Проф. д-р Иван Панчовски (1913 - 1987) е един от

Проф. доктор Иван Панчовски (1913 - 1987) е един от най-изтъкнатите български богослови и преподаватели на ХХ век, който има сериозен теоретичен принос в региона на православното нравствено богословие. Работи главно в региона на християнската нравственос, както и в доста други сфери на църковната просвета - логика на психиката на религията, религиозна педагогика, апологетика, агиология, християнска социология, история на религията и други области на систематическото богословие. Споделяме част от публикацията му „ Есента на човешкия живот “, оповестена в сп. „ Духовна просвета “ през 1973 година

(1913 ~ 1987)

Есента на човешкия живот

Не единствено поезията, само че и науката неведнъж взема облици от природата и успешно ги отнася към човешкия живот, с цел да направи една или друга негова страна и демонстрация по-жива, по-нагледна в съзнанието. Художествената и научната стойност на аналогията е безспорна, несъмнено в случай че не се злоупотребява и прекалява с нея.

Когато се прави опит да се открият другите възрасти на човешкия живот, които имат нещо типично и се подчиняват на особени закономерности, употребява се апропо аналогията с годишните времена. Така се приказва за пролет, лято, есен и зима както в природата, по този начин и в човешкия живот. Тази прилика се прокарва освен със забележителна научна поредност и аргументираност, само че и с много огромна живописност от известния френски доктор проф. доктор Виктор Поше.

Както всяко годишно време, по този начин и всяка човешка възраст има своя полезност и хубост. Свежата пролет, т. е. младостта, радва с пъргавина и палавост, с изящност и гъвкавост, с пробуждащи се сили, които дават обещание доста и будят огромни очаквания. Знойното лято, т. е. зрялата възраст, е изпълнена с производителни и креативен сили, протича в под напрежение труд и настойчиво творчество, богата е с доста каузи и огромни достижения. Но какво да се каже за есента на живота? Тя безспорно е сериозна възраст, време е на същинска зряла възраст, което е цялостно с отговорност както за активността през него, по този начин и за идващата след него зима на живота с очертаващия се на далечния небосвод залез.

Есента на живота, която нормално обгръща съществуването на индивида от 50-тата до 70-тата му година, е изключително забавна възраст. На нейното проучване от биологическо и здравно становище е отдадена прелестната книга на упоменатия френски хирург проф. доктор Виктор Поше. Този академик още в предисловието на книгата си е показал есента на живота като сериозна възраст освен за дамата, само че и за мъжа. Препоръките, които се дават в това съчинение, са прелестни. Те вдъхват на индивида оптимистична религия, тъй като му показват сигурни средства, посредством които той може при всички условия да си обезпечи щастливо дългоденствие посредством рационално хранене, телесни извършения, грижи за дробовете, храносмилателните органи и нервната система.

Ръководството на хигиената и медицината в никакъв случай не би трябвало да се подценява и отхвърля, тъй като посредством него се развива и поддържа тялото на индивида в добра форма, получават се животворни качества, резервира се здравето. Вярно е, че тялото, здравето и силите му са изискване за развиването и усъвършенстването, за бодростта и творчеството на духа. Нали още античните римляни посредством Ювенал са осъзнали мъдрата максима: „ Mens Sana in corpore sano “ - „ Здрав дух в крепко тяло “. Като не се отхвърля въздействието на телесния организъм върху човешкия дух, не трябва в същото време да се не помни и противоположното въздействие: на човешкия дух върху телесния организъм. Следователно същинската мъдрост еднообразно изследва както тялото, по този начин и духа на индивида, с цел да се издигне до такава висота на знанието, от която ще може да сътвори хармонично и креативно взаимодействие и взаимоотношение сред телесните и душевните сили. Който реализира такава мъдрост и се управлява от нейното познание, той ще бъде като твърда и непоклатна канара, в която се разрушават бурите на живота, без да могат да му нанесат нито физични, нито морални вреди.

През всяка възраст на индивида песимистичният мироглед е пагубен; само че може би през есента на човешкия живот той е най-пагубен. През младежката възраст той е сякаш повече или по-малко чувствено въодушевление, което както бързо идва, по този начин бързо и отлита. Дори тогава, когато от възприятието е проникнал в мозъка и е получил някаква интелектуална аргументация, младежкият скептицизъм отново остава повече фешън въодушевление и не може да хване дълбоки и здрави корени в биопсихичната конструкция на младежа, тъй като тя със своя изблик на сили, със своите бурни устреми, със своите благородни и креативен пориви по начало е отричане на песимистичния мироглед и е напълно оптимистично устремена. Не е по този начин с индивида в есента на живота му, изключително когато той попадне под въздействие на упадъчната литература и ежедневно гълтам нейната отрова. През тази възраст индивидът в действителност почва да усеща, в случай че не крах на виталните си сили, то най-малко балансиран застой в тях, който след време неизбежно ще бъде нарушен и върху наклона на човешкото битие все по-ярко ще се обрисуват зарите от слънцето на живота, което неудържимо клони към заник. Но отровната песимистическа литература, като не схваща вярно човешкия живот, назначението, смисъла, призванието му, и го показва в погрешна и преиначена светлина, от горната страна на това го рисува в пресилени мрачни бои. Тази литература внушава на индивида, че незабавно, откакто влезе в есента на живота си, не му остава нищо друго с изключение на да мисли единствено за „ прощалното довиждане “, което би трябвало да каже на младостта си и на „ хубавото минало “, да се съобщи безволно в ръцете на немощната напреднала възраст, да се спуска безспирно по наклона към гроба и с смут да чака смъртния час. Прокобните гласове от страниците на тази литература вещаят единствено мрачни вероятности, предвещават единствено неволи, беди и несгоди, изобщо желаят да трансфорат златната есен на земния живот в заплашителен и нетърпим сезон. Под тяхно въздействие някои декларират сходно на Дориан Грей, воин на Оскар Уайлд: „ щом застарея, ще се убия. “

В диаметралност на това както обективните представители на опитната просвета, по този начин и трезвите метафизичен, морални и религиозни мислители показват есента на човешкия живот като удобно време за потребна активност, за духовен напредък и за духовно умъдряване. През тази възраст човешкият организъм разполага с още доста витални сили, а човешкият дух реализира такава зрялост, предвидливост и проницателност, че през нея могат да се създадат най-големи завоевания в полето както на материалната, по този начин и на духовната просвета. Много значимо е човек да се въодушевява от възвишени идеали, да се възхищава от хубостта на положителното, да има вяра в победната му мощ и той постоянно ще усеща в себе си изблик от сили безспирно да се труди и да твори, в никакъв случай не ще пада духом, в никакъв случай няма да страда от досада, отчаяние и обезсърчение. Който с такова вдъхновение, ентусиазъм и решение на волята влезе в есента на живота си, дано бъде сигурен, че през нея ще може да реализира огромни триумфи и да пожъне доста плодове. За здравия човек есента на живота е време на витална и духовна зрялост и умъдреност. Натрупаният опит е направил живота му по-уравновесен и по-устойчив. Придобитите умения и сръчности са му основали убеденост в битката с компликациите и той е станал по-продуктивен в трудовата си активност. Неговият разсъдък е достигнал своя подем, станал е изтрезнял, сериозен и систематичен във всяка работа и във всяко творчество. Неговият темперамент е победил увлеченията от моментните усеща, освободил се е от тиранията на пристрастеностите, превъзмогнал е съмненията на волята и се движи по открита позитивна линия. Неговият дух е постигнал хармонично равновесие и сияе със своя искра. Той държи крепко в ръцете си кормилото н направлява кораба на живота към триумф и съвършенство.

В книгата си „ Петдесетгодишната възраст “ доктор Буаже открива, че точно хората от тази възраст стоят по върховете на публичния и културния живот на човечеството. В тази възраст блестят огромните политици и държавици, видните учени и лекари, знатните актьори и майстори, прославените писатели и художници. Гьоте е приключил класическото си произведение „ Фауст “ на 81 години. Известният художник Тициан е нарисувал най-хубавата си картина на 97 години. Верди е написал две от най-изисканите си опери - „ Отело “ и „ Фалстаф “ - между 70 и 80-годишната си възраст. Л. Толстой, И. П. Павлов и И. В. Мичурин - тези гении на човешката мисъл са творили до последния момент на живота си.

След този общ взор върху главната особеност на възрастта, която се значи като есен на човешкия живот, идва редът на някои особени характерности и съответни рекомендации.

Самопонятно е, че всеки човек би трябвало да се резервира колкото се може по-дълго млад и работоспособен, да предотврати преждевременната напреднала възраст и да възпре до най-крайната допустима граница появяването на старостта. В актуалната просвета почва все по-упорито да се утвърждава мнението, че възрастта се обуславя в огромна степен от персоналната хигиена и дисциплинираност, от режима на храненето и трудовата активност, от възпитанието и самовъзпитанието. Днес междинната дълготрайност на човешкия живот е повишена, а старостта е отсрочена и съкратена. Преди 200 години междинната дълготрайност на живота на един французин е била 32 години, а през днешния ден тя е достигнала 67 години. Известно е, че Молиер приказва за 40-годишните мъже като за старци. В резултат на непрестанно подобряващите се условия на труда, бита и материалното благоденствие на популацията междинната дълготрайност на живота у нас и в Съветския съюз се усилва непрестанно. У нас по отношение на интервала 1900-1905 година тя се е нараснала с 28 години и през 1972 година при дамите е 72,7, а при мъжете 68,8 години. В Съветския съюз тя се е нараснала повече от два пъти: за половин век от 32 се е покачила на 69 години. Геронтологията, тази млада просвета, която изследва проблемите на старостта, способства да се води енергична и може да се каже много сполучлива битка с преждевременното остаряване. Още при започване на нашето столетие огромният съветски академик проф. Иля Мечников бе изтъкнал, че остаряването не е нищо друго с изключение на необикновен тип заболяване, което като всяка болест може да се лекува. Съвременната гериатрия, просвета за лекуване на старостта, разполага с много ефикасни средства за битка срещу разрушителното деяние на естественото остаряване и срещу старческата отпадналост, както и за запазване здравето на възрастните хора. Напоследък се появиха в пресата редица известия за сполучливата активност на букурещкия институт „ Пархон “: немощни старци са били фактически възвърнати към витално и дееспособно битие. В Съветския съюз проучването на проблемите на геронтологията се прави допълнително от 83 проучвателен институти.

Разбира се, доста по-добре е човек да се защищити от процеса на патологичното застаряване, в сравнение с да дочака неговото настъпване и тогава да се лекува. Едни от безспорните аргументи за преждевременното остаряване са отравянията на организма. Тези отравяния имат разнообразни източници, да вземем за пример биологични процеси, неспазване цялостната хигиена, превозване заразни заболявания, обществени бедствия. Има токсини, чийто извор се намира в душeвността на индивида. Това са така наречен душевни токсини. Всеизвестна истина е, че психологичните положения оказват въздействия върху телесния организъм и върху неговото здраве. Всеки човек е имал доста случаи да забележи, че бурните прочувствени прекарвания, така наречен афекти, провокират небивало напрежение, а от време на време и разтърсване в телесния организъм: нервите са напрегнати, сърцето бие безредно, дишането се забавя, кръвта не циркулира вярно, лицето побледнява. При доста огромна паника или при мощна нерешителност косите на индивида побеляват или окапват за изключително малко време. Нашият изтъкнат възрожденец и бележит просветник св. Софроний Врачански споделя в автобиографията си „ Житие и премеждия грешнаго Софрония “, че от страха и паниките, които претърпял в турския затвор в Осман пазар (сега Търговище), цялата коса опадала от главата му. Не са напълно редки случаите, когато прекалено душевно неспокойствие и моментна мощна тъга провокират даже неочаквана гибел. Има цяла редица гибелни психологични прекарвания и положения, които са истински заболявания на духа. Те обаче поразяват освен душата, само че и тялото на индивида, като по-бързо или по-бавно отравят организма му, вършат го нестабилен в битката с заболяванията и прибързано го повалят в гроба. От тези гибелни психологични прекарвания и положения най-опасни са: страхът и паниката, гневът и вълнението, скръбта и меланхолията, натрапничавите хрумвания и маниите. Всички тези и сродни на тях мощни чувствени прекарвания смущават органичните функционалности и повреждат здравето. Установено е, че един припадък на яд и преживяване неочакван боязън се равняват по вредност на едно напиване с алкохол. А всички продължителни негативни чувствени положения като потиснатост, паника, ненавист, завист нанасят провали, които не са по-малки от тези на една продължителна инфлуенца. Особено гибелна е завистта. Тя пресушава виталните сили на индивида и разяжда здравето му като всеки гибелен и твърдоглав бацил. Според думите на св. Василий Велики, „ по-гибелна пристрастеност от завистта не може да се зароди в човешката душа. Тя по-малко вреди на близките, само че е първо и домашно зло за този, който я има “. Завистникът непрестанно се самоизтезава и бързо се самонаказва. Затова народът споделя: „ Който завижда, положително не вижда. “

От публикацията: „ Есента на човешкия живот “, проф. доктор Иван Панчовски, сп. „ Духовна просвета “, 1973 година
Снимка: Проф. доктор Иван Панчовски (1913-1987)