свят, към който България абсолютно принадлежеше, навлизаше в епохата на лазерите и роботите.

Революцията на квантовата доктрина беше осъществена, последвана от софтуерната гражданска война. Към завършека си вървеше геномната гражданска война, а бурното развиване на осведомителните и компютърните технологии предвещаваше славно бъдеще на човечеството, в това число и нашето. Само в кампуса на Българска академия на науките, " 7-ми километър " работеха над 20 докторанти на Нобеловите лауреати Басов, Прохоров, Алфьоров.

Технологичният напредък се придружаваше със обществен подем. Заличихме член първи от конституцията и всички станахме свободни. Сринаха се визови стени и се откриха нови хоризонти. За учените отпадна нуждата да подписват агентурни досиета, с цел да специализират оттатък океана. Когато през 2000 година завоювах състезанието на Българска академия на науките " България XXI век. Перспективни пазарни ниши и тяхното научно обслужване " с концепцията " Лазер и здраве " написах в раздела " опасности " - " съществуват краткотрайни финансови усложнения в системите на науката и опазването на здравето, само че се чака в околните 3-4 години те да бъдат преодолени ".

Sancta Simplicitas! Възклицанието на Ян Хус насочвам към себе си и към бедните туземци, които хвърлят съчки в огъня на личното си бъдеще. И най-мрачните ми мечти не предусещаха, че единствено след двадесетина години за България ще се приказва с терминологията " деиндустриализация ", " деинтелектуализация ", " всеобща функционална неначетеност ". Че " Евростат " ще ни закотви твърдо на последно място във всички обществени и интелектуални ранглисти. Че Световната банка ще планува числеността на българите след четвърт век, сравнима с тази отпреди век и половина.

Какво се случи, та провокира тази национална деволюция? Причините са доста, само че има една съществена. Загубихме достойнството си! Бавно и бавно в епохата на " действителния социализъм " и избухливо във времето на " многопартийния пазар " и " пазарната народна власт ". Загубихме ценностната си система, в която достойнството е преди всичко. Загубихме персоналната, груповата и националната си чест. Затова " свободните избори " създават противоположна селекция на " първенците на народа ".

Затова определението " Политиката е мръсна работа " се трансформира от жлъч в действителност. Председателят на Народното събрание иронизира съперниците си с " матросовско " държание, тъй като не схваща по каква причина човек може да постави гърди на амбразура. Министър-председателят не изпитва почитание към личната си дума, даже одобрена с автограф. Учени се държат като лакеи, а генерали - като " леки дами ".

Посредствени данъчни чиновници се кичат с университетски " лекар хонорис идея " и професори, крадци изписват ликовете си като Христос на Тайната вечеря. А от трибуната на Народното събрание красноречиво ни убеждават, че върховен родолюбив дълг е вложението на мизерния ни пенсионен фонд във военната промишленост на най-богатата страна.

От времето на Римската империя е известно, че моралният крах води до стопанска, духовна, популационна злополука.

Какво обръщение мога да насочва към бъдещето? Хора, четете! Всичко е написано даже в таблетите и смарт телефоните. Опитайте се да разберете за какво хиляди български студенти са напуснали европейските университети, с цел да се включат в доброволческите отряди на Балканските войни. Защо професорът Ян Хус е отказал опрощение от Светата инквизиция и е избрал огнената гибел. Защо поручик Списаревски е насочил таранния си удар върху бомбардировача избавител " Либърейтър " над село Пасарел.

Защото са имали чест!

В наше време луксът да притежаваш чест не носи директна заплаха за живота!

bravestories.eu

* Авторът е шеф на Института по електроника на Българска академия на науките, основател на лаборатория " Биофотоника " в института и на " Национален център по биомедицинска фотоника "
Източник: duma.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР