Проф. Чешмеджиев изнася лекция за славянските азбуки в Бургас
Проф. Димо Чешмеджиев – професор в Кирило-Методиевския теоретичен център към Българкста акаемия на науките и в Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “ ще изнесе обществена лекция на тематика „ Славянските писмености – сред България и Византия “ в Бургас. Събитието ще се организира на 30 май в Културен център „ Морско казино “.
Чешмеджиев е експерт по въпросите за светите братя Кирил и Методий, техните възпитаници, както и средновековните владетелски култове. Световнопризнат академик е изнасял лекции в Сорбоната в Париж, Лисабон, Рим, Киев, Краков и Венеция.
Темата за славянските писмености е значим, само че напоследък политизиран въпрос, по тази причина експертите показват анонс за идната среща.
Първата славянска писменост е основана във Византия от двама византийци, без значение от етническия им генезис, за задачите на византийската политика. Ясно удостоверение за това е популярното място в гл. ХІV на Пространното житие на Константин - Кирил Философ (ЖК).
В днешно време (почти) никой към този момент не се съмнява, че първата славянска писменост е глаголицата, основана поради така наречен Моравска задача. В този начален стадий от развиване на първата славянска писменост България няма отношение към нея. Към 862/863 година, когато се основава глаголицата, тя към момента е езическа страна и няма потребност от писменост.
Глаголицата се появява в България след разгрома на византийската задача в Моравия. Тогава в България идват някои от учениците на Кирил и Методий – Климент, Наум и Ангеларий по Дунав до Белград, а останалите през Венеция. В България учениците на Кирил и Методий са признати задушевно от българския държател Борис І. Създадени са два огромни просветителски и книжовни центъра - в Североизточна и в Югозападна България, носеща тогава българското име Кутмичевица (дн. република Северна Македония и Южна Албания). Просветителската и книжовна активност е съсредоточена основно в разнообразни манастири и църкви – в Плиска, Преслав, Равна, Черноглавци, Варна, Охрид и край него, Белград (дн. Берат, Албания), Главиница, Брегалница. Като просветител в Югозападна България е изпратен Климент. В Североизточна България тази служба извършва Наум. След като през 893 година Климент е ръкоположен за свещеник, на неговото място като просветител и преподавател е назначен Наум.
Климент приготвя към 3500 души за духовници, които след 893 година, когато се сменя литургичния език в България, ще заемат своите духовнически длъжности в многочислените църкви. В процеса на въвеждане на славянската литургия в Българската черква, в България се основава и нова славянска писменост, наречена по-късно на името на Константин-Кирил Философ - кирилица. Според класическата историография, това е направил Климент Охридски.
В същото време към този момент не може да се поддържа концепцията, че глаголицата се популяризира основно в югозападните лимити на Българската страна, а кирилицата – в Северозападна България. Епиграфският материал изрично опровергава мнението, че глаголицата не е била позната в Североизточна България, че е била публикувана само в югозападните области.
Чешмеджиев е експерт по въпросите за светите братя Кирил и Методий, техните възпитаници, както и средновековните владетелски култове. Световнопризнат академик е изнасял лекции в Сорбоната в Париж, Лисабон, Рим, Киев, Краков и Венеция.
Темата за славянските писмености е значим, само че напоследък политизиран въпрос, по тази причина експертите показват анонс за идната среща.
Първата славянска писменост е основана във Византия от двама византийци, без значение от етническия им генезис, за задачите на византийската политика. Ясно удостоверение за това е популярното място в гл. ХІV на Пространното житие на Константин - Кирил Философ (ЖК).
В днешно време (почти) никой към този момент не се съмнява, че първата славянска писменост е глаголицата, основана поради така наречен Моравска задача. В този начален стадий от развиване на първата славянска писменост България няма отношение към нея. Към 862/863 година, когато се основава глаголицата, тя към момента е езическа страна и няма потребност от писменост.
Глаголицата се появява в България след разгрома на византийската задача в Моравия. Тогава в България идват някои от учениците на Кирил и Методий – Климент, Наум и Ангеларий по Дунав до Белград, а останалите през Венеция. В България учениците на Кирил и Методий са признати задушевно от българския държател Борис І. Създадени са два огромни просветителски и книжовни центъра - в Североизточна и в Югозападна България, носеща тогава българското име Кутмичевица (дн. република Северна Македония и Южна Албания). Просветителската и книжовна активност е съсредоточена основно в разнообразни манастири и църкви – в Плиска, Преслав, Равна, Черноглавци, Варна, Охрид и край него, Белград (дн. Берат, Албания), Главиница, Брегалница. Като просветител в Югозападна България е изпратен Климент. В Североизточна България тази служба извършва Наум. След като през 893 година Климент е ръкоположен за свещеник, на неговото място като просветител и преподавател е назначен Наум.
Климент приготвя към 3500 души за духовници, които след 893 година, когато се сменя литургичния език в България, ще заемат своите духовнически длъжности в многочислените църкви. В процеса на въвеждане на славянската литургия в Българската черква, в България се основава и нова славянска писменост, наречена по-късно на името на Константин-Кирил Философ - кирилица. Според класическата историография, това е направил Климент Охридски.
В същото време към този момент не може да се поддържа концепцията, че глаголицата се популяризира основно в югозападните лимити на Българската страна, а кирилицата – в Северозападна България. Епиграфският материал изрично опровергава мнението, че глаголицата не е била позната в Североизточна България, че е била публикувана само в югозападните области.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ