Сеизмолог № 1 проф. Емил Ботев разкри само пред в. "ШОУ" кога ще има катастрофално земетресение в България!
Проф. Емил Ботев е роден през 1954 година През 1979 година приключва Софийския университет „ Свети Климент Охридски ” със компетентност Физика. Специализирал е в Москва. От самото начало на кариерата си работи в Геофизичния институт при Българска академия на науките – като началник на департамент „ Сеизмология ”. Заместник-директор е в интервала от 2002 до 2006 година. Разговаряме с проф. Емил Ботев за това имаме ли учредения за паника във връзка с зачестилите в последно време трусове в прилежащи на нас страни. - Проф. Ботев, в последно време публичното внимание е изострено по повод освен на климатичните промени, само че и на земетресенията, каквито бяха регистрирани неотдавна в съседките ни Гърция и Македония. Имаме ли съгласно вас съображение за действителни терзания?
- По принцип да се приказва за директна връзка сред климат и трусове е много спорен въпрос. В България в последно време се случват тревожни климатични промени. Но не могат да се търсят директни връзки в сеизмичната активизация даже на прилежащи области. Затова давам образец и с последното по-сериозно земетресение, случило се в нашата страна – в региона на град Перник през май 2012-а и прилежащата доста по-сеизмопотенциална зона през последните няколко години. Такава връзка е мъчно да се откри. Сега, в случай че беше станало някое доста мощно земетресение, каквито нямаме през последните години в Централната част на Балканите, тогава можем да приказваме за някакво индуциране в прилежащи сеизмични зони. Но тези трусове с магнитуд 5, че даже 6, се водят за умерено мощни. Катастрофалните трусове са с магнитуд от 7 и по-нагоре, които се развиват на няколко десетки километра разстояние и могат да обиден и прилежаща сеизмична зона. А тези с магнитуд от 5 по Рихтер в този момент в Македония и в централната част на Гърция не могат да доведат до такива съществени промени. Да си напомним и земетръса в Италия – там беше с магнитуд 6, само че видяхте, че не се развиха процесите доста надалеч от тези страни. Даже си останаха в същите райони по-нататъшните възможни активизации.
След пернишкото
земетресение
от 5,6 нямаше
никаква
активизация
за региона на София. Затова споделяме, че след активизацията в Македония и Гърция няма никакви учредения да одобряваме, че ще има развиване, обвързвано с тези процеси там. Няма такава опция.
- Всъщност какви са признаците, по които се разпознава идно земетресение?
- Има, да. Но за тях нормално не се приказва. Именно и заради тази причина ме намирате пред компютъра – седнал съм и пиша план, който би трябвало да представим във Фонда за научни проучвания към Министерството на образованието – за финансиране на такива проучвания, директно свързани с бъдеща сеизмична активизация. Изследвания в прилежащи области, да кажем в други биофизични полета, не чисто сеизмични, каквито съставляват областите на геодезията, на магнетизма, измерването на разнообразни хидрогеоложки и други геоложки параметри, които предшестват сеизмичната активизация в обособени региони.
- Странно и неясно е за какво до този миг не е имало сходно финансиране, от което зависят определящи, даже жизненоважни въпроси?
- Ами да… няма такова финансиране, тъй като в международен мащаб сполучливите такива проучвания на мощно финансираните в развитите страни институции са довели до една тотална невъзвръщаемост. Имам поради, че не повече от 1% от мощните трусове в международен мащаб са планувани сполучливо. Е, правилно, има такива – и те са минимум 10 мощни трусове, като едно от тях, и то от малко по-слабите, бе в Акуила. През 2009-а то бе сполучливо планувано, само че консорциумът и от учени, и най-много от оторизирани публични организации като Министерството на вътрешните работи и така нататък в Централна Италия, са взели решение да не оповестяват тогавашната сполучлива прогноза. Затова
успешните
прогнози се броят
на пръстите на
двете ръце
И никой не може да приказва, че имаме право. Представете си, че с възможност 1 или 10%, в случай че щете, разполагаше метеорологията… Как ще имаме вяра на техните прогнози за утрешния ден? Сега считаме, че те са прави на най-малко 50-60% в изказванията си. Даже в последно време за жалост познават на 90%. А ние с нашите 1-2% сполучливи прогнози какво да кажем. Ето по тази причина я има и рекомендацията на международните организации, свързани със сеизмологията, че по-добре парите да се влагат в превантивни ограничения, т.е. усилване на сеизмичната резистентност, надлежно понижаване на сеизмичната накърнимост на постройките, на оборудванията, на инфраструктурата. Защото сигурно ще има трусове – някои от тях задоволително мощни, с цел да увредят човешкото здраве и живот, само че по-добре е изискванията на живот да бъдат сеизмично устойчиви. Та по тази причина тематиката е все към парите, които са се трансформирали в съществена тематика на човешкия живот през последните десетилетия (усмихва се).
- О, да, изключително в България, където все се приказва за финансови дефицити!
- Така е. Затова се надяваме в този момент да ни провиснал малко пари и за това направление. Но отново ви убеждавам – все още нямаме учредения за безпокойствие във връзка с сеизмичната интензивност.
- Имате ли отношение по тематиката за апокалиптичния отчет със стряскащи предизвестия за идна климатична и земетръсна злополука, който съгласно информациите е засекретен и прикрит от народите по света. Такова изказване прави Рето Кнути – прочут швейцарски климатолог и професор по физика на климата на Земята в Института по атмосферни и климатически науки в Цюрих?
- Честно да ви кажа, нямам отношение. Но в действителност няма по какъв начин да останем безпристрастни към тези невероятни амплитудни аномалии с доста високи равнища в границите на къси интервали от време – хем захлаждания със съответните превалявания, хем засушавания с големи, доста високи температури, които пък работят унищожително на човешкото здраве. Това е не по-малко сериозна тематика и все по-актуална за жалост.
- А могат ли трусовете да разсънят вулкан, за какъвто непрекъснато се приказва на Балканите? Всъщност Балканският полуостров е едно от най-сеизмично дейните места в цяла Европа!
- Така е, само че информацията за Централните Балкани във връзка с вулкана отпада, няма подобен, не съществува. Има го, само че в южната част на Балканите, където имаме условия за вулканична активност. Например под остров Крит имаме поглъщане на средиземноморската плоча под егейската микроплоча, която разбутва дълбоките мантийни равнища, които продуцират придвижване във отвесна посока на магнатични формирания, които основават пък условия за съществуване на каверни в повърхностните елементи на земната кора. И по този начин на повърхността излиза тази магма във тип на лава. Говоря по-конкретно за остров Санторини и другите острови там – те всички са с вулканичен генезис и са модерно дейни. В Италия също има висока сеизмичност.
Ние сме малко
отстрани
от арената
на бойните
действия
На гърба на Албания е охридското земетръсно огнище, което не е известно с доста мощни трусове в предишното. Няма задоволително добра статистика, само че се приема, че земетресенията във вътрешната част са доста по-слаби. Или пък се натрупват напрежения, което пък образува мощни трусове с доста по-малка периодичност за стотици години. Освен това обособени са сеизмичните зони, да вземем за пример в западната част на Македония е охридското земетръсно огнище, а в източната част на Македония е вардарската сеизмична зона, която е с няколко огнища. Така че във връзка с Македония охридската част не буди безпокойствие. Земетресенията там не провокираха съществени опустошения, единствено повреди по постройките. Докато в Централната част на Балканите
при нас
вулканичните
дейности са
затихнали преди
милиони години
Една от последните е в региона на Кожух, приема се, че преди към 2 милиона години преди настоящо време е бил деен този кратер. От него през днешния ден са останали обособени части – едно от които са Рупите. Околните хълмове придават кръгова конструкция и съставляват останки от кратер на 2 милиона години. И това се смята за последния на Балканите вулкан. А този в Охрид е на няколко милиона години. Вярно е, че има опция при по-дълбочинни разбърквания, каквито са земетресенията, да се придвижват елементарно проникващи флуиди, най-много газове. Тогава се освобождава сероводород, само че това е прочут феномен по принцип и в България го има на доста места. Така че това е, общо взето, историята с вулкана. Но няма такава интензивност и не може да се приказва за подобен жанр терзания.
- Самото мъртвило на микросеизмичната интензивност може ли в някакъв миг да се преглежда като мъртвило пред стихия?
- В момента имаме микросеизмично мъртвило, тъй като по принцип в България за последните десетилетия нямаме мощна сеизмична интензивност. Затишието във всяка една сфера е постоянно релативно. Ние, както се споделя, от дълго време сме осъществили насъбраните напрежения още при започване на предишния век. Сега към този момент единствено сърбаме последствията от това. Но точно в този момент стартира някакъв развой на задържане, само че той е дълговременен. Не можем да приказваме, че тази стихия е идна в околните дни, месеци, даже години. Не може да се приказва, защото най-вероятно преди натрупването на задоволително доста напрежение ще имаме разтоварващи процеси с по-слаби трусове, които са присъщи за последните десетилетия в нашата страна. А доста мощните преди този момент са разчупили прекалено много при повърхностните елементи на земната кора и те в този момент не устоят на натрупването. Стандартната микросеизмична интензивност на територията на нашата страна средномесечно е 10-15 трусове с магнитуд над 2. Сега за месец и половина имаме единствено 1 такова. И той е от 2,2. В този смисъл
имаме мъртвило
на доста слабата
микро-
сеизмичната
активност
Това значи, че се натрупва малко повече напрежение. Само че са нужни най-малко 30 трусове с магнитуд 2, с цел да основат силата за едно с магнитуд 3. Затова по-скоро приказваме за мъртвило пред стихия, единствено че в чаша вода.
Наблюдаваме приблизително по 1000 микроземетресения на година, като през последните 2 месеца отчитаме, че са доста малко. Имаме обаче различен огромен проблем и той е, че десетилетия наред у нас не са регистрирани земетресения от 6 по Рихтер. Последният огромен у нас, и то с магнитуд 7, е през 1928 година. Вярно е, че силата на земетресението в никакъв случай не може да се мери безусловно тъкмо, само че приказваме за междинни стойности. Ето ви образец - Стражишкото земетресение е от 5,7, в Перник - 5,3, и има още едно в Стражица с 5,3. Това са по-силните земетресения у нас за 80 години.
- С други думи, можем да приказваме за избран вид цикличност при земетресенията?
- Има, да. Приемаме, че тя е почти на няколкостотин години приблизително за територията на страната. Ако би трябвало да назовем въпреки всичко някакви стойности – приблизително към 300 години.
Преди време направихме сериозен опит за струмската и маришката зона, които са най-активни. Под управлението на западни експерти проследихме с измервания на няколко десетки метри дълбочина възрастта на обособените почвени пластове, какъв брой годишни са огромните разкъсвания на тези пластове в минало време. Установихме, че за последните 10 000 години там са станали 2-3 такива трусове. Това значи, че повторяемостта на такива пагубни земетресения в Пловдивско е на към 3000 години. Отделно направихме изследвания и в Струма, където установихме, че тази цикличност е на към 1500-2000 години. Така че в околните десетилетия, да не кажа и стотици години не би трябвало да чакаме мощни трусове, защото зоните са се разтоварили от големите напрежения. Между обособените блокове на територията на нашата страна, както и в Македония обособените скорости, с които се движат плочите, са извънредно ниски. Те са 3-4 мм най-вече, а в Южна Гърция са 30-40 мм.
Нужни са стотици години, с цел да се появи още веднъж пагубно земетресение - имам поради магнитуд 7 и повече, което ще докара и до жертви.
- Значи да бъдем спокойни за близкото бъдеще най-малко в това отношение…
- Да, тъй като това, което се мери на повърхността, това са придвижванията сред обособените земетворни блокове или по-големите геоструктури, каквито са микроплочите. Тези придвижвания за нашата страна са доста дребни – 1-2 милиметра, стигат до 3-4, само че на територията на прилежащите страни, най-много на юг – тези придвижвания са доста по-големи, стигат до 30 милиметра към Крит и Санторини, за които към този момент споменахме.
Интервю на Анелия ПОПОВА
- По принцип да се приказва за директна връзка сред климат и трусове е много спорен въпрос. В България в последно време се случват тревожни климатични промени. Но не могат да се търсят директни връзки в сеизмичната активизация даже на прилежащи области. Затова давам образец и с последното по-сериозно земетресение, случило се в нашата страна – в региона на град Перник през май 2012-а и прилежащата доста по-сеизмопотенциална зона през последните няколко години. Такава връзка е мъчно да се откри. Сега, в случай че беше станало някое доста мощно земетресение, каквито нямаме през последните години в Централната част на Балканите, тогава можем да приказваме за някакво индуциране в прилежащи сеизмични зони. Но тези трусове с магнитуд 5, че даже 6, се водят за умерено мощни. Катастрофалните трусове са с магнитуд от 7 и по-нагоре, които се развиват на няколко десетки километра разстояние и могат да обиден и прилежаща сеизмична зона. А тези с магнитуд от 5 по Рихтер в този момент в Македония и в централната част на Гърция не могат да доведат до такива съществени промени. Да си напомним и земетръса в Италия – там беше с магнитуд 6, само че видяхте, че не се развиха процесите доста надалеч от тези страни. Даже си останаха в същите райони по-нататъшните възможни активизации.
След пернишкото
земетресение
от 5,6 нямаше
никаква
активизация
за региона на София. Затова споделяме, че след активизацията в Македония и Гърция няма никакви учредения да одобряваме, че ще има развиване, обвързвано с тези процеси там. Няма такава опция.
- Всъщност какви са признаците, по които се разпознава идно земетресение?
- Има, да. Но за тях нормално не се приказва. Именно и заради тази причина ме намирате пред компютъра – седнал съм и пиша план, който би трябвало да представим във Фонда за научни проучвания към Министерството на образованието – за финансиране на такива проучвания, директно свързани с бъдеща сеизмична активизация. Изследвания в прилежащи области, да кажем в други биофизични полета, не чисто сеизмични, каквито съставляват областите на геодезията, на магнетизма, измерването на разнообразни хидрогеоложки и други геоложки параметри, които предшестват сеизмичната активизация в обособени региони.
- Странно и неясно е за какво до този миг не е имало сходно финансиране, от което зависят определящи, даже жизненоважни въпроси?
- Ами да… няма такова финансиране, тъй като в международен мащаб сполучливите такива проучвания на мощно финансираните в развитите страни институции са довели до една тотална невъзвръщаемост. Имам поради, че не повече от 1% от мощните трусове в международен мащаб са планувани сполучливо. Е, правилно, има такива – и те са минимум 10 мощни трусове, като едно от тях, и то от малко по-слабите, бе в Акуила. През 2009-а то бе сполучливо планувано, само че консорциумът и от учени, и най-много от оторизирани публични организации като Министерството на вътрешните работи и така нататък в Централна Италия, са взели решение да не оповестяват тогавашната сполучлива прогноза. Затова
успешните
прогнози се броят
на пръстите на
двете ръце
И никой не може да приказва, че имаме право. Представете си, че с възможност 1 или 10%, в случай че щете, разполагаше метеорологията… Как ще имаме вяра на техните прогнози за утрешния ден? Сега считаме, че те са прави на най-малко 50-60% в изказванията си. Даже в последно време за жалост познават на 90%. А ние с нашите 1-2% сполучливи прогнози какво да кажем. Ето по тази причина я има и рекомендацията на международните организации, свързани със сеизмологията, че по-добре парите да се влагат в превантивни ограничения, т.е. усилване на сеизмичната резистентност, надлежно понижаване на сеизмичната накърнимост на постройките, на оборудванията, на инфраструктурата. Защото сигурно ще има трусове – някои от тях задоволително мощни, с цел да увредят човешкото здраве и живот, само че по-добре е изискванията на живот да бъдат сеизмично устойчиви. Та по тази причина тематиката е все към парите, които са се трансформирали в съществена тематика на човешкия живот през последните десетилетия (усмихва се).
- О, да, изключително в България, където все се приказва за финансови дефицити!
- Така е. Затова се надяваме в този момент да ни провиснал малко пари и за това направление. Но отново ви убеждавам – все още нямаме учредения за безпокойствие във връзка с сеизмичната интензивност.
- Имате ли отношение по тематиката за апокалиптичния отчет със стряскащи предизвестия за идна климатична и земетръсна злополука, който съгласно информациите е засекретен и прикрит от народите по света. Такова изказване прави Рето Кнути – прочут швейцарски климатолог и професор по физика на климата на Земята в Института по атмосферни и климатически науки в Цюрих?
- Честно да ви кажа, нямам отношение. Но в действителност няма по какъв начин да останем безпристрастни към тези невероятни амплитудни аномалии с доста високи равнища в границите на къси интервали от време – хем захлаждания със съответните превалявания, хем засушавания с големи, доста високи температури, които пък работят унищожително на човешкото здраве. Това е не по-малко сериозна тематика и все по-актуална за жалост.
- А могат ли трусовете да разсънят вулкан, за какъвто непрекъснато се приказва на Балканите? Всъщност Балканският полуостров е едно от най-сеизмично дейните места в цяла Европа!
- Така е, само че информацията за Централните Балкани във връзка с вулкана отпада, няма подобен, не съществува. Има го, само че в южната част на Балканите, където имаме условия за вулканична активност. Например под остров Крит имаме поглъщане на средиземноморската плоча под егейската микроплоча, която разбутва дълбоките мантийни равнища, които продуцират придвижване във отвесна посока на магнатични формирания, които основават пък условия за съществуване на каверни в повърхностните елементи на земната кора. И по този начин на повърхността излиза тази магма във тип на лава. Говоря по-конкретно за остров Санторини и другите острови там – те всички са с вулканичен генезис и са модерно дейни. В Италия също има висока сеизмичност.
Ние сме малко
отстрани
от арената
на бойните
действия
На гърба на Албания е охридското земетръсно огнище, което не е известно с доста мощни трусове в предишното. Няма задоволително добра статистика, само че се приема, че земетресенията във вътрешната част са доста по-слаби. Или пък се натрупват напрежения, което пък образува мощни трусове с доста по-малка периодичност за стотици години. Освен това обособени са сеизмичните зони, да вземем за пример в западната част на Македония е охридското земетръсно огнище, а в източната част на Македония е вардарската сеизмична зона, която е с няколко огнища. Така че във връзка с Македония охридската част не буди безпокойствие. Земетресенията там не провокираха съществени опустошения, единствено повреди по постройките. Докато в Централната част на Балканите
при нас
вулканичните
дейности са
затихнали преди
милиони години
Една от последните е в региона на Кожух, приема се, че преди към 2 милиона години преди настоящо време е бил деен този кратер. От него през днешния ден са останали обособени части – едно от които са Рупите. Околните хълмове придават кръгова конструкция и съставляват останки от кратер на 2 милиона години. И това се смята за последния на Балканите вулкан. А този в Охрид е на няколко милиона години. Вярно е, че има опция при по-дълбочинни разбърквания, каквито са земетресенията, да се придвижват елементарно проникващи флуиди, най-много газове. Тогава се освобождава сероводород, само че това е прочут феномен по принцип и в България го има на доста места. Така че това е, общо взето, историята с вулкана. Но няма такава интензивност и не може да се приказва за подобен жанр терзания.
- Самото мъртвило на микросеизмичната интензивност може ли в някакъв миг да се преглежда като мъртвило пред стихия?
- В момента имаме микросеизмично мъртвило, тъй като по принцип в България за последните десетилетия нямаме мощна сеизмична интензивност. Затишието във всяка една сфера е постоянно релативно. Ние, както се споделя, от дълго време сме осъществили насъбраните напрежения още при започване на предишния век. Сега към този момент единствено сърбаме последствията от това. Но точно в този момент стартира някакъв развой на задържане, само че той е дълговременен. Не можем да приказваме, че тази стихия е идна в околните дни, месеци, даже години. Не може да се приказва, защото най-вероятно преди натрупването на задоволително доста напрежение ще имаме разтоварващи процеси с по-слаби трусове, които са присъщи за последните десетилетия в нашата страна. А доста мощните преди този момент са разчупили прекалено много при повърхностните елементи на земната кора и те в този момент не устоят на натрупването. Стандартната микросеизмична интензивност на територията на нашата страна средномесечно е 10-15 трусове с магнитуд над 2. Сега за месец и половина имаме единствено 1 такова. И той е от 2,2. В този смисъл
имаме мъртвило
на доста слабата
микро-
сеизмичната
активност
Това значи, че се натрупва малко повече напрежение. Само че са нужни най-малко 30 трусове с магнитуд 2, с цел да основат силата за едно с магнитуд 3. Затова по-скоро приказваме за мъртвило пред стихия, единствено че в чаша вода.
Наблюдаваме приблизително по 1000 микроземетресения на година, като през последните 2 месеца отчитаме, че са доста малко. Имаме обаче различен огромен проблем и той е, че десетилетия наред у нас не са регистрирани земетресения от 6 по Рихтер. Последният огромен у нас, и то с магнитуд 7, е през 1928 година. Вярно е, че силата на земетресението в никакъв случай не може да се мери безусловно тъкмо, само че приказваме за междинни стойности. Ето ви образец - Стражишкото земетресение е от 5,7, в Перник - 5,3, и има още едно в Стражица с 5,3. Това са по-силните земетресения у нас за 80 години.
- С други думи, можем да приказваме за избран вид цикличност при земетресенията?
- Има, да. Приемаме, че тя е почти на няколкостотин години приблизително за територията на страната. Ако би трябвало да назовем въпреки всичко някакви стойности – приблизително към 300 години.
Преди време направихме сериозен опит за струмската и маришката зона, които са най-активни. Под управлението на западни експерти проследихме с измервания на няколко десетки метри дълбочина възрастта на обособените почвени пластове, какъв брой годишни са огромните разкъсвания на тези пластове в минало време. Установихме, че за последните 10 000 години там са станали 2-3 такива трусове. Това значи, че повторяемостта на такива пагубни земетресения в Пловдивско е на към 3000 години. Отделно направихме изследвания и в Струма, където установихме, че тази цикличност е на към 1500-2000 години. Така че в околните десетилетия, да не кажа и стотици години не би трябвало да чакаме мощни трусове, защото зоните са се разтоварили от големите напрежения. Между обособените блокове на територията на нашата страна, както и в Македония обособените скорости, с които се движат плочите, са извънредно ниски. Те са 3-4 мм най-вече, а в Южна Гърция са 30-40 мм.
Нужни са стотици години, с цел да се появи още веднъж пагубно земетресение - имам поради магнитуд 7 и повече, което ще докара и до жертви.
- Значи да бъдем спокойни за близкото бъдеще най-малко в това отношение…
- Да, тъй като това, което се мери на повърхността, това са придвижванията сред обособените земетворни блокове или по-големите геоструктури, каквито са микроплочите. Тези придвижвания за нашата страна са доста дребни – 1-2 милиметра, стигат до 3-4, само че на територията на прилежащите страни, най-много на юг – тези придвижвания са доста по-големи, стигат до 30 милиметра към Крит и Санторини, за които към този момент споменахме.
Интервю на Анелия ПОПОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ