Проф. Дронзина: Къде е Китай във войната между Русия и Украйна?
Проф. дпн Татяна Дронзина е професор, лекар на политологическите науки, дълготраен учител в катедрата по политология в СУ „ Св. Климент Охридски “.
Какво споделя тя в своя публикация във връзка протичащото се сред Русия и Украйна:
" Преди 19 часа Китай упрекна Съединените щати в " нагнетяване на напрежение " и " основаване на суматоха " по отношение на рецесията в Украйна, малко откакто Вашингтон разгласи нови наказания против Москва и сподели, че ще продължи да доставя оръжия, с цел да помогне за подсилване на защитата на Украйна против евентуална съветска инвазия.
Войната стартира преди шест часа
От тогава нямаме реакция от страна на Китай. Но това не значи, че той не се интересува от рецесията – в противен случай. Той по-скоро гледа на нея като на подготвителна обстановка – по какъв начин ще реагира светът в случай че нападне Тайван. Най-голямата неточност би била да мислим, ча това не ни визира.
Войната сред Русия и Украйна може и да не прерастен в международен прелом, само че в случай че се стигне до китайско нахлуване над острова, сигурно ще сме единствено на крачка от третата международна война. По-долу ще прочетете моите причини за какво.
В буйна прегръдка?
След започването на рецесията, Китай прикани двете страни към въздържаност, само че даде да се разбере, че е на страната на Москва. Според някои, връзките сред Русия и Китай през днешния ден са по-близки в сравнение с при Мао и Сталин. Имат една обща база, която ги сплотява – желанието да сложат завършек на въздействието на Запада и да трансформират съществуващия интернационален ред.
Споделят общи политически полезности и сериозен мироглед към западния вид демократична народна власт. И двата режима са властнически. Те съвсем са на път да потвърдят основаването на властническа дъга от Санкт Петербург до Шанхай, която мнозина считат за своя най-лош призрачен сън.
Вербалната поддръжка на Китай му излиза на ниска цена по тази причина може би той ще продължи да прави нюансирани и неразбираеми изявления пред интернационалната общественост. В края на януари 2022 китайският външен министър Уан И назова опасенията за сигурността на Русия " законни ", заявявайки, че те би трябвало да бъдат " взети съществено и да бъдат прегледани ". После китайският дипломат в Организация на обединените нации Джан Джун отиде по-далеч и напряко сподели, че Китай не е склонен с изказванията на Съединени американски щати, че Русия заплашва интернационалния мир.
Той също по този начин разкритикува Съединени американски щати за свикването на съвещание на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, оприличавайки го на " мегафонна дипломация ", която " не е удобна " за договаряния.
Китай беше единствената страна в 15-членния Съвет за сигурност на Организация на обединените нации, която гласоподава с Русия в несполучлив опит да спре желаната от Съединени американски щати среща по отношение на натрупването на войски на Москва на границата й с Украйна.
Китай няма навика да поддържа териториалния ревизионизъм (освен в личната си външна страна в своя лична полза). Например, той не призна анексирането на Крим от Путин през 2014 година Но има признаци на смяна в мисленето. Може би това се дължи на стопански фактори - китайската покупка на съветски нефт — двустранната търговия набъбна с 33,6% на годишна база до към 140 милиарда $ през 2021 година — евентуално ще понижи въздействието на западните наказания и ще обезврежда до избрана степен да не сертифицира Северен поток -2.
След нахлуването в Крим през 2014 година няколко китайски държавни банки предоставиха заеми за съветски банки, глобени от Запада. Сега могат да създадат същото.
Китай е супер прагматичен геополитически състезател, заради което няма по какъв начин да не му е ясно, че в устрема си да разцепи света на два опълчени блога – Европейски Съюз и НАТО и Китай и Русия, на него му се пада по-слабия сътрудник. И това по никакъв начин не го радва. Дълбоко се колебая, че Китай е мощно заинтригуван от това, какво ще се случи на руснаците и на четирийсет и четирите милиона украинци. Всъщност, той е заинтригуван само от това, доколко ще бъдат обслужени личните му ползи.
За него не е неприятен вид про-руско държавно управление в Украйна, само че в случай че Украйна изпадне в безпорядък, какво ще стане с китайските продажби на стратегически боен програмен продукт и на части за съвременни оръжейни системи – в края на краищата, Китай е най-големият търговски сътрудник на Украйна в това направление. Плюс това, Украйна поддържа китайският план - Един пояс – веднъж и се причисли към него още преди този момент да направи Русия. Затова някои специалисти считат, че Китай не лъже, като твърди, че не желае ескалация на спора.
Повече от ясно е, че обвързването с Русия ще докара и до утежняване на китайските отношение със Запада, което не е в благозвучие с китайския народен интерес, защото забавя развиването на стопанската система му. И в случай че страната е съвсем в комерсиална война със Съединени американски щати, то не е тъкмо по този начин със страните от Европейски Съюз, които също няма да посрещнат добре укрепването на връзките с режима на Путин. Когато Пекин стартира да се пробва да глоби страната членка на Европейски Съюз - Литва поради политиката й по отношение на Тайван, Европейски Съюз се сплоти в отбрана на Вилнюс, съдейки Китай за насилствени търговски практики в Световната комерсиална организация.
Не бива да се пропуща и фактът, че Китай експортира към Европейски Съюз и Обединеното кралство 10 пъти повече в сравнение с към Русия.
Нека напомня, че в взаимното официално съобщение след срещата на Олимпийските игри в Пекин сред двамата държавни глави се загатна общата позиция срещу разширение на НАТО, само че не се загатна Украйна. Според някои това значи, че Путин може би е желал от китайска страна нещо, което не е получил.
Тайван – там ли е зарит ключът от бараката?
Има учредения да допускаме, че Китай гледа на сегашната обстановка като на опит за това, какво би станало, в случай че реши да си върне Тайван. Украйна е горещо подкрепяна на думи от Съединени американски щати, само че в действителност страната не е нито фиктивен съдружник, нито е стратегически значима за Съединени американски щати. По контракт, Вашингтон продава оръжие на Тайван, защото островът е освен стратегически челен пост, само че и създава голяма част от чиповете и компютрите, с помощта на които действа актуалният свят.
Икономиката на Русия е 10 пъти по-малка от тая на Китай. Китайският политически хайлайф с право си задава въпроса: в случай че Западът не може да се оправи с подобен релативно слаб съперник като Русия, по какъв начин ще се оправи с най-големия експортьор в света, какъвто е Китай? Изводът е, че няма да се оправи. Тогава, какво би сдържало поднебесните да си върнат заблудените братовчеди, както постоянно назовават Тайван?
Какво споделя тя в своя публикация във връзка протичащото се сред Русия и Украйна:
" Преди 19 часа Китай упрекна Съединените щати в " нагнетяване на напрежение " и " основаване на суматоха " по отношение на рецесията в Украйна, малко откакто Вашингтон разгласи нови наказания против Москва и сподели, че ще продължи да доставя оръжия, с цел да помогне за подсилване на защитата на Украйна против евентуална съветска инвазия.
Войната стартира преди шест часа
От тогава нямаме реакция от страна на Китай. Но това не значи, че той не се интересува от рецесията – в противен случай. Той по-скоро гледа на нея като на подготвителна обстановка – по какъв начин ще реагира светът в случай че нападне Тайван. Най-голямата неточност би била да мислим, ча това не ни визира.
Войната сред Русия и Украйна може и да не прерастен в международен прелом, само че в случай че се стигне до китайско нахлуване над острова, сигурно ще сме единствено на крачка от третата международна война. По-долу ще прочетете моите причини за какво.
В буйна прегръдка?
След започването на рецесията, Китай прикани двете страни към въздържаност, само че даде да се разбере, че е на страната на Москва. Според някои, връзките сред Русия и Китай през днешния ден са по-близки в сравнение с при Мао и Сталин. Имат една обща база, която ги сплотява – желанието да сложат завършек на въздействието на Запада и да трансформират съществуващия интернационален ред.
Споделят общи политически полезности и сериозен мироглед към западния вид демократична народна власт. И двата режима са властнически. Те съвсем са на път да потвърдят основаването на властническа дъга от Санкт Петербург до Шанхай, която мнозина считат за своя най-лош призрачен сън.
Вербалната поддръжка на Китай му излиза на ниска цена по тази причина може би той ще продължи да прави нюансирани и неразбираеми изявления пред интернационалната общественост. В края на януари 2022 китайският външен министър Уан И назова опасенията за сигурността на Русия " законни ", заявявайки, че те би трябвало да бъдат " взети съществено и да бъдат прегледани ". После китайският дипломат в Организация на обединените нации Джан Джун отиде по-далеч и напряко сподели, че Китай не е склонен с изказванията на Съединени американски щати, че Русия заплашва интернационалния мир.
Той също по този начин разкритикува Съединени американски щати за свикването на съвещание на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, оприличавайки го на " мегафонна дипломация ", която " не е удобна " за договаряния.
Китай беше единствената страна в 15-членния Съвет за сигурност на Организация на обединените нации, която гласоподава с Русия в несполучлив опит да спре желаната от Съединени американски щати среща по отношение на натрупването на войски на Москва на границата й с Украйна.
Китай няма навика да поддържа териториалния ревизионизъм (освен в личната си външна страна в своя лична полза). Например, той не призна анексирането на Крим от Путин през 2014 година Но има признаци на смяна в мисленето. Може би това се дължи на стопански фактори - китайската покупка на съветски нефт — двустранната търговия набъбна с 33,6% на годишна база до към 140 милиарда $ през 2021 година — евентуално ще понижи въздействието на западните наказания и ще обезврежда до избрана степен да не сертифицира Северен поток -2.
След нахлуването в Крим през 2014 година няколко китайски държавни банки предоставиха заеми за съветски банки, глобени от Запада. Сега могат да създадат същото.
Китай е супер прагматичен геополитически състезател, заради което няма по какъв начин да не му е ясно, че в устрема си да разцепи света на два опълчени блога – Европейски Съюз и НАТО и Китай и Русия, на него му се пада по-слабия сътрудник. И това по никакъв начин не го радва. Дълбоко се колебая, че Китай е мощно заинтригуван от това, какво ще се случи на руснаците и на четирийсет и четирите милиона украинци. Всъщност, той е заинтригуван само от това, доколко ще бъдат обслужени личните му ползи.
За него не е неприятен вид про-руско държавно управление в Украйна, само че в случай че Украйна изпадне в безпорядък, какво ще стане с китайските продажби на стратегически боен програмен продукт и на части за съвременни оръжейни системи – в края на краищата, Китай е най-големият търговски сътрудник на Украйна в това направление. Плюс това, Украйна поддържа китайският план - Един пояс – веднъж и се причисли към него още преди този момент да направи Русия. Затова някои специалисти считат, че Китай не лъже, като твърди, че не желае ескалация на спора.
Повече от ясно е, че обвързването с Русия ще докара и до утежняване на китайските отношение със Запада, което не е в благозвучие с китайския народен интерес, защото забавя развиването на стопанската система му. И в случай че страната е съвсем в комерсиална война със Съединени американски щати, то не е тъкмо по този начин със страните от Европейски Съюз, които също няма да посрещнат добре укрепването на връзките с режима на Путин. Когато Пекин стартира да се пробва да глоби страната членка на Европейски Съюз - Литва поради политиката й по отношение на Тайван, Европейски Съюз се сплоти в отбрана на Вилнюс, съдейки Китай за насилствени търговски практики в Световната комерсиална организация.
Не бива да се пропуща и фактът, че Китай експортира към Европейски Съюз и Обединеното кралство 10 пъти повече в сравнение с към Русия.
Нека напомня, че в взаимното официално съобщение след срещата на Олимпийските игри в Пекин сред двамата държавни глави се загатна общата позиция срещу разширение на НАТО, само че не се загатна Украйна. Според някои това значи, че Путин може би е желал от китайска страна нещо, което не е получил.
Тайван – там ли е зарит ключът от бараката?
Има учредения да допускаме, че Китай гледа на сегашната обстановка като на опит за това, какво би станало, в случай че реши да си върне Тайван. Украйна е горещо подкрепяна на думи от Съединени американски щати, само че в действителност страната не е нито фиктивен съдружник, нито е стратегически значима за Съединени американски щати. По контракт, Вашингтон продава оръжие на Тайван, защото островът е освен стратегически челен пост, само че и създава голяма част от чиповете и компютрите, с помощта на които действа актуалният свят.
Икономиката на Русия е 10 пъти по-малка от тая на Китай. Китайският политически хайлайф с право си задава въпроса: в случай че Западът не може да се оправи с подобен релативно слаб съперник като Русия, по какъв начин ще се оправи с най-големия експортьор в света, какъвто е Китай? Изводът е, че няма да се оправи. Тогава, какво би сдържало поднебесните да си върнат заблудените братовчеди, както постоянно назовават Тайван?
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ