Виден учен съзидател - 115 години от рождението на чл.кор. на БАН проф. Иван Попов
Проф. инж. Иван Попов – член-кореспондент на Българска академия на науките, е академик създател. Ярко име в региона на техническите науки, той е изтъкнат строител на високо софтуерната българска индустрия. Делото му е образец за приложение на научните проучвания в производството, в живата процедура.
Десетки предприятия и научни центрове на електрониката, машиностроенето, атомната енергетика, химията и други браншове са свързани с неговите плодотворни старания. Интелектуалната висота, деловите и моралните качества на политика и държавника проф. Иван Попов са съизмерими с най-високи мостри. Да се основават български производства на международно ниво – това бе смисълът на неговия живот.
На 8 декември 2007 година се навършиха 100 години от рождението на именития българин. Това е мотив да изразим възхита и респект към името и делото на учения и строителя. Дело, равно на креативен героизъм.
Проф. инж. Иван Попов – член-кореспондент на Българска академия на науките
Впечатляващи са познанията, размислите, концепциите и плановете, основани от проф. Попов. Той споделяше гледища, съзвучни с трендовете на международното развиване. Като заместник-председател на Министерския съвет и ръководител на Комитета за просвета и механически прогрес инициира огромни инициативи, реформаторски стратегии. Пристъпи към внедряване на електронноизчислителната техника. Започна работа по построяването на съвременни мощности и научни звена по електроника, биотехнологии, металорежещи машини с програмни устройства, металокерамика, тежка химия, на АЕЦ „ Козлодуй “ и така нататък
Дейността на Иван Попов се отличаваше с научна опитност и стройна система за реализация. Взискателен към себе си, той ратуваше за високи критерии в работата. Учил в Европа, заемал виновни длъжности в фабрики отвън страната, професорът инженер се изявяваше като същински европеец. Поведението му вдъхваше почит, предизвикваше възприятие на почитание. Общуването с него бе наслаждение, от което човек се обогатява с знания. Стилът на ръководителя Иван Попов бе пример на цивилизована човешка мярка.
Многостранно развъртян деятел, той имаше необятни знания – от обмисляне на времето и ръководството на софтуерните процеси до наставления за здравословен метод на живот; еднообразно способен и когато приказва за компютри, и за канцерогенни рискове. Строг и сериозен, той беше сензитивен, сърдечен и благ човек.
А с какво усърдие монтираше слънчеви акумулатори на покрива на своята дребна вила! Сега тя наподобява като Пепеляшка, обкръжена от дворци ва вулгарни грабители на националното благосъстояние. И тоя честен и безупречен интелектуалец беше хулен и оклеветен след 1989г. от медийни прислужници на неизвестно по какъв начин забогатели инцидентни хора. Ето още един акт на жестоките нашенски нрави, нецензурност и неправда.
Проф. Иван Попов бе пореден във всичко. Умееше да се концентрира върху ясни и високи цели. Загърбваше инцидентните хрумвания, не се разпиляваше по маловажни задания. Роб на истината, той самоуверено се противопоставяше на вятърничави оферти, без значение от ранга на техните създатели. Когато в Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия се обсъждаха значими стопански и политически въпроси, говореше умело, отстояваше кардинални позиции. Беше непознат на маломерните мисли, на бързоръките дейности. Предложенията, които правеше, бяха научно обосновани, градивни и реалистични. Аргументирано оборваше незрелите хрумвания и планове. Никого не ласкаеше и не допускаше да го ласкаят. Убеден в своята справедливост, професорът влизаше в нелицеприятни разногласия, нерядко и с Тодор Живков.
Проф. Иван Попов бе търпелив, културен и порядъчен управленец. Методологичната система за разбор на явленията и процесите в актуалния икономически и публичен живот бе вътрешност на плодотворните му дръзновения. Големите си триумфи постигаше с интензивен и пореден труд, с мъжка воля. Този разумен човек умееше да предизвиква участващите в новаторските планове. Крупният създател ги увличаше към нововъведение и творчество.
През втората половина на 60-те години проф. Иван Попов обоснова хрумвания за научнотехническия напредък на Сливенски окръг. Той има принос за рационализиране на електровакуумното произвеждане, машиностроенето и текстилната индустрия, за построяването на мощности за електростартери и динама, текстилни машини, за основаването в окръга на електронноизчислителни центрове, за научни и развойни бази на разнообразни браншове на производството и услугите.
Големи са неговите заслуги за напредъка на стопанската система и науката в столичния град. През 70-те години тук се създаваше близо една пета от националния приход. В София разпростираха активност главните средища на научноизследователския капацитет на страната. Проф. Иван Попов е личността, която с високия си професионализъм подпомагаше нашите старания при построяването на мощни териториално-производствени комплекси по електронноизчислителна техника, подемно-транспортно машиностроене, радиосъобщения и електропроизводство, металорежещи машини с програмно устройство, черна и цветна металургия, фармация, съвременни уреди за защита и други Срещите му с труженици на науката и производството обогатяваха участниците със познания за международните новости.
Професорът освен дефинира високите технологии като вярната посока за напредъка на българската материална просвета, само че и на процедура се зае да ги осъществя у нас. Той вгради знания и умения в нетленни монументи на материалния напредък на страната, потвърждавайки, че националната научно-производствена умелост е историческа полезности. А поколенията експерти, които страната ни сътвори, биха правили чест и на страни с огромна индустриална и интелектуална мощност.
Тъжно и тъпо е, че разрухата, грабителската приватизация и бедността прокудиха в непознати страни хиляди висококвалифицирани български експерти. Сега те усилват благосъстоянието на богати държави; други изкарват хляба си с несвойствена работа или тънат в мизерия и давност.
Безкористен и честен, проф. Иван Попов не можа да се помири с грозните черти на дългия и невиждан български преход към първичен капитализъм. Остана правилен на социалистическата концепция, на заветите на своя брат антифашист, разстрелян от близки на някои настоящи „ демократи “. Остана правилен на себе си, на своята задача. Остана хладнокръвен на поста си – да служи на Отечеството. Въпреки превратностите на времето, макар завистта на свои и злобата на непознати.
Отиде си наскърбен, потиснат, само че не и отчаян. Отиде си, вярвайки в здравия разсъдък и в силите на народа. Отиде си с вярата, че основаният веществен, нравствен, човешки капацитет на жилавата ни нация ще наспори нови резултати.
Дано семената, които посяха проф. Иван Попов, още веднъж родят народополезни плодове. Тая религия ни крепи и ни предизвиква. Прави ни по-спокойни за бъднините на България.
* Георги Йорданов, книга първа „ Срещи “, от трилогията „ Притаени мигове “, С., 2016 (с незначителни съкращения)
Десетки предприятия и научни центрове на електрониката, машиностроенето, атомната енергетика, химията и други браншове са свързани с неговите плодотворни старания. Интелектуалната висота, деловите и моралните качества на политика и държавника проф. Иван Попов са съизмерими с най-високи мостри. Да се основават български производства на международно ниво – това бе смисълът на неговия живот.
На 8 декември 2007 година се навършиха 100 години от рождението на именития българин. Това е мотив да изразим възхита и респект към името и делото на учения и строителя. Дело, равно на креативен героизъм.
Проф. инж. Иван Попов – член-кореспондент на Българска академия на науките
Впечатляващи са познанията, размислите, концепциите и плановете, основани от проф. Попов. Той споделяше гледища, съзвучни с трендовете на международното развиване. Като заместник-председател на Министерския съвет и ръководител на Комитета за просвета и механически прогрес инициира огромни инициативи, реформаторски стратегии. Пристъпи към внедряване на електронноизчислителната техника. Започна работа по построяването на съвременни мощности и научни звена по електроника, биотехнологии, металорежещи машини с програмни устройства, металокерамика, тежка химия, на АЕЦ „ Козлодуй “ и така нататък
Дейността на Иван Попов се отличаваше с научна опитност и стройна система за реализация. Взискателен към себе си, той ратуваше за високи критерии в работата. Учил в Европа, заемал виновни длъжности в фабрики отвън страната, професорът инженер се изявяваше като същински европеец. Поведението му вдъхваше почит, предизвикваше възприятие на почитание. Общуването с него бе наслаждение, от което човек се обогатява с знания. Стилът на ръководителя Иван Попов бе пример на цивилизована човешка мярка.
Многостранно развъртян деятел, той имаше необятни знания – от обмисляне на времето и ръководството на софтуерните процеси до наставления за здравословен метод на живот; еднообразно способен и когато приказва за компютри, и за канцерогенни рискове. Строг и сериозен, той беше сензитивен, сърдечен и благ човек.
А с какво усърдие монтираше слънчеви акумулатори на покрива на своята дребна вила! Сега тя наподобява като Пепеляшка, обкръжена от дворци ва вулгарни грабители на националното благосъстояние. И тоя честен и безупречен интелектуалец беше хулен и оклеветен след 1989г. от медийни прислужници на неизвестно по какъв начин забогатели инцидентни хора. Ето още един акт на жестоките нашенски нрави, нецензурност и неправда.
Проф. Иван Попов бе пореден във всичко. Умееше да се концентрира върху ясни и високи цели. Загърбваше инцидентните хрумвания, не се разпиляваше по маловажни задания. Роб на истината, той самоуверено се противопоставяше на вятърничави оферти, без значение от ранга на техните създатели. Когато в Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия се обсъждаха значими стопански и политически въпроси, говореше умело, отстояваше кардинални позиции. Беше непознат на маломерните мисли, на бързоръките дейности. Предложенията, които правеше, бяха научно обосновани, градивни и реалистични. Аргументирано оборваше незрелите хрумвания и планове. Никого не ласкаеше и не допускаше да го ласкаят. Убеден в своята справедливост, професорът влизаше в нелицеприятни разногласия, нерядко и с Тодор Живков.
Проф. Иван Попов бе търпелив, културен и порядъчен управленец. Методологичната система за разбор на явленията и процесите в актуалния икономически и публичен живот бе вътрешност на плодотворните му дръзновения. Големите си триумфи постигаше с интензивен и пореден труд, с мъжка воля. Този разумен човек умееше да предизвиква участващите в новаторските планове. Крупният създател ги увличаше към нововъведение и творчество.
През втората половина на 60-те години проф. Иван Попов обоснова хрумвания за научнотехническия напредък на Сливенски окръг. Той има принос за рационализиране на електровакуумното произвеждане, машиностроенето и текстилната индустрия, за построяването на мощности за електростартери и динама, текстилни машини, за основаването в окръга на електронноизчислителни центрове, за научни и развойни бази на разнообразни браншове на производството и услугите.
Големи са неговите заслуги за напредъка на стопанската система и науката в столичния град. През 70-те години тук се създаваше близо една пета от националния приход. В София разпростираха активност главните средища на научноизследователския капацитет на страната. Проф. Иван Попов е личността, която с високия си професионализъм подпомагаше нашите старания при построяването на мощни териториално-производствени комплекси по електронноизчислителна техника, подемно-транспортно машиностроене, радиосъобщения и електропроизводство, металорежещи машини с програмно устройство, черна и цветна металургия, фармация, съвременни уреди за защита и други Срещите му с труженици на науката и производството обогатяваха участниците със познания за международните новости.
Професорът освен дефинира високите технологии като вярната посока за напредъка на българската материална просвета, само че и на процедура се зае да ги осъществя у нас. Той вгради знания и умения в нетленни монументи на материалния напредък на страната, потвърждавайки, че националната научно-производствена умелост е историческа полезности. А поколенията експерти, които страната ни сътвори, биха правили чест и на страни с огромна индустриална и интелектуална мощност.
Тъжно и тъпо е, че разрухата, грабителската приватизация и бедността прокудиха в непознати страни хиляди висококвалифицирани български експерти. Сега те усилват благосъстоянието на богати държави; други изкарват хляба си с несвойствена работа или тънат в мизерия и давност.
Безкористен и честен, проф. Иван Попов не можа да се помири с грозните черти на дългия и невиждан български преход към първичен капитализъм. Остана правилен на социалистическата концепция, на заветите на своя брат антифашист, разстрелян от близки на някои настоящи „ демократи “. Остана правилен на себе си, на своята задача. Остана хладнокръвен на поста си – да служи на Отечеството. Въпреки превратностите на времето, макар завистта на свои и злобата на непознати.
Отиде си наскърбен, потиснат, само че не и отчаян. Отиде си, вярвайки в здравия разсъдък и в силите на народа. Отиде си с вярата, че основаният веществен, нравствен, човешки капацитет на жилавата ни нация ще наспори нови резултати.
Дано семената, които посяха проф. Иван Попов, още веднъж родят народополезни плодове. Тая религия ни крепи и ни предизвиква. Прави ни по-спокойни за бъднините на България.
* Георги Йорданов, книга първа „ Срещи “, от трилогията „ Притаени мигове “, С., 2016 (с незначителни съкращения)
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ