Интервю Проф. Боян Дуранкев: Минаваме през уникална криза без ясен изход
- Проф. Дуранкев, осведомен сте с антикризисните ограничения, които предложи държавното управление. Кога биха могли да проработят и ефикасни ли ще бъдат те, на фона на покачващата се инфлация с всеки минал ден?
- Въпросът съдържа няколко подвъпроса в себе си. Първо, в действителност ли тази рецесия, която сега е в България, е артикул на нещо, което е било до този миг познато, или е нещо ново? Второ, съответни ли са тези ограничения, които се вземат? И, трето, дали ще бъдат ефикасни, т.е. дали те ще покрият разноските, които ще прави страната, които ще вършат жителите, бизнесът и така нататък? Доста заплетена обстановка се оказва тази рецесия сега, тъй като няма равна с всички предходни рецесии. Ако се направи систематичен разбор на стопанската система, би трябвало да признаем, че тази рецесия в действителност сега е неповторима по своята същина, преплетеност и неизясненост на изхода.
Ако 2007 година се знаеше, че за към една година нещата могат да бъдат оправени, в този момент това нещо не е налице, не проличава такава наклонност към оправяне.
Но какво е положението? В момента, някъде при започване на тази година се върнахме на равнището от 2019 година на икономическото развиване на България. Причината беше затварянето заради КОВИД-19. Но откакто отворихме стопанската система и тя още веднъж проработи на същите обороти като 2019 година, имаме рецесия, която се провокира от два нови външни фактора и един вътрешен.
Външните фактори са: първо - повишението на цените на интернационалните пазари на някои енергоносители и някои първични материали и затварянето на веригите на доставките, защото и в Китай не престават някои затваряния, и в Индия, и в други страни производителки, на които разчита и Европейски Съюз, разчитат и Африка, и Азия, и така нататък В това отношение рецесията ненапълно беше продължение на КОВИД-кризата. Но след началото на военните дейности на Русия в Украйна явно, че имаме и нов темперамент на рецесията, който добавя нейния неповторим темперамент, а точно дефицити, които се обрисуват, както се вижда, да вземем за пример, на газа, на петрола, на някои благородни метали, на някои свързани с крайния артикул първични материали и материали, които пристигаха от Украйна, от Русия и от трасето през Китай.
В момента имаме преплетена от два интернационалните фактора рецесия - инфлация и спиране на доставките, и един вътрешен - това е, да го нарека доста общително и доста непретенциозно, превантивно повишение на цените на много артикули, и то на тези артикули, които не би било редно да се чака такова покачване. Спомнете си трагичния скок на цените на олиото, на зърното, на хляба и така нататък Това е ненапълно предварителната защита на производителите да не им падат облагите. Така че инфлацията, която имаме в България, тя е отчасти импортирана извън и отчасти, в немалка степен, създадена в България. Само да напомня, че тези, които желаят да се срещнат каква е инфлацията по света, дано да погледнат международната карта и ще виждат, че съвсем в половината от света няма инфлация, такова разбиране не съществува - няма спиране на веригите на доставки. Разбира се, има закани за бъдещето, само че това, което се случва в България, незабавно би трябвало да създадем summa summarum, е по-драматично, в сравнение с в другите страни членки на Европейския съюз.
- Защо?
- Явно и неумелите дейности, може би прибързани, пионерни дейности на някои от нашите млади политици довнесоха, способстваха за това нещо. Защото, вижда се, че и Германия, и Италия, и Франция към този момент заобикалят някои от ограниченията, които бяха във връзка на глобите против Руската федерация, до момента в който България доста прецизно и дори ястребски, освен с новоговора, само че и с държанието си самопожела някои от тези доставки да бъдат прекратени. Така че имаме неповторима рецесия. Сега огромният проблем е дали тези нови ограничения, които се вършат и които се оферират, ще решат този проблем с тази рецесия.
Веднага би трябвало да признаем, че нямаме сега новата кръвна картина на така наречен държавен бюджет - нещо, което е неповторимо, тъй като, в случай че тези ограничения би трябвало да проработят от 1 юли, би било редно към този момент разновидността на смяната на държавния бюджет да бъде импортиран в Народното събрание за разискване, в комисиите и така нататък И защото няма още тази изясненост, явно е, че от четирите парламентарни групи на ръководещите излизат много странни и некоординирани оферти за смяна. Да прибавим още като една щипка сол и настояванията на бизнеса, и една щипка пипер - настояванията на синдикатите, и напълно да объркаме нещата. Но дали ще проработят, дали ще оказват помощ - това е огромният проблем.
Ако би трябвало да създадем един доста къс, само че явен разбор, първо, по линия на намаляването на Данък добавена стойност, първо, по линия на ограниченията за бизнеса. Очевидно е, че тази мярка по някакъв метод ще закрепи облагите и може би и работните заплати на тези, които работят в тези браншове, там, където имаме контролирани държавни цени. Очевидно е, че това нещо ще проработи.
Второто нещо е прекачване от единия джоб в другия джоб. От тези, които се твърди, че имат свръхпечалби и хиперпечалби, към тези, които страдат и които имат дефицити в своите бюджети заради повишените разноски. Тази мярка, изключително в случай че се одобри със задна дата, надали ще има съд, който да не я обори. Що се отнася до работните заплати, в случай че работната заплата предходната година е била 610 лв., по-късно 650 лв., то в този момент, в случай че тръгнем да изчисляваме през показателя на инфлацията, и то по линия на потребителските артикули, освен по линия на индустриалните, в този момент би било редно, с цел да няма загуба на действително ползване, минималната работна заплата да бъде някъде към 800 лв.. Реално това би било належащо и ненапълно компенсиращо инфлацията и дефицитите. Но дали ще се случи - това е също огромен проблем, тъй като занапред предстоят полемики в пленарната зала.
- И стигаме и до пенсиите.
- Знае се, че в България пенсионерите са огромна маса и много дейна при избори освен това. Очевидно е, че това, което се предлага като 20% нарастване на пенсиите, действително е към 10%, като премахнем всичките заплащания, които бяха основани през последните две години, и тези 10% отново не компенсират инфлацията. Затова тук по-доброто решение би било - явно, че държавното управление сега няма подготвеност за това нещо - е преизчисляване на пенсиите, и то по един взаимен и обективен метод, изключително на тези, които са работили по 35, 40, 45 години и имат минимални пенсии. Това нещо е пределно известно. Очевидно е, че сега се бърза и решението ще бъде отсрочено чак за януари следващата година, евентуално през идващия бюджет. Така че ще има нарастване, евентуално то ще бъде посрещнато с признателност от електората, макар че инфлацията, в случай че мине популярните 10% нарастване, инфлацията в края на годината, когато се пресмята, тъкмо пенсиите още веднъж ще бъдат по-малко, в сравнение с е.
И стигаме до най-важния миг - има ли страната опция да реши всичките тези каузи, които е дала обещание, има ли опция със своите налози, със своите акцизи да реализира такива доходи, че да реши този проблем. И отговорът е еднопосочен - няма. Няма такава опция. Очевидно е, че ще се минава непрестанно към заеми, т.е. разноските непрекъснато и редовно ще надвишават приходите, и то с значително проценти - рано е да се каже с какъв брой. Това ни слага от една друга позиция в затруднено състояние - това е така наречен заричане на България да влезе в еврозоната. Но там по двата съществени индикатора България няма да дава отговор, тъй че ние може в действителност да обещаваме на българските жители, на Европа, че ще влезем в еврозоната, само че няма да ни одобряват евентуално докъм най-малко 2025-2026 година Няма да ни извърнат внимание, преди да подобрим приходната и разходната част на нашия държавен бюджет. Това е дребният, дребен разбор, който сега може да се направи на икономическата система.
А по кое време ще свърши рецесията - най-простичкият отговор е не на другия ден след войната, а откакто се сключат в допълнение нови интернационалните съглашения, а това нещо може да продължи и... дано да не пресилвам, само че ще загатна прогнозата на проф. Майкъл Хъдсън - 30 години най-малко.
- Това е съществено време.
- Нека да бъдем въпреки всичко оптимисти и да кажем, че нещата ще се решат, да. Да се надяваме. Мъдростта на Европа още не проличава в тази обстановка.
- Да, въпреки че е остаряла, очевидно не е мъдра.
- Все отново дано да кажем, че има светлина в края на тунела, защото Европа приказва към този момент за единни доставки на енергоносители, единна защита и единно произвеждане, което значи, че ще бъдат ощипани тези корупционери от националните държавни управления, които разчитаха навръх такива контракти. Няма да крием, тук ми позволете малко да допълня нашия министър-председател, който твърди, че Путин е повода за корупцията. Не. Много добре знаем, че огромна част от западните компании също са корупционери и корумпират и наши политици. Това е пределно ясно.
- Въпросът съдържа няколко подвъпроса в себе си. Първо, в действителност ли тази рецесия, която сега е в България, е артикул на нещо, което е било до този миг познато, или е нещо ново? Второ, съответни ли са тези ограничения, които се вземат? И, трето, дали ще бъдат ефикасни, т.е. дали те ще покрият разноските, които ще прави страната, които ще вършат жителите, бизнесът и така нататък? Доста заплетена обстановка се оказва тази рецесия сега, тъй като няма равна с всички предходни рецесии. Ако се направи систематичен разбор на стопанската система, би трябвало да признаем, че тази рецесия в действителност сега е неповторима по своята същина, преплетеност и неизясненост на изхода.
Ако 2007 година се знаеше, че за към една година нещата могат да бъдат оправени, в този момент това нещо не е налице, не проличава такава наклонност към оправяне.
Но какво е положението? В момента, някъде при започване на тази година се върнахме на равнището от 2019 година на икономическото развиване на България. Причината беше затварянето заради КОВИД-19. Но откакто отворихме стопанската система и тя още веднъж проработи на същите обороти като 2019 година, имаме рецесия, която се провокира от два нови външни фактора и един вътрешен.
Външните фактори са: първо - повишението на цените на интернационалните пазари на някои енергоносители и някои първични материали и затварянето на веригите на доставките, защото и в Китай не престават някои затваряния, и в Индия, и в други страни производителки, на които разчита и Европейски Съюз, разчитат и Африка, и Азия, и така нататък В това отношение рецесията ненапълно беше продължение на КОВИД-кризата. Но след началото на военните дейности на Русия в Украйна явно, че имаме и нов темперамент на рецесията, който добавя нейния неповторим темперамент, а точно дефицити, които се обрисуват, както се вижда, да вземем за пример, на газа, на петрола, на някои благородни метали, на някои свързани с крайния артикул първични материали и материали, които пристигаха от Украйна, от Русия и от трасето през Китай.
В момента имаме преплетена от два интернационалните фактора рецесия - инфлация и спиране на доставките, и един вътрешен - това е, да го нарека доста общително и доста непретенциозно, превантивно повишение на цените на много артикули, и то на тези артикули, които не би било редно да се чака такова покачване. Спомнете си трагичния скок на цените на олиото, на зърното, на хляба и така нататък Това е ненапълно предварителната защита на производителите да не им падат облагите. Така че инфлацията, която имаме в България, тя е отчасти импортирана извън и отчасти, в немалка степен, създадена в България. Само да напомня, че тези, които желаят да се срещнат каква е инфлацията по света, дано да погледнат международната карта и ще виждат, че съвсем в половината от света няма инфлация, такова разбиране не съществува - няма спиране на веригите на доставки. Разбира се, има закани за бъдещето, само че това, което се случва в България, незабавно би трябвало да създадем summa summarum, е по-драматично, в сравнение с в другите страни членки на Европейския съюз.
- Защо?
- Явно и неумелите дейности, може би прибързани, пионерни дейности на някои от нашите млади политици довнесоха, способстваха за това нещо. Защото, вижда се, че и Германия, и Италия, и Франция към този момент заобикалят някои от ограниченията, които бяха във връзка на глобите против Руската федерация, до момента в който България доста прецизно и дори ястребски, освен с новоговора, само че и с държанието си самопожела някои от тези доставки да бъдат прекратени. Така че имаме неповторима рецесия. Сега огромният проблем е дали тези нови ограничения, които се вършат и които се оферират, ще решат този проблем с тази рецесия.
Веднага би трябвало да признаем, че нямаме сега новата кръвна картина на така наречен държавен бюджет - нещо, което е неповторимо, тъй като, в случай че тези ограничения би трябвало да проработят от 1 юли, би било редно към този момент разновидността на смяната на държавния бюджет да бъде импортиран в Народното събрание за разискване, в комисиите и така нататък И защото няма още тази изясненост, явно е, че от четирите парламентарни групи на ръководещите излизат много странни и некоординирани оферти за смяна. Да прибавим още като една щипка сол и настояванията на бизнеса, и една щипка пипер - настояванията на синдикатите, и напълно да объркаме нещата. Но дали ще проработят, дали ще оказват помощ - това е огромният проблем.
Ако би трябвало да създадем един доста къс, само че явен разбор, първо, по линия на намаляването на Данък добавена стойност, първо, по линия на ограниченията за бизнеса. Очевидно е, че тази мярка по някакъв метод ще закрепи облагите и може би и работните заплати на тези, които работят в тези браншове, там, където имаме контролирани държавни цени. Очевидно е, че това нещо ще проработи.
Второто нещо е прекачване от единия джоб в другия джоб. От тези, които се твърди, че имат свръхпечалби и хиперпечалби, към тези, които страдат и които имат дефицити в своите бюджети заради повишените разноски. Тази мярка, изключително в случай че се одобри със задна дата, надали ще има съд, който да не я обори. Що се отнася до работните заплати, в случай че работната заплата предходната година е била 610 лв., по-късно 650 лв., то в този момент, в случай че тръгнем да изчисляваме през показателя на инфлацията, и то по линия на потребителските артикули, освен по линия на индустриалните, в този момент би било редно, с цел да няма загуба на действително ползване, минималната работна заплата да бъде някъде към 800 лв.. Реално това би било належащо и ненапълно компенсиращо инфлацията и дефицитите. Но дали ще се случи - това е също огромен проблем, тъй като занапред предстоят полемики в пленарната зала.
- И стигаме и до пенсиите.
- Знае се, че в България пенсионерите са огромна маса и много дейна при избори освен това. Очевидно е, че това, което се предлага като 20% нарастване на пенсиите, действително е към 10%, като премахнем всичките заплащания, които бяха основани през последните две години, и тези 10% отново не компенсират инфлацията. Затова тук по-доброто решение би било - явно, че държавното управление сега няма подготвеност за това нещо - е преизчисляване на пенсиите, и то по един взаимен и обективен метод, изключително на тези, които са работили по 35, 40, 45 години и имат минимални пенсии. Това нещо е пределно известно. Очевидно е, че сега се бърза и решението ще бъде отсрочено чак за януари следващата година, евентуално през идващия бюджет. Така че ще има нарастване, евентуално то ще бъде посрещнато с признателност от електората, макар че инфлацията, в случай че мине популярните 10% нарастване, инфлацията в края на годината, когато се пресмята, тъкмо пенсиите още веднъж ще бъдат по-малко, в сравнение с е.
И стигаме до най-важния миг - има ли страната опция да реши всичките тези каузи, които е дала обещание, има ли опция със своите налози, със своите акцизи да реализира такива доходи, че да реши този проблем. И отговорът е еднопосочен - няма. Няма такава опция. Очевидно е, че ще се минава непрестанно към заеми, т.е. разноските непрекъснато и редовно ще надвишават приходите, и то с значително проценти - рано е да се каже с какъв брой. Това ни слага от една друга позиция в затруднено състояние - това е така наречен заричане на България да влезе в еврозоната. Но там по двата съществени индикатора България няма да дава отговор, тъй че ние може в действителност да обещаваме на българските жители, на Европа, че ще влезем в еврозоната, само че няма да ни одобряват евентуално докъм най-малко 2025-2026 година Няма да ни извърнат внимание, преди да подобрим приходната и разходната част на нашия държавен бюджет. Това е дребният, дребен разбор, който сега може да се направи на икономическата система.
А по кое време ще свърши рецесията - най-простичкият отговор е не на другия ден след войната, а откакто се сключат в допълнение нови интернационалните съглашения, а това нещо може да продължи и... дано да не пресилвам, само че ще загатна прогнозата на проф. Майкъл Хъдсън - 30 години най-малко.
- Това е съществено време.
- Нека да бъдем въпреки всичко оптимисти и да кажем, че нещата ще се решат, да. Да се надяваме. Мъдростта на Европа още не проличава в тази обстановка.
- Да, въпреки че е остаряла, очевидно не е мъдра.
- Все отново дано да кажем, че има светлина в края на тунела, защото Европа приказва към този момент за единни доставки на енергоносители, единна защита и единно произвеждане, което значи, че ще бъдат ощипани тези корупционери от националните държавни управления, които разчитаха навръх такива контракти. Няма да крием, тук ми позволете малко да допълня нашия министър-председател, който твърди, че Путин е повода за корупцията. Не. Много добре знаем, че огромна част от западните компании също са корупционери и корумпират и наши политици. Това е пределно ясно.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ