Проф. Знеполски: Няма нищо по-страшно от несвободния човек
Проф. Ивайло Знеполски културолог, академични учител и някогашен министър на културата, в изявление за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " (бел. ред. изявлението е извършено на 24.05.2023 г.)
Професоре, коя е обичаната ви българска дума?
Свобода.
Свобода. Защо? И по какъв начин разбирате свободата вие през днешния ден?
Защото без човек да се усеща свободен и действително да бъде свободен, той не може да направи нищо значително, не може да бъде себе си, не може да развие капацитета си, не може да се усеща благополучен, не може да се усеща потребен. Днес няма нищо по-страшно от несвободния човек. За страдание, и в режим на независимост има хора, които са несвободни, т.е. затънали са в съображения, страхове, двойни сметки, т.е. хора, които не престават да бъдат подчинени.
Зад вас стои респектиращо научно творчество, което обгръща над 50 книги, над 100 публикации, оповестени в България и чужбина. Вашите мемоари и значими уроци какви са, професоре, от извървения интелектуален път?
Урокът ми е, че човек би трябвало да следва вътрешните си пориви и ползи и да види по какъв метод могат да се съчетаят с дневния ред на обществото. Защото в региона на науката има едно предизвестие, че единствено тези, които са в една строга избрана рамка, единствено с една просвета, дълбаят и така нататък, единствено те могат да стигнат до достижение или единствено те заслужават да се нарекат " експерти “ в една област. Според мен науката през днешния ден е едно свободно поле, защото и през медиите, и през голямата литература, през информацията нахлуват толкоз доста хрумвания, проблеми и тематики, че е доста мъчно да останеш в пандизчия на една от тях. И популярност богу, някак си това следване на поривите, на интереса ми ме избави от академичната досада и от академичното повтаряне. Смених през живота си ужасно доста научни полета и в края на краищата намирам, че те взаимно по някакъв метод се допълват, защото цялата проблематика, касаеща индивида и обществото, е обвързвана. Отначало се занимавах с кино, кино рецензия, кино доктрина. След това прекосих към семиотика, доктрина на изкуството, на интерпретацията, по-късно – към пояснение на огромните романи, по-късно – към историята, и най-сетне още веднъж се върнах към философията, която е, по този начин да се каже, моята базисна дисциплинираност и от която потеглих, и която съм учил. Така че би трябвало да остане животът със свободни валенции и от самото начало да търсим и нещо ново, и нещо, което може да ни помогне в по-голяма степен да се изразим и да бъдем потребни.
Споменавайки че сте тълкувал огромните романи, знаете, през днешния ден всички приказват за Георги Господинов с неговото " Времеубежище “, което получи влиятелната премия " Букър “. Това е огромно самопризнание за българската литература. Какво съгласно вас съумя да ни подсети с това отличие господин Господинов?
Първо да кажа, че извънредно се веселя и съм благополучен за това, че Георги Господинов съумя да завоюва тази премия. Това е един огромен триумф, тъй като през тая премия той се трансформира и в самобитна витрина за нашата изолирана, дребна литература на един местен език, и по този метод приносът му към нашата просвета е скъп. Много съм благополучен, че съм другар с него. Вярвам в гения му и имам вяра, че той ще може да оползотвори този капитал, който получи.
Професоре, президентът съобщи, че в днешния ден " смъкваме доспехите, зарязваме злободневните полемики, пози и трофеи и крачим дружно “. Защо съгласно вас един ден от 360 може да ни сплоти, а в останалите сплетните не стопират?
Има места и моменти от историята на един народ, които задават идентичността му. Но те са няколко, не е единствено този ден, има и още няколко дни. Така че популярност богу, това са едни територии, които остават отвън огромните ни духовни и политически рецесии, и са някакъв тип плаха вяра, че не всичко още сме изгубили в исторически и в актуален проект.
Няма по какъв начин да не ви попитам по какъв начин възприемате вие формулата, за която се споразумяха първите две обединения в Народното събрание – постоянен кабинет с мандат от година и половина и министър председатели на ротация?
Аз постоянно съм твърдял, че политиката е изкуството на разговора, на търсенето на общоприемливи решения, на ценене на съперника. И затова, персонално считам, че това е една сполучлива крачка, защото нашият политически живот рискуваше да се трансформира в политическа джунгла – озверели хора, настроени един против различен и довели до невъзможност обстановката. Така че това е една глътка въздух. Не считам, че този алианс, да го назовем, защото никой не желае да застане за думата " коалиция “, няма да бъде доста дългогодишен, само че той идва в един значим миг, в който би трябвало да се свършат едни работи, които са незабавни и които няма да разрешат страната ни да изпадне в рецесия, и финансова, и дългова, а и морална по някакъв метод, защото хората от ден на ден се обезверяват, че политиците могат да решат главните проблеми, които седят пред нас. Аз съм срещу правенето на сметки – кой отстъпи, кой завоюва, кой загуби, какво загуби, какво завоюва, ще бъде ли сполучлива тази формула. Нека да дадем време, с цел да забележим какво ще излезе. Само времето и резултатите могат да покажат дали е бил сполучлив този политически ход, или не е бил сполучлив. Но той дава глътка въздух и опция за известно цивилизоване на политическите нрави, приучаване към разговор.
Самият факт, че би трябвало да се търси и единствено в разговор могат да се вземат тези решения в това Народно заседание и че това болшинство на хартия може да се трансформира в същинско болшинство, единствено в случай че един различен се чуват, слушат, преценяват и взимат решения, които в края на краищата са от обща изгода. Надявам се малко от политическия нарцисизъм и дребните сметки по какъв начин може да се употребява политиката за нас самите да изгубят терен и да правят отстъпка малко.
Професоре, коя е обичаната ви българска дума?
Свобода.
Свобода. Защо? И по какъв начин разбирате свободата вие през днешния ден?
Защото без човек да се усеща свободен и действително да бъде свободен, той не може да направи нищо значително, не може да бъде себе си, не може да развие капацитета си, не може да се усеща благополучен, не може да се усеща потребен. Днес няма нищо по-страшно от несвободния човек. За страдание, и в режим на независимост има хора, които са несвободни, т.е. затънали са в съображения, страхове, двойни сметки, т.е. хора, които не престават да бъдат подчинени.
Зад вас стои респектиращо научно творчество, което обгръща над 50 книги, над 100 публикации, оповестени в България и чужбина. Вашите мемоари и значими уроци какви са, професоре, от извървения интелектуален път?
Урокът ми е, че човек би трябвало да следва вътрешните си пориви и ползи и да види по какъв метод могат да се съчетаят с дневния ред на обществото. Защото в региона на науката има едно предизвестие, че единствено тези, които са в една строга избрана рамка, единствено с една просвета, дълбаят и така нататък, единствено те могат да стигнат до достижение или единствено те заслужават да се нарекат " експерти “ в една област. Според мен науката през днешния ден е едно свободно поле, защото и през медиите, и през голямата литература, през информацията нахлуват толкоз доста хрумвания, проблеми и тематики, че е доста мъчно да останеш в пандизчия на една от тях. И популярност богу, някак си това следване на поривите, на интереса ми ме избави от академичната досада и от академичното повтаряне. Смених през живота си ужасно доста научни полета и в края на краищата намирам, че те взаимно по някакъв метод се допълват, защото цялата проблематика, касаеща индивида и обществото, е обвързвана. Отначало се занимавах с кино, кино рецензия, кино доктрина. След това прекосих към семиотика, доктрина на изкуството, на интерпретацията, по-късно – към пояснение на огромните романи, по-късно – към историята, и най-сетне още веднъж се върнах към философията, която е, по този начин да се каже, моята базисна дисциплинираност и от която потеглих, и която съм учил. Така че би трябвало да остане животът със свободни валенции и от самото начало да търсим и нещо ново, и нещо, което може да ни помогне в по-голяма степен да се изразим и да бъдем потребни.
Споменавайки че сте тълкувал огромните романи, знаете, през днешния ден всички приказват за Георги Господинов с неговото " Времеубежище “, което получи влиятелната премия " Букър “. Това е огромно самопризнание за българската литература. Какво съгласно вас съумя да ни подсети с това отличие господин Господинов?
Първо да кажа, че извънредно се веселя и съм благополучен за това, че Георги Господинов съумя да завоюва тази премия. Това е един огромен триумф, тъй като през тая премия той се трансформира и в самобитна витрина за нашата изолирана, дребна литература на един местен език, и по този метод приносът му към нашата просвета е скъп. Много съм благополучен, че съм другар с него. Вярвам в гения му и имам вяра, че той ще може да оползотвори този капитал, който получи.
Професоре, президентът съобщи, че в днешния ден " смъкваме доспехите, зарязваме злободневните полемики, пози и трофеи и крачим дружно “. Защо съгласно вас един ден от 360 може да ни сплоти, а в останалите сплетните не стопират?
Има места и моменти от историята на един народ, които задават идентичността му. Но те са няколко, не е единствено този ден, има и още няколко дни. Така че популярност богу, това са едни територии, които остават отвън огромните ни духовни и политически рецесии, и са някакъв тип плаха вяра, че не всичко още сме изгубили в исторически и в актуален проект.
Няма по какъв начин да не ви попитам по какъв начин възприемате вие формулата, за която се споразумяха първите две обединения в Народното събрание – постоянен кабинет с мандат от година и половина и министър председатели на ротация?
Аз постоянно съм твърдял, че политиката е изкуството на разговора, на търсенето на общоприемливи решения, на ценене на съперника. И затова, персонално считам, че това е една сполучлива крачка, защото нашият политически живот рискуваше да се трансформира в политическа джунгла – озверели хора, настроени един против различен и довели до невъзможност обстановката. Така че това е една глътка въздух. Не считам, че този алианс, да го назовем, защото никой не желае да застане за думата " коалиция “, няма да бъде доста дългогодишен, само че той идва в един значим миг, в който би трябвало да се свършат едни работи, които са незабавни и които няма да разрешат страната ни да изпадне в рецесия, и финансова, и дългова, а и морална по някакъв метод, защото хората от ден на ден се обезверяват, че политиците могат да решат главните проблеми, които седят пред нас. Аз съм срещу правенето на сметки – кой отстъпи, кой завоюва, кой загуби, какво загуби, какво завоюва, ще бъде ли сполучлива тази формула. Нека да дадем време, с цел да забележим какво ще излезе. Само времето и резултатите могат да покажат дали е бил сполучлив този политически ход, или не е бил сполучлив. Но той дава глътка въздух и опция за известно цивилизоване на политическите нрави, приучаване към разговор.
Самият факт, че би трябвало да се търси и единствено в разговор могат да се вземат тези решения в това Народно заседание и че това болшинство на хартия може да се трансформира в същинско болшинство, единствено в случай че един различен се чуват, слушат, преценяват и взимат решения, които в края на краищата са от обща изгода. Надявам се малко от политическия нарцисизъм и дребните сметки по какъв начин може да се употребява политиката за нас самите да изгубят терен и да правят отстъпка малко.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ